Как сами правим от детето си неудачник

Да си родител не е лесна работа! Редом с щастието вървят отговорностите, трудните ситуации, сблъсъците на характери, сблъсъците на разбирания за това кое „трябва“ и кое „не трябва“. Според повечето психолози, възпитанието трябва да се основава на комуникация „равен с равен“ а не „властимащ и подчинен“. Така няма да навредим на детската психика и няма да създадем комплекси, които ще останат пречка за цял живот.

Но всички добре знаем, че понякога е невъзможно… или поне нямаме сили и нерви. И все пак, каквото и да става, ето кои са грешките в отношението ни, които никога не бива да допускаме с децата си. Защото ги обричаме на редица провали, формираме у тях съзнание на губещ!

1.      Да заплашваме детето, че ще го изоставим. Ще го дадем на леля, баба, „на ето този чичко“, ще го оставим на улицата, ако не слуша. Не забравяйте, че семейството е единствената сигурна среда за детето. В съзнанието му, то е неговото убежище и ако го заплашваме, че ще го изгуби, можем да нанесем много дълбоки вреди върху психиката му.

2.      Да го заплашваме с баба Яга, баба Меца и други страшни същества, които ще му направят нещо лошо. Това често води до тежки форми на страх от тъмното или от самотата. Запомнете нещо много, много важно – детето трябва да се страхува само и единствено от наистина опасните неща.

3.      Да му поставяме ултиматуми: „Ако не го направиш, няма да те обичам повече“. Само
си представете, какво би означавало за малкото дете, ако мама или тати спре да го обича! Страхотен удар по неговата емоционална сигурност. Родители, това е жестоко!

4.      Да се шегуваме с рисунките му и всякакви „проекти“, направило само. Вярно, че трите неравни черти, които то твърди, че са мама, са забавни и могат да предизвикат смях, но не бива. Така само му създаваме комплекс за малоценност и го обезкуражаваме да поема инициативи. Винаги хвалете мъничето, носете преждата, която нарича „бижу“. Тези дребни жестове от ваша страна създават един бъдещ победител.

5.      Да го товарим с жестоката отговорност, че ако не слуша, татко ще си отиде, баба няма да дойде повече и т.н. Това генерира чувство за вина, която ще го преследва дълги години.

6.      Да пророкуваме провала му. Ти до никъдe няма да стигнеш, теб кой ще те вземе такава, това няма да стане... Колкото и да сте убедени в подобен изход, намерете начин да покажете грешките, като същевременно проявите готовност за подкрепа.

7.      Да го сравняваме с други деца, искайки от него да прилича на тях.„Виж, Никола има шестици по всичко, не можеш ли да си като него?“ Не, не може и слава Богу! Абстрахирайте се от това, какво ще говорят бабките пред блока или мамите в парка. Търсете талантите във вашето дете и му помогнете да ги развие, вместо да искате да бъде нещо, което не е. Един ден, то ще ви благодари!

Ежедневно ние мислим за последиците от поведението и комуникацията с колегите, непознатите в автобуса, съседите. Стараем се да сме внимателни, мили, тактични. Защото знаем, че грубостта и неуважението ще предизвикат реакции. Не е ли съвсем
логично и естествено да проявим десеторно повече предпазливост, когато става дума за поведението и комуникацията именно с нашите деца?

Източник: zajenata.bg