Има два вида хора, когато стане дума за любов. Едните са
играчите, другите са емоционалните. Първите обичат тръпката от неизвестността,
обичат да те накарат да се самоизмъчваш до краен предел, за да си докажат нещо.
После или ставаш безинтересна капка в морето, или ставаш част от тях, ако все
още дишаш. Емоционалните разкриват себе си напълно, твърде рано. Искат те по
правилния начин, но искат и ти да ги искаш. Е, тук удряме на камък. Играчът
никога няма да покаже истинските си чувства така лесно. Дори да залитне, после
ще те шамароса и ще ти втълпи, че нищо никога не се е случвало. А казват, че противоположностите
се привличали.
След като емоционалният човек вече е обявен за луд, той не
пада по очи, въпреки отворената рана в гърба му. Той или Тя ще се обърне ще те
погледне в очите и ще поиска втори шанс. Няма да се чувства, като жертва. Никой
не обича жертвите истински. Напротив, при всяка падаща звезда, която види
емоционалният, ще те пожелава мислено. Всеки път, когато часовникът на ръката
покаже четири еднакви цифри, ще го целуне четири пъти и пак ще пожелае да е с
теб. Те трудно порастват. Детето в тях сякаш ги води за ръка напред в живота.
Емоционалните хора не те искат на всяка цена. Има принципи,
които няма да прекрачат. Когато сърцето ти е другаде, ще предпочетат да не те
задържат при тях. Да имаш някого по този начин не е по силите на
чувствителните. Те не се задоволяват с малко любов. Те не спират никого в
полета му. Те искат да летят до крилете ти, в същата посока. И ако вятърът,
който ти си хванал, е различен ще те оставят да отлетиш. Никога няма да те
забравят. Няма да спрат да те обичат. Ароматът ти ще се завихря около тях като
малко торнадо, когато затворят очи и след години, но няма да ти пречат да си
щастлив в твоята посока и с твоя вятър.
Забранената любов съсипва емоционалните. Те мразят да
крадат, а им се налага. Мразят да влизат с взлом, а го правят. Не са светци.
Досието им не е чисто. Миналото им не е безупречно. Емоциите са ги заплитали в
толкова сложни геометрични фигури, че триъгълникът изглежда, като проста
окръжност пред техните опити да са щастливи с някого. Всичко това, за да не
попаднат в затвора на връзка, която не ги прави щастливи. А те са щастливи,
когато човекът до тях е щастлив.
Когато попаднат на студено сърце, хората с емоции са
безпомощни. Рядко успяват да стопят леда, детето в тях им помага. Светналите
очи и изпълнените с енергия думи и жестове събуждат тези със студените сърца.
За да ги задържиш будни обаче, трябва постоянство. Но пък перманентното
показване на емоцията води до това рано или късно да те дамгосат. И тогава, за
този специален за теб човек, докато си жив, ще носиш алената буква, пък дори тя
да е „Щ“. Като щастие, като щастливо луд, но все пак луд. „Що да се занимавам?“
И тогава идват сълзите. Плисва дъжд, уж да отмие болката. И
вали дълго. Вали като за последно, за да скрие сълзите ти. Поне няма да се
изложиш пред играчите наоколо. Ако те видят, че плачеш, ще те обявяват и за
слаб. Под дъжда можеш да си себе си. Капките се плъзват по кристалните ти сини
очи и се стичат бавно по отдавна нецелуваните ти устни. Странно е, дори когато
емоционалните са наясно, че всичко е свършило, надеждата не умира в очите им.
Всеки път, когато погледнеш техните очи, виждаш себе си щастлив. Илюзия за теб,
смисъл на живота за тях. Наречи ги шибани глупаци, но те знаят, че не са.
Предложи им ритуално самоубийство с усмивка, заради това, което са. Те ще го
преглътнат, сякаш шепнеш нещо нежно в ухото им, едва задържайки дъха си. Сравни
ги с най-големия им кошмар и пак ще искат не капките на дъжда, а твоите устни
да ги целуват. Емоционалните са предани на сърцето ти. Когато умът ти се опитва
да ги смачка, те чуват сърцето ти. Ще се отдръпнат от теб, ще излязат изпод
чадъра над вас и ще чакат в дъжда пак да заговори сърцето ти.
Ако някой ви каже, че с времето разбитото сърце боли
по-малко, ще звучи като добър съвет. „Мислиш, че не мога да живея
без любовта ти, че няма да издържа и ден, ще видиш.“ Това става
само по филмите и скъпите музикални клипове. Тук нарочно не пускаме този клип.
Емоционалните ще се разстроят от видеото. За тях този момент никога няма да
дойде.
Няма по-малко разбито сърце за тези хора. Всеки път боли
повече. Времето не ги учи. Времето ги притиска. Колкото повече порастват,
толкова по-малко време имат да направят някого щастлив. Знаят, че някога ще
угаснат и не могат да си представят, че няма да са подарили разбиваното и
лепено сърце на някого. На човек, който ще го пази, сякаш е негово.
Играчите, виж, нямат такива проблеми. Те ясно разграничават
любовта от живота. Тя не им пречи да живеят спокойно и не е задължително да я
има. Повечето от тях се наиграват и завършват със заместител на любовта. Не си
представяйте надуваема кукла. Макар понякога взаимоотношенията да са именно
такива. Играчите, заети да показват грешките на емоционалните, не виждат своите
собствени. Ако изобщо осъзнаят, е твърде късно да променят нещо. Но пък цял
живот са учили другите, ако това може да е утеха.
А тя, утехата, и за едните и за другите се оказва еднаква.
Горещата прегръдка. Толкова еднакви в мъката си и толкова различни в любовта
си. Емоционалните ще се преклонят пред любовта. Играчите ще си поиграят с тях и
светът ще продължи да се върти. Играчи има в изобилие. Емоционалните не са
достатъчно за всички. А, когато съвсем изчезнат, кой ще се преклони пред
любовта ти? Кой ще поставя теб и нуждите ти преди себе си, защото обичаш да е
така, нали?
Автор: Christ
Bring Good
Източник: www.10te.bg
