Шестте основни разновидности на страха. Кой е вашият демон?

1. Страх от бедност

Страхът от бедност е най-пагубният страх. Този страх парализира способността да мислим, убива самочувствието, подкопава  ентусиазма, спира инициативата, внася объркване в нашите намерения, подкрепя колебанието и прави невъзможно самообладанието. Посочваме го на първо място, защото най-трудно се преодолява. Симптомите на страха от бедността са:

• Безразличие. Обикновено изразено с недостатъчно честолюбие в готовност да се понася бедността; пасивно приемане на заместител, който животът може да предложи; душевна и физическа ленивост; липса на инициативност, фантазия, ентусиазъм и  самовладеене.
• Нерешителност. Навик да позволявате на другите да мислят вместо вас. Изчакване" какво ще стане".
• Колебания. Общо изразено с оправдания и извинения, предназначение за прикриване на собствените неуспехи, тяхното обяснение и оправдаване, предаващо се понякога под формата на завист към успелите и тяхното критикуване.
• Опасения. Обикновено се проявяват в това, че откривате грешки в останалите; склонност да харчите повече, отколкото можете да си позволите, пренебрегване на собствената външност, навъсен и мрачен вид; неувереност в употребата на алкохолни напитки, понякога придружена с употреба на наркотици; изнервеност, несигурност в поведението и липса на самочувствие.
• Прекалена предпазливост. Навик винаги във всичко да се търси лошото, да се мисли и говори за възможен неуспех, вместо да се съсредоточим към средствата за успех. Заради дребното да не виждаме главното. песимизъм,  водещ към нарушаване на храносмилането, лошо отделяне, автоинтоксикация, неправилно дишане и лошо настроение.
• Отлагането. Навик да се оставя за утре онова, което е трябвало да бъде свършено миналата година. Да прекарва толкова време в измислени на оправдания извинения, че за това време работата отдавна да е била свършена.

2. Страх от критиката

Критиката е нещо, на което всеки обича да прави услуги. Всеки има богати запаси от нея и раздава безплатно независимо дали някой е искал това от него, или не. Често пъти най-дълбоко ни засягат забележките на нашите най-близки роднини. Би трябвало да се смята за престъпление, когато някой родител чрез излишна критика втълпи в мисълта на детето си комплекса за малоценност. Работодателите, които разбират човешкия характер, получават  от хората най-хубавото не  с критика, а с конструктивни предложения. Родителите могат да постигнат своите деца същите резултати. Критиката посява в човешкото сърце страх или омраза, но не пробужда обич или симпатия.

Симптоми на страх от критиката:

• Прекаленото осъзнаване на собственото "аз". Обикновено се проявява в нервност, плахост в разговори и при срещите с чужди хора,  недодялани движения на ръцете и краката, уклончиви погледи.
• Несигурност. Проявява се чрез несигурна говорима проява, нервност в присъствието на останалите, лошо положение на тялото, слаба памет.
• Личност. Липсва й решителност, лично очарование и способност еднозначно да изрази своето мнение; навик да се измъкваш от проблемите, вместо открито да застанеш срещу тях; съгласяване с останалите без грижливо преценяване на техните становища.
• Комплекс за малоценност. Навик да се прикрива комплексът за малоценност с шумни прояви и изразяване на самоудовлетворение; употреба на чужди думи, които трябва да направят впечатление на останалите; наподобяване на други хора в облеклото, начина на говорене и в поведението; хвалене с въображаеми успехи. Всичко това понякога създава лъжливата представа за чувство на превъзходство.
• Екстравагантност. Стремеж "да държиш кратка съседите" и да живееш над възможностите на болшинството.
• Недостатъчна инициатива. Неспособност да използват възможностите в своя полза; страх да изразиш своето мнение; недостатъчна вяра в собствените идеи; предоставяне на уклончиви отговори на въпроси, поставени от по-висшестоящи; колебливост в поведението на говора; мамене с думи и дела.
• Недостатъчно честолюбие. Душевна и физическа леност, малко желание за себереализация; навик да се взема бавно решения и да си оставяме да бъдем бързо разколебани; навик да се критикуват останалите зад гърба им и да се ласкаят в очите; навик да се примиряваме с поражението без протест или да отстъпваме от своите планове, когато останалите не са съгласни с тях; безпричинна подозрителност;  липса на такт в поведението и говора; нежелание да се носи отговорност за собствените дела.

