Писмо от един „чехлю“: „Аз съм партньор, не гост, който само яде и спи“

Мъжете, които обичат и уважават своите съпруги, обикновено са наричани от другите мъже – „чехлювци“. Много от тях се срамуват от тази титла, но не би трябвало.
Не сте забравили за Лайл, нали? Онова прекрасно малко момченце, което има само майка и сестричка, но е перфектен кавалер и първа отмяна. Ако се чудите как би изглеждало бъдещето му, може да прочетете посланието на един млад съпруг.
Не знаем историята му, нито каква майка го е отгледала, но доста от познатите ви мъже (дори и приятелите му) ще го нарекат „чехлю”: „Един приятел дойде ми дойде на гости, седяхме и си говорехме за живота.
Казах му: „Отивам набързо да измия съдовете, малко останаха, бързо ще се върна“
Погледна ме сякаш съм му казал, че ще конструирам космически кораб.
Каза ми с възхищение, но малко смаян:
„Добре е, че помагаш на жена си, аз когато го направя, моята не цени. Една седмица чистих пода и не получих и едно „благодаря”. “
Седнах да му обясня, че аз не й помагам:
„Жена ми не се нуждае от помощ, нуждае се от партньор.
Аз съм партньор у дома, защото всички задачи са разделени. В никакъв случай не става дума за помощ.
Чистя, защото и аз живея тук.
Готвя, защото и аз да ям.
Мия съдовете след хранене, защото съм ги използвал.
Не й помагам за децата, а ги гледам, защото това са и мои деца и ролята ми е да бъда баща.
Сгъвам и гладя дрехи, защото това е и моето пране.
Аз не помагам в домакинството, аз съм част от него. “
Що се отнася до оценяването и уважението, го попитах дали някога му е минало наум да каже на съпругата си, след всичко чистене, пране, гладене, готвене, смяна на спално бельо, нещо от типа: „Скъпа, ти си фантастична!“
Разбира се, отговорът беше е отрицателен.
„Струва ти се абсурдно да кажеш нещо такова? Изглежда ти странно? И когато ти, веднъж на 100 години си избърсал пода, си очаквал минимална награда –благодарност?
Защо? Помислил си, че си страхотен?
Може би за теб всичко е нейно задължение? Може би, защото си свикнал, че друг трябва да го прави, и не е нужно с мръднеш пръста?
Затова, цени, както бих искал и теб да те ценят – по същия начин и със същия ентусиазъм.
Подайте си ръка и се дръжте като истински партньори, а не се дръж като гост, който е дошъл само да яде, да спи и да почива … „

Източник: woman-onthe-top.net

Когато някой те обижда - това е негова болка, а не твоя

Когато някой те обижда и унижава, когато някой ти дава съвети, които не си търсил, когато някой те счита за виновен за своята болка, когато не те слушат, а безкрайно говорят само за себе си, когато те сравняват с други хора и те игнорират, осъждат или се присмиват над твоите мисли и чувства. Спри. Вдишай дълбоко. Знай, че това е тяхна болка, а не твоя. Знай, че те познават не теб, а своите илюзии. Възможно е да им е трудно да обичат себе си. Възможно е да търсят потвърждение на своите ценности извън себе си. Възможно е да са разделени от своето дишане, тяло, жизненост... и от своето истинско призвание. Възможно е те да живеят в двойнствения свят на добро и лошо, правилно и неправилно, успехи и неуспехи. Възможно е те да са забравили за простата радост на битието. Възможно е ти да разбираш това. Възможно е вече да си бил там, където са те сега. Не се опитвай да ги променяш. Те не могат да се променят. Не се опитвай да ги поправиш. Те не искат да бъдат поправени. Колкото повече оказваш натиск, толкова повече се отдалечават от теб. Не се заплитай в мрежите на техните скърби. Бъди ясен, даже състрадателен без натиск върху когото и да е. Това е нормално, че са разстроени. Действително е така. Дай им свободата да бъдат разстроени. Нормално е, че са разочаровани от теб. Нека бъдат разочаровани. Нормално е да те осъждат. Остави ги да бъдат свободни да го правят. Бъди свободен в изразяването на своите собствени мисли и чувства. Позволи си да тъжиш, да се ядосваш, да се съмняваш, да бъдеш виновен. Нека всички тези ценни енергии да преминават през теб. Те няма да те засегнат, когато им позволиш да се движат свободно. Да, в това пътешествие ти ще срещнеш пазители на различни врати. Така или иначе продължавай своя път и позволи на другите да вървят по техния. Не ти е нужно да обясняваш или да го защитаваш. Бъди себе си в тези трудни времена. Не се бори с тъмнината - каквото и да е станало, тя няма никаква власт. Просто включи своята светлина!

 Джеф Фостър
 Източник: drugitenovini.com

Българската действителност

Покъртително! Виждали ли сте как чужденец, който не е стъпвал в България, плаче за нея без глас?
Обещах да ви разкажа…
Това не е страшна приказка. Това е истинска история.
Виждали ли сте как чужденец, който никога не е стъпвал в България, плаче за нея без глас, а сълзите му капят в чинийката с швейцарско сирене?
Аз видях. Винаги съм описвала България с най-красиви думи, с много обич. Този път направих едно друго представяне – съпоставка между България, която виждаме всеки ден, и онази, другата, за която копнеем, която изгубихме, която не можахме да съградим.
Представих България чрез седемте смъртни гряха. Чужденците, които ме слушаха, бяха от най-различни държави – Полша, Швеция, Лихтенщайн, Швейцария, Франция, Италия, Мексико.
Първо им показах алчността. Снимки на красиви български плажове, със златист пясък, недокоснати дюни и стъпки на влюбени, оставили пясъчните си следи, за да ги погали и съхрани морето. Залези от земния рай, полюшващи се на вълните последни слънчеви лъчи, неизречени думи, тиха китара и миди, изпечени на ламарина.
После снимките се смениха и хората видяха разрушените дюни, гъсто построени хотели по плажовете, дувари до небето и едно измъчено и уморено от агресията море, което се опитваше да събере лъчите на заника, но не му достигаше пространство, за да протегне вълните си…
След това им показах гнева. Снимките на български села, с подредени и чисти дворове, с кипящ живот, с училища, пълни с деца, стада по тучни пасища, извори с жива вода, занаятчии и земеделци, пълни шепи с лято, плодове и мед, се смениха с картини на обезлюдени села, порутени къщи, изоставени градини, буренясали ниви, старци, останали сам-сами на прага на последната оцеляла къща, ромски гета, цели улици, превърнати в сметища, детски площадки, обрасли с тръни, затлачени от боклуци речни корита, изсечени гори, пребити на улицата, пред очите на деца, животни… Разказах им, че гневът срещу разрухата и беззаконието е прогонил хората от България. Гневът е грях. Простено ли е да избягаш.., не съм съдник, а само свидетел.
След това им показах леността, чревоугодието и надменността. Не ми беше трудно.
Първо им показах дядо Добри и им разказах за това какво прави всеки ден, въпреки многото си лета. После достатъчно бе да покажа парламента и лицата на депутатите, дремещи по време на заседание. Много лица – подпухнали, бездуховни, оядени, гримирани, за да не си личи отегчението, лапащи на депутатски трапези и банкети, къщи като дворци на кметове и управници. После им разказах за Ботев, Левски, Раковски, за хъшовете, за Паисий. Показах потретите им, закачени в кабинети, зад лицата на онези, подпухналите. Гротеска.
След това им показах завистта. Разказах им вица за казана с българи в ада, който, единствен по рода си казан, няма нужда да бъде охраняван, защото, ако някой се опита да изпълзи, другите го дърпат обратно надолу.
Накрая им показах похотта. Проститутки по магистралите, трафика на млади българки за бели робини, майки, търгуващи с децата си, докато те са още в утробата им, ромки, които раждат на 11 и 12 години, а след това разчитат на държавата да ги издържа, но продължават да се плодят.
Когато екранът изгасна, никой не проговори. В стаята беше се настанила мъртва тишина. Тогава видях, че жената от Лихтенщайн плаче, а сълзите й капят в чинийката.
Единствено италианецът, с пресипнал от покруса глас, попита: „Но защо, защо направихте това..?“
Нямах отговор. Не, имах. Но нямаше да повярват… Успях да кажа само няколко думи на Екзюпери: „Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки“.

