Моята конфигурация на българските качества

Лятото работих като администратор в хотел и отговарях за посрещането на немски групи. Понякога се замислях как бих представила България и българите пред нашите гости. Като българка и патриот  бих ги представила в най-добра светлина. Бих ги описала като възрожденския тип българи от картините на Владимир Димитров - Майстора: трудолюбиви, стъпили здраво на земята. Селянин по природа, българина влага цялата си душа в труда. За него той е удовлетворение, носител на материални и лични постижения, но в действителност трудолюбието му се ограничава до задоволяване на най-елементарни потребности. Народ, който има 169 църковни и официални празници не е трудолюбив народ. Трудолюбието на българина намира израз само в собствената къща, собствения дом, собствената нива, за собствените си деца и родители. Там той работи до изтощение.

Друго, което се гордеем, е нашето гостоприемство. Българинът дели с госта ти си ми всичко, което има и не пести внимание. В действителност това не е съвсем така. Наскоро в една от сериите на поредицата "Такъв е животът" за "Новите българи" възрастен мъж подари черги, тъкани от майка му на съседи англичани като знак на гостоприемство, но всъщност очакваше финансова благодарност за своето "безкористно гостоприемство".
 Друго характерно за нас качество е съпричастността към проблемите и болката на другите. Реално такова явление се наблюдава само по Коледа и то се обезсмисля заради показността. За нас филантропията е само понятие, което чуваме по филмите и мислим, че е нещо абстрактно. 
Разбира се, като добра българка не бих представила българинът с неговата завист, темерутство, грубост, недоверие, нихилизъм. Това е моето виждане и моята конфигурация на българските качества. Въпреки че в него има много негативизъм и критичност, не бих се отрекла от това да се наричам българка. За мен изграденият на български образ може да се нарече порицание и възхвала.

Wildrose ®