Лампата

Имало един лекар, който бил много способен и всеотдаен и правел всичко възможно да излекува своите пациенти. Благодарение на него оздравявали хиляди хора, които били на прага на смъртта.

И ето че един ден при него се явила Смъртта и му казала:
– Виж какво, ти си наистина много добър лекар, но като спасяваш толкова хора от смъртта, нарушаваш равновесието в света. Предлагам ти сделка. От днес нататък, когато отиваш при някой болен, ще виждаш до главата му една лампа. По пламъка в нея ще разбираш дали човекът трябва да умре, или има още дни на тази земя. Слабото, гаснещо огънче ще бъде знак, че трябва да оставиш човека на мен. А ако гори силно и ярко, можеш да го лекуваш. И като гарант за нашето споразумение, ще ти оставя твоята собствена лампа. Нека бъде в теб, за да знаеш, че разполагаш със собствения си живот.

Като казала това, Смъртта изчезнала.

Един ден наскоро след това извикали лекаря при тежко болно новородено. Когато влязъл при него, той наистина видял до главата на детето лампа, в която мъждукало слабо, едва забележимо огънче. Лекарят се замислил, но му станало толкова жал за майката и за младия живот на детето, че нарушил споразумението. Той взел малко масло от собствената си лампа и долял в лампата на детето. Огънят в нея се засилил и тя засияла. После се погрижил за бебето и си тръгнал.

На другия ден отишъл в бедна колиба, в която живеело многодетно семейство. Майката била на смъртно легло, а около нея стояли притихнали седем деца. Лампата на жената светела толкова слабо, че всеки момент щяла да угасне. Прелял и на нея от маслото в своята лампа.

И така, ден след ден, историята всеки път се повтаряла. Нито веднъж не успял да спази условието на Смъртта и всеки път доливал по малко от своята лампа. Минала една година и лекарят се разболял тежко. И когато погледнал към лампата на живота си, видял, че едва мъждука.

Изведнъж до него се озовала Смъртта и казала:
– Ти доста хитро ме измами и наруши нашето споразумение. Но ето че дойде и твоят час. Днес съм дошла за теб.
Лекарят се озовал в отвъдното, в огромна зала, където били наредени много гаснещи лампи като неговата.

– За теб има нов шанс – казала Смъртта. – Тъй като не пожали своя живот заради другите, сега ти е отредена специална награда – имаш право да си отлееш масло от всяка лампа, която виждаш тук, и да продължиш живота си с още много години.

– Не, не желая да се възползвам – поклатил глава лекарят.

– В такъв случай аз вече нямам власт над теб. Ти си свободен, защото, когато човек посвети живота си на другите, той е безсмъртен.

Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята. - Сократ 

 

Източник: Gnezdoto.net

Притчата е част от книгата „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА 150 притчи за великата тайна на живота“

Преди да кажете, че искате "умна жена" в живота си, запитайте се дали можете да се впишете в нейния

 

Чувал съм мъже, че искат интелигентна жена в живота си! Бих ви насърчил да помислите над това.

Умните жени взимат решения сами, имат собствени желания и поставят лимити. Никога няма да бъдете в центъра на живота им, защото той се върти само около тях.

Една интелигентна жена няма да се остави да бъде манипулирана или изнудвана, няма да поеме вина, а ще поеме своите отговорности.

Интелигентните жени разпитват, анализират, борят се и никога не са доволни предварително.

Тези жени са имали живот преди теб и знаят, че ще продължат да го имат, след като си отидеш. Тя е тук, за да предупреди, а не да иска разрешение.

Тези жени не търсят лидер в двойката, който да следват. Те не искат да те следват или да маркират пътят ви, те искат да вървят до теб.

Тя знае, че животът без насилие е по право, а не лукс, нито привилегия.

Те изразяват гняв, тъга, радост и страх по един и същи начин, защото знаят, че страхът не ги прави слаби и по същия начин, гневът не ги прави „мъжествени“. Тези две емоции заедно с останалите я правят човек и това е всичко!

Умната жена е свободна, защото се бори за свободата си. Тя знае, че не е жертва и оцелява. Ако се опиташ да я оковеш, тя ще знае как да избяга. Не забравяйте, че е правила това преди.

Интелигентната жена знае, че нейната стойност не се крие във външния ѝ вид, нито в тялото ѝ или в това, което правите с него.

Помислете два пъти, преди да се опитате да я съдите за възраст, ръст, форми или сeкcуално поведение, защото това е емоционално насилие и тя го знае.

Така че, преди да отворите устата си, за да кажете, че искате „интелигентна, умна жена“ в живота си, запитайте се дали наистина можете да се впишете в нейния.

 

Източник: chetilishte.com

Тихият убиец на всички отношения

 

Точно се бяхме оженили, когато попаднахме с жена ми на някакъв психологически семинар. Водещият лектор се обърна към аудиторията и попита: „Каква е според вас основната причина за разводите?“

Тъй като бях ходил на предбрачни консултации, се чувствах специалист по въпросите на брака. Така че побързах да се изправя и да отговоря: „Сексът, парите и общуването!“ В същото време погледнах към жена ми и доволно се ухилих. Елементарно!