3. Страх за здравето

Този страх е свързан както с наследените физически и предразположения, така и с обществения натиск. Чрез подхранване на страха за здравето знахарите са натрупали значително имущество. Със серия опити беше доказано, че хората могат да си внушат болест.

Симптоми на страха за здравето:

• Автосугестия. Навик да търсите и очаквате симптомите на болестта различно естество;" да се  разяждащ" от въображаеми болести и да говориш за тях сякаш са действителни; навик да изпробваш всички нови неща, препоръчвани от другите заради терапевтичния им ефект;да говориш с хората за операции, злополуки и други форми на заболяване; да експериментираш с най-различни диети и системи от телесни упражнения без специализирано наблюдение; да опитваш домашна медицина, патентовани лекарства и " чудотворни лекарства".
• Хипохондрия. Очакване на появата на болест, докато не се стигне до нервен срив.повечето от така наречените нервни заболявания възникват от измислени болести.
• Склонност към заболявания. Страхът от болести нарушава естествената устойчивост на тялото и създава благоприятни условия за всички болести, които могат да нападнат човек.
• Саморазглезване.  Навик да събуждаш се чувства и да използваш измислени болести като примамка; навик да се стимулира болест за прикриване на обикновена леност или като оправдание за липса на  честолюбие.
• Нетрезвеност. Навик да се използва алкохол или наркотици срещу болка и така нататък, вместо да се стремим да отстраним тяхната причина.

4. Страх от загуба на любовта

Първоначалният източник на този вроден страх навярно се корени в мъжкия полигамен навик да краде " дружката" на ближния си и да използва ситуацията, когато това е възможно. Опустошават тялото и мисълта повече, отколкото който и да било от останалите основни видове страх.

• Ревност. Навик да подозираш приятелите и любимите без разумна и достатъчно подкрепена причина; навик да се обвинява безпричинно съпругата или съпругът в изневяра; да нямаш абсолютно доверие на никого, да подозираш всички и на нищо да не вярваш.
• Търсене на дрешки. Навик да търсиш грешки при приятелите, роднините, търговските партньори и обичаните хора при най-малката подбуда или съвсем без причина.
• Хазартничене. Навик да хазартничиш, да крадеш, да изневеряваш и да се залавяш за други рисковани неща с цел да се снабдиш с повече пари, вярвайки, че любовта може да бъде купена; навик да харчиш повече от възможностите си или да се омотаваш в дългове, за да осигуриш подаръци за любимата или любимия с цел да се покажеш в благоприятна светлина; безсъние, изнервеност, недостатъчна издръжливост, слаба воля, липса на самочувствие, лошо настроение.

5. Страх от старостта

Основата за страха от старостта са две много стабилни причини - едната от тях е недоверието към близките, които могат да отнемат на човек всички негови земни блага, а втората произтича от страшните представа за оня свят. Възможността за разболяване, която също се увеличава с възрастта, също подпомага този страх. Най-честите симптоми на този страх са: тенденцията да се забавя и да се отгледа във възрастта на душевната зрялост комплекс за малоценност с фалшивото убеждение, че с времето нещата се влошават; навик да се говори извинително като за " стар човек" само защото съм стигнал до 40 или 50, вместо да се обърне това правило и да се изкаже благодарност за достигнатата възраст на мъдрост и разбиране; навик да се убива инициативността, фантазията и самочувствието с фалшивото убеждение, че съм прекалено стар, за да мога да използвам тези качества.

6. Страх от смъртта

За някои това е най жестокият от всички основни страхове. Най-често срещаните причини за страха от смъртта с разклатено здраве, бедност, липса на подходяща работа, разочарование в любовта, душевни болести, религиозен фанатизъм. Признак на този страх е навикът да се мисли за умирането, вместо да се черпи от живота с пълни шепи. 
Не позволявайте на страха да проваля живота ви!

Източник: "Мисълта - ключ към богатството", Наполеон Хил