Джейн беше на трийсет и необвързана. Всичките ѝ приятелки имаха гаджета или съпрузи. Джейн също искаше да си има някого. Задаваше си въпроса: „Какво не ми е наред?“ Беше обсебена от идеята да си намери мъж. Когато влизаше в супермаркета, качваше се на асансьор или на самолет, винаги се питаше: „Дали той ще е тук?“
Но никога не беше.
Всяка уговорена среща се проваляше. Един от мъжете хвана пневмония и отмени уговорката. Друг напусна страната, тъй като баба му от Италия получила инфаркт. Джейн реши да опита със запознанства по интернет, но не ѝ хареса. Накрая ѝ дойде до гуша и си каза: „Не ми трябва мъж. Ще се захвана с учене. Ще си взема и куче!“
Записа онлайн курс по китайски. Свърза се с някои стари приятелки. Тръгна на театър. Започна да се радва на живота. Взе си кученце.
Сами ще познаете какво стана после. В деня, в който се освободи от фикс идеята за партньор, заваля порой от мъже.
- Привлекателен съсед спаси палето от падане през парапета на стълбите и я изведе на кафе.
- Приятел от гимназията я издири във Фейсбук, въоръжен с обичайното „Тъкмо се разведох, а ти си единствената, която съм обичал“.
- Братът на хазяина ѝ се отби да смени една крушка и остана за закуска.
А тя не търсеше. Дори не полагаше усилия. Не прекара нито минута в някой неугледен бар. Всичко се получаваше от само себе си.
2. Подсъзнателният ти ум приема инструкциите съвсем буквално. Когато посееш една мисъл, подсъзнанието ти я материализира.
Никол планираше ваканция в Бали.
– В месеците преди да замина за Бали непрекъснато си повтарях: „Единственото, което искам, е да лежа и да не правя нищо“.
– Как беше в Бали? – попитах я.
– В продължение на пет дни ме мъчеше мигрена, която премина в настинка. Прекарах цялата седмица в хотелската си стая, без да правя нищо.
Две години по-късно Никол отново замина за Бали. После ми разказа:
– Все още не проумявах, че сама бях създала болестта. Затова преди второто пътуване редовно си повтарях: „Когато отида в Бали, искам единствено да лежа и да не правя нищо“.
– И как беше в Бали?
– Още първия ден пипнах някакъв вирус; не можех да се храня и да поемам течности, не можех да чета, нито дори да седя. Прекарах пет дни в болница на системи и през цялото време не правех абсолютно нищо.
Никол още не бе приключила с Бали.
– За третата си ваканция – разказа ми тя – имах нова стратегия. Предварително визуализирах перфектната почивка. Виждах себе си и децата си здрави. Представях си с какво щастие се пускаме по водните пързалки, релаксираме край басейна, пазаруваме до насита и се наслаждаваме на чудесната храна. И най-накрая получихме идеалната ваканция.
3. Животът ни винаги е отражение на начина, по който се чувстваме.
Решаваш да ги поканиш приятелите си на страхотна вечеря в любимия си ресторант „Коко“. Обаждаш се да резервираш маса. Метр д’отелът отговаря:
– Съжалявам, но всичко е пълно.
– Какво значи всичко е пълно?
– Нямаме свободни маси.
– Но аз съм редовен клиент! Намерете ми маса!
– Съжалявам.
Затръшваш слушалката на телефона.
– По дяволите! Вечерта трябваше да мине перфектно.
Ядосан си.
Избираш друг ресторант. Храната се оказва мазна, скаридите са гадни, по целия път навръщане се препираш с жена си, а на сутринта се събуждаш с хранително натравяне.
ИЛИ...
Метр д’отелът казва:
– Всичко е пълно.
– Чудесно. И бездруго вече сме се хранили двайсет пъти в „Коко“. Трябва да опитаме нещо различно.
Обаждаш се на бившия си шеф, който знае всички най-добри ресторанти в града. Той ти препоръчва едно ново място, при това съвсем близо до дома ти.
Храната е несравнима. Завързвате разговор с двойката на съседната маса, които се оказват ваши съседи. Намирате нови приятели и на другата седмица всички заедно отивате в „Коко“.
Не е ли това тайната на живота? Случаят ще бъде против теб винаги, когато вярваш в това. Но има и друг начин да се живее: като вярваш, че Вселената непрекъснато крои планове да те направи щастлив.
4. Негативните мисли са като плъховете. Винаги прииждат на пълчища.
Първо се появява един, а после, още не си се опомнил, и вече навсякъде гъмжи от тях.
На работа приемаш обаждане от груб клиент. Първата ти мисъл е: „Мразя грубияните“.
Появява се втората негативна мисъл: „В тази работа съм заобиколена от грубияни!“
А после и следващата: „В тази работа съм заобиколена от грубияни и ми плащат зле.“
И още една: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле и не ме оценяват.“
И още: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле, не ме оценяват и, сега като се замисля, съпругът ми също не ме оценява.“
Плъховете вече са навсякъде: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле и не ме оценяват, не ме оценява и съпругът ми, а довечера трябва да му сготвя. Защо не може да се вдигне от задните си части? Казваше ми майка ми, че допускам сериозна грешка. А сега имам и главоболие. Може да е тумор!“
Нужен ти е план за изтребване и сега ще ти разкрия най-добрата стратегия, която ми е известна, за да се отървеш от плъховете. В мига, в който се появи първата негативна мисъл, задай си въпроса: „Какво хубаво има в това?“ Какво хубаво мога да извлека от конфронтацията с грубияни?
„Изграждам характера и търпението си.“
„Развивам умения за общуване, които ще ми бъдат от полза за следващата ми работа.“
„Грубияните на работното място ми помагат да ценя съпруга си.“
5. Фокусирай се върху това, което искаш, а не върху липсата му
Фред казва: „Непрекъснато мисля за пари и въпреки това съм на червено“.
В действителност онова, за което Фред мисли непрекъснато, е ЛИПСАТА на пари. Да мислиш за ОТСЪСТВИЕТО на изобилие, е пълната противоположност на това да мислиш за изобилието. Без да го осъзнава, Фред е превключил на задна предавка.
Ще попиташ: „Какво значение има?“ Огромно! Много по-голямо, отколкото хората си представят.
Колко често сте чували следната история?
В рамките на дванайсет месеца Бил кандидатства за двайсет работни места без никакъв успех. Но щом го одобряват, получава още три предложения за работа. Защо е така? Защото в продължение на цяла година той е бил фокусиран върху липсата. В мига, в който го взимат на работа обаче, енергията му се променя от „Никой не ме иска“ на „Хората ме търсят“. А когато се чувстваш търсен, хората те искат. Бинго!
Или друг пример. Една двойка от десет години прави опити да си роди бебе. Накрая решават да си осиновят – и изведнъж жената забременява! Десет години живеят с усещането за липсата на бебе. Но веднъж изпитали радостта и чувството да бъдат родители, и бебето вече е факт!
Но никога не беше.
Всяка уговорена среща се проваляше. Един от мъжете хвана пневмония и отмени уговорката. Друг напусна страната, тъй като баба му от Италия получила инфаркт. Джейн реши да опита със запознанства по интернет, но не ѝ хареса. Накрая ѝ дойде до гуша и си каза: „Не ми трябва мъж. Ще се захвана с учене. Ще си взема и куче!“
Записа онлайн курс по китайски. Свърза се с някои стари приятелки. Тръгна на театър. Започна да се радва на живота. Взе си кученце.
Сами ще познаете какво стана после. В деня, в който се освободи от фикс идеята за партньор, заваля порой от мъже.
- Привлекателен съсед спаси палето от падане през парапета на стълбите и я изведе на кафе.
- Приятел от гимназията я издири във Фейсбук, въоръжен с обичайното „Тъкмо се разведох, а ти си единствената, която съм обичал“.
- Братът на хазяина ѝ се отби да смени една крушка и остана за закуска.
А тя не търсеше. Дори не полагаше усилия. Не прекара нито минута в някой неугледен бар. Всичко се получаваше от само себе си.
2. Подсъзнателният ти ум приема инструкциите съвсем буквално. Когато посееш една мисъл, подсъзнанието ти я материализира.
Никол планираше ваканция в Бали.
– В месеците преди да замина за Бали непрекъснато си повтарях: „Единственото, което искам, е да лежа и да не правя нищо“.
– Как беше в Бали? – попитах я.
– В продължение на пет дни ме мъчеше мигрена, която премина в настинка. Прекарах цялата седмица в хотелската си стая, без да правя нищо.
Две години по-късно Никол отново замина за Бали. После ми разказа:
– Все още не проумявах, че сама бях създала болестта. Затова преди второто пътуване редовно си повтарях: „Когато отида в Бали, искам единствено да лежа и да не правя нищо“.
– И как беше в Бали?
– Още първия ден пипнах някакъв вирус; не можех да се храня и да поемам течности, не можех да чета, нито дори да седя. Прекарах пет дни в болница на системи и през цялото време не правех абсолютно нищо.
Никол още не бе приключила с Бали.
