В едно село
живеел добър и благороден мъж, който обаче рядко общувал със своите съселяни.
Той ненавиждал злобата и алчността, от които те били водени и предпочитал да
стои далеч от тях. Те, от своя страна, също не го харесвали и го отбягвали.
Един следобед пред дома му се появил негов съсед и му рекъл:
- Виждам, че
стоиш сам по цял ден. Защо просто не се опиташ да се държиш като всички
останали, за да не бъдеш в изолация?
- Ако стана
един от вас, ще изневеря на своите принципи - отвърнал самотникът.
- Да, но
тогава ще си обграден от куп приятели и ще ти е весело на душата през цялото
време - уверил го гостът му.
- Не се
нужда от такива приятели! - категоричен бил странникът и се прибрал в къщата
си.
Не минало
много време и в гората до селото, където живеели двамата, било разкопано голямо
съкровище. Съседът на странника решил да му покаже, че въпреки думите си той
също е като всички останали, ето защо отново се появил пред дома му и му казал
за него. Щом чул за съкровището, самотникът също се отправил към гората,
накъдето били тръгнали всички негови съселяни.
Сред
дърветата почти всеки успял да си намери нещо и да го скрие в джоба си,
включително и странникът, който намерил златен пръстен. Само неговият съсед не
могъл и си тръгнал с празни ръце от гората. На път за вкъщи той настигнал
странника и му казал:
- Ето, видя
ли, че си като всички останали? Щом чу за съкровището, побърза да си напълниш
джобовете.
Мъжът само
се усмихнал и нищо не отговорил.
След няколко
месеца голямо нещастие сполетяло неговия съсед. Жена му се разболяла тежко, но
той нямал пари да я заведе на лекар. Няколко пъти поискал пари от своите
съселяни, но те заявили, че нямат и така и не му услужили. Останал през друга
надежда, той решил да помоли за помощ особняка. Застанал на вратата му и казал:
- Моля те,
помогни ми! Искам да заведа жена ми на лекар, но нямам никакви пари.
Добрякът
веднага извадил златния пръстен и му го подал.
- Но това е
единственото нещо, което ти намери. Ако ми го дадеш, отново оставаш без нищо,
казал съседът.
- За мен
това е без значение. Важно е душата ми да е богата, а не ръцете да са пълни!
- Извинявай
за всичко, което ти наговорих по-рано! Чак сега си дадох сметка, колко е важно
човек да не е като всички други! - признал си нещастникът.
Източник: sanovnik.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар