Всички влюбени хора по света си приличат по това характерно само за влюбеността чувство за специалност, когато се оглеждаш в очите на любимия и ти поникват криле – вярваш, че можеш да се справиш с всичко на света, защото в огледалото на любовта към него виждаш отразена любовта към самия себе си. Подобно преживяване на вътрешната ни ценност и значимост сякаш идва от самия ни Център, донасяйки със себе си невероятното чувство за разширение и полет. Проблемът е, че рано или късно тупваме на земята просто защото „любовта не може да лети„. И, ако по една или друга причина се случи така че да бъдем отхвърлени или пренебрегнати, ние не просто тупваме на земята, но с гръм и трясък пропадаме в самите й подземия. Пропадаме в царството на яростната Ерешкигал, където за свой ужас откриваме, че ревът на Поглъщащия лъв е нашият собствен рев, кънтящ от дълбините на душата ни. Така разбираме, че и Висините, и Дълбините на душата ни водят към едно и също място – Ц...