Стар ерген

 

      Питаш ме защо все още съм „стар ерген“. И не само ти ми казваш, че съм добро момче, с хубава работа и апартамент. Какво ми липсва, да се оженя ? Питали са ме поне сто хиляди пъти. И все близки и познати. Пък приказките за „сляпата неделя“, дето дяволите женели старите ергени, за тъжното детство на дечицата с възрастни бащи не ми разправяй. Теория си е това, приятел! Друго е практиката. Ето вече тридесет и шест станаха годинките ми и още не смея да се реша.

      Историята, братче, е много проста. Аз съм едно чедо на майка и татко. Не че съм глезен, но съм един. Пък и родът около мене голям – лели, чичовци, братовчеди. Всеки ме съветва: от сой да е момичето, да не е гола като, пушка, старите да почита, домакиня да е. И примери, примери за разбити семейства и попарени надежди. Що народни мъдрости научих през тези години, не ти е работа. Да бях по-хитър, едно сборниче щях да издам и сума пари да спечеля.

      По едно време твърдо бях решил да се задомя. Имах си приятелка, добро момиче, с професия. Престраших се една вечер и я заведох у дома. Звъня на вратата, отваря майка ми. Като ни видя, пребледня, разтрепера се. Чак като разбра, че е само проба, се поуспокои, донесе по един шоколадов бонбон, кафенце ни свари. А момичето, както си знаеше, с кафето цигарка си запали. У нас пушенето е табу. Закашля се баща ми, майка ми пак пребледня, момичето се сконфузи и си отиде рано-рано. Хич и не коментирахме избора ми. Пропадна и толкоз.

      Сега вече имам опит, казах си. И започнах да търся момиче, което да не пуши. Лесно е да се каже, но е трудно да го намериш. След година намерих такова момиче. На лице хубавичка, помощник-фармацевтка. Не пуши, другите данни –  съвсем прилични. Бащата – главен счетоводител, майката –  търговски работник. Водя гордо-гордо кандидатката в къщи. Майка ми пак се разтрепери още на вратата, зер шега ли е единствен син да жениш, но на кафето бе спокойна. Започна се разговор за готвене. Майка ми ли хитро го поде, момичето само ли падна в клопката, не зная. Но и този избор се провали. „Бре чедо – дума майка ми, – откъде все такива избираш. Ни мусака с патладжани знае да прави, нито крем с яйца, нито кьопоолу. Как ще живееш с нея? Пък и у тях чистели само веднъж седмично. В прах ще потънеш.“

      Млад бях още, вярвах в късмета си. Пак си затърсих момиче. Не че не ме харесваха, но е да харесваш, друго са тестовете на свекървата. Най-сетне намерих това, което търсех. Не бях вече балама – и мусака опитах, и прозорци видях как лъска. Празно няма, казах си, и грабнах избраницата под едно ръка. Право в къщи.

      Познато начало. Посрещане, трепет в коленете, кафе. Слушам внимателно. Момичето върви без грешка напред. Нещо повече – дава на майка ми рецепта за рагу от петел и я съветва как да чисти плочки с „Кислин“. Завъртях се неспокойно на стола. Ето, казвам си, дойде моментът, семеен човек ще ставаш. Но едно майка ми съвсем не бърза. Още един тест си имала, неприкосновен запас. Захваща разговор за млади и стари. Момичето откровено си казва, че не ще разреши нито на майка си, нито другиму (разбирай свекървата) да се меси в семейните й работи., Кажи го това на на една бъдеща свекърва, която има едно-единствено чедо, пък гледай сеир. Така се и получи. Изпратих момичето, а майка ми ме чака и казва:

— Или тя, или аз!

      Ако си един син, ще ме разбереш. Прежалих и тази кандидатка.

      Пак търсих, не че не съм търсил. Но започнах да се отчайвам. Да не пуши, да е кротка, да е домакиня — при това всичко накуп. Пък и да ти призная, нямам търся сили да издържа още някой неочакван тест на бъдещата свекърва.

      Ето защо все още ергенувам. Едни нахакани станаха момичетата, не можеш ги наддума. Трудно е да намериш другарка в живота.

      Как я карам ли? Майка ми ми готви мусака с патладжани, всеки ден ми чисти стаята, баща ми все й мърмори: „Защо не го ожениш за някоя от твоите приятелки, та да ти дойде сърце на място.“ Така си живея, братко. Кой знае, може би един ден и аз ще намеря идеала. Своя и на майка си! Дотогава ерген ще ходя. Така съм решил.

 

Източник: jenatadnes.com

Реактивно слушане: Когато хората слушат, за да опровергават, а не да разбират

 

      Случвало ли ви се е да разговаряте с някого и макар да прибягвате до голям арсенал от аргументи, да се чувствате така, сякаш говорите на стената? Дори и да се опитвате да обясните доводите си и да разберете тези на отсрещния, за да постигнете споразумение, имате чувството, че той не ви разбира — или не иска да ви разбере.

      Това не се случва, защото вашите аргументи са глупави, твърде вероятно диалогът не напредва, защото комуникационният канал е бил прекъснат — или никога не е бил установен такъв — вашият събеседник не е имал намерение наистина да разбере, а само да ви опровергае.
 

Реактивно слушане: Първо аз, после аз, а след това и аз

      Епиктет казва, че „както съществува изкуство на доброто говорене, така и съществува изкуство на доброто слушане.“ Всички могат да чуват, но малцина умеят да слушат.

      Активното слушане е сравнително рядко срещано умение, тъй като то не включва само и единствено слушането на това, което казва другият, а обръщане на внимание на чувствата и емоциите му. От съществено значение е да се измъкнем от егоцентричната си позиция и да приемем емпатична такава — да бъдем в състояние да влезем в кожата на другия, за да разберем напълно неговото послание.
Активното слушане предполага и автентичен интерес към човека и онова, което има да каже. Това не означава, че сме съгласни с неговите идеи, а че ни е интересно да ги разберем. Ето защо това е синоним на уважение и желание за диалог.

      За съжаление, във все по-нарцистичното ни общество много хора не успяват да развият способност за активно слушане. Вместо да слушат събеседника си, за да разберат идеите и чувствата му, те просто слушат аргументите му, за да ги опровергаят, сякаш става дума за дуел.
      Реактивното слушане, както можем да наречем този тип комуникация, предполага укрепване на собствените гледни точки, така че в крайна сметка се превръща в пречка за диалог. То предполага реагиране на идеите на събеседника от егоцентрична позиция, за да се приложат собствените критерии, без намерение да се постигне изгодно споразумение и за двете страни.

Как да разберете дали някой е активирал реактивното си слушане

1. Лицето не взема предвид това, което казва събеседникът му. Ако се вслуша в аргументите му, то е само за да ги опровергае.

2. Не показва интерес към думите на събеседника си, демонстрирайки почти пълна липса на емпатия.

3. Той се интересува само от предаването на своето съобщение — каквото и да е — прекъсвайки всеки аргумент, който противоречи на идеите му.

Какво крие реактивното слушане

      Много хора практикуват реактивно слушане, защото искат да отстояват своите аргументи — без значение как или на каква цена. По принцип те не се интересуват от идеите или мотивите, които им съобщавате, защото основната им цел е да наложат своето мнение, така че тяхното виждане да надделее.

      Тези хора не търсят диалог, а по-скоро започват битка, която искат да спечелят. Те не приемат диалога като възможност за растеж, а като двубой. Следователно, вероятно възприемат аргументите ви като заплаха, просто защото не съответстват на техните, и чувстват, че трябва да се защитят.

      Това означава, че те ще пренебрегнат всеки поглед върху истината, който може да подкрепи вашето послание и да им помогне да променят мнението си, да разширят своята гледна точка или да обогатят своята перспектива, защото те са нащрек единствено за възможни противоречия, неточности или колебания, за да контраатакуват.

      Разбира се, всички слушаме реактивно от време на време, особено когато чувстваме, че атакуват нашето его и станем защитни, но придържането към реактивно слушане като начин за комуникация предполага ниско самочувствие.

      Зрелият, асертивен и самоуверен човек не изпитва нужда да налага аргументите си, а е отворен за диалог и възприемчив към различни гледни точки, които могат да обогатят мирогледа му или да помогнат да разбере по-добре кой стои отсреща. Следователно, дълбоко в себе си, реактивното слушане е израз на крехко его или дълбока несигурност. От друга страна, човек, който затваря вратите за чуждите идеи, рискува да остане затворен във все по-стесняваща се визия за света, за живота и себе си.

Трите стъпки за деактивиране на реактивно слушане

      Разговорите с човек, който слуша реактивно, често са изтощителни — и двамата изпробвате различни подходи/аргументи и всеки от вас се натъква на стена от неразбиране. Това може да бъде много разочароващо. В тези случаи, за да продължи диалогът, трябва да деактивирате този режим на слушане.

      Трябва обаче да започнете от факта, че комуникацията като цяло съдържа известна степен на разпиляване, тъй като между това, което мислите, и онова, което вашият събеседник разбира, съществува голяма дистанция. Ето защо трябва да сте сигурни, че съобщението ви е формулирано възможно най-ясно.
      1. Установете обща отправна точка
Непрекъснатата размяна на аргументи няма да помогне. Трябва да се върнете в началото и да установите нова отправна точка, с която и двамата сте съгласни. В една връзка тази отправна точка може да бъде фактът, че и двамата се обичате. При трудово правоотношение отправната точка може да бъде, че и двамата трябва да разрешите проблема или да завършите проекта.
Тази споделена истина ще ви позволи, от една страна, да съкратите създаденото психологическо разстояние, а от друга, да зададете предварително съгласие, което предразполага предвижването на диалога, кара ви да гледате в една и съща посока, въпреки че имате различна гледна точка. Това вече е голяма стъпка напред.
      2. Свалете гарда
Няма нищо по-лошо от това да се чувствате атакувани. Затова трябва да се уверите, че вашият събеседник се чувства сравнително комфортно. Използвайте мек и спокоен тон на гласа. Няма нужда да сте шумни. Кажете на отсрещния, че разбирате неговите аргументи и позиция, че целта ви е да постигнете споразумение, с което и двамата се чувствате комфортно, а не да налагате своята гледна точка.
      Ако успеете да свалите стената, която събеседникът ви си е построил, може да не постигнете споразумение веднага, но поне има вероятност вашите аргументи да се промъкнат и да го накарат да промени виждането си по-късно. За да направите това, вместо да "атакувате" неговите идеи или чувства, говорете за това как се чувствате и как тази ситуация се отразява върху вас. Вместо да обвинявате, говорете за себе си. Показването на уязвимост обикновено е най-мощният инструмент за деактивиране на реактивното слушане и активиране на активното такова.
      3. Възползвайте се от всяко съгласие, колкото и да е малко
На пръв поглед изглежда противоречие, но единственият начин да накарате човек да разбере и приеме вашите аргументи е да разберете и приемете неговите. Реактивното слушане се преборва чрез активно слушане. Ако активирате реактивно слушане, ще можете да участвате единствено в глух диалог.
       Слушайте аргументите на вашия събеседник не с намерението да ги опровергаете, а да потърсите общи точки, колкото и нищожни да са те, и да ги използвайте като тухли, за да изградите общ дискурс. Вградете идеите си в неговите, за да вървите напред малко по малко. Разбирането не се постига чрез прескачане от несъгласие към съгласие, а като се правят малки стъпки въз основа на общи идеи или чувства. Всеки път, когато подчертавате тези допирни точки, вие преодолявате бариерите между „аз“ и „ти“, създавайки споделено комуникационно пространство, което улеснява разбирането.

