Една
хубава вечер двама младоженци излезли на разходка в гората. Чувствали се
толкова добре заедно, докато не чули в далечината: „Кря-кря!“
— Чуй — казала жената, — това сигурно е кокошка.
— Не, не. Беше патица — отвърнал мъжът.
— Сигурна съм, че беше кокошка — казала тя.
— Няма начин. Кокошките правят „ко-ко“, а патиците „кря-кря!“. Това е патица, скъпа — рекъл съпругът, леко раздразнен.
„Кря-кря!“ — чуло се отново.
— Видя ли? Патица е — настоял той.
— Не, скъпи. Кокошка е. Сигурна съм — продължила да упорства жената.
— Слушай, жено! Това… е… патица П-А-Т-И-Ц-А, патица! Разбра ли? — сопнал се той.
— Но това е кокошка — възразила тя.
— Това е проклета патица, ти…
„Кря-кря!“ се чуло отново, преди мъжът да каже нещо, което не трябва.
Съпругата била на път да се разплаче.
— Кокошка е.
Мъжът
видял сълзите, които пълнели очите на жена му, и най-после си спомнил
защо се е оженил за нея. Изражението му омекнало и той казал нежно:
— Извинявай, скъпа. Мисля, че си права. Кокошка е.
— Благодаря ти, скъпи — рекла тя и стиснала ръката му.
„Кря-кря!“ се чуло от гората, докато двамата продължили разходката си, изпълнени с любов.
Смисълът
на историята, за който съпругът най-накрая се пробудил, е, че нямало
никакво значение дали звуците били на кокошка или на патица. Много
по-важно било да чувстват хармония помежду си, за да се насладят на
разходката си в такава чудна вечер. Колко бракове се разпадат заради
маловажни въпроси? Колко разводи изтъкват като причина различия в стил
„кокошка или патица“?
Когато
разберем историята, ще помним кое е важно за нас. Бракът е по-важен от
това да си прав по въпроса „кокошка ли е или патица“. А и колко пъти сме
били абсолютно, напълно, сто процента убедени, че сме прави, а после се
е оказвало, че сме грешали? Кой знае? Може би това е била генетично
модифицирана кокошка, създадена така, че да звучи като патица!
Из "Отвори сърцето си" на Аджан Брам
Публикувано във факти.бг: Една
хубава вечер двама младоженци излезли на разходка в гората. Чувствали
се толкова добре заедно, докато не чули в далечината: „Кря-кря!“
— Чуй — казала жената, — това сигурно е кокошка.
— Не, не. Беше патица — отвърнал мъжът.
— Сигурна съм, че беше кокошка — казала тя.
— Няма начин. Кокошките правят „ко-ко“, а патиците „кря-кря!“. Това е патица, скъпа — рекъл съпругът, леко раздразнен.
„Кря-кря!“ — чуло се отново.
— Видя ли? Патица е — настоял той.
— Не, скъпи. Кокошка е. Сигурна съм — продължила да упорства жената.
— Слушай, жено! Това… е… патица П-А-Т-И-Ц-А, патица! Разбра ли? — сопнал се той.
— Но това е кокошка — възразила тя.
— Това е проклета патица, ти…
„Кря-кря!“ се чуло отново, преди мъжът да каже нещо, което не трябва.
Съпругата била на път да се разплаче.
— Кокошка е.
Мъжът видял сълзите, които пълнели очите на жена му, и най-после си спомнил защо се е оженил за нея. Изражението му омекнало и той казал нежно:
— Извинявай, скъпа. Мисля, че си права. Кокошка е.
— Благодаря ти, скъпи — рекла тя и стиснала ръката му.
„Кря-кря!“ се чуло от гората, докато двамата продължили разходката си, изпълнени с любов.
***
Смисълът на историята, за който съпругът най-накрая се пробудил, е, че нямало никакво значение дали звуците били на кокошка или на патица. Много по-важно било да чувстват хармония помежду си, за да се насладят на разходката си в такава чудна вечер. Колко бракове се разпадат заради маловажни въпроси? Колко разводи изтъкват като причина различия в стил „кокошка или патица“?
Когато разберем историята, ще помним кое е важно за нас. Бракът е по-важен от това да си прав по въпроса „кокошка ли е или патица“. А и колко пъти сме били абсолютно, напълно, сто процента убедени, че сме прави, а после се е оказвало, че сме грешали? Кой знае? Може би това е била генетично модифицирана кокошка, създадена така, че да звучи като патица!
— Чуй — казала жената, — това сигурно е кокошка.
— Не, не. Беше патица — отвърнал мъжът.
— Сигурна съм, че беше кокошка — казала тя.
— Няма начин. Кокошките правят „ко-ко“, а патиците „кря-кря!“. Това е патица, скъпа — рекъл съпругът, леко раздразнен.
„Кря-кря!“ — чуло се отново.
— Видя ли? Патица е — настоял той.
— Не, скъпи. Кокошка е. Сигурна съм — продължила да упорства жената.
— Слушай, жено! Това… е… патица П-А-Т-И-Ц-А, патица! Разбра ли? — сопнал се той.
— Но това е кокошка — възразила тя.
— Това е проклета патица, ти…
„Кря-кря!“ се чуло отново, преди мъжът да каже нещо, което не трябва.
Съпругата била на път да се разплаче.
— Кокошка е.
Мъжът видял сълзите, които пълнели очите на жена му, и най-после си спомнил защо се е оженил за нея. Изражението му омекнало и той казал нежно:
— Извинявай, скъпа. Мисля, че си права. Кокошка е.
— Благодаря ти, скъпи — рекла тя и стиснала ръката му.
„Кря-кря!“ се чуло от гората, докато двамата продължили разходката си, изпълнени с любов.
***
Смисълът на историята, за който съпругът най-накрая се пробудил, е, че нямало никакво значение дали звуците били на кокошка или на патица. Много по-важно било да чувстват хармония помежду си, за да се насладят на разходката си в такава чудна вечер. Колко бракове се разпадат заради маловажни въпроси? Колко разводи изтъкват като причина различия в стил „кокошка или патица“?
Когато разберем историята, ще помним кое е важно за нас. Бракът е по-важен от това да си прав по въпроса „кокошка ли е или патица“. А и колко пъти сме били абсолютно, напълно, сто процента убедени, че сме прави, а после се е оказвало, че сме грешали? Кой знае? Може би това е била генетично модифицирана кокошка, създадена така, че да звучи като патица!
Из "Отвори сърцето си", Аджан Брам
Публикувано във факти.бг: Една
хубава вечер двама младоженци излезли на разходка в гората. Чувствали
се толкова добре заедно, докато не чули в далечината: „Кря-кря!“
— Чуй — казала жената, — това сигурно е кокошка.
— Не, не. Беше патица — отвърнал мъжът.
— Сигурна съм, че беше кокошка — казала тя.
— Няма начин. Кокошките правят „ко-ко“, а патиците „кря-кря!“. Това е патица, скъпа — рекъл съпругът, леко раздразнен.
„Кря-кря!“ — чуло се отново.
— Видя ли? Патица е — настоял той.
— Не, скъпи. Кокошка е. Сигурна съм — продължила да упорства жената.
— Слушай, жено! Това… е… патица П-А-Т-И-Ц-А, патица! Разбра ли? — сопнал се той.
— Но това е кокошка — възразила тя.
— Това е проклета патица, ти…
„Кря-кря!“ се чуло отново, преди мъжът да каже нещо, което не трябва.
Съпругата била на път да се разплаче.
— Кокошка е.
Мъжът видял сълзите, които пълнели очите на жена му, и най-после си спомнил защо се е оженил за нея. Изражението му омекнало и той казал нежно:
— Извинявай, скъпа. Мисля, че си права. Кокошка е.
— Благодаря ти, скъпи — рекла тя и стиснала ръката му.
„Кря-кря!“ се чуло от гората, докато двамата продължили разходката си, изпълнени с любов.
***
Смисълът на историята, за който съпругът най-накрая се пробудил, е, че нямало никакво значение дали звуците били на кокошка или на патица. Много по-важно било да чувстват хармония помежду си, за да се насладят на разходката си в такава чудна вечер. Колко бракове се разпадат заради маловажни въпроси? Колко разводи изтъкват като причина различия в стил „кокошка или патица“?
Когато разберем историята, ще помним кое е важно за нас. Бракът е по-важен от това да си прав по въпроса „кокошка ли е или патица“. А и колко пъти сме били абсолютно, напълно, сто процента убедени, че сме прави, а после се е оказвало, че сме грешали? Кой знае? Може би това е била генетично модифицирана кокошка, създадена така, че да звучи като патица!
— Чуй — казала жената, — това сигурно е кокошка.
— Не, не. Беше патица — отвърнал мъжът.
— Сигурна съм, че беше кокошка — казала тя.
— Няма начин. Кокошките правят „ко-ко“, а патиците „кря-кря!“. Това е патица, скъпа — рекъл съпругът, леко раздразнен.
„Кря-кря!“ — чуло се отново.
— Видя ли? Патица е — настоял той.
— Не, скъпи. Кокошка е. Сигурна съм — продължила да упорства жената.
— Слушай, жено! Това… е… патица П-А-Т-И-Ц-А, патица! Разбра ли? — сопнал се той.
— Но това е кокошка — възразила тя.
— Това е проклета патица, ти…
„Кря-кря!“ се чуло отново, преди мъжът да каже нещо, което не трябва.
Съпругата била на път да се разплаче.
— Кокошка е.
Мъжът видял сълзите, които пълнели очите на жена му, и най-после си спомнил защо се е оженил за нея. Изражението му омекнало и той казал нежно:
— Извинявай, скъпа. Мисля, че си права. Кокошка е.
— Благодаря ти, скъпи — рекла тя и стиснала ръката му.
„Кря-кря!“ се чуло от гората, докато двамата продължили разходката си, изпълнени с любов.
***
Смисълът на историята, за който съпругът най-накрая се пробудил, е, че нямало никакво значение дали звуците били на кокошка или на патица. Много по-важно било да чувстват хармония помежду си, за да се насладят на разходката си в такава чудна вечер. Колко бракове се разпадат заради маловажни въпроси? Колко разводи изтъкват като причина различия в стил „кокошка или патица“?
Когато разберем историята, ще помним кое е важно за нас. Бракът е по-важен от това да си прав по въпроса „кокошка ли е или патица“. А и колко пъти сме били абсолютно, напълно, сто процента убедени, че сме прави, а после се е оказвало, че сме грешали? Кой знае? Може би това е била генетично модифицирана кокошка, създадена така, че да звучи като патица!
Из "Отвори сърцето си", Аджан Брам
