Дива роза

 Млад студент се разхождал със своя преподавател. Докато вървели и разговаряли, на отсрещната страна на пътя забелязал чифт стари обувки, които по всичко изглежда принадлежали на бедния селянин, който работел на нивата си в близост до пътя и вече привършвал своята работа. Студентът казал на професора: „ Хайде да се пошегуваме с този селянин. Да скрием обувките му и тайно да наблюдаваме какво ще направи. " Професорът му отговорил: " Момче, никога не се шегувам за сметка на чуждата беда и нещастие . Но тъй като си богат, можеш да си доставиш голямо удоволствие от следното - постави по една златна монета във всяка обувка, а след това ще се скрием в храстите и ще наблюдаваме неговата реакция. " Студентът направил така и двамата се скрили зад един храст наблизо. Селянинът завършил работата си и скоро дошъл от полето до мястото, където оставил обувките си и своето палто. Докат...

Имало един лекар, който бил много способен и всеотдаен и правел всичко възможно да излекува своите пациенти. Благодарение на него оздравявали хиляди хора, които били на прага на смъртта. И ето че един ден при него се явила Смъртта и му казала: – Виж какво, ти си наистина много добър лекар, но като спасяваш толкова хора от смъртта, нарушаваш равновесието в света. Предлагам ти сделка. От днес нататък, когато отиваш при някой болен, ще виждаш до главата му една лампа. По пламъка в нея ще разбираш дали човекът трябва да умре, или има още дни на тази земя. Слабото, гаснещо огънче ще бъде знак, че трябва да оставиш човека на мен. А ако гори силно и ярко, можеш да го лекуваш. И като гарант за нашето споразумение, ще ти оставя твоята собствена лампа. Нека бъде в теб, за да знаеш, че разполагаш със собствения си живот. Като казала това, Смъртта изчезнала. Един ден наскоро след това извикали лекаря при тежко болно новородено. Когато влязъл при него, той наистина видял до главата на...

1. Хубавите неща се случват само когато се чувстваш добре. Хубавите неща водят след себе си още хубави неща Джейн беше на трийсет и необвързана. Всичките ѝ приятелки имаха гаджета или съпрузи. Джейн също искаше да си има някого. Задаваше си въпроса: „Какво не ми е наред?“ Беше обсебена от идеята да си намери мъж. Когато влизаше в супермаркета, качваше се на асансьор или на самолет, винаги се питаше: „Дали той ще е тук?“ Но никога не беше. Всяка уговорена среща се проваляше. Един от мъжете хвана пневмония и отмени уговорката. Друг напусна страната, тъй като баба му от Италия получила инфаркт. Джейн реши да опита със запознанства по интернет, но не ѝ хареса. Накрая ѝ дойде до гуша и си каза: „Не ми трябва мъж. Ще се захвана с учене. Ще си взема и куче!“ Записа онлайн курс по китайски. Свърза се с някои стари приятелки. Тръгна на театър. Започна да се радва на живота. Взе си кученце. Сами ще познаете какво стана после. В деня, в който се освободи от фикс идеята за партньор, заваля пор...

В миналото в Африка използвали много интересен метод за улавяне на маймуни. Целта е била животните да се хващат живи и без наранявания, за да може да се транспортират в някой зоопарк в Америка. По един изключително хуманен начин ловците използвали много тежки съдове с дълги и тесни отвори, в които поставяли ароматни плодове. Този тип капани те оставяли насред джунглата. На следващия ден имало по една маймуна, хваната във всеки от тях. Вероятно се чудите как го постигали? Маймуните, привлечени от аромата, отивали и разучавали съда и плода вътре в него. След като се уверявали, че няма никаква опасност, те пъхали ръцете си вътре и хващали плода. Но точно в това се кореняла хитростта на капана. Те не можели да извадят ръцете си, докато държат с тях плода – гърлото на съда било прекалено тясно. Обаче не им хрумвало да оставят плода и да се освободят. Тъй като бутилките били много тежки, те не можели да ги носят и така оставали хванати в капана. Звучи нелепо, нали? Но този...

Веднъж сатаната събрал всички демони. В приветственото си слово той казал: "Ние не можем да забраним на вярващите да ходят на църква. Ние не може да им забраним да се молят и да четат Библията. Не можем да ги спрем да общуват с техния Спасител Исус Христос. След като установят връзка с него – ние веднага губим властта си над тях. Но ние можем да откраднем тяхното Време, така че те винаги да са заети – да не могат да се молят и да се покаят за греховете си и да забравят за Бога." "Това е, което трябва да направите" – продължил дяволът. "Трябва да им се попречи да контактуват с Бога и да поддържат тази връзка през целия ден." "Как да го направим?" – извикали демоните. "Занимавайте хората с дреболии, измислете безброй начини да запълните съзнанието им с всевъзможни ненужни неща и проблеми, за да нямат време да мислят за себе си и за това дали живеят правилно. И най-важното, внушавайте им желанието за материално богатство. Нека стремежите им д...

Когато бях на 10-годишна възраст, дядо ми се пенсионира и се преместиха с баба ми отново да живеят в родното им село. В онази къща, където бяха отгледали единственото си дете, скъпата ми и обичана майка. Аз бях много щастлив от този факт и едва дочаках да свърши учебната година за да отида и да прекарам лятната си ваканция при тях. Сигурно всяко дете има по-близки и специални отношения с някой от възрастните членове в своето семейство и за мен този човек бе любимата ми баба. Може да се каже, че основно тя се е занимавала най-много с мен, още от самото ми раждане и от нея съм научил най-важните за мен житейски уроци, които се опитвам да следвам и да прилагам на практика в живота си и до ден днешен. Сега ще ви разкажа за един от важните или може би за най-важния урок, който научих от моята баба. По онова време хората в селата живееха доста по-различно, задружно, повече духовно и по-малко наблягаха на материалното. Постоянно си помагаха, подкрепяха се и не личеше да им...

Прислужниците мечтаят за добрата фея, принцесите за очарователен принц, кралиците не мечтаят, а действат. Прислужниците смятат, че се случват чудеса , с принцесите те наистина се случват, а кралиците ги правят сами. Прислужниците са слаби, но изглежда силни, принцесите са силни, но изглеждат слаби, кралицата може и без маска. Прислужниците идват предварително, принцесите закъсняват , кралиците пристигат навреме. Прислужниците обвиняват себе си, принцесите обвиняват другите, кралиците правят изводи. Прислужниците не знаят как да печелят , принцесите не умеят да губят, кралиците не се състезават. Прислужниците не се интересуват от дракони, принцесите ги ядат дракони, а кралиците се сприятеляват с драконите. Защото прислужниците не се интересуват от дракони , принцесите се страхуват от тях, а кралиците ги опитомяват. Прислужниците, дори хубавите, се смятат за грозни, принцесите, дори и грозни, смятат себе си за красавици, а кралиците нямат време чак толкова да се загл...

Двама братя работели заедно в семейната ферма. Единият бил женен и имал много деца. Другият бил сам. В края на деня двамата братя делели всичко по равно - печалбата и плодовете на съвместния си труд. Един ден самотният брат си казал: - Не е честно да делим всичко по равно. Аз съм самичък и нямам нужда от кой знае какво. Затова започнал всяка вечер да взима по един чувал брашно от своя куп, и като се промъквал тайно през нивaта между домовете им, го хвърлял на братовия си куп. В същото време семейният брат си мислел: "Не е честно да делим всичко по равно. В края на краищата аз имам семейство, имам жена и деца, които ще ме гледат на старини." Ето защо всяка нощ вземал по един чувал зърно и го хвърлял на братовия си куп. Всяка година двамата братя много се чудели, защо запасите им от зърно не намаляват. И тогава, една тъмна нощ, двамата братя се сблъскали един в друг. И така разбрали какво са правили толкова време. Пуснали чувалите и се прегърнали. Източник: G...

