Грешките. които правим в еднавръзка

7-те грешки, които мъжете най-често правят в една връзка	5-те грешки, които жените най-често правят в една връзка
1. Забравят, че въпреки всичко те са силният пол.	1. Очакваме мъжът до нас да ни разбира само с мисъл
Лесно да имаш силна жена до себе си. Жена, която се справя с всичко. Която те подкрепя и която ти дава сили. Но не забравяй, че най-силните жени искат до себе си мъж, който да им позволи да бъдат слаби.	Жените вярваме, че ако един мъж ни обича истински, ще ни разбира... дори когато ние не разбираме себе си. Вярваме, че ще усеща как се чувстваме във всеки един момент, че ще чете мислите ни... Само че, след като ние не притежаваме телепатични способности, защо очакваме това от другите? Вместо да казваме „Добре съм”, когато не сме и тайничко да се надяваме, че той ще познае по гласа ни, че нещо не е наред (а когато това, по една или друга причина, не се случи, да се сърдим и да не се чувстваме достатъчно обичани), не е ли по-лесно да споделим какво ни е подразнило, какво ни тревожи, от какво се страхуваме... Не е нужно да усложняваме и без това сложните взаимоотношения между жените и мъжете.
2. Решават, че, щом веднъж са стигнали до сърцето на жената, пътят до него е вече извървян.
Вярно е, че, когато една жена ти даде сърцето си, няма да си го поиска обратно. Докато не забравиш, че го държиш в ръцете си. Докато не почувства, че я приемаш за даденост. Не го прави! Грижи се за сърцето й! Всеки ден! И всяка нощ...	2. Сравняме настоящия си партньор с предишния
3. Затварят се в себе си.
Жената знае, че всеки има нужда от лично пространство. И тя самата иска да има такова. Но преди всичко жената има нужда от споделеност. Ако й се довериш, когато имаш проблем, когато ти предстои да вземеш трудно решение, ще й дадеш възможност да направи същото. В противен случай ще я тласнеш към изолация и отчуждение.	Случва се, нали? И за съжаление обикновено е в полза на предишния. Жените просто сме склонни да идеализираме. И да фантазираме. Казваме си: „Той нямаше да постъпи така...”, „Той щеше да каже това...”. И забравяме, че именно, защото не е правил и не е казвал нещата, от които сме имали нужда, сме се разделили. Забравяме, че сме се влюбили в човека до себе си, именно защото е различен от онзи, другия. Забравяме, че нито една фантазия не е по-хубава от това да заспиваш и да се събуждаш в ръцете на мъж, който може да не е съвършен, но иска да направи света за теб такъв. Дори когато не знае точно как...
4. Забравят да й правят комплименти.	3. Сравняваме връзката си с тези на останалите
Помниш ли как се държеше с нея в началото на връзката ви? Как й правеше комплименти? Как я ухажваше? Как се стараеше? Караше я да се чувства единствена, секси, красива... Покажи й, че и днес за теб е такава. Покажи й, че не просто я обичаш. Покажи й, че я искаш.	Мислим си, че докато на нас нещо все не ни достига, другите живеят в перфектна хармония и разбирателство. Убедени сме, че се разбират по-добре. Сигурни сме, че те не се карат за нещата, за които ние се караме... За първите две определено съм скептична. За последното съм съгласна. Просто защото всяка двойка се кара за „нейните си неща”. Изпилва „нейните си ръбчета”. Върви по нейния си път. Не е възможно двама души да бъдат истински заедно и да нямат разногласия. В противен случай значи просто не общуват помежду си. Сблъскат ли се два свята, за да се роди един нов, няма как да не се появят искри. Иначе просто ще се докосват по повърхността и никога няма да се слеят истински. А никоя от нас не иска такава връзка, нали?
5. Приемат, че ангажиментите в дома са... „женска работа”.	4. Искаме да живеем в романтичен филм
Е, скъпи мой, не са! Искаш жена ти е да е усмихната и в добра форма? Искаш да има време да си направи маникюр и да си измие косата? Искаш да те посрещне пълна с енергия и нежност? Тогава не искай от нея да влага малкото си свободно време в къщната работа. Помогни й. Покажи й, че си до нея. Повярвай ми, ще бъдеш възнаграден многократно за усилията, които ще вложиш!	Мда... иска ни се. Иска ни се животът ни да е низ от романтични приключения, вечери под звездите, огромни букети, които да получаваме в офиса си, червено бельо в луксозна кутия, подарено без повод... Искаме тръпка... Искаме страст... И когато мъжът не отговори на очакванията ни, се дистанцираме, затваряме се в себе си, отчуждаваме се. А всъщност задаваме ли си въпроса в какъв филм иска да живее мъжът до нас? От каква жена има нужда той? И защо, вместо да пишем сценарии и да даваме на другия роли, за каквито той дори и не подозира, не живеем тук и сега, истински? Искаме романтични жестове? Нека започнем да ги правим ние... Нека го изненадаме с палава бележка, залепена в тефтера му за срещи. Или с дантелено бельо, което... всъщност е толкова оскъдно, че е трудно да се нарече бельо... Нека отново започнем да разпалваме страстта... Повярвайте ми, мъжът бързо се учи!
6. Сравняват я с майка си.	5. Опитваме се да променим мъжа до себе си
Не прави само тази грешка! Ще съжаляваш! Не сравнявай начина, по който готви, с този на майка ти. Нито начина, по който подрежда къщата. Или каквото и да било друго. Покажи й, че сега тя е най-важната жена в живота ти. И че я харесваш точно такава, каквато е!	Убедени, че знаем какво е най-доброто не само за нас, но и за хората около нас, се опитваме да превърнем мъжа до себе си в неговата по-добра версия. Поне според нас. А в същото време искаме той да ни приеме и обича такива, каквито сме. Вярно е, че без промяна не може. Без напасване, без взаимни компромиси (в най-добрия смисъл на думата), връзката няма да просъществува дълго. Всеки от нас си има свои привички, свой начин на живот. Ако не намерим допирателни между тях, как всъщност ще бъдем заедно? Но... промяната, напасването е въпрос на личен избор. Посоката, в която се прави – също. Не можеш да тласкаш никого да се промени. Не можеш да изискваш. Не можеш да се сърдиш. Можеш да приемеш човека такъв, какъвто е. Какъвто е бил. И какъвто ще бъде. Защото това всъщност значи да го обичаш. Така, както искаш той да приеме и да обича теб... Ако пък не се получава, ако не ти дава това, от което се нуждаеш, ако чувстваш, че сте твърде различни, че не си щастлива, по-добре си тръгни. Не губи и твоето, и неговото време. Но най-вече: не похабявай излишно емоциите и енергията си. Вложи ги в нещо по-добро: вложи ги в себе си.
7. Приемат, че думите „Няма нищо” наистина значат „Няма нищо”.
Когато жената до теб изглежда умислена и ти я попиташ „Какво има?”, а тя ти отговори „Няма нищо”, не приемай думите й за удобна истина. Не си казвай, че, щом предпочита да не говори, явно няма нужда да говори. Напротив, точно в този момент жената има най-голяма нужда да бъде чута. В противен случай ще си каже, че не я усещаш, че не я забелязваш, че предпочиташ да не се изправяш лице в лице си и с нейните проблеми. Ще си каже, че е сама...
5 неща, с които несъзнателно убиваме връзката си...
1. Споделянето с други хора
Колкото повече говориш за даден проблем, колкото повече го обсъждаш, колкото повече съвети чуваш, толкова по-голям и по-труден за разрешаване изглежда той. Не забравяй, че никой, дори и най-близките ти приятелки, не може да усети какви наистина са нещата между вас. Тази, която знае какво трябва да направи, си ти. Просто успокой ума си и чуй сърцето си.
2. Сравняването с чужди връзки
Една от най-големите грешки е да сравняваш връзката си с тази на твоите познати. Защото, когато го правиш, почти винаги е в твой ущърб, нали? И защото не осъзнаваш, че нещата никога не са точно такива, каквито изглеждат. Може би мъжът на твоята приятелка прави неща, които ти се иска да прави и мъжа до теб... Но забравяш, че той не прави други, които твоят партньор прави. За теб.
3. Говоренето с гласа на егото
Всеки човек го прави. Когато ни боли, нападаме. Обвиняваме. И на свой ред започваме да нараняваме. И тогава диалог няма. Всеки се затваря в себе си и става глух за думите на другия, става сляп за болката на другия. Затова, когато човекът до теб те е наранил, опитай да се успокоиш. Не заради него. Заради себе си. Опитай се да оставиш бурята в теб да отмине. И тогава говори. Защото тогава той може да те чуе.
4. Взимането на прибързани решения
Ако си откровена пред себе си, ще признаеш, че винаги, когато вземеш решение под афект, след това съжаляваш. Нормално е да е така. Когато човек е ядосан, не мисли. Когато не мисли, не постъпва правилно. Когато кажеш на мъжа до себе си: „Край! Писна ми! Тръгвам си!”, когато си събереш багажа и поемеш към вратата, не просто го наказваш. Създаваш у него чувство за несигурност. Несигурност, че преди да говориш с него, ще скъсаш с него. Преди да споделите един с друг, ще се разделите. А сама знаеш, че нищо не вреди така на любовта, както несигурността...
5. Приемането на другия за даденост
Да... лесно свикваме с нещата. И хората. Лесно приемаме, че винаги ще са с нас. Че винаги ще избират нас. И спираме да се стараем. Лека-полека позволяваме на връзката ни да влезе в рутината. И не разбираме, че така ограбваме не само другия. Ограбваме себе си. Защото любовта се подхранва. Ежедневно. Ежечасно. Иначе умира. А с нея умират и сърцата ни...

Източник: Dama.bg