Етикети

Седя си вкъщи и гледам през прозореца. Времето е топло, нетипично за февруарски ден. Гледам, децата играят народна топка в двора. С тях е и момчето, което е хомосексуалист от ромски произход. Всички играят заедно, безгрижно. Гледката ми стопля сърцето. Това е същото момче, което ме поздравява всеки път с усмивка и пита как съм. Другите подминават поздрава му с ироничен смях и учуден поглед, че отвръщам на жеста му. "За възпитанието, любезността и човечността не съществуват пол, раса, религия и сексуални предпочитания." - отговарям аз и продължавам по пътя си.
Ние обичаме да слагаме етикети на хората, които ни заобикалят. Обичаме да съдим. Това е така, защото се чувстваме непълноценни. Един по-умен от мен човек (Ейбрахам Маслоу) е измислил йерархия на потребностите, която обяснява много неща. Ще се опитам да я обясня простичко. За да бъде щастлив, пълноценен, ефективен и продуктивен един човек, първо трябва да бъдат задоволени петте негови потребности. Започваме с най-елементарните от тях - физиологичните. Той трябва да диша чист въздух, да е нахранен и напоен, да не му липсват ласки, да разполага с достатъчно време за сън и отмора. Липсата на физиологични потребности води до влошаване на здравето. На следващо място са сигурност и любов. Сигурността свързваме с подслон, лична безопасност, здраве, сигурност за семейството и собствеността. Последните две са уважение/самоуважение и самоусъвършенстване. Без уважение към самите себе си не можем да уважаваме и другите, а ако не уважаваме другите, и те няма да уважават нас. Без самоуважение и увереност няма как да се реализират творчеството и духовността на човека.
Забелязали ли сте как дете се свива и стиска очи, когато някой замахне да го удари? Страхът затваря очите и свива душата - страхът от незадоволените потребности: страхът да не бъдеш приет в обществото, защото си различен, страхът от грешка, страхът от безизходицата... За да се опълчиш на страха е необходимо да излезеш от зоната си на комфорт. Това обаче е много Болезнен процес, защото означава да пречупиш себе си, а колкото по-голяма е промяната (фрактурата), толкова повече боли. За да изградиш, да построиш света, за който мечтаеш, първо трябва да изкорениш нетолерантността, да разрушиш предразсъдъците и да разкопаеш егото си, защото ние сме социални същества и без контакт с другите ще загинем.
Но да се върнем на пирамидата на Маслоу. Защо я споменах? И какво общо има това с момчето от ромски произход, което си пада по момчета. Живеем в държавата с най-ниските заплати. Често парите не стигат за храна и подслон. За да си ги осигурим, често се лишаваме от необходимите ни сън и почивка. А институциите измислят всевъзможни начини да ни вземат и малкото за което имаме. И докато се усетим, ходим със скъсани дрехи, ровим по кофите за храна и спим по пейките и кашоните в студа. Докато тези, които ние самите сме избрали да ни управляват, живеят в палати, хранят се със скъпи храни и карат скъпи коли. Не! Това не е насърчително слово за бунт, а просто описвам картината, която виждам. Това ни дразни, вбесява, разстройва... Но единственото, което правим, е да плюем. И си плюем. Защото така е по-удобно. Който не действа, не греши! Недоволни от положението си, можем да направим само едно-единствено нещо - да плюем. Да се заяждаме с различните от нас, да лепим етикети от типа: всички роми са крадци, всички ислямисти са убийци, хомосексуализмът е извращение, мястото на жената е в кухнята, жената трябва да се превъзпитава със сила, за да е кротка. Децата също трябва да се бият, за да са послушни! Възрастните винаги са прави! Ако една жена е красива и поддържана и в същото време - успешна в живота, то тя задължително си проправя път, минавайки през леглата на мъжете.
Защо съдим? Или по-скоро кога? Когато на нас нещо ни липсва. Правим го от завист, че някой има повече или от ненавист и омраза, че не прилича на нас и/или не споделя нашите възгледи. Първият случай често води до втория. Отразява се и на самочувствието ни. Когато ние не се харесваме, и другите не ни харесват. Този проблем има само две решения - правилно и грешно. И те са субективни - или да се промениш, или да започнеш да се харесваш, или да изравниш другите със себе си посредством хули, обиди и готовите модели - предразсъдъци. Не е възможно да направиш другите по свой образ и подобие. По-лесно е да излееш кофата в езерото вместо езерото в кофата. Нали?
Лесно е да залепиш етикет, дори когато нямаш такова намерение. Случва се, защото често гледаме картината през своите очи, но не я виждаме цялостно, защото сме се фокусирали в една определена точка, или пък я пречупваме я през собствената си призма. Това може да се дължи на страха, забързаното ежедневие или пък просто да сме решили, че останалата част не си струва да се гледа. Понякога оставаме сама със себе си и мислите си. Натискам пауза и превъртам всичко на забавен каданс. Така виждам неща, които първия път съм пропуснала. Като младото момиче, което се държи егоистично като принцеса и харчи парите на приятеля си, но на вас ви изглежда, сякаш няма чувства към него. Ако я наблюдавате достатъчно дълго, ще забележите, че двамата са щастливи. Нещата, които прави тя за него, всъщност изглеждат миниатюрни във вашите очи или дори не ги забелязвате, но за него значат много, и това е най- важното. Младите хора често правят грешки. В тяхната игра отсъства жокер "Помощ от водещия", а "50:50", "Обади се на приятел" и "Помощ от публиката", често са ненадеждни.
Написах доста неща. Това обаче не е поредната статия пропаганда под надслов "Трябва да сме такива и такива" Трябва? Аз всъщност изобщо не харесвам тази дума. Не изпитвам желание да ви уча как да живеете живота си. Ако сте прочели всичко до тук и съм ви накарала да се замислите за нещата от живота, това наистина е победа за мен. Но основната ми идея е просто да ви пожелая: "Обичайте се, ама истински, и бъдете себе си без да пречите на останалите!

Wildrose ®