- Поради някаква перверзна причина битката с тази жена винаги приключваше с бельото й в моя джоб.
- Може би и двамата не знаехме какво се случва между нас, но със сигурност не искахме да го загубим или да го оставим недовършено.
- В моя любовен живот нямаше драматизъм докато не срещнах теб.
- Не искам да се съмнявам в себе си, не и след всичко, което съм постигнала. В очите й имаше много болка.
- Не искам да изляза от тази врата и да загубя онова, което намерихме тук тази нощ. Колко простички думи. И как успя да ме смаже с едно изречение.
- Искам да бъда с теб. Искам да съм ти приятел и любовник.
- Той не отговори. Не и с думи. Очите му се забиваха като ножове в мен и смелостта ми отиде по дяволите. Всичко би било по-лесно, ако не беше толкова красив.
- Знаех, че нищо не се случва без причина. Само ми се искаше тая причина да се появи най-после от някъде.
- Красотата е плитка, остава по повърхността на кожата, а грозното е заболяване, което стига чак до костния мозък.
- Залата беше огромна: големи прозорци - от пода до тавана, с красива гледка към Чикаго осемнайсет етажа над земята. Залезът обагряше небето, небостъргачите блещукаха със светлините в прозорците. Като милион звезди.
- Влюбвах се в нея. Потъвах в чувството прекалено бързо, за да мога да се хвана за нещо. Беше страшно и неизбежно.
- Баща ми обичаше да казва, че ако искаш добре да научиш как се върши една работа, трябва внимателно да наблюдаваш как я върши някой друг, някой наистина добър.
- Ако имаше начин да не си отваря устата, би бил съвършен. Малко тиксо можеше да свърши работа.
- ...безкрайни фантазии за жена, която дори не исках... Последното не е вярно. Исках точно тази жена.
- Дай ми една нощ, дай ми себе си за една нощ. Без колебание, без задръжки.
- Жените не винаги искат да бъдат третирани като нещо чупливо, като нещо рядко или ценно. Ние искаме да бъдем желани.
- Ако една жена иска един мъж да мисли постоянно за нея, трябва просто да дотича до офиса му и да каже, че има право да я вижда един път в седмицата и щрак - капанът пада.
- Предполагам, че си толкова нервна, защото все още не знаеш, че съм влюбен в теб.
- Любовта ми към нея беше тежко, пулсиращо, живо...нещо! Караш ме да се чувствам обезумял, изпълнен с тревога, гладен жаден.
- Жената, която успее да те накара да мислиш за нея и за себе си и да си задаваш разни въпроси, ще промени теб самия и вижданията ти за много неща.
- Той кимна и за секунда се изкуших да му кажа правилото за мълчанието: понякога да говориш насила е далеч по-неловко и от най-неловкото мълчание.
- Харесва ми, когато ме молиш да свърша работата, Зиги. Към колко искаш да свърша? Към осем? Или към десет? - извика той след мен. - Нямам търпение да свърша. Може би е най-добре да свърша в осем и после пак в десет.
- Намери и обичай онази жена, която може да живее смело и безкомпромисно като теб. Намери жената, която ще те накара да искаш да бъдеш по-добър човек." - казваше майка ми. Така и направих. Няма спор, намери жена, която наистина не ми отстъпваше по нищо. И какво стана? Тя направи живота ми истински ад. И живее, за да издевателства върху мен. Жената с голяма уста. Уста, която искам да залепя тиксо... и в същото време да целувам.
- Имам чувството, че когато тръгваш, вземаш дома ми със себе си и оставам на улицата.
- Не е ли странно как всичко в живота трябва да се случи, когато съдбата реши да се случи, как срещаш подходящия човек точно в най-благоприятното време, нито по-рано, нито по-късно.
- Завъртях се на пети и продължих да се движа напред с редицата пътници, когато една жена се приближи и ме дръпна за ръката. Погледнах я изненадано.
- Макар че джентълменът зад вас няма нищо против прекрасната гледка. (с.51)
- - Какво означава това? - попита и огледа тялото ми така, както аз го бях огледала, очевидно искаше да попита какво искам да кажа с това задълбочено изучаване на релефа на фигурата му. Докато повтаряше жеста ми, едва успя да прикрие усмивката си.
- Колко Пъти Си Бях Представяла Как Нещо Се Случва Между Нас. Безброй. И във всяка моя фантазия бях смела и честна и можех да му кажа какво искам и това отприщваше в него някаква увереност, че аз съм онова сигурно място, където може да намери подслон и утеха, когато пожелае.Че ще мога да бъда неговото скривалище, когато има нужда от такова. И после снощи... той беше тук. В плът и кръв. И за първи път не мълчах. Напротив - не спирах да говоря. Предимно глупости!
- "Ще ме целунеш ли?" Гърдите му бяха притиснати до моите, но не направи това, което очаквах. Отдръпна се съвсем малко, колкото да ме погледне в очите. "Опасявам се, че няма да мога да спра.", прошепна.
- Захапах устна, за да задържа нервната си усмивка и казах: "Изглеждаш ми малко разсеян." Найл кимна и леко докосна устната ми. "Никога не съм те виждал в този цвят.""Много ли е червено?" Той премигна, поклати глава. "Не, не е прекалено червено."
- Уил вдигна чашата си със скоч за наздравица по повода и отпи голяма глътка. "Освен това считам, че Бенет трябва да бъде главен консултант по случая", добави Уил и Макс се изкиска. "За конференцията ли става дума?", политах объркано. "Предсказуемо и елементарно.", каза сухо Бенет. "Убийствена стажантка. Шефът й се опитва да го отрече.Какво да обяснявам - от личен опит мога да нарисувам подробен план как ще се развият нещата. Стъпка по стъпка."
- "Освен това ме караш да мисля за неща, които не са чак толкова нежни, за неща далеч от целомъдрието и нормалното според хората поведение." "Например?" Той премигна и пак ме погледна в очите. "Мисля, че предпочитам да ти покажа."
- Ти си единственото нещо, което искам да гледам...
- Фактът, че бях влюбена в Найл Стела, беше тайна, но само на теория. Той го знаеше. Аз го знаех. самото изричане на думите беше чиста формалност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар