Дива роза

                              Ровейки и интернет попаднах на статия по повод последните събития с убитата жена от мъжа, с когото живее в Радомир и другата от София са нарязаното лице с макет на ножче от съпруга си. Цитирам: " Изолацията по време на Ковид пандемията и перманентното безпокойство в последва ли те времена на икономическа и политическа несигурност отключиха нови психопатии у българина и обостриха старите". Като дипломиран специалист въобще не съм съгласна с този цитат. Въпросното поведение е било там и преди и няма "ново" или "старо". То е резултат от работата на три защитни механизма. Защитните механизми са психологически стратегии за справяне с негативни мисли и чувства. Първият е изтласкването - избирателна забравяне на информация, свързана с негативно преживяване. Вторият е потискането на тази информация, когато изтласкването не успява да задържи негативните емоции. Третият се нарич...

            Един от малкото дни, в които решавам, че ми се гледа телевизия, попаднах на доста интересен сериал. Казва се "Под наблюдение". В него бивш агент на ЦРУ се съюзява с мистериозен милионер, за да предотвратяват престъпления, използвайки собственото си чувство за правосъдие. Рийз е специалист в тренирането за операции под прикритие, затова Финч, който е софтуерен гений,  създател на програма, използвана за разпознаване на престъпници още преди те да са извършили престъплението си, решава да го въвлече в каузата си. С помощта на тази технология, двамата работят извън закона, използвайки уменията на Рийз и огромното богатство на Финч. Действията на Рийз и Финч привличат вниманието на нюйоркският полицейски детектив Картър, която разследва убийства и Фъско - полицай, който Рийз използва в своя полза. С многобройните престъпления, които Рийз и Финч разследват, те откриват, че точния човек, с точната информация, в точното време може да промени всичк...

           Днес ще ви разкажа една история. Героите и събитията са измислица, макар че много от вас могат да се припознаят. Разказвам я, за да ви събудя от сънищата на заблудата, че вината е в другите, а не във вас самите и да ви накарам да разберете, че вие сами ковете съдбата си, а не обстоятелствата, които ви се случват. Иван и Мария са хора на около 20 години, родени в началото на XX-ти век. Това е време на патриархат - на жената над 20, която още не е омъжена, се слага срамният за онова време етикет "стара мома", неженените се облагат с ергенски данък, мъжът е длъжен да вади достатъчно пари, за да издържа семейството си, а жената - да се грижи за семейството и да върши сама всичката домакинска работа. Времената са трудни, защото хората, за които се разказва в нашата приказка, не са партийци, а обикновени селски хора. Те се борят всеки ден да задоволят елементарните си нужди. Борят се да оцеляват, да нахранят децата си и да им дадат шанс да постигнат то...

            Kогато бях на 20, мечтаех за семейство и деца, но след 3 години всичко се разпадна. Какво стана? Като се намесят много хора, става претъпкано и се налага влюбените да напуснат. Сега си давам сметка, че след тази връзка престанах да търся щастливия край, защото се примирих с факта, че няма да я намеря, поради ред причини, като например, че има интернет и сайтове за запознанства и жените са повече от мъжете, което им дава повече право на избор. Има много риба в морето. Освен това съзряването и фертилната възраст при мъжете и жените се разминава, затова и те се разминават.  Светът стана материален, мъжете не бързат да се женят и да създават семейства, защото старото поколение им е заложило програма в мозъка, че ролята на мъжа е да бъде касичка. Доходи в България трудно се вадят, затова му се налага да работи на две места, за да изкарва повече пари. Така той няма време да излезе и да се запознае с някого по нормалния начин. Затова разглежда...

  ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО НЕСЛУЧАЙНА!        К и Р бяха най-добри приятелки. Веднъж двете приятелки решили да отидат на плаж и за да бъде по-интересно К поканила едно момче да отиде с тях. В пък на свой ред поканил В. Това се случило на 19 юни 2007 година. От тогава животът на Р се обърнал на  360 градуса.      Както се пее в една песен: "Когато за първи път те срещнах, прости ми ти, не те познах, но ти ми спомняше за нещо, което дълги дни копнях." Да, Р го срещна, но разбра, че с нейната приятелка К харесват едно и също момче. Р се оттегли, за да запази приятелството си. В и К станаха двойка.       Веднъж Р, К и В излязоха заедно. Р се чувстваше  като излишна и не само - видът и мисълта за щастливата двойка я изгаряше отвътре. К се досети за чувствата й, защото никаква истина не би могла да остане дълго скрита. Р реши, че трябва да се дръпне от В и К и...

Седя си вкъщи и гледам през прозореца. Времето е топло, нетипично за февруарски ден. Гледам, децата играят народна топка в двора. С тях е и момчето, което е хомосексуалист от ромски произход. Всички играят заедно, безгрижно. Гледката ми стопля сърцето. Това е същото момче, което ме поздравява всеки път с усмивка и пита как съм. Другите подминават поздрава му с ироничен смях и учуден поглед, че отвръщам на жеста му. "За възпитанието, любезността и човечността не съществуват пол, раса, религия и сексуални предпочитания." - отговарям аз и продължавам по пътя си. Ние обичаме да слагаме етикети на хората, които ни заобикалят. Обичаме да съдим. Това е така, защото се чувстваме непълноценни. Един по-умен от мен човек (Ейбрахам Маслоу) е измислил йерархия на потребностите, която обяснява много неща. Ще се опитам да я обясня простичко. За да бъде щастлив, пълноценен, ефективен и продуктивен един човек, първо трябва да бъдат задоволени петте негови потребности. Започваме с най-елем...

      Чудя се как да започна тази тема. Разгледах много варианти и накрая реших просто да разкажа как се появи идеята за реда на мисли по-долу. В момента имам доста свободно време и разнообразявам като гледам видеа и чета неща в интернет. Един ден попаднах на видеа на теми "какво си купих от..." и " пробвам продукти от..." Там имаше доста чужди думи, които не разбирах. Очевидно думите бяха побългарени от английския и, за да разбера какво точно означават, се наложи да търся превод. Това леко ме подразни. Ще дам пример с някои, с които се сблъсках най-често, но преди това искам да сложна звезда на разговора - не съм против използването на чуждици, аз самата също ги употребявам в случай, че се налага да дам многословно обяснение на това, което искам да кажа и няма друг начин да се изразя. Например думите "блогър" и " влогър". Това е една технологична модна тенденция, на която и аз съм последовател. Ето и думите, които ми направиха най-силно...

Настоящето e отсечката в оста на времето, състояща се от събития, случващи се в даден момент. Бъдещето е времева област, която съдържа събития, които още не са се случили. Разглеждайки определенията за „днес“ и „утре“, започвам да звучи в главата ми една много хубава песен на група Диана Експрес: „Нищо не ми обещавай за утре. Днес вече ценя всяка минута. И какво от това, че ще има цветя в моя дом, в моя хол, в моя панелен комплекс. Искам цвете едно, но сега, цвете едно, но сега Защото утре започва от днес Утре започва от днес.“   Спомням си думите на дядо: “ Не се копае кладенец, чак когато ти се допие вода“! Винаги трябва да правиш планове, ако искаш всичко да ти се получава, както трябва. Всички ние сме възпитавани по този начин, за да можем да се впишем в обществото, защото живеем в едно наистина забързано ежедневие. Но дали   ускореният ни начин на живот ни позволява да виждаме света около нас?  Дали не пропускаме да живеем, правейки планове за  бъдещето? С...

Здравейте! Тази сутрин се събудих и реших да започна деня си с нещо позитивно. Причината затова е един човек, когато наскоро срещнах. Имахме няколко много интересни разговора за живота, за света около нас, за религията, за здравето. Една вечер стана дума за филма „Тайната“. Тогава аз споменах, че съм гледала само началото. След като се разделихме, получих линк към видеото на български. Не го отворих веднага. Минаха няколко дни. Един слънчев ден обаче просто скучаех и реших да го изгледам. Препоръчвам го и на Вас. Там споменаха една много интересна техника - ако искате да ви се случват хубави неща, първо благодарете за това което, имате. И аз така реших да опитам. Започнах с малките неща: Събудих се тази сутрин. Мога да дишам. Здрава съм. Имам чисти мисли. Имам достатъчно храна и вода. Топло ми е. Имам дом. Имам семейство. Колата, компютърът и телефонът ми работят. Обичана съм. Благодарна съм за всички съобщения и мили думи, които съм получавала от хора. За това, че...

Жената има нужда да бъде приоритет на мъжа. Това не означава взаимно постоянно обсебване! Означава само, че иска да усеща партньора си, да се съобразяват с нея, да мислят за нея, да не я приемат за даденост.  Жената има нужда да се чувства ценена. Иска да вижда и да се усеща ценена за всичко, което прави, и старанието, което полага. Иска да бъде печелена всеки ден!  Жената има нужда да усеща сигурност. Тя иска да се чувства защитена емоционално и физически.  Жената има нужда да усеща, че я "чувате"! А не само, че я слушате. Вярно е, че жените говорят повече от мъжете, дори понякога се оплакват, но това не означава, че всичко, което казват е безсмислено и маловажно. Ако споделя с мъжа до себе си, това означава, че той е важен за нея. В този момент тя иска да усеща, че я чуват и че това, което казва, е важно за него.  Не я критикувайте! Критиката убива любовта. Жената иска да бъде уважавана. Не я прекъсвайте докато говори и я изслушвайте докрай така, както г...

6 Август 2007 година       Навън вали. Днес реших да разкажа нещо за себе си. По принцип не обичам да говоря много, но сега чувствам нужда да споделя с някого, било то и лист хартия. Нямам кой знае колко приятели, защото от една страна ме е страх да не ме разочароват, а от друга просто не обичам да натрапвам проблемите си на някой(но съм добър слушател и винаги бих помогнала да се реши нечий проблем). Всеки знае, че е много по-лесно да говориш за такива неща с някой, който не те познава.       Когато бях на 7 години нашите се разведоха. Този факт за мен го знаят малко хора. Не говоря за това много, защото не искам хората да си вадят грешни изводи за мен. Винаги съм си мислела, че може дори да ме подиграват заради това. От 10 години ми се ще да споделя с някой как се почувствах, когато баща ми не дойде на първия ми учебен ден само защото трябвало да отиде в съда и как се изнесе пред очите ми, а аз трябваше да отида след това на училище. Не пожелавам...

Лятото работих като администратор в хотел и отговарях за посрещането на немски групи. Понякога се замислях как бих представила България и българите пред нашите гости. Като българка и патриот  бих ги представила в най-добра светлина. Бих ги описала като възрожденския тип българи от картините на Владимир Димитров - Майстора: трудолюбиви, стъпили здраво на земята. Селянин по природа, българина влага цялата си душа в труда. За него той е удовлетворение, носител на материални и лични постижения, но в действителност трудолюбието му се ограничава до задоволяване на най-елементарни потребности. Народ, който има 169 църковни и официални празници не е трудолюбив народ. Трудолюбието на българина намира израз само в собствената къща, собствения дом, собствената нива, за собствените си деца и родители. Там той работи до изтощение. Друго, което се гордеем, е нашето гостоприемство. Българинът дели с госта ти си ми всичко, което има и не пести внимание. В действителност това не е съвсем така...