Дива роза

 Федералното правителство на САЩ публикува данни, свързани с уврежданията  от ваксинации, които напълно унищожават фалшивите твърдения на  медиите, че ваксините никога и на никого не нанасят вреда. Дори докато безнадеждно нечестните, научно неграмотни медии  продължават нелепо да лъжат обществеността за това, че “ваксините са безопасни” – като WashPost, The Atlantic, NYT или USA Today – федералното правителство публично потвърди, че ваксините редовно осакатяват и убиват деца в цяла Америка. В документа правителството показва статистика  с  над 18 000 постъпили заявления за компенсации на семействата на децата, които са били сериозно увредени, осакатени или убити от ваксини в Съединените щати. Резервно копие на документа е публикувано в Natural News , ако евентуално правителството се опита да скрие доклада. Документът показва, че само за 2017 финансова година са били подадени 633 заявления за сериозни наранявания или смърт от ваксинации....

 Високо в планината имало едно отдалечено глухо село. Глухо, не защото жителите му били глухи. А защото останалият свят бил глух за него. Хората в селото живеели като единно семейство. Младите почитали старите, мъжете уважавали жените. В тяхната реч не съществували такива думи като: обида, собственост, ненавист, омраза, тъга, плач, болка, печал, алчност, завист, лицемерие... Те не знаели за тези и други подобни думи, защото в живота им нямало нищо, което биха могли да назоват с тях. Жителите на това планинско селце се раждали с усмивка и от първия им ден до последния, тази сияеща усмивка никога не слизала от лицата им. Мъжете били мъжествени, а жените - женствени. Децата помагали на възрастните в домакинството, играели и се забавлявали, катерели се високо по дърветата, беряли горски плодове, плували в планинския поток. Възрастните ги учели на езика на птиците, животните и растенията, а децата научавали страшно много от тях. Почти всички закони на Природата им били...

Вървял си по пътя един стар мъдрец и се любувал на природата. По някое време минал покрай нива, на която работел един селянин. Човекът бил грохнал от работа, изморен и потен и едва стоял на краката си. Мъдрецът се спрял и го заговорил: - Хей, човече, ела да поседнем на сянка и да си поговорим. Хем да си починеш малко. - Не мога, трябва да работя. Денят вече преваля, а аз имам още толкова много работа. - Защо работиш толкова много? – попитал старецът. – Спирай да си почиваш отвреме на време. Погледни колко е прекрасен денят! - Не мога. Нямам време да се наслаждавам нито на деня, нито на живота. – отговорил мрачно човекът. - Но защо се обричаш на всичко това? – недоумявал старецът. – Така пропускаш щастието... - Нямам време за щастие! Аз трябва да се трудя и да страдам, за да осигуря щастие на децата и внуците си. Моят дядо е правил същото заради моя баща, а моят баща е страдал заради мен. - А някой от вашето семейство бил ли е щастлив? – полюбопитствал странникът. - Все...