За домашното насилие и детското възпитание

                        Ровейки и интернет попаднах на статия по повод последните събития с убитата жена от мъжа, с когото живее в Радомир и другата от София са нарязаното лице с макет на ножче от съпруга си. Цитирам: " Изолацията по време на Ковид пандемията и перманентното безпокойство в последва ли те времена на икономическа и политическа несигурност отключиха нови психопатии у българина и обостриха старите". Като дипломиран специалист въобще не съм съгласна с този цитат. Въпросното поведение е било там и преди и няма "ново" или "старо". То е резултат от работата на три защитни механизма. Защитните механизми са психологически стратегии за справяне с негативни мисли и чувства. Първият е изтласкването - избирателна забравяне на информация, свързана с негативно преживяване. Вторият е потискането на тази информация, когато изтласкването не успява да задържи негативните емоции. Третият се нарича класическа проекция и се задейства, когато не можем повече да изтласкваме и потискаме в фрустрацията си. Тогава ние проектираме нашите и негативни черти от характера, които сме изтласкали в несъзнаваното, върху другите хора. По този начин се освобождаваме временно от тях, като ги прехвърляме на другите. Ковид и обстановката се оправдания за изпускане на натрупаното напрежение. Затова не съм съгласна с твърдението. 

                        Откъде идва това "психопатно" поведение? В нашата народнопсихология се счита за нормално пляскането на децата, когато не слушат. Това поведение от поколения назад се е превърнало от масова практика в народна идентичност. Но ако се замислим, тези малки, уж невинни шамарчета, Особено ако са и през лицето на детето и/или на публично място, носят голямо унижение за него. От друга страна ние си мислим, че възпитаваме децата си, като ги учим как да правят или да не правят, но не си даваме сметка, че най-ефективното възпитание всъщност е личният пример. 

                        Какво се случва с деца, които виждат, че при всяко създадено неудобство на родителя, той посяга, крещи, обижда, наказва вземайки си любовта, за да "въдвори ред"? Те приемат това поведение като еталон за нормално - да нараняват и да бъдат наранявани, да бъдат жертви и насилници. Колкото по-големи стават, толкова повече ги смазва унижението. Стават и по-силни. Жертва и насилник винаги ще бъдат класическа двойка, защото се допълват. Единият изпитва нужда да навлиза безнаказано в чужди граници, а другият изпитва нужда да бъде наказван. Това, скъпи читатели, не е нормално поведение! Това е насилие! Независимо дали насилието има психическа или физическа проява. Това не е нормално поведение на никоя възраст, пол, раса, сексуална ориентация и националност от човешка гледна точка. За него няма никакво правдоподобно оправдание! Няма значение, че всички правят така, или че сме загубили работата си, партньорът ни е изневерил и тн. Пак повтарям: НЯМА ПРАВДОПОДОБНО ОПРАВДАНИЕ ЗА НАСИЛИЕТО! Щом се е случило веднъж, ще се случи пак! Защитите себе си и близките си преди да е станало късно! Съществуването ни ще се подобри само, ако се научим да уважаваме себе си и се грижим първо за себе си, но без да пречим на съществуването на останалите. 

                        Грижете се за себе си и близките си!

Wildrose ®