Раковите клетки се разпадат за 48 часа, атакувани от популярна нашенска билка

Това растение можем да видим навсякъде около нас. То има много лечебни свойства и всичко, което трябва да направите е да го съберете от двора или околните планини. Чаят от глухарче действа на клетките на рака, влияейки им по такъв начин, че те се разпадат в срок от 48 часа. Нашите баби са правили сиропи от цветчета от глухарче, знаейки за неговата оздравителна сила, но със сигурност не са подозирали, че коренът на глухарчето може да помогне на болните от рак. Учените са открили, че коренът на това растение работи „по-добре“ от химиотерапията, защото „убива“ напълно само клетките, които са заразени с рак. В допълнение към това има и диуретични свойства, стимулира секрецията на жлъчката, чисти черния дроб, помага при алергии и намалява холестерола. Той съдържа много важни витамини и минерали, като витамин В6, тиамин, рибофлавин, витамин С, желязо, калций, калий, фолиева киселина и магнезий. Съдържа до 535% от необходимата доза витамин К и около 110% от препоръчителната дневна доза витамин А. Всичко това са факти, известни от години. Университетът Уиндзор в Канада извърши първоначално проучване в Катедрата по химия и биохимия, а резултатите дадоха нова надежда за болните от рак. Беше установено, че коренът на глухарче ефективно „убива“ клетките, заразени с рак, без вредни ефекти върху другите клетки в организма, пише сайта Natural News. gluharche_resized Джон Ди Карло, 72 годишен мъж, който лично е бил убеден в лечебните свойства на глухарчето, е бил подложен на интензивна и „агресивна“ химиотерапия в борбата за своето здраве. Процесът на лечение бил три годишен преди лекарите да го изпратят у дома, за да прекара последните дни със своите близки. Поради факта, че нямало ефект от химиотерапията и лекарите не предложили алтернативи за лечение на рака, Джон започнал да пие чай от корена на глухарче като последен опит за спасение. Само след четири месеца, според сайта Natural News, този човек е преживял ремисия на болестта.

Източник: zarata.org

Три начина да възпитаваме децата си

Психолозите разделят възпитанието на подрастващите на три основни стила: авторитарен, либерален и демократичен. В основата на тази типология лежи нивото на емоционална близост с децата и степента на контрол.

Родителите, които избират авторитарния стил:

• Демонстрират рядко любовта си пред детето;
• Имат хладни отношения с децата си;
• Изискват дисциплина и послушание;
• Са строги и взискателни;
• Имат високи очаквания;
• Не усещат нуждите на детето си;
• Не се вслушват в мнението му;
• Знаят кое е най-добро за детето им;
• Постоянно заповядват и принуждават;
• Използват физическо наказание;
• Уверени са, че те винаги са прави.

Децата на авторитарните родители:

• Са длъжни да се подчиняват;
• Страхуват се от наказания;
• Поради този страх порастват пасивни личности;
• Уязвими са към манипулации в живота;
• Случва се да се бунтуват срещу родителите си;
• Дистанцират се от семейството;
• Стават неуверени личности, неспособни да изразят мнението си;
• Често са жестоки, винят околните за всичко, но не търсят вината в себе си;
• Имат ниска самооценка.

Либерални родители:

• Имат топла връзка с децата си;
• Не изискват безусловна дисциплина и ред;
• Стимулират творческото развитие на детето и неговата инициатива;
• Не забраняват и не наказват;
• Непоследователни са;
• Биват манипулирани от децата си, тъй като им угаждат и ги глезят.

Децата на либералните родители:

• Са център на внимание в семейството;
• Растат в пълна свобода и без ограничения;
• Манипулират родителите си;
• Учат се да манипулират околните;
• Не могат и не умеят да се самоконтролират;
• Те са капризни, упорити и непослушни;
• Могат да страдат от депресия и фобии.

Демократични (авторитетни) родители:

• Изграждат здрава, приятелска връзка с децата;
• Изискват умерена дисциплина;
• Общуват често с децата си;
• Подкрепят ги емоционално;
• Отнасят се внимателно към желанията и потребностите на малчуганите си;
• Последователни и справедливи са;
• Уважават мнението на детето;
• Поощряват самостоятелността;
• Дават право на избор.

Децата на демократичните родители:

• Са уверени в себе си;
• Справят се по-добре в училище;
• Изграждат силни приятелски взаимоотношения;
• Приспособяват се към живота много по-лесно от другите деца;
• Отговорни са.
А вие, мили родители, какви деца бихте искали да отгледате?

Източник: dama.bg 

Легенда за лудостта и любовта

Легендата разказва, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО, без да може да се сдържи, попитало:

- На криеница! И каква е тази игра?
- Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате, и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря, ще заеме моето място, за да се продължи играта.

ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува...

Едно... две... три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил, бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя.

ВЯРАТА се качила на небето.
ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво.
ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала, й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч.
ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него.
ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните (но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата).
СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите.
ЗАБРАВАТА... (забравих къде се скрила!)... но това не е толкова важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999, ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета.

"Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил, бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и, естествено, могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.

От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала, без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТЪТ между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница.

Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач.

Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!

Източник: dama.bg

Лъжата за солта

Сол. Появява се в един куп идиоми в речта ни. Дори в английския думата за заплата (salary) идва от латински – salarium, думата за порцион сол, полагащ се на римския войник.

Но една от най-нелепите лъжи, които битуват относно солта, е, че някога, в далечни времена, солта е била по-скъпа от златото заради свойствата ѝ при съхранение на храната. YouТube историкът Lindybeige обяснява как цялата легенда е едно недоразумение.

Според търговски документи от Венеция през 1590 година с 33 златни дуката може да се купи тон сол. Тон като мерна единица, а не като метафора за голямо количество. Подобни данни има и от древен Египет, които доказват, че солта никога не е била по-скъпа от златото. Има обаче разумно обяснение за това, как се е появила легендата, че солта е била по-скъпа.

Същите венециански търговски документи разкриват интересни неща за търсенето на сол. Само един от 30-те златни дуката покривали стойността на самата сол. Останалите отивали за транспорт, данъци и печалба. Хората ги плащали с радост, защото солта била необходима за оцеляването им. Тази невероятна надценка свидетелства, че е възможно по онова време пазарът на сол да е бил по-голям от пазара на злато.

Така че следващия път, когато някой твърди, че „солта навремето е била по-скъпа от злато“, може педантично да обясните, че това наистина е така, но не съвсем.

Източник: megavselena.bg