АЗ СЪМ ЖЕНА. АЗ СЪМ НАЙ-СИЛНОТО СЪЩЕСТВО НА ЗЕМЯТА... НО, БОЖЕ МОЙ, КАК МИ СЕ ПЛАЧЕ!

Какво е да си жена, когато ти е отредено да бъдеш равна с мъжете? Как да бъдеш силна и да останеш слаба?

Една история от живота...


Имахме гости. Обикновени хора с обикновени постижения. В разговора започнаха да обсъждат тяхна колежка, и по-точно факта, че към нея се „промъква" старостта. Те стояха и шумно се смееха, а бирените им коремчета и добре охранените им физиономии се тресяха. Реших, че говорят за жена, която е около седемдесетте, но все пак реших да попитам. Оказа се, че... тя е на 40. Наричаха я „старата". Продължаваха да пият, да я обсъждат и да се хихикат.

А аз отидох в другата стая и се разплаках. Плачех заради тази несправедливост, заради нея, заради себе си, заради всички жени...

Понякога си мисля, че е проклет денят, в който съм се родила жена. Само поради този факт излиза, че съм длъжна на всички. Аз трябва да съм независима (в никакъв случай метреса). Длъжна съм винаги да бъда здраво стъпила на земята, да се справям с живота, да изкарвам пари и да си плащам всички разходи, за да не искам пари от мъжете. И изобщо, най-добре е нищо да не искам.

В същото време аз трябва да уча наравно с момчетата, да си проправям път в живота наравно с момчетата и да печеля наравно с момчетата. И тук има един малък проблем... Знаете ли всъщност в какво се състои колосалната несправедливост? Ще ви кажа. Всичко това трябва да правя „на токчета"!

Не е въпросът в това, че винаги трябва да нося високи обувки (макар че ако не нося, ще ме считат за недостатъчно женствена). Аз не трябва да допускам „растителност" по краката си, трябва да поддържам ръцете си в идеално състояние, лицето ми трябва да е безупречно, и разбира се, да не позволявам на тялото си да се отпуска. Трябва да се гримирам всяка сутрин, да обличам красиви дрехи, да готвя невероятно вкусни гозби, а също и да поддържам дома си в перфектен ред. Най-добре е да ставам един час по-рано, за да успея да се справя.

Разбира се, всичко това трябва да правя със собствените си пари. Ако дължа красотата си на своя мъж, се превръщам в държанка. В същото време не трябва да харча прекалено много. Макар че козметичната индустрия не дава нищо на кредит.

Ако вкъщи понякога е „лудница", то във всеки случай аз съм виновна, тъй като момичетата априори са отговoрни за чистотата и реда (извинения по болест не се приемат). Ако не съм здрава и изглеждам зле, по-добре е да не се показвам пред хората – момичетата трябва винаги да са перфектни! Ако отделям недостатъчно време на децата, веднага следва изводът, че съм лоша майка, защото момичетата трябва... Списъкът е безкраен.

При това мъжете много често въобще не ме взимат на сериозно - „Абе, жени..." Някои си позволяват надменно-снизходително отношение, в най-добрия случай.

Те могат да ме изучават придирчиво, буквално под лупа. Да се вглеждат в зъбите ми, да проверяват състоянието на кожата ми, а защо не и трицепса. Те решават за себе си дали съм все още привлекателна и в каква степен - изобщо „ставам ли" и заслужавам ли внимание. Те постоянно ме сравняват с тези, които са дори малко по-млади и не пропускат да го отбележат пред мен. Но аз не мога да ударя по масата, да се развикам или да се напия от мъка, например. Аз съм момиче. Аз съм дама. Трябва да съм сдържана и да прощавам.

Гнусните охранени „бирени коремчета" като моите гости ще продължават да се смеят за моя сметка. Ще обсъждат всяка моя бръчка, щателно ще сканират тялото ми, без да забелязват своите кореми и своите недостатъци. Те, които не изминават и 500 метра без автомобил. А ако случайно моите успехи се окажат по-значителни от техните, веднага ще ми лепнат етикета: „Преспала е с когото трябва".

Списъкът с моите отговорности отдавна е изравнен с този на мъжете. А привилегиите – невзрачна чашка кафе в ресторанта (той черпи!). И това, разбира се, само, ако още „ставам".

Спомних си фразата: „Тежка е женската участ – трябва да има мозък като мъж, нежни ръце, да изглежда млада и да работи като кон. И винаги да се усмихва, винаги!"

И ето, тичам на моите токчета, облечена с къса дантелена рокля и перфектен маникюр... И пробягвам същото разстояние, което и мъжете – само че те са с удобни обувки и спортен панталон. Студеният вятър ме пронизва под фината дантела, краката ми пулсират, а тънките ми чорапи са толкова красиви... Но не топлят. И тичам...

Продължавам да тичам... Тичам, носейки тежестта на жизнените проблеми, които си разделихме справедливо - наполовина... Тичам. И се усмихвам. Родила съм се в епохата на равноправието.

Аз съм жена. Аз съм най-силното същество на земята... Но, Боже мой, как ми се плаче!

Източник: gnezdoto.net

Любовта между емпат и нарцисист в 21 стъпки

 Всяка връзка, в която не можеш да изразяваш искрените си чувства, без да се притесняваш, е безсмислена.

1. Нарцисистът привлича емпата. Започват връзка. Любовта на емпата е дълбока и безусловна. Нарцисистът, от друга страна, няма никакво намерение да развива или задълбочава взаимоотношенията, камо ли да установи някаква близост с емпата.
Емпатът е щастлив и доволен всеки път, когато са заедно, заблуждавайки се, че любовта им е взаимна.

2. Емпатът е убеден, че най-накрая е срещнал любовта на живота си. Нарцисистът го убеждава, като създава илюзия, която кара емпата да си мисли, че имат специална връзка, която никога не ще се разруши.
На моменти изглежда, сякаш нарцисистът държи на тази връзка точно толкова, колкото и емпатът, но това е лъжа, в която той сам се въвлича, опитвайки се да излъже другия. Единственото, което иска нарцисистът е да държи другия под контрол.

3. С времето, нарцисистът ще се опита да пречупи самоуважението на емпата, като го кара да се чувства слаб, незначителен, неспособен…
Рядко ще го атакува направо, но във всеки удобен случай ще прави коментарчета, като: „Не че искам да те обидя, но…“, след което ще изтъкне някой от „недостатъците“ на емпата. Както и „Не че искам да ти кажа какво да правиш, но…“, ако емпатът не направи това, което се иска от него, следва емоционален тормоз…

4. Нарцисистът ще се превърне в слънцето, около което ще се върти емпатът, тъй като само емпатът изпитва любов в тази връзка.
Той винаги ще се опитва да помогне, да разбере, да ободри, да успокои нарцисиста. Винаги ще е на разположение на нарцисиста, когато той има нужда. Нарцисистът ще се опита да си сложи ореола на мъченик и жертва, за да манипулира емпата да му дава всичко, от което се нуждае.
5. Намеренията на емпата са чисти. Емпатът има добро сърце и не може да проумее, че раните на нарцисиста са различни от неговите, поради което и лечението им е различно.
Раните на нарцисиста не могат да се излекуват с любов, както вярва емпатът, тъй като те са имунизирани срещу нея.

6. Всичко във връзката започва да се върти около нарцисиста. Евентуално, емпатът започва да забелязва това, тъй като с течение на времето започва да се чувства изплашен да заявява и отстоява желанията и нуждите си.
Емпатът по-скоро ще умре, отколкото да пренебрегне някой друг заради себе си, дори и да не e щастлив във връзката, от което нарцисистът нагло се възползва.

7. Колкото повече обич, привързаност, внимание и грижа дава емпатът, толкова повече нарцисистът се чувства контролиращ.
И колкото повече усилия полага емпатът, толкова по-трудно му е да види, че има проблем. Проблемите избухват, когато емпатът най-сетне се събуди и му прикипи.

8. По някое време, емпатът ще се умори да бъде обезценяван и обезличаван и ще надигне глас. Емпатът се чувства опустошен, тъй като емоционалните му нужди са силно фрустрирани.
Когато осъзнае, че е живял в делюзия през цялото време, ще започне да казва на глас истината за състоянието на нещата. Нарцисистът хич няма да е щастлив от този развой на събитията.

9. Нарцисистът е някой, който има нужда от постоянно внимание. То трябва да е насочено само и единствено към него. Чувства се доволeн, когато хората са обсебени от него.
Но така или иначе не е способен на щастие, без значение колко внимание и похвали получава от околните. Винаги има нужда от още. Емпатът много трудно успява да разбере това.

10. Когато емпатът започне откровено да говори за чувствата си, нарцисистът бързо ще го нарече „луд“, „откачен“, „прекалено драматичен“.
Ще пренебрегне всеки опит на емпата да спаси връзката и ще се опита да го манипулира отново, за да си върне контрола.

11. За един емпат е невъзможно да разбере такова поведение. Ще започне да обвинява себе си за всичко лошо, което се случва във връзката.
Нарцисистът вече така или иначе го е убедил, че не е „достатъчно добър“ или че трябва много да се старае, за да заслужи любовта му.

12. Емпатът отново не разбира, че е манипулиран. Нарцисистът е създал извратена версия на реалността в ума му.
Нарцисистът го е довел до състояние, в което не може да вярва на собствената си преценка, на собствените си виждания за нещата, на собствения си здрав разум.
Общо взето, наистина започва да се чувства „луд“ и „откачен“. Това му пречи да разбере, че този, който „не е наред“ във връзката е нарцисистът.

13. Всеки опит на емпата да общува искрено и откровено с нарцисиста е обречен на провал. Нарцисистът винаги ще прави проекции и ще прехвърля вината на другия, за да оправдае себе си, защото това е единственото, което го интересува.

14. Емпатът трябва да знае, че е напълно нормално да се чувства объркан, изгубен, беззащитен и дълбоко наранен. Той има нужда сериозно да се замисли над собствената си личност и да поработи върху себе си, за да може отново да се почувства добре.

15. Емпатите са лечителите на обществото. Те имат необходимата сила, нужна за превъзмогването на всяко предизвикателство, което се изправи на пътя им.
Те имат способността да облекчават болката на другите хора, да я превърнат в своя болка.

16. Емпатът евентуално ще осъзнае горчивата истина – че нарцисистът не заслужава неговата обич, грижа и внимание. Той трябва да разбере, че не всеки, който изглежда нещастен, показва истинското си лице.
Съществуват много хора с покварени мотиви и използват много манипулативни похвати, за да получат това, което искат. Емпатът трябва да се изправи пред бруталната истина, че не всеки, който казва „обичам те“, наистина го чувства.

17. Най-важното е емпатът да разбере, че всъщност той е жертвата в тази връзка.

18. Моментът, в който емпатът разбере, че нарцисистът никога няма да се промени, е моментът на болезнено откровение и пробуждане.
Именно това е най-важното в случая, за да може да се осъзнае и да прекрати тази токсична връзка.

19. Нарцисистът просто ще продължи с лъжите си. Нищо друго няма да се случи. Дори няма да си спомня огромната любов и загриженост, които е получавал.

20. Нарцисистът ще продължи с търсенето на нова жертва.

21. Емпатът ще стане по-мъдър, по-силен и много по-внимателен на кого дава обичта, времето и вниманието си.

Източник: chetilishte.com