Няма значение в какво въплъщение сме влезли в този свят. Ние
сме нечии деца, ние сме нечии приятели, нечии родители и познати. И често ако
любимият човек изпадне в трудна ситуация, ние считаме за наш дълг да му
помогнем, не с дела, а със съвет.
Често се случва така, че ние помагаме на човека, с всички
сили се стараем да направим всичко по най-добрия начин, но като резултат се
получава така: нашите сили изтичат в неизвестна посока, а очакваната благодарност
никога не получаваме.
Защо се случва това? За съжаление, ние сами провокираме тези
събития. С това, че се опитваме да помогнем. В действителност, това не носи
полза и на двете страни!
Когато ние даваме тези „кредити“, ние, с нашата добросъвестност,
лишаваме човека от силата му с нашата „подкрепа“… При всяко такова
„кредитиране“ човекът вече ни е задължен.
Преди коледните празници помолих студентите да наблюдават – колко често
ние несъзнателно се „вкаменяваме“ в потока на движение, в действията на нашите
близки. Как ние всъщност без да се замисляме ги лишаваме от техните сили и ги
обезценяваме. Те наблюдаваха:
- Колко често си позволяваме да се прекъсваме един друг. Особено
колко често жената в компания прекъсва своя мъж, поправя го, дава съвети –
всичко това е неуважение. Речта – това е енергия – да се „прекъсне“ потока на
речта – не е само объркване на мислите, така жената обезценява своя мъж. А
когато мъжът прекъсва жената, проявява власт.
- Колко често ние променяме траекторията на движение на
детето? То си тича, то просто е заето с неговите задачи. Възрастните често си
позволяват от излишък на чувства да вземат детето в ръцете си, вклинявайки се в
неговата траектория на движение без да изчакат детето да довърши нещо негово
си, като го „превключат“ на това, което те мислят, че сега е по-важно. Така те
също отнемат неговите сили и объркват мисленето му. Психолози, работещи с
тялото, много работят с незавършени, прекъснати движения. Когато ние прекъсваме
по някаква причина телесни действия, това формира блок на много нива. И от него
„израстват“ множество симптоми. Когато често променяме траекторията на движение
на детето, ние „крадем“ силата му, ние му даваме да разбере – ние сме богове,
ти трябва да ни слушаш. И детето става все по-ограничено и по-агресивно,
упорито и импулсивно. И безинициативно. И всичко това правим неосъзнато –
неуважение към процесите и динамиката на малкия човек, което оставя усещане у
него, че не може да влияе на нищо.
Да обобщим: когато ние започнем да се намесваме в живота на
някой друг, не само на детето, ние поемаме роля, за която никой не ни е
упълномощавал, и всъщност лишаваме човека от неговия път. Като, разбира се,
това не се отнася за случаите, в които е необходима бърза реакция и помощ и
подкрепа са спешно необходими. Затова когато близкият ни човек започне да
разказва колко му е трудно, колко задачи и работа има, е по-добре да се каже: „Аз
виждам, че имаш много проблеми, но те са такива (покажете малкия си пръст), а
ти си просто ето такъв (вдигнете ръце нагоре). Аз вярвам в твоята сила и
способности. Ако искаш да бъда до теб, аз съм тук, но знам, че с това можеш да
се справиш сам на 100%“. Когато престанем да бъдем „добрички“ по отношение на
себе си и на другите, тълпата до нас ще е по-малка, а честността, добротата и
силата на любовта в живота ни ще стават все повече.
Саманта Ройз
Източник: drugitenovini.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар