А в това е целият смисъл.
Когато казвам “Обичам те”, имам предвид, че обичам колко много се стараеш, за да ме накараш да се чувствам специален, че съм най-важният човек в живота ти, че искрено желаеш да ме направиш щастлив и че не очакваш нищо в замяна.
Обичам влиянието, което имам върху милото ти държание и намерението ти да се държиш добре, и ми доставя удоволствие да се сравнявам с теб и да изтъквам себе си, като използвам всяка възможност да те накарам да се чувстваш малка и незначителна.
Обичам да усещам слабостта ти, уязвимостта и емоционалните сътресения, детската ти наивност и чувството ти за вина.
Обичам, когато знам, че искаш да говорим и обсъдим проблемите си, но аз нямам желание. Обичам, когато безразличието ми те изкарва извън релси. Или когато с всеки изминал ден очакваш все по-малко от мен, а аз все повече от теб.
Обожавам да виждам колко е лесно цялата ти енергия да се фокусира върху това да успокоиш моите тревоги, и въпреки всичко, което правиш за мен, аз никога да не се чувствам достатъчно добре, достатъчно обичан, уважаван, оценен и т. н.
Не става дума за близостта, емпатията, емоционалната връзка, които желаеш, или какво съм направил, което те е наранило или обидило, или колко малко време прекарвам с теб или с децата. Става дума единствено за мен, за това да те държа, където ти е мястото, наранена, фокусирана върху мен и моите проблеми, пренебрегвайки твоята роля в отношенията ни. Аз имам право на всички удоволствия, на възхищението ти и на цялото ти внимание, нали знаеш!?
"Обичам те” означава, че обичам начина, по който се чувствам, когато си с мен или по-точно казано да те чувствам като моя собственост, мое притежание. Като да караш скъпа кола – тя те издига на по-високо положение в обществото, кара те да изглеждаш като първокласен бизнесмен. Харесва ми мисълта, че останалите ми завиждат за това, което притежавам.
Обичам силата, която излъчвам и която те принуждава да се стараеш все повече, за да доказваш любовта и отдадеността си, чудейки се какво още е нужно да направиш, за да си достойна.
Обичам да мога да обичам себе си чрез теб и в същото време обичам да те мразя за моята нужда да се налага да разчитам на теб или който и да е за всичко.
Обичам, че винаги си тук, когато имам нужда да обвиня някого за моето отчаяние; обичам, когато ставаш за смях в опитите си да ме предпазиш от нещо, което не искам да си призная; обичам факта, че разчитам на теб да подхранваш моето чувство за превъзходство и възхитителност и че можеш да поддържаш илюзията ми за власт в ума ми.
Нищо не ме кара да се чувствам по-уязвим от това да нямам контрол над определена дейност, която би могла да преиначи образа ми и да снижи статуса ми на властен човек. Ти все още не разбираш, че да приемеш ролята на този, който ми доставя удоволствие с начина, по който се държа с него или с децата е основен фактор за моeто усещане за превъзходство. Ти си мое притежание, забрави ли? Моята работа е да те накарам да мразиш тези ненужни чувства, от които само слабите хора имат нужда – близост и други емоционални глупости. Аз знам, че омразата към тях е правилното нещо, защото още в детството си се научих да ги възприемам така.
Изпълва ме със задоволство факта, че мога лесно да те накарам да се изнервиш за това, че не можеш да получиш каквото искаш от мен. Обичам, когато се налага да повтаряш едно и също отново и отново и да вършиш неща, за които по-късно ще съжаляваш. Всичко, което ми споделиш, всяко твое терзание и болка, бъди сигурна, аз по-късно ще използвам срещу теб, за да се налага да се обясняваш и оправдаваш и дори да се съмняваш в себе си и да се чувстваш несигурна и раздвоена.
За да разбереш, трябва да повървиш в моите обувки. Моя работа е да покажа пълното си безразличие към емоционалните ти нужди, болки, желания и да те наказвам, пренебрегвам постоянно, докато не си научиш урока. А той е следният – да си останеш безгласна буква. Твоята задача е да изпълняваш моите желания и да ме успокояваш.
Това, че не можеш да разбереш за необикновената ми власт въпреки стотиците пъти, в които съм ти го показвал по всякакви отвратителни начини, е доказателство за моята уникалност, заложена дори в гените ми. Хора с моите гени никога не са любезни и мили, освен в моментите, в които залагат капаните си, за да уловят жертвата си.
Обичам, когато се чувстваш несигурна, особено в моментите, когато вниманието ми привлече друга жена. Колко е лесно да ти кажа какво няма да получиш от мен, докато лесно го давам на останалите, като те оставям в неведение защо е по-лесно да изразяваш чувствата си, да правиш комплименти и да получаваш съчувствие от другите, но не и от мен. Обичам, когато те гледам да ми се молиш за внимание.
Обичам моментите, когато заплашваш, че ще си тръгнеш и ти трябват само няколко преиграни сцени с обещанията ми, че можеш да ми се довериш, и колко лесно се връщаш, вярвайки че този път ще се променя.
“Обичам те” означава, че имам нужда от теб, когато се дерзая вътре в себе си. Когато имам нужда от някой, който няма да ме изостави, който ще използвам като боксова круша, за да се чувствам по-добре или да го накарам да се чувства зле. Мразя всяко усещане за слабост у мен и потискам всяко разколебаващо ме чувство с властно поведение.
“Обичам те” означава, че обичам да поправям и оформям мненията ти и вярванията ти, да контролирам ума ти, за да мислиш за мен като за твоя спасител и твоето чудо, извор на живот и препитание, на който да разчиташ, и да се връщаш винаги при мен като че съм гравитацията, която те смъква на земята, независимо колко далече искаш да стигнеш.
Обичам, когато ме караш да се чувствам като Бог, да те държа толкова обсебена от това да ме боготвориш и обожаваш, да жертваш всичко, за да се доказваш пред мен; да угаждаш единствено на мен и да те награждавам или лишавам както аз пожелая.
Обичам, когато се колебаеш или си несигурна в себе си, чудейки се дали вината не е в теб. Обичам, когато се налага да се чудиш какво не е наред с теб, да поставяш под съмнение действията си, да се чувстваш виновна, че не можеш да направиш някого щастлив, когато той всъщност просто иска да покаже надмощието и властта, които има над теб.
“Обичам те” означава, че обичам да виждам възхищението ти към мен в погледа си, да знаеш, че ти си моят адреналин, моята лоялна публика, най-големият ми фен и почитател. Когато ти гледаш на мен като всезнаещия, всемогъщия, безгрешния. Знаеш колко мразя да се поставя под съмнение това.
И аз обичам, когато независимо колко ме молиш за любов и внимание, аз да не ти ги давам. Доставя ми удоволствие да контролирам ситуацията, като не ти давам това, което толкова силно искаш, нежността, от която се нуждаеш, да смазвам всяка твоя мечта, а след това да си казвам, че съм невинен.
Обичам, когато отклонявам темата на всяка дискусия върху това какво не е наред с теб, твоята неспособност да ме направиш щастлив и накрая да ти напомням колко много съм направил за теб и колко неблагодарна си ти.
Обичам, когато успея да обърна мненията на околните за теб в моя полза и излезе така, че аз съм правият, а ти грешиш, като те представям за вечно незадоволена, вечно оплакваща се егоистка.
Обичам, когато е изключително лесно да кажа “Не” на всичко, което смяташ за важно в нашите взаимоотношения и вместо това да те карам да се извиняваш и да се съсредоточиш върху моите нужди и желания, моето раздразнение и неразположение.
Обичам, когато знам, че мога да контролирам мислите ти, амбициите ти и да те карам да си мислиш единствено за това как да не ме разстроиш и да ме правиш щастлив.
Обичам, когато знам, че съм единствената ти алтернатива, независимо как се държа с теб, независимо, че постоянното ти фокусиране върху мен източва енергията ти, независимо, че с мен ще изгубваш все повече от ценностите си, а също и хората, на които държиш и обичаш. И всичко само заради мен.
Обичам, когато те изолирам от останалите хора, когато те карам да спреш да им се доверяваш и да те карам да вярваш, че аз съм единственият, който ще остане с теб.
Обичам, когато изглежда все едно ти правя услуга, че стоя с теб. Като вакуум празнотата в мен постоянно изисква да изсмуквам живота и въздуха и жизнеността ти, за които копнея като наркотик.
Докато те мразя и завися от твоето внимание, отчаяно се нуждая да виждам себе си през грижовните ти очи, винаги готова да ми простиш, да направиш компромис, да се възхитиш от мен и да попаднеш отново в клопката на моята обсесия.
Обичам, когато продължаваш да ми казваш колко много те наранявам, без да осъзнаваш, че това за мен звучи като реклама и ми позволява да се убедя още веднъж в ефективните ми подходи, които все така ти причиняват болка, докато си съсредоточена да ми съчувстваш. Така аз винаги съм победител, убеден че никога няма да ме контролираш с емоционалните си излияния.
Когато казвам “Обичам те”, обичам властта, която притежавам да си остава вечна мистерия за теб, която не можеш да разгадаеш, защото не знаеш, че победител в играта е този, който определя правилата. Моят успех се състои в това никога да не повярваш, че ще стана част от тази идилична, мила, емпатична връзка, защото тези качества са израз на слабост и липса на контрол.
Благодаря, но не искам това. Предпочитам да стоя в удобната позиция на вечен победител, който се къпе в нарцистичната си увереност, че е безсърдечен, студен и груб и че неговите нужди са израз на сила, която не може да бъде сломена.
Само терапевт с опит има шанс да ми помогне и то само ако аз му позволя. И причината, е че ще се наложи да се изправя срещу най-големия си страх, ще наруша всички правила, които съм си изградил, и ще осъзная факта, че именно моите мисли, действия и вярвания са причината за проблемите ми.
А за да ги променя, ще трябва да ги приема и осъзная. Никога не бих го направил, защото само слабите и безхарактерните правят такива неща.
Източник: chetilishte.com
