Утре започва от днес

Настоящето e отсечката в оста на времето, състояща се от събития, случващи се в даден момент. Бъдещето е времева област, която съдържа събития, които още не са се случили. Разглеждайки определенията за „днес“ и „утре“, започвам да звучи в главата ми една много хубава песен на група Диана Експрес: „Нищо не ми обещавай за утре. Днес вече ценя всяка минута. И какво от това, че ще има цветя в моя дом, в моя хол, в моя панелен комплекс. Искам цвете едно, но сега, цвете едно, но сега Защото утре започва от днес Утре започва от днес.“  

Спомням си думите на дядо: “Не се копае кладенец, чак когато ти се допие вода“! Винаги трябва да правиш планове, ако искаш всичко да ти се получава, както трябва. Всички ние сме възпитавани по този начин, за да можем да се впишем в обществото, защото живеем в едно наистина забързано ежедневие. Но дали  ускореният ни начин на живот ни позволява да виждаме света около нас?  Дали не пропускаме да живеем, правейки планове за  бъдещето? Сещам се за една мисъл “ Животът е това, което се случва докато правиш планове “. Дали наистина е така?

Дядо е прав - това, което правим днес, е това, което ще получим утре. Също като Езоповата басня „Щурецът и мравката“. Докато мравката се трудела и трупала храна за зимата, щурецът се забавлявал. Мравката го посъветвала да направи същото, но той не я послушал. Когато дошла зимата щурецът  се оказал без храна и започнал да умира от глад, докато гледал как мравката си хапва житни и царевични зърна от запасите си. Тогава щурецът разбрал, че е най-добре е да се приготвиш предварително за дни на нужда.

Според мен обаче не е правилно човек да прекарва цялото си време трудейки се, правейки планове и приготовления. От чисто физическа гледна точка нашият организъм се уморява от тези дейности и е наложително да му предоставяме и нужното време за почивка. Наскоро прочетох една много интересна притча за човека, който искал да осигури щастие на децата си. Разказва се как вървейки по пътя си един стар мъдрец видял един уморен селянин и го повикал да поседнат и да поговорят. Селянинът отказал, защото имал много работа. Мъдрецът го попитал защо работи толкова много. Селянинът отвърнал, че няма време да се наслаждава на живота. Тогава мъдрецът казал, че пропуска щастието си, а селянинът отговорил, че няма време за щастие, за да може да осигури щастието на децата си. Попитал го мъдрецът някой в семейството на селянина дали е бил щастлив. Той се позамислил и отговорил, че до сега никой не е бил, но децата и внуците му ще бъдат. Тогава мъдрецът посъветвал селянина да се научи да бъде щастлив, за да може да научи и децата си на това. Щастието днес е щастие утре. Материалните неща не са източник на щастие, защото не могат да заместят нашите близки и преживявания. Затова живейте днес и сега, не пропускайте нито секунда! Светът около нас е прекрасен и пълен с красиви неща, които чакат да бъдат открити. Утре може да е късно, затова нека всичко се случва днес.

Удобно, нали? Удобно е някой друг да се грижи за нас, да прави неща вместо нас, както например го правят технологичните джаджи. Удобно е дори някой друг да мисли вместо нас. Не страдаме, освободени сме от отговорност, не задаваме въпроси, не мечтаем. Слоганът: '' живей днес и не мисли за утре '' нахлува брутално в живота ни, блести и заслепява отвсякъде – реклами, филми, музика. Заслепени, си мислим, че ще живеем безкрайно и живеем в апатия и презадоволеност. Моралните ценности са изместени от копнежа за притежание. Днес на дневен ред са квинтесенциите на живота: “Днес успяват силните – бъди силен”,  “Днес уважават успелите – бъди успял”, “Купувай и притежавай – не обръщай внимание на останалите, те ти завиждат, защото не могат да бъдат като теб”.

А утре? Е, от утре ще бъдем други. Ще започнем от утре да отделяме повече внимание на  себе си и близките си. Утре ще се откъснем от заробващия свят на вещите и ще отворим душите си за света. Утре ще започнем тежката и трудна борба срещу несправедливостта и неправдата. Утре ще бъдем по-силни, по-истински и по-уверени в себе си. Утре наистина ще бъдем...

Ние сме тези, които пишат историята днес. А тя помни смелите утре. И отсъжда „на всекиму своето”. 

Wildrose ®