Стар ерген

Питаш ме защо все още съм „стар ерген“. И не само ти ми казваш, че съм добро момче, с хубава работа и апартамент. Какво ми липсва, да се оженя ? Питали са ме поне сто хиляди пъти. И все близки и познати. Пък приказките за „сляпата неделя“, дето дяволите женели старите ергени, за тъжното детство на дечицата с възрастни бащи не ми разправяй. Теория си е това, приятел! Друго е практиката. Ето вече тридесет и шест станаха годинките ми и още не смея да се реша. Историята, братче, е много проста. Аз съм едно чедо на майка и татко. Не че съм глезен, но съм един. Пък и родът около мене голям – лели, чичовци, братовчеди. Всеки ме съветва: от сой да е момичето, да не е гола като, пушка, старите да почита, домакиня да е. И примери, примери за разбити семейства и попарени надежди. Що народни мъдрости научих през тези години, не ти е работа. Да бях по-хитър, едно сборниче щях да издам и сума пари да спечеля. ...