Дива роза

Проучвания сочат, че на 65 години повечето от хората вече са прекарали цели 9 години от тях пред телевизора. Средно човек е втренчен между 2 и 4 часа в неговия екран. Дали е много или малко това се усеща при сравнение с други негови дейности: същият този средностатистически човек за пълноценно общуване с децата си харчи около 15 минути на денонощие. За милиони хора на планетата телевизорът се е превърнал в основен източник на информация и развлечение, своеобразно божество, пред което трябва да се прекланяш всекидневно. И у нас около 4 милиона души сядат пред него всяка вечер, когато започват информационните предавания. Немалко от тях заспиват ей така, вперили очи в мигащия екран. За тази пъстра публика телевизорът е основен наставник, който им разяснява, кое е добро и кое е лошо, кое е значимо и на кое не трябва въобще да се обръща внимание. Малцина си дават сметка, че разликата между телевизионната реалност и истинския живот е, колкото оттук до Луната. Защото по-...

Все по-далеч от мен е времето, когато бях на 6 години. Но точно тогава бях изправен пред първото сериозно изпитание за моята възраст: операция за отстраняване на сливиците ми. По-късно родителите ми разказваха, че е имало разни перипетии, вместо две са рязали три сливици. Не помня подробности, но едно нещо трайно се е запечатало в паметта ми: никога преди това събитие, а и след него не бях ял толкова много сладолед! По-късно майка ми разказваше, че е било горещо лято и лекарите и препоръчали да ми дава по-често от това любимо мое лакомство. Е, много пъти след това съм съжалявал, че имам толкова малко сливици… Днес вече, когато съм един пораснал човек, който се стреми да контролира мерака си към сладоледа (и понякога успява да го направи) разбирам, че това е било грешка. Не обилните количества сладолед, с които ме глезеха, а отстраняването на сливиците. В продължение на десетилетия не само у нас, а почти навсякъде по света милиони деца са подлагани на това неприятно изпитание – из...

Двама братя работели заедно в семейната ферма. Единият бил женен и имал много деца. Другият бил сам. В края на деня двамата братя делели всичко по равно - печалбата и плодовете на съвместния си труд. Един ден самотният брат си казал: - Не е честно да делим всичко по равно. Аз съм самичък и нямам нужда от кой знае какво. Затова започнал всяка вечер да взима по един чувал брашно от своя куп, и като се промъквал тайно през нивaта между домовете им, го хвърлял на братовия си куп. В същото време семейният брат си мислел: "Не е честно да делим всичко по равно. В края на краищата аз имам семейство, имам жена и деца, които ще ме гледат на старини." Ето защо всяка нощ вземал по един чувал зърно и го хвърлял на братовия си куп. Всяка година двамата братя много се чудели, защо запасите им от зърно не намаляват. И тогава, една тъмна нощ, двамата братя се сблъскали един в друг. И така разбрали какво са правили толкова време. Пуснали чувалите и се прегърнали. Източник: G...