Мотивация

 

Научи ли се да живееш без любов?

Снимка: http://tetsu-dan.deviantart.com/

Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз ... не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов
и скитам се като бездомно куче.
Душата ми жадува твойта ласка.
Сърцето ми - от теб е наранено.
и всяка нощ гласът ти мек ме стряска,
а няма те до мен...И е студено.
Научи ли се да живееш без любов?
А казваше, че без любов не можеш,
че любовта е божи благослов -
светъл лъч във тоя свят тревожен.
Обичат ли те повече от мен-
по-пламенно, по-нежно, страстно?...
Или сърцето ти е наранено
и като моето сърце - нещастно?
Какво да сгрее моя тъжен ден?
Какво от мъките да ме лекува?
Когато ти си само спомен в мен
и вече безвъзвратно отпътува...
Посрещам будна всеки изгрев нов-
И споменът за тебе ме измъчи...
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз...не се научих!
Г.Северов

Няколко неща, които имаш право да очакваш от своя партньор... и да получаваш!

---

Няма идеални връзки. И няма връзки без компромиси. Но има няколко неща, без които... просто няма да има връзка. Не и дълготрайна. Ето кои са те:

1. Зачитане

Истинска връзка значи, че човекът до теб те зачита. Че взима предвид мнението ти, когато му предстои да вземе важни решения за живота си. Че се допитва до теб и има нужда от съвета ти, когато е на кръстопът. Особено когато предстоящото решение засяга и двамата ви. Ако обаче решенията ги взима само той, ако не те пита или дори и да те пита, не те чува, замисли се. Нямаш нужда да бъдеш нечие украшение. Имаш нужда и право да бъдеш нечий пълноправен партньор.

2. Време

Ясно е, че няма как да се превърнеш в центъра на вселената за човека до теб. Не е и необходимо. Вие сте заедно, но това не значи, че нямате нужда от лично пространство. Ако обаче неговата нужда от лично пространство е по-голяма от нуждата му да е с теб, трябва да се запиташ дали той всъщност иска да е с теб. Защото не е важно дали ти говори за любов. Важното е дали ти показва своята любов.

3. Внимание

Да... Връщаме се пак на думата „внимание”. Защото не е достатъчно човекът до теб да е с теб. Физически. Той трябва да ПРИСЪСТВА до теб, да БЪДЕ с теб. Колко двойки съжителстват заедно, под един покрив, а вечер на масата седят като бегли познати. А когато дойде уикендът, сякаш забравят един за друг. Всеки рови в телефона си или гледа любимия си сериал... Истината е, че можеш да си с някого, да си до някого и въпреки това да си сам. А ти искаш нещо повече, нали? Заслужаваш нещо повече...

4. Разбиране

Да имаш истински партньор значи да имаш с кого да говориш. Винаги и за всичко. Да имащ до себе си човек, който ще те разбере, ще те подкрепи. Да знаеш, че ще те изслуша, без да те осъжда. Че ще ти помогне да разбереш себе си, защото преди това той вече го е направил. Защото няма по-откровено огледало от очите на човека, който ни обича. Стига наистина да ни обича.

5. Грижа

В началото на връзката всеки се опитва да се покаже в най-добрата си светлина. Но щом нещата се поуспокоят, щом се „изяснят”, щом вече станете „ние”, голяма част от хората често започват да неглижират усилията, които полагат за другия. Тръпката се измества от рутината. Грижата – от безразличието (защото и неосъзнаваното безразличие си е безразличие, нали?). Имаш право да се чувстваш желана и важна непрекъснато. С всеки изминал ден. Нещо повече – вместо да избледнява, това усещане трябва да се засилва. Така, както истинската любов се засилва с времето.

Източник: dama.bg

Д-р Георги Гайдурков разби митовете за млякото. Много хора вярват, че се хранят здравословно, а се оказва, че сами вредят на своето здраве. Млякото може да доведе до детски диабет тип 1, заболяванията на стомашно – чревния тракт, инфекции на пикочните пътища
Д-р Георги Гайдурков специализира нутрициология (наука за храненето на човека) в Свободен медицински факултет, а също така е консултант и сътрудник на природолечителката Лидия Ковачева. Д-р Гайдурков е сред основателите на фондацията „Живот без лекарства“.

