В защита на българския език

      Чудя се как да започна тази тема. Разгледах много варианти и накрая реших просто да разкажа как се появи идеята за реда на мисли по-долу. В момента имам доста свободно време и разнообразявам като гледам видеа и чета неща в интернет. Един ден попаднах на видеа на теми "какво си купих от..." и " пробвам продукти от..." Там имаше доста чужди думи, които не разбирах. Очевидно думите бяха побългарени от английския и, за да разбера какво точно означават, се наложи да търся превод. Това леко ме подразни. Ще дам пример с някои, с които се сблъсках най-често, но преди това искам да сложна звезда на разговора - не съм против използването на чуждици, аз самата също ги употребявам в случай, че се налага да дам многословно обяснение на това, което искам да кажа и няма друг начин да се изразя. Например думите "блогър" и " влогър". Това е една технологична модна тенденция, на която и аз съм последовател. Ето и думите, които ми направиха най-силно впечатление:
-"хайлайтър"- тази дума е от английски и в буквален превод означава "високо осветление". Според мен българският еквивалент е по-красив - "озарител". На всичкото отгоре е и по-кратка и по-лесна за произнасяне.
- "суоч"- чудех се за какво по дяволите говори тази блогърка, докато не намаза една линия озарител на ръката си. И си мисля: "Толкова ли трудно просто да използваш българската дума "мостра"? Очевидно две букви в повече спестяват много повече време и усилия."
-"гивауей"- момичето, което използва тази дума, показваше какво си е купилo от един магазин за училище и накрая на видеото използва тази дума със значението "подарявам неща, които вече не използвам".
-"хоул"- за пръв път, когато жената във видеото използва тази дума, реших, че ще показва каква декорация си е купила за хола. Изгледах видеото обаче и не видях никакъв хол. Къде е холът?!  След това се усетих, че говори за нещо друго. Потърсих думата в английския речник. Преводът беше "теглене", което ме обърка още повече. От това, което гледах, предположих , че жената използва тази дума за по-кратко, за да обясни действието вадене и показване на някакви неща.
-бюти блендър - с тази дума блогърката нарича една проста гъбичка в заоблена конусовидна форма, която преди да се използва, се налага да се намокри. Всъщност и тук за по-кратко може и да се използва думата "гъбичка"...
       И така се роди идеята за днешната статия. Досега не си давах сметка до каква степен чуждиците са превзели езика ни. Вече казваме "сърфиране в нета” вместо ”търсене в глобалната мрежа”. "Чатове” вместо "разговори”. "Адване на френдове” вместо "сприятеляване”. Всичко това е един съвсем нов "eкспириънс”(опит) в комуникацията. И още: използваме "юзър" вместо "потребител", "консуматор", "покупател", "клиент". Нашият български език е толкова красив, хубав, очарователен, изящен, прекрасен, гиздав, прелестен, чуден, че ако използваме довода с липсата на синоними или еднообразие, някой трябва да ни нахока, скастри, да ни се скара, да ни упрекне или смъмри едно хубаво. Но сега това е "фешън" (модерно). В момента такъв е "трендът" (тенденцията). Езикът ни се развива и това означава, че е жив. Но в тази красива градина с прекрасни цветя растат плевели в лицето на чуждиците, които самодоволно и нагло загрозяват тази иначе великолепна гледка. Водим динамичен "лайфстайл" (стил на живот), но на мен лично все още ми е шокиращо да чуя изказвания от типа: " Видях в нюзфийда,че си се джойнал и ще атендваш на ивента." или „Важно е да си инволвнат в проджекта и да съпортваш и рипортваш изпълнението на таргетите.“Всичко това ми звучи толкова абсурдно, неприятно, неуместно, небългарско... Най-вероятно" драскачите" (хората, които нямат друга работа, скучно име и търсят внимание и искат да изпъкнат чрез негативен коментар) биха казали, че съм "хейтър". Дори и за тази дума има толкова много други синоними като омразник, драка, скептик, ненавистен, заядлив, лош, злобен, черноглед, жлъчен, хаплив...

      Какво пък толкова ако използваме чуждици?"Да кажеш „поствам” е много по-кратко, много по-ясно и по-лесно би се разбрало от другите хора, отколкото да кажеш "публикувам информация във Фейсбук”, което е много дълго и отнема време”, коментира момиче, което признава, че не се разделя със "смартфона" си. А сега обясни на хората от по-възрастното поколение какво е "поствам" и какво е "Фейсбук". Моят дядо в желанието си  да се включи в един разговор с братовчедка ми веднъж ме попита: "Има ли "уайфайф?" (уай фай - интернет), а след това се изказа, че целият ми живот (той използва по-циничен израз, който аз ще ви спестя) бил на показ в "есбука" (фейсбука). Получи се доста комично. За съжаление хора като дядо ми, които не говорят английски, едва разбират новия "български" език. Признавам си, че дори аз самата изпитвам трудности, както се вижда от горепосочените примери.
      Защо? Защо използваме толкова много чуждици в речта си? Поради много причини- времето ни притиска и се налага да говорим по-кратко, желаем да бъдем по-кратки в изказванията си, уморени сме от разговори и искаме да съкратим тяхното времетраене, по-лесно е, искаме хората да ни "лайкват" (харесват) и да имаме много "френдове". А "байдауей" (между другото) думата "приятел" е една от най-красивите в българския език.
     

      Нашият език е едно от най-големите ни национални богатства. Българският език се нарежда на първите места по трудност и сложност със своите ченгелчета, бастунчета,  кръгчета и чертички до азиатските йероглифи и арабските заврънтулки и това според мен е повод за гордост. Най-сложните езици в света като навахо, баски, туюка, естонски, урду, могат да дишат прахоляка на пълния и кратък член за съществителните ни имена от мъжки род или на променливото ни „я“, на разделното писане на „не знам“ и на още безброй „богатства в ковчежето“ на разкошната ни граматика, морфология, синтаксис и пунктуация. За съжаление обаче, ако продължаваме да използваме повече чуждиците от своите думи, се опасявам, че красотата на езика ни ще повехне. Затова Ви моля, пишете на кирилица навсякъде и, където имате възможност, използвайте български думи!


Wildrose ®