      И накрая, ако виждате, че в този момент разбирането е невъзможно, най-добре е да отложите разговора за по-късно. Никога не спорете с човек, който в този момент е твърде объркан, за да напредне в диалога. Не забравяйте, че понякога е по-добре да запазите вътрешния си мир, отколкото да сте прави.

Източник: psychology-spot.com

Да поиграем партия шах?

     

      Един от малкото дни, в които решавам, че ми се гледа телевизия, попаднах на доста интересен сериал. Казва се "Под наблюдение". В него бивш агент на ЦРУ се съюзява с мистериозен милионер, за да предотвратяват престъпления, използвайки собственото си чувство за правосъдие. Рийз е специалист в тренирането за операции под прикритие, затова Финч, който е софтуерен гений,  създател на програма, използвана за разпознаване на престъпници още преди те да са извършили престъплението си, решава да го въвлече в каузата си. С помощта на тази технология, двамата работят извън закона, използвайки уменията на Рийз и огромното богатство на Финч. Действията на Рийз и Финч привличат вниманието на нюйоркският полицейски детектив Картър, която разследва убийства и Фъско - полицай, който Рийз използва в своя полза. С многобройните престъпления, които Рийз и Финч разследват, те откриват, че точния човек, с точната информация, в точното време може да промени всичко. 

      В една от сериите имаше демонстрация на какъв принцип машината взема решения в кризисни ситуации. Финч я беше научил да играе шах. Това е логична идея на сценаристите на сериала, тъй като до епохата на Просвещението шахматът основно се представя като начин за самоусъвършенстване. С такива или подобни надежди шахматът се преподава на деца в училищата по цял свят и е използван в армиите за трениране умовете на кадетите и офицерите. Освен това, тъй като е изкуствен интелект няма преживявания, от които да се учи. С всяка партия машината изчисляваше все повече възможни ходове на противника си до края на играта. Ако загуби, значи това не е правилната комбинация  и се налага да проиграва отново и отново до победа. След неизвестно количество партии успя да изчисли абсолютния брой възможни ходове във всяка една възможна игра и то за изключително краткото време от няколко минути. Тя удивително функционираше като нас - да се учи от собствените си възходи и падения но по безопасен за хората начин - шахът.

      В този ред на мисли в един случаен разговор стигнах до умозаключението, че животът не е нищо повече от партия шах. Ако приемем, че дъската е отношението ни с хората, ние играем с белите фигури, които са нашите приоритети, а черните фигури са препятствията по пътя ни. Смея да твърдя дори, че черните фигури са нашата тъмна страна. В такъв случай играем срещу себе си. Замисълът на всички фигури е да пазят най-важната - царя. Затова са подредени по важност и сила и играят по приоритет - от по-слабите към по силните. Царят в твоята собствена партия шах/живот на първия ред на важните фигури - това си ти. Царицата е винаги отляво и има най-много движение и ходове. Тя е само една и е най-важна за благополучието на царя, затова често играчите предпочитат да я пазят и използват като "тежката артилерия". От двете им страни са двата офицера - родителите/децата. След това са двата коня. И те като приятелите ви се движат в техния път, но правят отклонение и към вас и са там, когато ви потрябват. Най-накрая на реда с важни фигури стоят двата топа - работа и свободно време. Те се движат само по права линия и ги спира само друга фигура, също както редуваме работно и свободно време. На втория ред са всички "маловажни" фигури - пешките. Това са останалите хора. Обикновената пешка може да се превърне в дама, офицер, кон и топ. Но за да стане това, те трябва да извървят пътя до края на дъската, спечелвайки доверието ви. Единствената значима и незаменима фигура на цялата дъска сте вие. Но от това как ще играете, зависи колко дълго тези фигури ще присъстват в живота ви. 

      Шахът и животът много си приличат, но имат една основна разлика - играта на живота винаги приключва с "мат"(мъртъв), но дали ще приключиш като победител или победен е изцяло в твоите ръце!

Wildrose ®