Когато обичаш, не погубваш. Не се примиряваш. Не предаваш.

 Не обичаш истински жена

преди да си й загрявал чай,
когато е болна,
преди да си й давал второ одеяло,
когато цялата я втриса студ,
преди да си целувал лицето й,
макар и кожата й да не е перфектна.

Не обичаш истински жена,
ако не си я лъгал, че си добре,
когато всъщност всичко те боли,
ако не си успокоявал нея,
когато ти си се нуждаел от утеха,
ако не си удрял друг наум,
само защото й се е усмихнал.

Не обичаш истински жена,
ако твърде много обичаш себе си.

Обича само мъжът, осъзнал,
че болката й е по-важна от неговото щастие.

Когато обичаш,
не погубваш.
Не се примиряваш.
Не предаваш.

Когато обичаш,
не гледаш с удоволствие
как душата на любимата
гние като настъпени
есенни листа,
а умът й се пълни с кал,
донесена с твоите обувки.

Когато обичаш,
не бягаш,
не раняваш,
не живееш
за сметка на чужд живот.

Когато обичаш,
трябва да си мъж.
Ти отдавна не си и човек.

автор: Елизабет Декова

Източник: chetilishte.com