„Абсолютно невярно! – веднага каза водещият. – Това са само симптоми на истинския проблем.“

И тогава аз получих най-ценния съвет, който промени живота ми.
Лекторът продължи: „Бракът завършва с развод по една-единствена причина: високите очаквания.“

Бях шокиран. Просто не можех да проумея това откровение. Започнах да си припомням всички случаи на подобни високи очаквания, с които се бяхме сблъскали още през първия месец на съвместния ни живот. И си дадох сметка, че всъщност точно по тази причина в живота си съм имал безброй разочарования и дълбоко огорчение – не само в любовта, във всички видове отношения.

Прекалено високите очаквания наистина са отрова, която поразява всички сфери на живота – общуването с колеги и партньори, с приятели, с деца и родители...

И какъв е изходът?

След семинара сериозно се замислих по въпроса и тъй като обичам математиката, реших да съставя едно уравнение.

ОЧАКВАНЕ – РЕАЛНОСТ = РАЗОЧАРОВАНИЕ

И съответно разиграх следния хипотетичен (но напълно възможен) сценарий.

ОЧАКВАНЕ
Прибирам се изморен след тежък ден. И ОЧАКВАМ: жена ми да е приготвила вечеря; да е подредила масата, за да седнем заедно да вечеряме; да изглежда перфектно (гримирана и с прическа); да е свежа и усмихната (Защото тя е идеална!) Освен това 16-месечната ми дъщеря да стои в своето столче и да се храни тихо и кротко, без да пищи и да разхвърля храна навсякъде. След спокойната семейна вечеря всички заедно да се отправим на разходка, като в същото време „някой“ трябва да почисти кухнята и да приведе дома ни в перфектен вид. (Може би икономът или домашната прислужница?)

РЕАЛНОСТ
Прибирам се малко по-късно от обикновено и не само че няма вечеря, но дори не е предвидена. Малката крещи с цяло гърло и показва с ръкомахане, че иска да яде.
Тръгвам да намеря жена ми и установявам, че тя работи над някакъв проект, който освен че е много важен, вече е изпуснала срока и трябва непременно да завърши. На въпроса ми: „Какво ще вечеряме?“ тя отговаря с изпепеляващия поглед на преуморена и съсипана от работа майка.

Взимам детето на ръце и се отправям в кухнята да търся храна. Там ме посреща хаос, купища мръсни чинии и празен хладилник. Накрая погледът ми се спира на парче сирене и хляб. „Топли сандвичи!“ – това е спасението.

Слагам детето в столчето му, което го докарва до неописуема ярост. Намирам бурканче с пюре и след като й слагам да яде, тя се усмирява. Временно.
Приготвям сандвичите и хапваме на крак. В кухнята е пълен погром. В дневната навсякъде са разхвърляни играчки, които само чакат да ги настъпиш и да те приземят на пода.

След вечерята със сандвичите с жена ми се строполяваме на дивана, като и двамата избягваме да срещнем погледите си. Никой не проявява ни най-малко желание да се захване с почистване на къщата.

Мога да продължа с този разказ, но предполагам, че на всички е ясно как би могла да продължи подобна вечер.

Следва РАЗОЧАРОВАНИЕТО – разликата между първите две.

Както беше казал някой „Очакването е майка на разочарованието“. Факт.

Така че за да не изпадаме в тази ситуация на неизбежното разочарование, по-добре да променим реда на нещата и да сложим реалността преди очакванията. С други думи, нека животът следва своя нормален ход – първо да видим каква е реалността и после да формираме очаквания.

Някой би казал, че е по-добре да нямаме никакви очаквания. Но това е крайна позиция. Когато те са реалистични, смислени и изказани на глас, тогава има полза от тях. Тогава можете да поговорите с човека до вас и ако той не е оправдал тези очаквания, да му кажете какво очаквате от него. А защо не и да коригирате някои от тях. Тогава наистина може да промените отношенията си към по-добро и да постигнете една здрава и хармонична връзка.

И така, зарежете високите (и особено нереалистични) очаквания. Направете наблюдение над реалността – такава, каквато е. И едва тогава формулирайте своите очаквания.

И не забравяйте да кажете за тях на своя партньор.

 

Източник: Gnezdoto.net

Нарочно

 

Крада ти по един чорап, за да ме питаш къде е другият.

Затягам всичко, което може да бъде затегнато, за да ме повикаш да ти помогна.

Крия ти ключовете между възглавниците на дивана,

за да не можеш да си ги намериш и да го направя аз.

Качвам най-необходимите подправки по високите рафтове,

за да поискаш да ти ги сваля.

Слагам най-изхабените батерии

в дистанционното на телевизора,

за да ми звъннеш да купя нови.

Спирам парното,

за да стане студено и да се сгушиш в мен, когато излезеш от душа.

Изпивам ти водата до леглото,

за да ме помолиш да стана и да ти налея нова.

Имам нужда

да имаш нужда от мен.

 

Димитър Калбуров