Гаслайтинг (Gaslighting)! Какво пък е това?

  

  „Светлина от газова лампа“ е заглавието на филм от 1944 г. с Ингрид Бергман по едноименната театрална пиеса на Патрик Хамилтън от 1938 г. В нея съпругът на главната героиня променя различни детайли в дома им, за да я накара да се съмнява във възприятията си и да мисли, че полудява – например, затъмнява газовите лампи. От този сюжет психологията заимства термина gas-lighting - „газово осветление“ или „затъмняване“. В случая става дума за затъмняване на усещанията. Или с други думи, това е опитът да накараме някого да вярва, че това, което преживява всъщност не е реално. Изключително опасна манипулативна техника, при която манипулаторът се стреми по всякакъв начин да принуди жертвата да се усъмни в трезвата си преценка.
    Всеки може да стане жертва на „затъмняване“. Това е любима техника на диктатори, нарцисисти, насилници и окултни лидери.
    Провежда се бавно, така че жертвата да не осъзнава, че върху нея се въздейства. Хората, използващи подобна техника, правят следните неща:
    1. Лъжат ви най-безочливо
    Знаете, че е откровена лъжа. И въпреки всичко те ви я заявяват открито в лицето. Защо са толкова безочливи? Защото създават прецедент. След като ви кажат една гигантска лъжа, вие няма да сте сигурни дали всичко останало, което ви казват, е истина. Целта е да ви държат несигурни и нестабилни.
    2. Отричат да са направили нещо, дори да имате доказателства
    Знаете, че този човек каза това... знаете, че сте го чули. Но такива хора отричат упорито. Толкова упорито, че да ви накарат да се усъмните във вашата действителност – може би в крайна сметка никога не са го казвали? И колкото повече го правят, толкова повече започвате да поставяте под въпрос своята реалност и да приемате тяхната.
    3. Използват всичко, което обичате, като оръжие
    Знаят колко обичате децата си, колко много държите на своята идентичност. Това е едно от първите неща, които атакуват. Ще ви накарат да се почувствате виновни към или заради децата си. Ще ви кажат, че щяхте да бъдете достоен човек, само ако не бяхте... запълнете многоточието с каквото искате. Те атакуват най-дълбоките ви основания.
    4. Изтощават ви с времето
    Това е едно от най-коварните неща в „затъмнението“ – то се провежда бавно и постепенно. Една лъжа тук, една лъжа там, по някой подигравателен коментар от време на време... и нещата се развихрят. Дори най-умните и самостоятелно мислещи хора могат да бъдат засмукани в този водовъртеж – толкова ефективна е тази техника. В нея човек е като жабата, която изгаря на бавен огън. Не разбира какво ѝ се случва, докато не е твърде късно.
    5. Действията не съвпадат с думите
    Когато си имате работа с човек или институция, която използва тази техника, гледайте какво прави, а не какво говори. Думите не означават нищо. Те са просто приказки. Въпросът е какво правят.
    6. „Потупват по рамото“, за да ви объркат
    Същият човек или група хора, които обикновено ви режат и ви казват, че нямате стойност, сега ви хвалят за нещо, което сте направили. Това допълва безпокойството. „Може би не са толкова лоши“. Не, толкова са лоши. Това е добре изчислен опит да ви задържат в уязвима позиция и да ви карат отново да се усъмните в собствената си действителност. Обърнете внимание върху това, за което ви хвалят – вероятно е нещо в техен интерес.
    7. Знаят, че объркването отслабва хората
    Манипулаторите знаят, че всички хора имат някакво чувство за стабилност и адекватност. Целта им е да изкоренят това чувство и да ви накарат непрестанно да се съмнявате във всяка своя преценка. Естествена е тенденцията на хората да търсят човек, група или институция, които да им върнат чувството за стабилност. И това се оказва самият манипулатор.
    8. Проектират
    Ако те правят сцени, прекаляват с алкохол или наркотици, изневеряват и т.н., непрекъснато ще обвиняват вас в подобно поведение. Това се прави толкова често, че вие започвате да се защитавате и така сте отклонили вниманието си от проблемното поведение на манипулатора.
    9. Опитват да убедят другите, че сте луди
Това е един от най-ефективните инструменти на манипулатора, защото води до пренебрежение. Манипулаторите знаят, че ако останалите поставят под въпрос здравия ви разум, те няма да ви повярват, ако им кажете, че той използва насилие или не се контролира. Това е майсторска техника.
    10. Казват ви, че всички други лъжат
    Когато ви кажат, че всички други (семейство, приятели, познати, медии) лъжат, това отново ви кара да се усъмните в реалността си. Досега не сте видели някого, който е дръзнал да каже това. Значи е прав, нали? Не. Това е техника за манипулация. Това кара хората да се обръщат все повече и повече към манипулатора, за да получат „правилната“ информация. А тя, често пъти, е пълна измислица.

    Колкото по-наясно сте с тези техники, толкова по-трудно ще попаднете в капана на манипулатора.

Какви са последиците върху психиката на децата?

