Двама братя работели заедно в семейната ферма. Единият бил женен и
имал много деца. Другият бил сам. В края на деня двамата братя делели
всичко по равно - печалбата и плодовете на съвместния си труд.
Един ден самотният брат си казал:
- Не е честно да делим всичко по равно. Аз съм самичък и нямам нужда от кой знае какво.
Затова
започнал всяка вечер да взима по един чувал брашно от своя куп, и като
се промъквал тайно през нивaта между домовете им, го хвърлял на братовия
си куп.
В същото време семейният брат си мислел: "Не е честно да
делим всичко по равно. В края на краищата аз имам семейство, имам жена и
деца, които ще ме гледат на старини."
Ето защо всяка нощ вземал по един чувал зърно и го хвърлял на братовия си куп.
Всяка
година двамата братя много се чудели, защо запасите им от зърно не
намаляват. И тогава, една тъмна нощ, двамата братя се сблъскали един в
друг. И така разбрали какво са правили толкова време. Пуснали чувалите и
се прегърнали.
Източник: Gnezdoto.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар