Писмо от един 12-годишен, който иска по-як телефон и договор с един 13-годишен, който вече има смартфон

Темата за или против детето да има смартфон е сложна – на колко години е нормално да разполага с такъв, нужно ли е да е някакъв супер модел, как да бъде ограничено използването му в училище, а и изобщо, за да не се зомбира детето, как да следим за какво го използва без да нахлуваме прекалено в личното му пространство. Днес обаче имаме гледната точка на 12-годишния Стефан, който се опитва да убеди майка си, че много, ама много спешно му трябва по-як телефон, при това – по един доста културен и аргументиран начин. Чрез писмо. Получателката е Анна Герджикова, която разсъждава върху писмото от 15 септември, когато го е получила, и най-накрая го споделя с всички нас. Прочетете го и кажете вие как бяхте (или не бяхте) убедени да купите смартфон на детето си и съжалявате ли за това!
Скъпа МАМО,
Пиша ти това писмо, за да ти обясня защо ми трябва по-добър телефон.
„Страхувам се от деня, в който технологиите ще надминат човешкото взаимодействие. Тогава светът ще има поколение от идиоти.“, казал е Айнщайн и аз му вярвам, но ако получа нов телефон, ще продължа да общувам с различни хора и ще си намирам нови приятели. Освен това Бил Гейтс казва: „Технологиите са просто инструмент. В случаите, когато събирате децата да работят заедно и искате да ги мотивирате, учителят е най-важен!”.
Мисля, че той също е прав.
Искам по-добър телефон, за да мога да влизам в интернет – място с интересни факти и нови знания. Да, ако имам телефон, може да гледам видеa в YouTube, ама ще са само най-интересните канали: The Hacksmith, The Backyard Scientist, Slo-Mo Guys и Brave Wilderness.
Вярвам, че съм достатъчно достоен да имам по-добър телефон, защото съм отговорен. Правя доста неща, за които не би трябвало да се сещам – но ги върша без да ми напомняш. Отговорен съм и защото не загубих първия си телефон в продължение на три години (е, не си спомням точно колко време беше, но знам, че беше много). И не забравяй, че карам колело до тренировките по таекуондо почти всеки път, което значи, че съм достатъчно самостоятелен, за да имам и смартфон.
Ето още една причина защо ми трябва: понякога се налага да провериш нещо в интернет по време на час… И, какво, аз само си седя там и нищо не правя, докато другите си цъкат в телефоните…
Чувствам много неудобно с флип телефона, който имам сега. Когато се налага да го извадя пред другите, ставам параноичен, защото мисля, че ще ми се смеят. Ако имам по-добър телефон, няма да го крия.
И друго – тъч скрийнът ти позволява да пишеш бързо, а този, който имам сега, ми отнема ужасно много време да напиша нещо.
Ще спазвам няколко правила: няма да използвам смартфона в стаята си след 20:00 ч. (освен ако не говоря с някой приятел); ще го оставям да се зарежда в друга стая; няма да го използвам и през уикенда (освен ако не си говоря с някой приятел).
Ако имаш други правила, кажи ми.
Моля те, обмисли идеята да ми вземеш по-добър телефон.
С уважение,

Стефан Стефанов

Сега Анна ни изпраща продължението на тази история, след като детето е получило половината сума за нов телефон за 13-ия си рожден ден, а другата половина от парите е изкарал сам – с косене на трева! (Да не забравяме, че семейството живее в САЩ).
Преди да започне да го използва обаче, Стефан ще трябва да подпише договор със следните правила: 
Аз, Стефан, разбирам, че да имам смарт телефон е привилегия, а не мое право.
Разбирам, че долните правила са с цел да осигурят моята безопасност и да ми помогнат постепенно да се науча как да използвам с смартфона с акъла си, а не той да прави живота ми черен безпричинно.
След като изчета клаузите по-долу и с помощта на нашите ги обсъдим и след като сложа инициалите си на „______“, приемам да следвам следните правила:

1. Живият човек има предимство пред телефона. Това значи, че телефонът няма да се ползва на масата докато се храним, по време на семейни занимания, когато имаме гости у дома или когато си говорим. ______
2. Телефонът ще е на режим „тихо“ като съм сред хора, които мога да обезпокоя (примерно в училище, нинджа клас). ______
3. Телефонът спи в кухнята от 8:30 вечерта до 6 сутринта. Аз спя в леглото си на горния етаж. ______
4. Ако нашите ме потърсят, вдигам веднага или връщам съобщението/обаждането им при първа възможност.
   ______
5. Пиша съобщения до нашите, сестра ми и други българи на български език (и на кирилица). ______
6. Ако не разпозная номера – не вдигам и не връщам текста.
   ______
7. Разбирам, че телефонът може да бъде ползван за клюки, нагрубяване, неподходящи снимки. Ако не бих казал или показал нещо на нашите – няма да го пратя и като съобщение или публикувам онлайн. ______
8. Нямам достъп до социални медии, защото мозъкът ми не е дорасъл да разбира комплексността им. Ще обсъдим кога да си направя профил и къде, ако реша, след време. ______
9. Не мога да свалям приложения без съгласието на нашите, защото нямам мастер парола. Ако искам игра или друго приложение, обсъждам с тях.______
10. Нашите ще имат всички пароли и телефонът ще бъде следен от тях с родителски спай програми. Знам това, защото сме го обсъдили и разбирам защо е нужно. _______
11. Няма да правя и изпращам неподходящи снимки. ______
12. Ако получа през телефона нещо, което ме кара да се чувствам некомфортно, ще споделя с нашите, за да решим заедно как/дали да отговорим. ______
13. Koгато пътувам извън САЩ, ще се информирам предварително и ще се съобразявам с условията на интернет доставчика, за да не генерирам излишни разходи. ______
14. Ако сметката ми надмине уговорения семеен план, аз поемам разходите. _____
15. Ще чета между 150 и 200 страници на седмица от истинска книга. _____
16. Ако загубя или счупя този телефон, връщаме в употреба стария, не толкова умен телефон. ______
17. Разбирам, че дори да изтрия текст/история на това какво съм търсил онлайн, тази информация може да се намери и да се използва срещу мен. ______
18. Телефонът е да ми служи, а не обратното. Няма да го използвам за каквото и да било, което ме прави лош приятел или неприятен човек. _____
19. Ползването на телефона за видео/игри се брои към дневния ми лимит за време пред екран. Аз имам отговорността да следя колко време след училище съм пред екран и да се стремя да го контролирам, както сме говорили с нашите. ______
20. Ако започна да занемарявам оценки и училищни ангажименти, да игнорирам приятелите си или да спортувам по-малко, заради прекомерна употреба на телефона си, това ще бъде обсъдено с нашите и ще вземем мерки, с които всички страни са съгласни.
    ______
21. Времето ми в интернет през телефона ще е ограничено до 2 часа на ден по мой избор кога (между 6:00 и 20:30 ч.) ______
22. Ако не разбирам как се ползва нещо свързано с телефона, или не съм сигурен какви последствия би имало – не хаквам, а питам. Разбирам, че нашите също нямат всички отговори, но ще направят възможното да ми помогнат. ______
23. Този договор подлежи на преразглеждане, ако някои от клаузите се окажат неприложими или безсмислени.
    ______

Оригиналът на подписания документ ще е ламиниран и закачен на хладилника, при другите важни семейни документи, за да можем всички бързо и лесно да си припомняме правилата.

Аз имам копие в моята стая, което мога да преглеждам когато преценя.

Източник: maikomila.bg