    Потепенно децата спират да се доверяват на усещанията си и дори престават да ги изпитват. Все пак посланието на родитяля е красноречиво – усещанията на детето не са реални. Детето приема оценките на родителя като обективни, а своите собствени усещания като лишени от всякаква стойност. Ефектите върху човека обаче са опустошителни. Например, детето спира да се усеща свързано с тялото си, спира да усеща кога е сито и кога не е.
    Просто защото родителят не иска да изхвърля храна или не може да приеме емоциите като тъга и болка. На свой ред, вероятно самият родител е бил „обгазяван” и откъснат от собствените си усещания, не може да се справи с емоциите на детето и бързо иска да ги „изключи”. Вероятно по стара семейна традиция. Естествено неосъзната.
    Истината е, че хората винаги плачат с причина. Няма значение дали смятаме причината за нищожна или недействителна. Никой няма право да ни казва, че тъгата и болката ни са неоснователни. Когато сме тъжни имаме нужда от пргръдка и утеха, а не от „невербална“ лекция кои емоции са „позволени“ в семейството и кои не.

Защо тогава продължаваме да затъмняваме усещанията на децата си?

Източници: psychologytoday.com;

frida.bg

Скритият смисъл на "Обичам те", изречено от нарцисист

 

Това, което предстои да ти кажа е нещо, което никога не бих си признал в открит разговор, защото ще завърши с добре познатата игра на победен и победител – най-голямото удоволствие в живота ми – това, което продължава да те мотивира да носиш бремето на отношенията ни.

А в това е целият смисъл.

      Когато казвам “Обичам те”, имам предвид, че обичам колко много се стараеш, за да ме накараш да се чувствам специален, че съм най-важният човек в живота ти, че искрено желаеш да ме направиш щастлив и че не очакваш нищо в замяна.

      Обичам влиянието, което имам върху милото ти държание и намерението ти да се държиш добре, и ми доставя удоволствие да се сравнявам с теб и да изтъквам себе си, като използвам всяка възможност да те накарам да се чувстваш малка и незначителна.

      Обичам да усещам слабостта ти, уязвимостта и емоционалните сътресения, детската ти наивност и чувството ти за вина.

      Обичам, когато знам, че искаш да говорим и обсъдим проблемите си, но аз нямам желание. Обичам, когато безразличието ми те изкарва извън релси. Или когато с всеки изминал ден очакваш все по-малко от мен, а аз все повече от теб.

      Обожавам да виждам колко е лесно цялата ти енергия да се фокусира върху това да успокоиш моите тревоги, и въпреки всичко, което правиш за мен, аз никога да не се чувствам достатъчно добре, достатъчно обичан, уважаван, оценен и т. н.

      Не става дума за близостта, емпатията, емоционалната връзка, които желаеш, или какво съм направил, което те е наранило или обидило, или колко малко време прекарвам с теб или с децата. Става дума единствено за мен, за това да те държа, където ти е мястото, наранена, фокусирана върху мен и моите проблеми, пренебрегвайки твоята роля в отношенията ни. Аз имам право на всички удоволствия, на възхищението ти и на цялото ти внимание, нали знаеш!?

      "Обичам те” означава, че обичам начина, по който се чувствам, когато си с мен или по-точно казано да те чувствам като моя собственост, мое притежание. Като да караш скъпа кола – тя те издига на по-високо положение в обществото, кара те да изглеждаш като първокласен бизнесмен. Харесва ми мисълта, че останалите ми завиждат за това, което притежавам.

     Обичам силата, която излъчвам и която те принуждава да се стараеш все повече, за да доказваш любовта и отдадеността си, чудейки се какво още е нужно да направиш, за да си достойна.

      Обичам да мога да обичам себе си чрез теб и в същото време обичам да те мразя за моята нужда да се налага да разчитам на теб или който и да е за всичко.

      Обичам, че винаги си тук, когато имам нужда да обвиня някого за моето отчаяние; обичам, когато ставаш за смях в опитите си да ме предпазиш от нещо, което не искам да си призная; обичам факта, че разчитам на теб да подхранваш моето чувство за превъзходство и възхитителност и че можеш да поддържаш илюзията ми за власт в ума ми.

      Нищо не ме кара да се чувствам по-уязвим от това да нямам контрол над определена дейност, която би могла да преиначи образа ми и да снижи статуса ми на властен човек. Ти все още не разбираш, че да приемеш ролята на този, който ми доставя удоволствие с начина, по който се държа с него или с децата е основен фактор за моeто усещане за превъзходство. Ти си мое притежание, забрави ли? Моята работа е да те накарам да мразиш тези ненужни чувства, от които само слабите хора имат нужда – близост и други емоционални глупости. Аз знам, че омразата към тях е правилното нещо, защото още в детството си се научих да ги възприемам така.

      Изпълва ме със задоволство факта, че мога лесно да те накарам да се изнервиш за това, че не можеш да получиш каквото искаш от мен. Обичам, когато се налага да повтаряш едно и също отново и отново и да вършиш неща, за които по-късно ще съжаляваш. Всичко, което ми споделиш, всяко твое терзание и болка, бъди сигурна, аз по-късно ще използвам срещу теб, за да се налага да се обясняваш и оправдаваш и дори да се съмняваш в себе си и да се чувстваш несигурна и раздвоена.

      За да разбереш, трябва да повървиш в моите обувки. Моя работа е да покажа пълното си безразличие към емоционалните ти нужди, болки, желания и да те наказвам, пренебрегвам постоянно, докато не си научиш урока. А той е следният – да си останеш безгласна буква. Твоята задача е да изпълняваш моите желания и да ме успокояваш.

      Това, че не можеш да разбереш за необикновената ми власт въпреки стотиците пъти, в които съм ти го показвал по всякакви отвратителни начини, е доказателство за моята уникалност, заложена дори в гените ми. Хора с моите гени никога не са любезни и мили, освен в моментите, в които залагат капаните си, за да уловят жертвата си.

      Обичам, когато се чувстваш несигурна, особено в моментите, когато вниманието ми привлече друга жена. Колко е лесно да ти кажа какво няма да получиш от мен, докато лесно го давам на останалите, като те оставям в неведение защо е по-лесно да изразяваш чувствата си, да правиш комплименти и да получаваш съчувствие от другите, но не и от мен. Обичам, когато те гледам да ми се молиш за внимание.

      Обичам моментите, когато заплашваш, че ще си тръгнеш и ти трябват само няколко преиграни сцени с обещанията ми, че можеш да ми се довериш, и колко лесно се връщаш, вярвайки че този път ще се променя.

“Обичам те” означава, че имам нужда от теб, когато се дерзая вътре в себе си. Когато имам нужда от някой, който няма да ме изостави, който ще използвам като боксова круша, за да се чувствам по-добре или да го накарам да се чувства зле. Мразя всяко усещане за слабост у мен и потискам всяко разколебаващо ме чувство с властно поведение.

      “Обичам те” означава, че обичам да поправям и оформям мненията ти и вярванията ти, да контролирам ума ти, за да мислиш за мен като за твоя спасител и твоето чудо, извор на живот и препитание, на който да разчиташ, и да се връщаш винаги при мен като че съм гравитацията, която те смъква на земята, независимо колко далече искаш да стигнеш.

       Обичам, когато ме караш да се чувствам като Бог, да те държа толкова обсебена от това да ме боготвориш и обожаваш, да жертваш всичко, за да се доказваш пред мен; да угаждаш единствено на мен и да те награждавам или лишавам както аз пожелая.

      Обичам, когато се колебаеш или си несигурна в себе си, чудейки се дали вината не е в теб. Обичам, когато се налага да се чудиш какво не е наред с теб, да поставяш под съмнение действията си, да се чувстваш виновна, че не можеш да направиш някого щастлив, когато той всъщност просто иска да покаже надмощието и властта, които има над теб.

       “Обичам те” означава, че обичам да виждам възхищението ти към мен в погледа си, да знаеш, че ти си моят адреналин, моята лоялна публика, най-големият ми фен и почитател. Когато ти гледаш на мен като всезнаещия, всемогъщия, безгрешния. Знаеш колко мразя да се поставя под съмнение това.

        И аз обичам, когато независимо колко ме молиш за любов и внимание, аз да не ти ги давам. Доставя ми удоволствие да контролирам ситуацията, като не ти давам това, което толкова силно искаш, нежността, от която се нуждаеш, да смазвам всяка твоя мечта, а след това да си казвам, че съм невинен.

       Обичам, когато отклонявам темата на всяка дискусия върху това какво не е наред с теб, твоята неспособност да ме направиш щастлив и накрая да ти напомням колко много съм направил за теб и колко неблагодарна си ти.

       Обичам, когато успея да обърна мненията на околните за теб в моя полза и излезе така, че аз съм правият, а ти грешиш, като те представям за вечно незадоволена, вечно оплакваща се егоистка.

       Обичам, когато е изключително лесно да кажа “Не” на всичко, което смяташ за важно в нашите взаимоотношения и вместо това да те карам да се извиняваш и да се съсредоточиш върху моите нужди и желания, моето раздразнение и неразположение.

      Обичам, когато знам, че мога да контролирам мислите ти, амбициите ти и да те карам да си мислиш единствено за това как да не ме разстроиш и да ме правиш щастлив.

      Обичам, когато знам, че съм единствената ти алтернатива, независимо как се държа с теб, независимо, че постоянното ти фокусиране върху мен източва енергията ти, независимо, че с мен ще изгубваш все повече от ценностите си, а също и хората, на които държиш и обичаш. И всичко само заради мен.

      Обичам, когато те изолирам от останалите хора, когато те карам да спреш да им се доверяваш и да те карам да вярваш, че аз съм единственият, който ще остане с теб.

      Обичам, когато изглежда все едно ти правя услуга, че стоя с теб. Като вакуум празнотата в мен постоянно изисква да изсмуквам живота и въздуха и жизнеността ти, за които копнея като наркотик.

      Докато те мразя и завися от твоето внимание, отчаяно се нуждая да виждам себе си през грижовните ти очи, винаги готова да ми простиш, да направиш компромис, да се възхитиш от мен и да попаднеш отново в клопката на моята обсесия.

       Обичам, когато продължаваш да ми казваш колко много те наранявам, без да осъзнаваш, че това за мен звучи като реклама и ми позволява да се убедя още веднъж в ефективните ми подходи, които все така ти причиняват болка, докато си съсредоточена да ми съчувстваш. Така аз винаги съм победител, убеден че никога няма да ме контролираш с емоционалните си излияния.

       Когато казвам “Обичам те”, обичам властта, която притежавам да си остава вечна мистерия за теб, която не можеш да разгадаеш, защото не знаеш, че победител в играта е този, който определя правилата. Моят успех се състои в това никога да не повярваш, че ще стана част от тази идилична, мила, емпатична връзка, защото тези качества са израз на слабост и липса на контрол.

      Благодаря, но не искам това. Предпочитам да стоя в удобната позиция на вечен победител, който се къпе в нарцистичната си увереност, че е безсърдечен, студен и груб и че неговите нужди са израз на сила, която не може да бъде сломена.

Вечно ограничаващият твой Нарцисист

      P.S. Аз наистина имам нужда от помощ, но ти не можеш да ми помогнеш. Можеш само да направиш нещата по-зле и за двама ни. Ние сме пристрастени един към друг и никога няма да потърсим помощ, нали?

      Само терапевт с опит има шанс да ми помогне и то само ако аз му позволя. И причината, е че ще се наложи да се изправя срещу най-големия си страх, ще наруша всички правила, които съм си изградил, и ще осъзная факта, че именно моите мисли, действия и вярвания са причината за проблемите ми.

       А за да ги променя, ще трябва да ги приема и осъзная. Никога не бих го направил, защото само слабите и безхарактерните правят такива неща.

Източник: chetilishte.com

АЗ СЪМ ЖЕНА. АЗ СЪМ НАЙ-СИЛНОТО СЪЩЕСТВО НА ЗЕМЯТА... НО, БОЖЕ МОЙ, КАК МИ СЕ ПЛАЧЕ!

Какво е да си жена, когато ти е отредено да бъдеш равна с мъжете? Как да бъдеш силна и да останеш слаба?

Една история от живота...


Имахме гости. Обикновени хора с обикновени постижения. В разговора започнаха да обсъждат тяхна колежка, и по-точно факта, че към нея се „промъква" старостта. Те стояха и шумно се смееха, а бирените им коремчета и добре охранените им физиономии се тресяха. Реших, че говорят за жена, която е около седемдесетте, но все пак реших да попитам. Оказа се, че... тя е на 40. Наричаха я „старата". Продължаваха да пият, да я обсъждат и да се хихикат.

А аз отидох в другата стая и се разплаках. Плачех заради тази несправедливост, заради нея, заради себе си, заради всички жени...

Понякога си мисля, че е проклет денят, в който съм се родила жена. Само поради този факт излиза, че съм длъжна на всички. Аз трябва да съм независима (в никакъв случай метреса). Длъжна съм винаги да бъда здраво стъпила на земята, да се справям с живота, да изкарвам пари и да си плащам всички разходи, за да не искам пари от мъжете. И изобщо, най-добре е нищо да не искам.

В същото време аз трябва да уча наравно с момчетата, да си проправям път в живота наравно с момчетата и да печеля наравно с момчетата. И тук има един малък проблем... Знаете ли всъщност в какво се състои колосалната несправедливост? Ще ви кажа. Всичко това трябва да правя „на токчета"!

Не е въпросът в това, че винаги трябва да нося високи обувки (макар че ако не нося, ще ме считат за недостатъчно женствена). Аз не трябва да допускам „растителност" по краката си, трябва да поддържам ръцете си в идеално състояние, лицето ми трябва да е безупречно, и разбира се, да не позволявам на тялото си да се отпуска. Трябва да се гримирам всяка сутрин, да обличам красиви дрехи, да готвя невероятно вкусни гозби, а също и да поддържам дома си в перфектен ред. Най-добре е да ставам един час по-рано, за да успея да се справя.

Разбира се, всичко това трябва да правя със собствените си пари. Ако дължа красотата си на своя мъж, се превръщам в държанка. В същото време не трябва да харча прекалено много. Макар че козметичната индустрия не дава нищо на кредит.

Ако вкъщи понякога е „лудница", то във всеки случай аз съм виновна, тъй като момичетата априори са отговoрни за чистотата и реда (извинения по болест не се приемат). Ако не съм здрава и изглеждам зле, по-добре е да не се показвам пред хората – момичетата трябва винаги да са перфектни! Ако отделям недостатъчно време на децата, веднага следва изводът, че съм лоша майка, защото момичетата трябва... Списъкът е безкраен.

При това мъжете много често въобще не ме взимат на сериозно - „Абе, жени..." Някои си позволяват надменно-снизходително отношение, в най-добрия случай.

Те могат да ме изучават придирчиво, буквално под лупа. Да се вглеждат в зъбите ми, да проверяват състоянието на кожата ми, а защо не и трицепса. Те решават за себе си дали съм все още привлекателна и в каква степен - изобщо „ставам ли" и заслужавам ли внимание. Те постоянно ме сравняват с тези, които са дори малко по-млади и не пропускат да го отбележат пред мен. Но аз не мога да ударя по масата, да се развикам или да се напия от мъка, например. Аз съм момиче. Аз съм дама. Трябва да съм сдържана и да прощавам.

Гнусните охранени „бирени коремчета" като моите гости ще продължават да се смеят за моя сметка. Ще обсъждат всяка моя бръчка, щателно ще сканират тялото ми, без да забелязват своите кореми и своите недостатъци. Те, които не изминават и 500 метра без автомобил. А ако случайно моите успехи се окажат по-значителни от техните, веднага ще ми лепнат етикета: „Преспала е с когото трябва".

Списъкът с моите отговорности отдавна е изравнен с този на мъжете. А привилегиите – невзрачна чашка кафе в ресторанта (той черпи!). И това, разбира се, само, ако още „ставам".

Спомних си фразата: „Тежка е женската участ – трябва да има мозък като мъж, нежни ръце, да изглежда млада и да работи като кон. И винаги да се усмихва, винаги!"

И ето, тичам на моите токчета, облечена с къса дантелена рокля и перфектен маникюр... И пробягвам същото разстояние, което и мъжете – само че те са с удобни обувки и спортен панталон. Студеният вятър ме пронизва под фината дантела, краката ми пулсират, а тънките ми чорапи са толкова красиви... Но не топлят. И тичам...

Продължавам да тичам... Тичам, носейки тежестта на жизнените проблеми, които си разделихме справедливо - наполовина... Тичам. И се усмихвам. Родила съм се в епохата на равноправието.

Аз съм жена. Аз съм най-силното същество на земята... Но, Боже мой, как ми се плаче!

Източник: gnezdoto.net

Любовта между емпат и нарцисист в 21 стъпки

 Всяка връзка, в която не можеш да изразяваш искрените си чувства, без да се притесняваш, е безсмислена.

1. Нарцисистът привлича емпата. Започват връзка. Любовта на емпата е дълбока и безусловна. Нарцисистът, от друга страна, няма никакво намерение да развива или задълбочава взаимоотношенията, камо ли да установи някаква близост с емпата.
Емпатът е щастлив и доволен всеки път, когато са заедно, заблуждавайки се, че любовта им е взаимна.

2. Емпатът е убеден, че най-накрая е срещнал любовта на живота си. Нарцисистът го убеждава, като създава илюзия, която кара емпата да си мисли, че имат специална връзка, която никога не ще се разруши.
На моменти изглежда, сякаш нарцисистът държи на тази връзка точно толкова, колкото и емпатът, но това е лъжа, в която той сам се въвлича, опитвайки се да излъже другия. Единственото, което иска нарцисистът е да държи другия под контрол.

3. С времето, нарцисистът ще се опита да пречупи самоуважението на емпата, като го кара да се чувства слаб, незначителен, неспособен…
Рядко ще го атакува направо, но във всеки удобен случай ще прави коментарчета, като: „Не че искам да те обидя, но…“, след което ще изтъкне някой от „недостатъците“ на емпата. Както и „Не че искам да ти кажа какво да правиш, но…“, ако емпатът не направи това, което се иска от него, следва емоционален тормоз…

4. Нарцисистът ще се превърне в слънцето, около което ще се върти емпатът, тъй като само емпатът изпитва любов в тази връзка.
Той винаги ще се опитва да помогне, да разбере, да ободри, да успокои нарцисиста. Винаги ще е на разположение на нарцисиста, когато той има нужда. Нарцисистът ще се опита да си сложи ореола на мъченик и жертва, за да манипулира емпата да му дава всичко, от което се нуждае.
5. Намеренията на емпата са чисти. Емпатът има добро сърце и не може да проумее, че раните на нарцисиста са различни от неговите, поради което и лечението им е различно.
Раните на нарцисиста не могат да се излекуват с любов, както вярва емпатът, тъй като те са имунизирани срещу нея.

6. Всичко във връзката започва да се върти около нарцисиста. Евентуално, емпатът започва да забелязва това, тъй като с течение на времето започва да се чувства изплашен да заявява и отстоява желанията и нуждите си.
Емпатът по-скоро ще умре, отколкото да пренебрегне някой друг заради себе си, дори и да не e щастлив във връзката, от което нарцисистът нагло се възползва.

7. Колкото повече обич, привързаност, внимание и грижа дава емпатът, толкова повече нарцисистът се чувства контролиращ.
И колкото повече усилия полага емпатът, толкова по-трудно му е да види, че има проблем. Проблемите избухват, когато емпатът най-сетне се събуди и му прикипи.

8. По някое време, емпатът ще се умори да бъде обезценяван и обезличаван и ще надигне глас. Емпатът се чувства опустошен, тъй като емоционалните му нужди са силно фрустрирани.
Когато осъзнае, че е живял в делюзия през цялото време, ще започне да казва на глас истината за състоянието на нещата. Нарцисистът хич няма да е щастлив от този развой на събитията.

9. Нарцисистът е някой, който има нужда от постоянно внимание. То трябва да е насочено само и единствено към него. Чувства се доволeн, когато хората са обсебени от него.
Но така или иначе не е способен на щастие, без значение колко внимание и похвали получава от околните. Винаги има нужда от още. Емпатът много трудно успява да разбере това.

10. Когато емпатът започне откровено да говори за чувствата си, нарцисистът бързо ще го нарече „луд“, „откачен“, „прекалено драматичен“.
Ще пренебрегне всеки опит на емпата да спаси връзката и ще се опита да го манипулира отново, за да си върне контрола.

11. За един емпат е невъзможно да разбере такова поведение. Ще започне да обвинява себе си за всичко лошо, което се случва във връзката.
Нарцисистът вече така или иначе го е убедил, че не е „достатъчно добър“ или че трябва много да се старае, за да заслужи любовта му.

12. Емпатът отново не разбира, че е манипулиран. Нарцисистът е създал извратена версия на реалността в ума му.
Нарцисистът го е довел до състояние, в което не може да вярва на собствената си преценка, на собствените си виждания за нещата, на собствения си здрав разум.
Общо взето, наистина започва да се чувства „луд“ и „откачен“. Това му пречи да разбере, че този, който „не е наред“ във връзката е нарцисистът.

13. Всеки опит на емпата да общува искрено и откровено с нарцисиста е обречен на провал. Нарцисистът винаги ще прави проекции и ще прехвърля вината на другия, за да оправдае себе си, защото това е единственото, което го интересува.

14. Емпатът трябва да знае, че е напълно нормално да се чувства объркан, изгубен, беззащитен и дълбоко наранен. Той има нужда сериозно да се замисли над собствената си личност и да поработи върху себе си, за да може отново да се почувства добре.

15. Емпатите са лечителите на обществото. Те имат необходимата сила, нужна за превъзмогването на всяко предизвикателство, което се изправи на пътя им.
Те имат способността да облекчават болката на другите хора, да я превърнат в своя болка.

16. Емпатът евентуално ще осъзнае горчивата истина – че нарцисистът не заслужава неговата обич, грижа и внимание. Той трябва да разбере, че не всеки, който изглежда нещастен, показва истинското си лице.
Съществуват много хора с покварени мотиви и използват много манипулативни похвати, за да получат това, което искат. Емпатът трябва да се изправи пред бруталната истина, че не всеки, който казва „обичам те“, наистина го чувства.

17. Най-важното е емпатът да разбере, че всъщност той е жертвата в тази връзка.

18. Моментът, в който емпатът разбере, че нарцисистът никога няма да се промени, е моментът на болезнено откровение и пробуждане.
Именно това е най-важното в случая, за да може да се осъзнае и да прекрати тази токсична връзка.

19. Нарцисистът просто ще продължи с лъжите си. Нищо друго няма да се случи. Дори няма да си спомня огромната любов и загриженост, които е получавал.

20. Нарцисистът ще продължи с търсенето на нова жертва.

21. Емпатът ще стане по-мъдър, по-силен и много по-внимателен на кого дава обичта, времето и вниманието си.

Източник: chetilishte.com

Стар ерген

 

      Питаш ме защо все още съм „стар ерген“. И не само ти ми казваш, че съм добро момче, с хубава работа и апартамент. Какво ми липсва, да се оженя ? Питали са ме поне сто хиляди пъти. И все близки и познати. Пък приказките за „сляпата неделя“, дето дяволите женели старите ергени, за тъжното детство на дечицата с възрастни бащи не ми разправяй. Теория си е това, приятел! Друго е практиката. Ето вече тридесет и шест станаха годинките ми и още не смея да се реша.

      Историята, братче, е много проста. Аз съм едно чедо на майка и татко. Не че съм глезен, но съм един. Пък и родът около мене голям – лели, чичовци, братовчеди. Всеки ме съветва: от сой да е момичето, да не е гола като, пушка, старите да почита, домакиня да е. И примери, примери за разбити семейства и попарени надежди. Що народни мъдрости научих през тези години, не ти е работа. Да бях по-хитър, едно сборниче щях да издам и сума пари да спечеля.

      По едно време твърдо бях решил да се задомя. Имах си приятелка, добро момиче, с професия. Престраших се една вечер и я заведох у дома. Звъня на вратата, отваря майка ми. Като ни видя, пребледня, разтрепера се. Чак като разбра, че е само проба, се поуспокои, донесе по един шоколадов бонбон, кафенце ни свари. А момичето, както си знаеше, с кафето цигарка си запали. У нас пушенето е табу. Закашля се баща ми, майка ми пак пребледня, момичето се сконфузи и си отиде рано-рано. Хич и не коментирахме избора ми. Пропадна и толкоз.

      Сега вече имам опит, казах си. И започнах да търся момиче, което да не пуши. Лесно е да се каже, но е трудно да го намериш. След година намерих такова момиче. На лице хубавичка, помощник-фармацевтка. Не пуши, другите данни –  съвсем прилични. Бащата – главен счетоводител, майката –  търговски работник. Водя гордо-гордо кандидатката в къщи. Майка ми пак се разтрепери още на вратата, зер шега ли е единствен син да жениш, но на кафето бе спокойна. Започна се разговор за готвене. Майка ми ли хитро го поде, момичето само ли падна в клопката, не зная. Но и този избор се провали. „Бре чедо – дума майка ми, – откъде все такива избираш. Ни мусака с патладжани знае да прави, нито крем с яйца, нито кьопоолу. Как ще живееш с нея? Пък и у тях чистели само веднъж седмично. В прах ще потънеш.“

      Млад бях още, вярвах в късмета си. Пак си затърсих момиче. Не че не ме харесваха, но е да харесваш, друго са тестовете на свекървата. Най-сетне намерих това, което търсех. Не бях вече балама – и мусака опитах, и прозорци видях как лъска. Празно няма, казах си, и грабнах избраницата под едно ръка. Право в къщи.

      Познато начало. Посрещане, трепет в коленете, кафе. Слушам внимателно. Момичето върви без грешка напред. Нещо повече – дава на майка ми рецепта за рагу от петел и я съветва как да чисти плочки с „Кислин“. Завъртях се неспокойно на стола. Ето, казвам си, дойде моментът, семеен човек ще ставаш. Но едно майка ми съвсем не бърза. Още един тест си имала, неприкосновен запас. Захваща разговор за млади и стари. Момичето откровено си казва, че не ще разреши нито на майка си, нито другиму (разбирай свекървата) да се меси в семейните й работи., Кажи го това на на една бъдеща свекърва, която има едно-единствено чедо, пък гледай сеир. Така се и получи. Изпратих момичето, а майка ми ме чака и казва:

— Или тя, или аз!

      Ако си един син, ще ме разбереш. Прежалих и тази кандидатка.

      Пак търсих, не че не съм търсил. Но започнах да се отчайвам. Да не пуши, да е кротка, да е домакиня — при това всичко накуп. Пък и да ти призная, нямам търся сили да издържа още някой неочакван тест на бъдещата свекърва.

      Ето защо все още ергенувам. Едни нахакани станаха момичетата, не можеш ги наддума. Трудно е да намериш другарка в живота.

      Как я карам ли? Майка ми ми готви мусака с патладжани, всеки ден ми чисти стаята, баща ми все й мърмори: „Защо не го ожениш за някоя от твоите приятелки, та да ти дойде сърце на място.“ Така си живея, братко. Кой знае, може би един ден и аз ще намеря идеала. Своя и на майка си! Дотогава ерген ще ходя. Така съм решил.

 

Източник: jenatadnes.com

Реактивно слушане: Когато хората слушат, за да опровергават, а не да разбират

 

      Случвало ли ви се е да разговаряте с някого и макар да прибягвате до голям арсенал от аргументи, да се чувствате така, сякаш говорите на стената? Дори и да се опитвате да обясните доводите си и да разберете тези на отсрещния, за да постигнете споразумение, имате чувството, че той не ви разбира — или не иска да ви разбере.

      Това не се случва, защото вашите аргументи са глупави, твърде вероятно диалогът не напредва, защото комуникационният канал е бил прекъснат — или никога не е бил установен такъв — вашият събеседник не е имал намерение наистина да разбере, а само да ви опровергае.
 

Реактивно слушане: Първо аз, после аз, а след това и аз

      Епиктет казва, че „както съществува изкуство на доброто говорене, така и съществува изкуство на доброто слушане.“ Всички могат да чуват, но малцина умеят да слушат.

      Активното слушане е сравнително рядко срещано умение, тъй като то не включва само и единствено слушането на това, което казва другият, а обръщане на внимание на чувствата и емоциите му. От съществено значение е да се измъкнем от егоцентричната си позиция и да приемем емпатична такава — да бъдем в състояние да влезем в кожата на другия, за да разберем напълно неговото послание.
Активното слушане предполага и автентичен интерес към човека и онова, което има да каже. Това не означава, че сме съгласни с неговите идеи, а че ни е интересно да ги разберем. Ето защо това е синоним на уважение и желание за диалог.

      За съжаление, във все по-нарцистичното ни общество много хора не успяват да развият способност за активно слушане. Вместо да слушат събеседника си, за да разберат идеите и чувствата му, те просто слушат аргументите му, за да ги опровергаят, сякаш става дума за дуел.
      Реактивното слушане, както можем да наречем този тип комуникация, предполага укрепване на собствените гледни точки, така че в крайна сметка се превръща в пречка за диалог. То предполага реагиране на идеите на събеседника от егоцентрична позиция, за да се приложат собствените критерии, без намерение да се постигне изгодно споразумение и за двете страни.

Как да разберете дали някой е активирал реактивното си слушане

1. Лицето не взема предвид това, което казва събеседникът му. Ако се вслуша в аргументите му, то е само за да ги опровергае.

2. Не показва интерес към думите на събеседника си, демонстрирайки почти пълна липса на емпатия.

3. Той се интересува само от предаването на своето съобщение — каквото и да е — прекъсвайки всеки аргумент, който противоречи на идеите му.

Какво крие реактивното слушане

      Много хора практикуват реактивно слушане, защото искат да отстояват своите аргументи — без значение как или на каква цена. По принцип те не се интересуват от идеите или мотивите, които им съобщавате, защото основната им цел е да наложат своето мнение, така че тяхното виждане да надделее.

      Тези хора не търсят диалог, а по-скоро започват битка, която искат да спечелят. Те не приемат диалога като възможност за растеж, а като двубой. Следователно, вероятно възприемат аргументите ви като заплаха, просто защото не съответстват на техните, и чувстват, че трябва да се защитят.

      Това означава, че те ще пренебрегнат всеки поглед върху истината, който може да подкрепи вашето послание и да им помогне да променят мнението си, да разширят своята гледна точка или да обогатят своята перспектива, защото те са нащрек единствено за възможни противоречия, неточности или колебания, за да контраатакуват.

      Разбира се, всички слушаме реактивно от време на време, особено когато чувстваме, че атакуват нашето его и станем защитни, но придържането към реактивно слушане като начин за комуникация предполага ниско самочувствие.

      Зрелият, асертивен и самоуверен човек не изпитва нужда да налага аргументите си, а е отворен за диалог и възприемчив към различни гледни точки, които могат да обогатят мирогледа му или да помогнат да разбере по-добре кой стои отсреща. Следователно, дълбоко в себе си, реактивното слушане е израз на крехко его или дълбока несигурност. От друга страна, човек, който затваря вратите за чуждите идеи, рискува да остане затворен във все по-стесняваща се визия за света, за живота и себе си.

Трите стъпки за деактивиране на реактивно слушане

      Разговорите с човек, който слуша реактивно, често са изтощителни — и двамата изпробвате различни подходи/аргументи и всеки от вас се натъква на стена от неразбиране. Това може да бъде много разочароващо. В тези случаи, за да продължи диалогът, трябва да деактивирате този режим на слушане.

      Трябва обаче да започнете от факта, че комуникацията като цяло съдържа известна степен на разпиляване, тъй като между това, което мислите, и онова, което вашият събеседник разбира, съществува голяма дистанция. Ето защо трябва да сте сигурни, че съобщението ви е формулирано възможно най-ясно.
      1. Установете обща отправна точка
Непрекъснатата размяна на аргументи няма да помогне. Трябва да се върнете в началото и да установите нова отправна точка, с която и двамата сте съгласни. В една връзка тази отправна точка може да бъде фактът, че и двамата се обичате. При трудово правоотношение отправната точка може да бъде, че и двамата трябва да разрешите проблема или да завършите проекта.
Тази споделена истина ще ви позволи, от една страна, да съкратите създаденото психологическо разстояние, а от друга, да зададете предварително съгласие, което предразполага предвижването на диалога, кара ви да гледате в една и съща посока, въпреки че имате различна гледна точка. Това вече е голяма стъпка напред.
      2. Свалете гарда
Няма нищо по-лошо от това да се чувствате атакувани. Затова трябва да се уверите, че вашият събеседник се чувства сравнително комфортно. Използвайте мек и спокоен тон на гласа. Няма нужда да сте шумни. Кажете на отсрещния, че разбирате неговите аргументи и позиция, че целта ви е да постигнете споразумение, с което и двамата се чувствате комфортно, а не да налагате своята гледна точка.
      Ако успеете да свалите стената, която събеседникът ви си е построил, може да не постигнете споразумение веднага, но поне има вероятност вашите аргументи да се промъкнат и да го накарат да промени виждането си по-късно. За да направите това, вместо да "атакувате" неговите идеи или чувства, говорете за това как се чувствате и как тази ситуация се отразява върху вас. Вместо да обвинявате, говорете за себе си. Показването на уязвимост обикновено е най-мощният инструмент за деактивиране на реактивното слушане и активиране на активното такова.
      3. Възползвайте се от всяко съгласие, колкото и да е малко
На пръв поглед изглежда противоречие, но единственият начин да накарате човек да разбере и приеме вашите аргументи е да разберете и приемете неговите. Реактивното слушане се преборва чрез активно слушане. Ако активирате реактивно слушане, ще можете да участвате единствено в глух диалог.
       Слушайте аргументите на вашия събеседник не с намерението да ги опровергаете, а да потърсите общи точки, колкото и нищожни да са те, и да ги използвайте като тухли, за да изградите общ дискурс. Вградете идеите си в неговите, за да вървите напред малко по малко. Разбирането не се постига чрез прескачане от несъгласие към съгласие, а като се правят малки стъпки въз основа на общи идеи или чувства. Всеки път, когато подчертавате тези допирни точки, вие преодолявате бариерите между „аз“ и „ти“, създавайки споделено комуникационно пространство, което улеснява разбирането.

      И накрая, ако виждате, че в този момент разбирането е невъзможно, най-добре е да отложите разговора за по-късно. Никога не спорете с човек, който в този момент е твърде объркан, за да напредне в диалога. Не забравяйте, че понякога е по-добре да запазите вътрешния си мир, отколкото да сте прави.

Източник: psychology-spot.com

Да поиграем партия шах?

     

      Един от малкото дни, в които решавам, че ми се гледа телевизия, попаднах на доста интересен сериал. Казва се "Под наблюдение". В него бивш агент на ЦРУ се съюзява с мистериозен милионер, за да предотвратяват престъпления, използвайки собственото си чувство за правосъдие. Рийз е специалист в тренирането за операции под прикритие, затова Финч, който е софтуерен гений,  създател на програма, използвана за разпознаване на престъпници още преди те да са извършили престъплението си, решава да го въвлече в каузата си. С помощта на тази технология, двамата работят извън закона, използвайки уменията на Рийз и огромното богатство на Финч. Действията на Рийз и Финч привличат вниманието на нюйоркският полицейски детектив Картър, която разследва убийства и Фъско - полицай, който Рийз използва в своя полза. С многобройните престъпления, които Рийз и Финч разследват, те откриват, че точния човек, с точната информация, в точното време може да промени всичко. 

      В една от сериите имаше демонстрация на какъв принцип машината взема решения в кризисни ситуации. Финч я беше научил да играе шах. Това е логична идея на сценаристите на сериала, тъй като до епохата на Просвещението шахматът основно се представя като начин за самоусъвършенстване. С такива или подобни надежди шахматът се преподава на деца в училищата по цял свят и е използван в армиите за трениране умовете на кадетите и офицерите. Освен това, тъй като е изкуствен интелект няма преживявания, от които да се учи. С всяка партия машината изчисляваше все повече възможни ходове на противника си до края на играта. Ако загуби, значи това не е правилната комбинация  и се налага да проиграва отново и отново до победа. След неизвестно количество партии успя да изчисли абсолютния брой възможни ходове във всяка една възможна игра и то за изключително краткото време от няколко минути. Тя удивително функционираше като нас - да се учи от собствените си възходи и падения но по безопасен за хората начин - шахът.

      В този ред на мисли в един случаен разговор стигнах до умозаключението, че животът не е нищо повече от партия шах. Ако приемем, че дъската е отношението ни с хората, ние играем с белите фигури, които са нашите приоритети, а черните фигури са препятствията по пътя ни. Смея да твърдя дори, че черните фигури са нашата тъмна страна. В такъв случай играем срещу себе си. Замисълът на всички фигури е да пазят най-важната - царя. Затова са подредени по важност и сила и играят по приоритет - от по-слабите към по силните. Царят в твоята собствена партия шах/живот на първия ред на важните фигури - това си ти. Царицата е винаги отляво и има най-много движение и ходове. Тя е само една и е най-важна за благополучието на царя, затова често играчите предпочитат да я пазят и използват като "тежката артилерия". От двете им страни са двата офицера - родителите/децата. След това са двата коня. И те като приятелите ви се движат в техния път, но правят отклонение и към вас и са там, когато ви потрябват. Най-накрая на реда с важни фигури стоят двата топа - работа и свободно време. Те се движат само по права линия и ги спира само друга фигура, също както редуваме работно и свободно време. На втория ред са всички "маловажни" фигури - пешките. Това са останалите хора. Обикновената пешка може да се превърне в дама, офицер, кон и топ. Но за да стане това, те трябва да извървят пътя до края на дъската, спечелвайки доверието ви. Единствената значима и незаменима фигура на цялата дъска сте вие. Но от това как ще играете, зависи колко дълго тези фигури ще присъстват в живота ви. 

      Шахът и животът много си приличат, но имат една основна разлика - играта на живота винаги приключва с "мат"(мъртъв), но дали ще приключиш като победител или победен е изцяло в твоите ръце!

Wildrose ®