Всичко при мен вървеше много добре, на жена ми можеше само да се завижда, три деца - почти на една и съща възраст, бизнесът ми се развиваше с нормални темпове, не привличах твърде много вниманието към себе си ... Отначало даже не вярвах, а след това свикнах и си мислех, че това ще продължи вечно. Но на двадесетата година в живота ни се появи пукнатина. Започна от най-големия син ... Моите родители ме възпитаваха строго, а като пораснах, не ми разрешиха много, много да се мотая, а настояха да си избера хубаво момиче, да се оженя и да си свием гнездо. Аз направих точно това и никога не съжалявах. Така учех и своите деца. Само че сега времената ли се промениха, момичетата ли станаха други, но синът ми не можеше да си намери жена, която да го гледа в очите, а не какво има в джоба. И пари си имаше, и образование, и от хубава външност не го беше лишил Бог. Но момчето ни се помайваше, а ние се притеснявахме за него. Накратко в къщата ни вече не беше толкова весело. Дори стана ...

Представете си че животът е игра, която включва да жонглирате с пет топки: здраве,вашата душа, приятели, работа и любов.Топката на работата е направена от каучук.Ако я изпуснете, тя ще отскочи обратно при вас. на останалите топки са направени от стъкло.Ако ги изпуснете, те ще се счупят и никога няма да бъдат същите. Опитайте се да се погрижите това никога да не се случи. Източник: brightside.me

Една хубава вечер двама младоженци излезли на разходка в гората. Чувствали се толкова добре заедно, докато не чули в далечината: „Кря-кря!“  — Чуй — казала жената, — това сигурно е кокошка.  — Не, не. Беше патица — отвърнал мъжът.  — Сигурна съм, че беше кокошка — казала тя.  — Няма начин. Кокошките правят „ко-ко“, а патиците „кря-кря!“. Това е патица, скъпа — рекъл съпругът, леко раздразнен.  „Кря-кря!“ — чуло се отново.  — Видя ли? Патица е — настоял той.  — Не, скъпи. Кокошка е. Сигурна съм — продължила да упорства жената.  — Слушай, жено! Това… е… патица П-А-Т-И-Ц-А, патица! Разбра ли? — сопнал се той.  — Но това е кокошка — възразила тя.  — Това е проклета патица, ти…  „Кря-кря!“ се чуло отново, преди мъжът да каже нещо, което не трябва.  Съпругата била на път да се разплаче.  — Кокошка е.  Мъжът видял сълзите, които пълнели очите на жена му, и най-после си спомнил защо се е о...

 Високо в планината имало едно отдалечено глухо село. Глухо, не защото жителите му били глухи. А защото останалият свят бил глух за него. Хората в селото живеели като единно семейство. Младите почитали старите, мъжете уважавали жените. В тяхната реч не съществували такива думи като: обида, собственост, ненавист, омраза, тъга, плач, болка, печал, алчност, завист, лицемерие... Те не знаели за тези и други подобни думи, защото в живота им нямало нищо, което биха могли да назоват с тях. Жителите на това планинско селце се раждали с усмивка и от първия им ден до последния, тази сияеща усмивка никога не слизала от лицата им. Мъжете били мъжествени, а жените - женствени. Децата помагали на възрастните в домакинството, играели и се забавлявали, катерели се високо по дърветата, беряли горски плодове, плували в планинския поток. Възрастните ги учели на езика на птиците, животните и растенията, а децата научавали страшно много от тях. Почти всички закони на Природата им били...

Вървял си по пътя един стар мъдрец и се любувал на природата. По някое време минал покрай нива, на която работел един селянин. Човекът бил грохнал от работа, изморен и потен и едва стоял на краката си. Мъдрецът се спрял и го заговорил: - Хей, човече, ела да поседнем на сянка и да си поговорим. Хем да си починеш малко. - Не мога, трябва да работя. Денят вече преваля, а аз имам още толкова много работа. - Защо работиш толкова много? – попитал старецът. – Спирай да си почиваш отвреме на време. Погледни колко е прекрасен денят! - Не мога. Нямам време да се наслаждавам нито на деня, нито на живота. – отговорил мрачно човекът. - Но защо се обричаш на всичко това? – недоумявал старецът. – Така пропускаш щастието... - Нямам време за щастие! Аз трябва да се трудя и да страдам, за да осигуря щастие на децата и внуците си. Моят дядо е правил същото заради моя баща, а моят баща е страдал заради мен. - А някой от вашето семейство бил ли е щастлив? – полюбопитствал странникът. - Все...

Веднъж при Учителя дошъл млад мъж и казал: - Дойдох при теб, защото се чувствам толкова жалък и безполезен, че не искам да живея. Всички казват, че съм неудачник, некадърник и идиот. Моля те, помогни ми!  Учителят казал: - Съжалявам, но аз съм много зает и не мога да ти помогна. Трябва да разреша много важно нещо - и, след като се замислил малко, добавил:  - Но Ако си съгласен да ми помогнеш в моя бизнес, Аз ще бъда щастлив да ти помогна. - С удоволствие, Учителю, - измърмори младежът, като горчиво отбелязал, че отново е избутан на заден план. - Добре, - казал Учителят, и свалил от пръста си малък пръстен с красив камък. - Вземи коня и иди на пазара! Аз трябва да продам този пръстен, за да си платя дълга. Опитай се да го продадеш, но в никакъв случай не го давай за по-малко от една златна монета! Върни се възможно най-скоро!  Младият мъж взел пръстена и препуснал. Пристигайки на пазара, започнал да предлага пръстена на търговците и те го отглеждали с интерес. Но ...

Снимка: thinkstock Имало едно време един баща, който имал четирима сина. Минали години и момчетата пораснали. Тогава баща им решил, че е настъпил моментът да им предаде своята мъдрост и натрупания през годините житейски опит. Най-големият урок, който искал да им даде, бил този – никога да не съдят прибързано за нещата от живота. Дал им задача, в която трябвало да открият далеч по пътя от дома старо крушово дърво. Всяко от четирите момчета трябвало да открие дървото през различен сезон от годината, да види как изглежда и да се върне обратно, за да разкаже на другите видяното. Така и станало. Минали дни, месеци, сезони.... Момчетата се прибрали у дома и разказали видяното. Първи със своя разказ започнал най-големият син, който открил дървото през зимата. – Дървото беше грозно, разкривено, сковано от лед и сняг. Последвал разказът на втория син, който открил дървото през пролетта. – Дървото беше отрупано с красиви листа, бели цветове и ухаеше прекрасно и сякаш беше изпълнен...

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може т...

Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци – всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи. Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване: — То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник. И кралят потеглил на път. Първият син си помислил: „Какво да правя със семената?“ Сложил ги в железен сейф – когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били. Вторият син си помислил: „Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена – из...

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие. Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич. Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада. Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка. Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до п...

Веднъж учениците попитали своя мъдър учител: защо лошите наклонности лесно завладяват човека, а добрите – трудно и не остават трайно в него. – Какво ще стане, ако се остави здраво семе на слънцето, а болното се зарови в земята? – попитал старецът. – Доброто семе, оставено без почва, ще загине, а лошото ще поникне, ще даде болен стрък и лош плод – отговорили учениците. – Така постъпват и хората: вместо да творят добрите дела тайно и дълбоко в душата си да отглеждат добрите пориви, те ги оставят на показ и така ги погубват. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и погубват човека в самото му сърце. Вие обаче бъдете мъдри! Източник: horizonti.info

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязъл в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал: – Сега съм зает – използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие – ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка – и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две капки олио и ти не трябва да ги разлееш. Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца, държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал: – Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина – на градинаря му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?“ – Не! – отговорил младежът. – Внимавах да не разлея кап...