Дива роза

В едно село живеел възрастен учител. Той бил същински мъдрец и всички много го уважавали. Старецът обожавал деца и често подарявал на малчуганите в селото различни подаръци. Неговите дарове обаче разстройвали хлапетата, тъй като били прекалено чупливи. Колкото и да се стараели да ги пазят, улисани в играта, децата забравяли за това колко крехки са сувенирите и ги изпочупвали. При вида на разпадащите се играчки, малчуганите силно се натъжавали. Ето защо един ден след поредния подарък на мъдреца към едно дете баща му отишъл при него и запитал: - Учителю, знам, че ти си много мъдър и свестен човек, но защо постоянно подаряваш на децата ни толкова чупливи играчки? - Разбирам учудването ти - казал мъдрецът с усмивка – Но представи си как след десетина години някой млад и неопитен човек ще им подари сърцето си. Нека отсега да се учат как трябва да се отнасят с крехките дарове! В противен случай могат да сеят болка и разочарование навред. Източник: sanovnik.bg

Веднъж дяволът решил да продаде инструментите на своя занаят. Той внимателно ги подредил на една стъклена витрина, за да може всички да ги виждат. Колекцията впечатлявала със своя богат избор: от една страна блестяла камата на завистта и чукът на гнева, а на друга етажерка бил лъкът на чревоугодието и стрелите на мечтите и ревността. Можело също да се видят оръдията на страха, гордостта и ненавистта. На всички инструменти били поставени етикети с названието и цената. На отделен шкаф, върху красива подложка и някак настрани от останалите инструменти лежал малък, незначителен на вид и доста захабен дървен клин, на който била поставена табелка с надпис „Депресия” . За всеобщо учудване цената на този инструмент била значително по-голяма, отколкото на всички взети заедно. Един минувач попитал дявола защо този странен клин бил оценен толкова високо. - Действително е така, оценил съм го по-скъпо от останалите,   защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на ...

Името Българин има много разнообразни говорни имена – по цял свят името „българин“ се произнася различно, но означава едно и също име. Получава се заради това че: –  Българският етноним съществува прекалено дълго време на земята, още преди 7 хиляди години, а може би от преди 25 000 години, когато седем племена се събрали и създали държавата ИДЕЛ. /всяка буква има свое значение/. И всички имена – етноними носят в началото си буквата Б. (Бурогари), Балти (Балхи, Балги), Келти (Белти, Белги), Белуджи (Бълъджи), Пелазги (Бълъзци, Бълъджи, Българи, Бугари, Бугри, Болгари, Волгари, Бургари, Вургари, Балгаръй, Балакрии, Бългери, Бюльгари, Бугури). Истината е, че няма нито един друг народ освен нашия, който да може да се похвали с толкова много синоними на своето народностно име, а това определено говори в полза на становището, че Българите са най-древния народ на земята, както е казал през XV век византийският книжовник Лаоник Халкокондил. Всеки народ наричал българите с разли...