Да поиграем партия шах?

     

      Един от малкото дни, в които решавам, че ми се гледа телевизия, попаднах на доста интересен сериал. Казва се "Под наблюдение". В него бивш агент на ЦРУ се съюзява с мистериозен милионер, за да предотвратяват престъпления, използвайки собственото си чувство за правосъдие. Рийз е специалист в тренирането за операции под прикритие, затова Финч, който е софтуерен гений,  създател на програма, използвана за разпознаване на престъпници още преди те да са извършили престъплението си, решава да го въвлече в каузата си. С помощта на тази технология, двамата работят извън закона, използвайки уменията на Рийз и огромното богатство на Финч. Действията на Рийз и Финч привличат вниманието на нюйоркският полицейски детектив Картър, която разследва убийства и Фъско - полицай, който Рийз използва в своя полза. С многобройните престъпления, които Рийз и Финч разследват, те откриват, че точния човек, с точната информация, в точното време може да промени всичко. 

      В една от сериите имаше демонстрация на какъв принцип машината взема решения в кризисни ситуации. Финч я беше научил да играе шах. Това е логична идея на сценаристите на сериала, тъй като до епохата на Просвещението шахматът основно се представя като начин за самоусъвършенстване. С такива или подобни надежди шахматът се преподава на деца в училищата по цял свят и е използван в армиите за трениране умовете на кадетите и офицерите. Освен това, тъй като е изкуствен интелект няма преживявания, от които да се учи. С всяка партия машината изчисляваше все повече възможни ходове на противника си до края на играта. Ако загуби, значи това не е правилната комбинация  и се налага да проиграва отново и отново до победа. След неизвестно количество партии успя да изчисли абсолютния брой възможни ходове във всяка една възможна игра и то за изключително краткото време от няколко минути. Тя удивително функционираше като нас - да се учи от собствените си възходи и падения но по безопасен за хората начин - шахът.

      В този ред на мисли в един случаен разговор стигнах до умозаключението, че животът не е нищо повече от партия шах. Ако приемем, че дъската е отношението ни с хората, ние играем с белите фигури, които са нашите приоритети, а черните фигури са препятствията по пътя ни. Смея да твърдя дори, че черните фигури са нашата тъмна страна. В такъв случай играем срещу себе си. Замисълът на всички фигури е да пазят най-важната - царя. Затова са подредени по важност и сила и играят по приоритет - от по-слабите към по силните. Царят в твоята собствена партия шах/живот на първия ред на важните фигури - това си ти. Царицата е винаги отляво и има най-много движение и ходове. Тя е само една и е най-важна за благополучието на царя, затова често играчите предпочитат да я пазят и използват като "тежката артилерия". От двете им страни са двата офицера - родителите/децата. След това са двата коня. И те като приятелите ви се движат в техния път, но правят отклонение и към вас и са там, когато ви потрябват. Най-накрая на реда с важни фигури стоят двата топа - работа и свободно време. Те се движат само по права линия и ги спира само друга фигура, също както редуваме работно и свободно време. На втория ред са всички "маловажни" фигури - пешките. Това са останалите хора. Обикновената пешка може да се превърне в дама, офицер, кон и топ. Но за да стане това, те трябва да извървят пътя до края на дъската, спечелвайки доверието ви. Единствената значима и незаменима фигура на цялата дъска сте вие. Но от това как ще играете, зависи колко дълго тези фигури ще присъстват в живота ви. 

      Шахът и животът много си приличат, но имат една основна разлика - играта на живота винаги приключва с "мат"(мъртъв), но дали ще приключиш като победител или победен е изцяло в твоите ръце!

Wildrose ®