Дива роза

Джак Канфийлд е водещ експерт в областта на личностната мотивация. Той е съавтор на нашумялата поредица "Пилешка супа за душата" и автор на „Тайната“. На една от лекциите си той демонстрира как реагираме към критиката и как би трябвало да се справим с нея. Канфийлд се приближава към една от участничките в семинара му и казва: „Изнасял съм много лекции и съм водил много семинари, но за първи път виждам толкова глупав човек сред присъстващите.“ Съвсем нормално, момичето е шокирано и се разстройва от грубия коментар. Канфийлд обаче я успокоява и й казва, че това е просто упражнение. След това я поглежда отново и казва: „Изнасял съм много лекции и съм водил много семинари, но за първи път виждам момиче със зелена коса сред присъстващите.“ Този път момичето се разсмяло. „Защо се смеете?“, попитал я Джак. „Защото косата ми не е зелена.“ „Тогава защо се засегнахте от първия ми коментар?“ Неградивната критика и обидите могат да ни засегнат само ако ние самите се възп...

Няма разглезено дете - има дете, което е преситено с играчки и развлечения, но което е загубило способността да им се радва, способността да го задоволява изпитаната радост. По-късно вместо играчката ще омръзват бързо и хората, и връзките с тях. И колкото количеството внимание/играчки и прищявки расте, толкова расте и раздразнителността от това да имаш, а да не те докосва истински онова, което имаш.  Няма послушно и кротко дете - има дете в депресия. Дете, което потиска чувствата си от страх, че те няма да бъдат понесени адекватно. С времето става все по-послушно и затворено, често с отличен успех в училище. Дете, което е в опасност и което все повече запушва вътрешната си жизненост, превръщайки се в сериозен и хвален за доброто си възпитание възрастен. С времето само ще осакатява всеки породил се импулс, особено негативните. Няма да може да понесе собственото си усещане за гняв, ще се страхувам и ще чувства вина от гнева си, както някога не са го приемали спокойно и родителите ...

Изкуството относно „съжителството“ От  Slavyan Stoyanov The publication is in English and Bulgarian Изкуството е част от паметта на миналото. Мнозина се опитват да убедят обществото, че хората неоснователно се надигат, когато определени среди се опиват да подменят историята и отрекат робството. Това се прави все повече от най висока трибуна, дори от хора титулуващи се като историци. Пошло е твърдението, че някой не искал децата му да растат с усещане че дедите им са били роби и затова по добре да се заличи тази страница от миналото. Смея да твърдя, че ако децата ви забравят това как дедите им са били поробени и не го съхранят в паметта си, те са потенциалните утрешни роби на същите стари поробители, които от години влагат милиони в неоосманската си доктрина. Тази публикация не цели предизвикване на етническа омраза а напротив, една здравословна памет българска. За да живеем в мир, трябва да помним и не бъдете наивни. Де...