Лидия Делирадева, Фейсбук
Източник: bradva.bg

Няма да те моля да ме обичаш

Няма да го направя. Няма да те моля да ме обичаш.
Може би ще се озовем на едно и също място, в един и същ момент.
Може би ще искаме едни и същи неща.
Може би ще усетиш, че аз съм за теб и ти си за мен.

Но аз няма да те моля. Няма да те убеждавам.

Животът е твърде кратък за драма и излишни нерви. И сърцето ми се умори от всичко това.

Ще бъдат там. Ще отворя сърцето си за теб. И ще ти предложа любовта си.
Но няма да тичам след теб. Правила съм го преди и знам, че не се получава.

Отказвам да се нуждая от теб.
Избирам да искам теб.

Ще говоря с теб. Ще те изслушвам. Ще споделям с теб. Ще се допитвам до теб. Ще съм добра с теб. Ще те приемам. Ще подкрепям. Ще те обичам.

Но няма да те моля да ме обичаш. Защото не искам такава любов.

Искам любов, в която двамата се избират. Всеки ден. Отново и отново.
Просто защото искат да го направят. А не защото се чувстват притиснати.

Искам любов, в която двамата са заедно, не защото не могат да живеят един без друг, а защото не искат.

Знам, че това ще е любов, в която, когато сме сами, ти със себе си, и аз със себе си, ще си задаваме въпроси. Ще изпитваме неувереност. Но когато се срещнем, ще намираме отговора. Отново и отново. И този отговор ще е, че ти си най-добрият им избор. И аз съм твоят. Днес. И утре.

Затова няма да те моля да ме обичаш.
Ще те помоля само, ако ме обичаш, да го правиш истински.

Автор: Рене Пикар 

Източник: Dama.bg

Само ако знаех...

 Само ако знаех...
...Че различията не означават само любов, щях да те наранявам много по-рядко
 Само ако знаех...
... Че никога повече няма да чуя гласа ти, аз щях да съм оценявал всяка твоя дума... Всеки звук на гласа ти, с цялото си сърце.
 Само ако знаех...
... Че това беше нашата последна прегръдка. Щях да те държа здраво в обятията си и да се надявам, че никога няма да те пусна.
 Само ако знаех...
... Че това беше последния път, наистина последния път, щях да те видя, щях да намеря време да ценя всичко свързано с теб.
 Само ако знаех...
... Че съм безпомощен да променя другите хора, щях да спра да се опитвам и да бъда с прободен да ги обичам заради това, което бяха, заедно с всичките им недостатъци.
 Само ако знаех...
... Че моментните удоволствия могат да разрушат репутация, градена цял живот, щях да съм открил силата да кажа Не на изкушението.
 Само ако знаех...
... Че утрото няма да настъпи, щях да те помоля за прошка, за всичко грешно, което може би съм ти причинил.
 Само ако знаех...
... Че никога повече няма да споделя някои мой ден с теб, щях да се наслаждавам на всяка секунда.
 Само ако знаех...
... Че това беше последния подарък, който могат да ти даря, щях да те изненадам с нещо, което не може да се сравни с теб.
 Само ако знаех...
... Че съм попаднал в капана на живота за утре и за бъдеще, което присъстваше само в моето въображение, щях да забавя темпото, да очертая граници около работата ми и да намирам време за хората, които обичам.
 Само ако знаех...
... Че изборите ми, колкото и да изглеждаха малки и незначителни, ме отдалечаваха от теб, щях да се обърна обратно и да тичам към теб с всички сили.
 Само ако знаех...
... Че ръката ти никога повече няма да държи моята, щях да си пожелая този момент да не свършва.
 Само ако знаех...
... Гласът ми ще замлъкне завинаги, думите ми към теб щяха да завършват на "Обичам те!"
 Само ако знаех...
... Че разривът във връзката ни може да не се поправи, щях да направя всичко по силите си да поправя нещата.
 Само ако знаех...
... Че никоя дума на любов не е загубена, щях да позволя на езика си повече свобода, за да говоря истински чрез сърцето си.
 Само ако знаех...
... Че понякога е по-добре да не знаеш, щях да се пощадя от грижите и душевните терзания, които никога не съм искал да нося.
 Само ако знаех...
... Че миналото ми не е извинение за това какъв съм сега, тази истина можеше да ме освободи без да ми струва нищо.
 Само ако знаех...
... Че успехът никога не се измерва в долари или работни позиции, щях да ценя повече нещата, които са вечни.
 Само ако знаех...
... Че чудесата заобикалят всичко, което правим... Навсякъде... По всяко време, щях да съм потърсил моя малък ъгъл от света и да бъда удивен непрекъснато.
 Само ако знаех...
... Че тъгата и болката могат да бъдат толкова дълбоки и унищожаващи, щях да бъда на разположение на другите по-често.
 Само ако знаех...
... Че пълните кошници с вярвания са с малка стойност, щях да съм обърнал тези вярвания в убеждения, които да указват посоката на живота ми.
 Само ако знаех...
... Че хората са давали живота ми за пример, че съм вдъхновявал другите, щях да помоля Бог да оформи характера ми да бъде отражение на сърцето ми.
 Само ако знаех...
... Колко малко всъщност те разбирам, щях да слушам по-близо до думите ти, мислите и да търся познанието на твоите най-дълбоки копнежи на сърцето.
 Само ако знаех...
... Че спомените ще бъдат толкова ценни, щях да намеря време по-внимателно да събера историята на живота си.
 Само ако знаех...
...Че всеки може да внесе удобство, смелост и спокойствие чрез думите си, кой знае колко живота можеше да съм допуснал?
 Само ако знаех...
... Че приятелствата са толкова ценни, никога нямаше да ги приемам за даденост... Особено твоето.
 Само ако знаех...
... Че телефонното обаждане беше последното, което имахме, щях да говоря само за любов.
 Само ако знаех...
... Че бях на път да загуби усмивката ти, щях да ти благодаря за радостта, която донесе в живота ми.
 Само ако знаех...
... Че съм на път да загубя любовта, силата и подкрепата, които винаги си ми давала, щях да се втурна към дома ти и да ти благодаря милион пъти за това, което направи с живота ми.
 Само ако знаех...
... Че никога не е твърде късно да пренапишеш историята на живота си, бих взел химикала по-скоро.
 Само ако знаех...
... Че когато Бог затваря една врата, Той отваря друга, щях да се страхувам по-малко от промяната и повече да приветствам новите възможности и приключения.
 Само ако знаех...
... Че придържането към определени ценности и начин на живот, щях да съм научил повече от провалите си.
 Само ако знаех...
... Че нещо толкова глупаво и грешно ще те нарани толкова лошо, щях да съм направил така, че никога да не се случи.
 Само ако знаех...
... Че не е достатъчно да изпразни живота си от грешно съдържание, а трябва да го изпълня и с неща, които наистина си струват.
 Само ако знаех...
... Че всичко зависи от това, в което вярвам и невежеството не е извинение, щях да бъда по-бдителен, да поставям истината в сърцето си.
 Само ако знаех...
... Колко често приема на сляпо вярванията на някой друг, живота на някой друг и се опитвам да имитирам нечие духовно преживяване, можех да открия мои собствени и да ги направя реалност.
 Само ако знаех...
... Че истинското щастие е състояние на ума, че няма заместител на доброто отношение, щях да бъда по-благодарен за това, което имах и за шанса, че мога да живея, работя и обичам.
 Само ако знаех...
... Дълбините на мъдростта и просветлението, притежавани от хората около мен, щях да говоря по-малко и да слушам повече.
 Само ако знаех...
... Че това беше последната ни разходка, щях да съм опитал да изразя чувствата си към теб, дори и думите ми не винаги да са звучали на място.
 Само ако знаех...
... Никога нямаше да те бутам в леглото, щях да те прегръщам силно, отказвам да те пускам и да се наслаждавам на чудото да бъда с теб.
 Само ако знаех...
... Че дните ми са към своя край, щях да имате ли да ги изброя, един по един, и да помоля Бог да ги прекарам по най-добрия възможен начин, защото те са твърде мимолетни.

Ланс Убелс
Източник: webstage.bg

Кармата на думите - не споделяйте плановете си!

 Важно е да запомните, че ако вие критикувате някого, вземате лошата карма и лошите качества на характера на човека. Така действа законът на кармата. И също така придобивате качествата на личността, която хвалите. Затова Ведите казват винаги да се говори за Бог и за светиите и да се възхваляват. Той е най-лесният начин да придобиете божествени качества. Това означава, ако искате да придобиете някои качества само трябва да прочетете за някои светец, който ги притежава, или с някого да ги обсъдите. Отдавна е отбелязано, че придобиваме качествата на този човек, за който си мислим и говорим. Затова дори и западните психолози препоръчват да се мисли и да се говори за успешни и хармонични хора. Но колкото повече проявяваме егоизъм и завеси, толкова по-трудно можем да говорим за някой добър човек. Ние трябва да се научим да не критикуваме никого. 
Лекар споделя, че има пациент, хороскоп за определена година трябвало да има сериозно заболяване, но всичко в него било наред. Лекарят го попитал какво е започнал да прави през тази година. Той заявил, че дал обет да не критикува хората. И наистина забелязал, че животът му се е подобрил, а неговата духовна практика достигнала ново ниво. Тези, които ни критикуват, ни дават своята положителна карма и вземат нашата лоша. Мъдреците винаги са вярвали, че е добре, когато ни критикуват. 
Как си взаимодейства речта с нашата карма? В "Махабхарата" се казва, че ако нещо сте планирали, или искате нещо да направите, не говорете на никой за това. Щом го кажете с 80% е по-малко вероятно, че това ще се случи, особено ако сте споделили със завистлив, алчен човек.
Защо хората, които говорят малко и лаконично, постигат повече? Те не губят енергия. Друго просто правило, свързано с речта - ако сме направили на някой нещо добро и сме се похвалили пред друг, в този момент ние губим положителна карма и всичките плодове на благочестие, които сме си заработили с този акт. Самоковците постигат малко. Ето защо никога не трябва да демонстрираме своите постижения, тъй като в този момент губим всички плодове, които сме спечелили преди това.
 ...Нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната.

 Матей 6:3
 Източник:drugitenovini.com

10 изречения, които могат да вбесят всяка жена

Снимка: www.entracomic.com

1. Щом така искаш...

Нищо не дразни толкова, колкото това изречение. То определено показва, че не си съгласен. Но просто повече не ти се занимава с нас... 

2. Къде успя да похарчиш парите си?

Подобно покровителствено отношение е в състояние да вбеси и най-търпеливата жена. Внимавайте, момчета...

3. Майка ми го прави така...

Само не намесвайте майките си! Ние нямаме нито намерение, нито желание да ги заместваме. Вие сте наши партньори, не наши деца – не го забравяйте.

4. Много често се чуваш/виждаш с майка си...

Не намесвайте и нашите майки. Никога. Ако не искате от нежни котенца да се превърнем в разярени лъвици.

5. Нали ти казах да не го правиш така...

Отново покровителственият тон! Просто го забравете! Все пак говорите със зряла жена, не с дете. Вместо да се дразните, обяснете. Ако трябва, потретете...

6. Къде пак ще ходите? (точно когато се каним да излезем на кафе с приятелките си)

Внимание: проблемът е думичката „пак”! Защо „пак”? Какво искате да ни кажете? Че се виждаме твърде често с момичетата? А ние задаваме ли ви този въпрос, когато излизате на по бира с приятелите си?...

7. Нали каза, че ще спреш сладкото...

Моля??? Какво намеквате??? Че килограмите са ни в повече??? А вие да не би да изглеждате като олимпийски спортисти!!

8. Когато се карахме с бившата си, беше същото...

Първо: Не говорете пред нас за бившата. Ние не ви говорим пред вас за своите бивши, нали? Особено пък да ни сравнявате с нея, да ни слагате една до друга... Груба грешка! Със сигурност нямаме нужда от това...

9. Не говори глупости...

Ние никога, никога, никога НЕ говорим глупости. Каквато и да е позицията ни по даден въпрос, колкото и да се разминава от вашата, заслужава да бъде изслушана и уважена. Така както го правим ние...

10. Вашите много са те разглезили

Това не е глезене. Това е любов. И загриженост. Способност да помислиш за другия, за това какво ще го направи щастлив и какво ще г огорчи... Все неща, без които няма истинска връзка.

Източник: dama.bg