От нашите майки и баби знаем, че трябва да пием мляко, защото то е богато на калций, необходим за здрави зъби и кости. Модерната медицина през последните години отрича тези стари твърдения. Д-р Гайдурков обяснява, че млякото е вредно, защото то съдържа казеин и лактоза. Казеинът е белтък, който е трудно усвоим от човешкия организъм. В кравето мляко има високо съдържание на казеин. Причината е свързана с необходимостта от бърз растеж на телетата. За животните е важно да започнат да стават и да се движат сами наскоро след тяхното раждане, докато при човека този процес започва месеци след раждането. Млякото на една жена има високо съдържание на мазнини – защото човешките бебета се нуждаят от нея, за да се развие техният мозък. 

Вредният казеин от млякото:
Когато хората пият краве мляко, казеинът започва да се натрупва в тялото. Той създава слуз. Хората започват да развиват болести на горните дихателни пътища, различни форми на катари, ангини, бронхити, пневмонии и други, подчерта д-р Гайдурков. Ако казеинът от млякото попадне в кръвта, защитните механизми се активират и те започват да го приемат като чуждо тяло. Човекът се разболява от автоимунни заболявания. На първо място това е детски диабет тип 1. Заболяването протича с унищожаване клетките на панкреаса. Това е нелечимо заболяване. На следващо място са заболяванията на стомашно – чревния тракт. Това са гастрити, язви, колити. На трето място се появяват инфекции на пикочните пътища. Човешкият организъм се опитва да се изчисти от тези вещества чрез горните дихателни пътища, през дебелото черво или през отделителната система – бъбреците. Затова в същите тези отходни канали се натрупва патогенна микрофлора.


За човешкото бебе е важно да бозае майчината кърма, която е пригодена от природата за неговите нужди, а не краве мляко, което е за телетата. В напреднала възраст кравето мляко причинява развитие на остеопороза. Млечният продукт образува киселини в организма. Образуваните киселини започват да изтеглят резервите от калций в организма и по този начин тялото става уязвимо на остеопороза и на други болести. Калцият е алкален ресурс – алкална буферна система на организма и той трябва да бъде в определени норми, за да може тялото да бъде здраво. Когато в кръвта няма достатъчно калций, необходим на тялото, за да неутрализира киселинността, организмът започва автоматично да черпи калций от депото, а това е костната система. Най-голямата консумация на млечни храни се наблюдава в скандинавските страни и там са отчетени най-високи проценти на страдащите от остеопороза. В Африка консумацията на млечни храни е минимална и населението не страда от остеопороза. В млякото днес все по-често се откриват хормони, заради начина по който се отглеждат животните. Женски полови хормони в млякото причинява рак на гърдата и рак на простата. Млякото носи огромен онкологичен риск за човешкия организъм. За човешкия организъм са полезни преработените от микроби млечни продукти като кисело мляко, сирена, кашкавал. Полезните микроорганизми, които подсирват и заквасват млякото, изяждат немалка част от вредните за човека лактоза и казеин, така че ние ги приемаме в минимални дози, които не са опасни.