– За третата си ваканция – разказа ми тя – имах нова стратегия. Предварително визуализирах перфектната почивка. Виждах себе си и децата си здрави. Представях си с какво щастие се пускаме по водните пързалки, релаксираме край басейна, пазаруваме до насита и се наслаждаваме на чудесната храна. И най-накрая получихме идеалната ваканция.
3. Животът ни винаги е отражение на начина, по който се чувстваме.
Решаваш да ги поканиш приятелите си на страхотна вечеря в любимия си ресторант „Коко“. Обаждаш се да резервираш маса. Метр д’отелът отговаря:
– Съжалявам, но всичко е пълно.
– Какво значи всичко е пълно?
– Нямаме свободни маси.
– Но аз съм редовен клиент! Намерете ми маса!
– Съжалявам.
Затръшваш слушалката на телефона.
– По дяволите! Вечерта трябваше да мине перфектно.
Ядосан си.
Избираш друг ресторант. Храната се оказва мазна, скаридите са гадни, по целия път навръщане се препираш с жена си, а на сутринта се събуждаш с хранително натравяне.
ИЛИ...
Метр д’отелът казва:
– Всичко е пълно.
– Чудесно. И бездруго вече сме се хранили двайсет пъти в „Коко“. Трябва да опитаме нещо различно.
Обаждаш се на бившия си шеф, който знае всички най-добри ресторанти в града. Той ти препоръчва едно ново място, при това съвсем близо до дома ти.
Храната е несравнима. Завързвате разговор с двойката на съседната маса, които се оказват ваши съседи. Намирате нови приятели и на другата седмица всички заедно отивате в „Коко“.
Не е ли това тайната на живота? Случаят ще бъде против теб винаги, когато вярваш в това. Но има и друг начин да се живее: като вярваш, че Вселената непрекъснато крои планове да те направи щастлив.
4. Негативните мисли са като плъховете. Винаги прииждат на пълчища.
Първо се появява един, а после, още не си се опомнил, и вече навсякъде гъмжи от тях.
На работа приемаш обаждане от груб клиент. Първата ти мисъл е: „Мразя грубияните“.
Появява се втората негативна мисъл: „В тази работа съм заобиколена от грубияни!“
А после и следващата: „В тази работа съм заобиколена от грубияни и ми плащат зле.“
И още една: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле и не ме оценяват.“
И още: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле, не ме оценяват и, сега като се замисля, съпругът ми също не ме оценява.“
Плъховете вече са навсякъде: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле и не ме оценяват, не ме оценява и съпругът ми, а довечера трябва да му сготвя. Защо не може да се вдигне от задните си части? Казваше ми майка ми, че допускам сериозна грешка. А сега имам и главоболие. Може да е тумор!“
Нужен ти е план за изтребване и сега ще ти разкрия най-добрата стратегия, която ми е известна, за да се отървеш от плъховете. В мига, в който се появи първата негативна мисъл, задай си въпроса: „Какво хубаво има в това?“ Какво хубаво мога да извлека от конфронтацията с грубияни?
„Изграждам характера и търпението си.“
„Развивам умения за общуване, които ще ми бъдат от полза за следващата ми работа.“
„Грубияните на работното място ми помагат да ценя съпруга си.“
5. Фокусирай се върху това, което искаш, а не върху липсата му
Фред казва: „Непрекъснато мисля за пари и въпреки това съм на червено“.
В действителност онова, за което Фред мисли непрекъснато, е ЛИПСАТА на пари. Да мислиш за ОТСЪСТВИЕТО на изобилие, е пълната противоположност на това да мислиш за изобилието. Без да го осъзнава, Фред е превключил на задна предавка.
Ще попиташ: „Какво значение има?“ Огромно! Много по-голямо, отколкото хората си представят.
Колко често сте чували следната история?
В рамките на дванайсет месеца Бил кандидатства за двайсет работни места без никакъв успех. Но щом го одобряват, получава още три предложения за работа. Защо е така? Защото в продължение на цяла година той е бил фокусиран върху липсата. В мига, в който го взимат на работа обаче, енергията му се променя от „Никой не ме иска“ на „Хората ме търсят“. А когато се чувстваш търсен, хората те искат. Бинго!
Или друг пример. Една двойка от десет години прави опити да си роди бебе. Накрая решават да си осиновят – и изведнъж жената забременява! Десет години живеят с усещането за липсата на бебе. Но веднъж изпитали радостта и чувството да бъдат родители, и бебето вече е факт!
От книгата "Как работи животът", Андрю Матюс
Източник: gnezdoto.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар