Търсене в този блог

четвъртък, 28 февруари 2019 г.

Защо е добре да се научим да мислим



Ако намерим време и се заровим в биографии на успели хора, с които е пълен книжния пазар, няма начин да не стигнем до един извод: те са постигали целите, които са си поставяли и защото са се настройвали на успех. Вероятно, ако непрекъснато са се раздирали от съмнения, ако са виждали навсякъде само препятствия, но не и скрити възможности, то те са щели да се разминат с желаната цел.
Но откъде да се снабдим с така нужната ни увереност в действията си? Как да бъдем последователни и настойчиви в пътя си към постигане на това, което силно желаем? Още повече, че света в който имаме късмета да живеем, не винаги е дружелюбен към нас – по-скоро е зареден с всевъзможни препятствия, с несигурност и непредсказуемост.
Това, от което се нуждаем е скрито в самите нас – то е нашия ум. Ако той е силен, то ние ще разполагаме с могъщ съюзник за преодоляването на различните и неизбежни изпитания, през които преминаваме в живота си. Ако се научим да мислим то ние няма да изпадаме в депресия, защото ще приемаме живота такъв, какъвто е. Без това е невъзможно да се противопоставяме и на неизбежните трудности, с които е изпълнен пътя ни.
Нашето мислене е “платформата”, на която ние откриваме своите си оригинални хрумвания. То ни насочва да правим разлика между истинското и фалшивото, да се ориентираме в динамично променящия се свят.
Когато веднъж запитали Алберт Айнщайн, кое му е помогнало най-много при създаването на теорията на относителността, той отговорил: “Да измисля как да мисля по проблема”.
Но днес различни изследователи с тревога отбелязват, че все повече хора са се отучили да мислят. Японско проучване установи: хората оглупяват, защото все повече разчитат на мобилни устройства и по тази причина не натоварват достатъчно интензивно мозъка си. Тези, които са над 40 години, имат много по-добра памет в сравнение с поколенията, които са под 20 години.
Една от основните причини за това е, че последните са израснали с удобствата на компютрите и преносимите устройства.
Комисията по образование на Ирландия стигна до извода, че използването на SMS крайно негативно се отразява на грамотността на учениците. Те все по-често допускат граматически и пунктуационни грешки.

Тъй като тези съобщения силно се отличават от фонетиката на устната реч, у учениците се забелязва намаляване на словесния им запас, те все по-често използват опростени жаргонни езикови конструкции.
А британският ми колега – проф. Тата Брабазон от университeта Брайтън твърди, че търсачката на “Гугъл” лишава младите хора от любопитство и способност да бъдат критични към поднасяната информация.
Според нея интернет дава прости отговори на сложни въпроси. Последицата от това е, че учениците и студентите не могат да разберат дали отговорите се явяват сериозни научни разработки или са базирани на повърхностни идеи и дилетантски заключения.
Неслучайно Япония – страна с образователна система, за която можем само да мечтаем, се готви за сериозни промени точно в нея.
Тамошни учени предложиха да се отделя повече време за развитие у децата на способност да мислят и да умеят да изразяват своите мисли. Да бъдат креативни – една от най-важните предпоставки да си успешен в епохата на Четвъртата индустриална революция.

Да се научим да мислим днес е приоритетна задача, ако искаме да сме успешни и печеливши.
Мисленето ще ни помага да се адаптираме към непрекъснато променящата се среда, да бъдем активни и предприемчиви, да правим най-добрия избор от множеството алтернативи. Да сме наясно, че каквато и цел да си поставим, тя става достижима, ако се фокусираме в търсенето на нестандартно решение. Да се оказваме на нужното място в нужното време.
Да не се страхуваме от промените, а да се приспособяваме своевременно към тях. Да виждаме перспективи там, където другите забелязват само проблеми.
Да не търсим оправдания, а да поемаме отговорност за действията си. Да подлагаме всичко на съмнение и да не позволяваме на други да определят личностната ни стратегия на развитие.


Да не се стремим да бъдем харесвани от всички. Да не се интересуваме дали поведението ни непременно ще съответства на очакванията на другите – ние играем своите си роли на сцената на собствения си живот. Безсмислено е да се сравняваме с другите и да губим ресурси – време, средства, труд, за да ги настигнем и надминем. Печелившата стратегия е да се състезаваме единствено със себе си. Затова е добре да се научим да мислим.

Източник: kreativen.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар