Дива роза

Здравейте! Тази сутрин се събудих и реших да започна деня си с нещо позитивно. Причината затова е един човек, когато наскоро срещнах. Имахме няколко много интересни разговора за живота, за света около нас, за религията, за здравето. Една вечер стана дума за филма „Тайната“. Тогава аз споменах, че съм гледала само началото. След като се разделихме, получих линк към видеото на български. Не го отворих веднага. Минаха няколко дни. Един слънчев ден обаче просто скучаех и реших да го изгледам. Препоръчвам го и на Вас. Там споменаха една много интересна техника - ако искате да ви се случват хубави неща, първо благодарете за това което, имате. И аз така реших да опитам. Започнах с малките неща: Събудих се тази сутрин. Мога да дишам. Здрава съм. Имам чисти мисли. Имам достатъчно храна и вода. Топло ми е. Имам дом. Имам семейство. Колата, компютърът и телефонът ми работят. Обичана съм. Благодарна съм за всички съобщения и мили думи, които съм получавала от хора. За това, че...

Всичко при мен вървеше много добре, на жена ми можеше само да се завижда, три деца - почти на една и съща възраст, бизнесът ми се развиваше с нормални темпове, не привличах твърде много вниманието към себе си ... Отначало даже не вярвах, а след това свикнах и си мислех, че това ще продължи вечно. Но на двадесетата година в живота ни се появи пукнатина. Започна от най-големия син ... Моите родители ме възпитаваха строго, а като пораснах, не ми разрешиха много, много да се мотая, а настояха да си избера хубаво момиче, да се оженя и да си свием гнездо. Аз направих точно това и никога не съжалявах. Така учех и своите деца. Само че сега времената ли се промениха, момичетата ли станаха други, но синът ми не можеше да си намери жена, която да го гледа в очите, а не какво има в джоба. И пари си имаше, и образование, и от хубава външност не го беше лишил Бог. Но момчето ни се помайваше, а ние се притеснявахме за него. Накратко в къщата ни вече не беше толкова весело. Дори стана ...