Дива роза

Мъжете, които обичат и уважават своите съпруги, обикновено са наричани от другите мъже – „чехлювци“. Много от тях се срамуват от тази титла, но не би трябвало. Не сте забравили за Лайл, нали? Онова прекрасно малко момченце, което има само майка и сестричка, но е перфектен кавалер и първа отмяна. Ако се чудите как би изглеждало бъдещето му, може да прочетете посланието на един млад съпруг. Не знаем историята му, нито каква майка го е отгледала, но доста от познатите ви мъже (дори и приятелите му) ще го нарекат „чехлю”: „Един приятел дойде ми дойде на гости, седяхме и си говорехме за живота. Казах му: „Отивам набързо да измия съдовете, малко останаха, бързо ще се върна“ Погледна ме сякаш съм му казал, че ще конструирам космически кораб. Каза ми с възхищение, но малко смаян: „Добре е, че помагаш на жена си, аз когато го направя, моята не цени. Една седмица чистих пода и не получих и едно „благодаря”. “ Седнах да му обясня, че аз не й помагам: „Жена ми не се нуждае от помощ, нужда...

Когато някой те обижда и унижава, когато някой ти дава съвети, които не си търсил, когато някой те счита за виновен за своята болка, когато не те слушат, а безкрайно говорят само за себе си, когато те сравняват с други хора и те игнорират, осъждат или се присмиват над твоите мисли и чувства. Спри. Вдишай дълбоко. Знай, че това е тяхна болка, а не твоя. Знай, че те познават не теб, а своите илюзии. Възможно е да им е трудно да обичат себе си. Възможно е да търсят потвърждение на своите ценности извън себе си. Възможно е да са разделени от своето дишане, тяло, жизненост... и от своето истинско призвание. Възможно е те да живеят в двойнствения свят на добро и лошо, правилно и неправилно, успехи и неуспехи. Възможно е те да са забравили за простата радост на битието. Възможно е ти да разбираш това. Възможно е вече да си бил там, където са те сега. Не се опитвай да ги променяш. Те не могат да се променят. Не се опитвай да ги поправиш. Те не искат да бъдат поправени. Колкото повече оказваш...

Покъртително! Виждали ли сте как чужденец, който не е стъпвал в България, плаче за нея без глас? Обещах да ви разкажа… Това не е страшна приказка. Това е истинска история. Виждали ли сте как чужденец, който никога не е стъпвал в България, плаче за нея без глас, а сълзите му капят в чинийката с швейцарско сирене? Аз видях. Винаги съм описвала България с най-красиви думи, с много обич. Този път направих едно друго представяне – съпоставка между България, която виждаме всеки ден, и онази, другата, за която копнеем, която изгубихме, която не можахме да съградим. Представих България чрез седемте смъртни гряха. Чужденците, които ме слушаха, бяха от най-различни държави – Полша, Швеция, Лихтенщайн, Швейцария, Франция, Италия, Мексико. Първо им показах алчността. Снимки на красиви български плажове, със златист пясък, недокоснати дюни и стъпки на влюбени, оставили пясъчните си следи, за да ги погали и съхрани морето. Залези от земния рай, полюшващи се на вълните последни слънче...

Няма да го направя. Няма да те моля да ме обичаш. Може би ще се озовем на едно и също място, в един и същ момент. Може би ще искаме едни и същи неща. Може би ще усетиш, че аз съм за теб и ти си за мен. Но аз няма да те моля. Няма да те убеждавам. Животът е твърде кратък за драма и излишни нерви. И сърцето ми се умори от всичко това. Ще бъдат там. Ще отворя сърцето си за теб. И ще ти предложа любовта си. Но няма да тичам след теб. Правила съм го преди и знам, че не се получава. Отказвам да се нуждая от теб. Избирам да искам теб. Ще говоря с теб. Ще те изслушвам. Ще споделям с теб. Ще се допитвам до теб. Ще съм добра с теб. Ще те приемам. Ще подкрепям. Ще те обичам. Но няма да те моля да ме обичаш. Защото не искам такава любов. Искам любов, в която двамата се избират. Всеки ден. Отново и отново. Просто защото искат да го направят. А не защото се чувстват притиснати. Искам любов, в която двамата са заедно, не защото не могат да живеят един без друг, а защото...

 Само ако знаех... ...Че различията не означават само любов, щях да те наранявам много по-рядко  Само ако знаех... ... Че никога повече няма да чуя гласа ти, аз щях да съм оценявал всяка твоя дума... Всеки звук на гласа ти, с цялото си сърце.  Само ако знаех... ... Че това беше нашата последна прегръдка. Щях да те държа здраво в обятията си и да се надявам, че никога няма да те пусна.  Само ако знаех... ... Че това беше последния път, наистина последния път, щях да те видя, щях да намеря време да ценя всичко свързано с теб.  Само ако знаех... ... Че съм безпомощен да променя другите хора, щях да спра да се опитвам и да бъда с прободен да ги обичам заради това, което бяха, заедно с всичките им недостатъци.  Само ако знаех... ... Че моментните удоволствия могат да разрушат репутация, градена цял живот, щях да съм открил силата да кажа Не на изкушението.  Само ако знаех... ... Че утрото няма да настъпи, щях да те помоля за прошка, за всичко...

 Важно е да запомните, че ако вие критикувате някого, вземате лошата карма и лошите качества на характера на човека. Така действа законът на кармата. И също така придобивате качествата на личността, която хвалите. Затова Ведите казват винаги да се говори за Бог и за светиите и да се възхваляват. Той е най-лесният начин да придобиете божествени качества. Това означава, ако искате да придобиете някои качества само трябва да прочетете за някои светец, който ги притежава, или с някого да ги обсъдите. Отдавна е отбелязано, че придобиваме качествата на този човек, за който си мислим и говорим. Затова дори и западните психолози препоръчват да се мисли и да се говори за успешни и хармонични хора. Но колкото повече проявяваме егоизъм и завеси, толкова по-трудно можем да говорим за някой добър човек. Ние трябва да се научим да не критикуваме никого.  Лекар споделя, че има пациент, хороскоп за определена година трябвало да има сериозно заболяване, но всичко в него било наред. Лекарят ...

Снимка: www.entracomic.com 1. Щом така искаш... Нищо не дразни толкова, колкото това изречение. То определено показва, че не си съгласен. Но просто повече не ти се занимава с нас...  2. Къде успя да похарчиш парите си? Подобно покровителствено отношение е в състояние да вбеси и най-търпеливата жена. Внимавайте, момчета... 3. Майка ми го прави така... Само не намесвайте майките си! Ние нямаме нито намерение, нито желание да ги заместваме. Вие сте наши партньори, не наши деца – не го забравяйте. 4. Много често се чуваш/виждаш с майка си... Не намесвайте и нашите майки. Никога. Ако не искате от нежни котенца да се превърнем в разярени лъвици. 5. Нали ти казах да не го правиш така... Отново покровителственият тон! Просто го забравете! Все пак говорите със зряла жена, не с дете. Вместо да се дразните, обяснете. Ако трябва, потретете... 6. Къде пак ще ходите? (точно когато се каним да излезе...