Източник: lekuva.net

Вампири или донор? Определете вида на своята енергия

Ние всички сме различни. Имаме различен мироглед, индивидуалност и стил на живот. Освен това имаме ли различна енергия. Точно от нея зависи характера на човешките отношения и контакти. Замисляли ли сте се за това, защо сте приятели с този човек, а друг ви е абсолютно неприятен, въпреки че той е с добър характер изглежда добре външно?... Работата е там, че хората общуват помежду си чрез съвместим енергиен фон. Всички хора могат да бъдат разделени на 5 енергийни вида: вампири, донори, неутрални, бели магьосници и черни магьосници. За да определите своя вид, може да използвате нумерологията. За да направите това, трябва да съберете всички цифри от датата си на раждане.
 Например: 17.02.1990 = 1+7+0+2+1+9+9+0 = 29; 2+9 = 11; 1+1 = 2.
 1 и 2 - Енергийни вампири. Вампирите могат да изсмукват енергията на околните. Те се нуждаят от непрекъснато зареждане с чужди жизнени сили. Енергийните вампири могат да смучат енергия, както съзнателно, така и несъзнателно. Процесът на усвояване на енергия обикновено се случва в резултат на спорове, конфликти, задушевни разговори и други емоционални контакти.
5 и 7 - Донори. Хора - донори са тези, които дават енергия на вампирите. Самите те не са в състояние да я усвояват, така че ако имат чести контакти с енергийни вампири, тяхната жизненост екипът отслабва.
3,6 и 8 - Неутрални. Хората от този тип не приемат, но и не отдават енергия. Тяхното енергийно поле е сравнително сигурно и стабилно, което им позволява да са винаги в тонус.
9 - Бели магьосници. Белите магове имат невероятната способност да управляват своята енергия. Те могат да я отдава, когато е необходимо, но никога не се опитват да я отнемат.
4 - Черни магьосници. Представителите на този тип могат да бъдат неутрални, а могат да бъдат и енергийни вампири. Те са точно като белите магове -  могат да контролират енергийния си заряд.
 Въз основа на тези типове отношенията между хората. Странно е, но обединението на вампир и донор може да бъде много успешна за двамата, освен ако, разбира се, енергията на донора стига и за двамата. Ако самият донор страда от недостиг на енергия и емоционално опустошение, за всеки контакт с вампир за него ще е болезнен. Неутралните и белите магьосници са много успешен съюз. Между тях винаги ще има спокойна и стабилна връзка. Черните и белите магьосници също са в баланс. Хората от тези типове обикновено много задружни. Телесно влизат в контакт с друг и винаги намират общи интереси. Вампири и черни магьосници - съюзът им е невъзможен. Всеки от тях се опитва да привлича енергия от другия, което ще доведе до унищожаването и на двамата. С черните магьосници не се разбират и неутралните, които няма да могат в подходящия момент да зареди с енергия магьосника. Останалите комбинации са неутрални.

Източник: dailyhoro.ru

Тази напитка ще ви стопи в рекордни срокове!

Ако искате да регулирате фигурата си преди да дойде лятото, сега е идеалното време да започнете да мислите за това.

Ако все още не сте се втурнали в залата или не сте започнали диета, не се притеснявайте. Има начин бързо и ефективно да намалите мастните натрупвания от тялото. Благодарение на тази рецепта, много жени са успели да намалят обема на талията за 1 см на ден.
Тази напитка елиминира излишните мазнини и вода в организма и същевременно подобрява функционирането на мозъка, зрението и паметта. Освен всичко това, много е освежаващо, така че ще ви е удобно в топлите дни, които идват.
Необходими съставки:
1 чаена лъжичка мед
2 супени лъжици ябълков оцет
1 чаша прясно изцеден сок от грейпфрут
Начин на приготвяне:
Всичко, което е необходимо, е да поставите всички съставки в блендер и мискирате докато не получите хомогенна смес.
Начин на прием:
Тази напитка трябва да се приема всеки ден преди основното хранене, т.е. преди обяд или вечеря в продължение на една седмица. След това направете пауза от 7 дни, така повторете лечението.
Екстра съвет:
В случай, че не обичате сок от грейпфрут, като заместител можете да използвате и портокалов сок.

Източник: Jenata.bg

9 фрази, с които да блокираме всеки манипулатор

 Вероятно сте се сблъсквали с този тип хора, откровени или скрити манипулатори, защото те живеят сред нас. Ако все още не знаете или се съмнявате, ние ще ви подскажем: манипулаторът лесно се идентифицира по това, какво изпитвате при разговор с него. Ако сте в хармония с емоционалното си състояние, ще почувствате с шестото си чувство, че думите и действията на манипулатора и направените желания.
 Ето някои класически признаци на манипулатора:
 Той поставя своите нужди пред вашите;
 Той поставя чувствата си над вашите;
 Той ви диктува какво трябва да правите;
 Той обича да драматизира предизвиква вашите емоции;
 Той ще се постарае да направи вашата самооценка ниска.

 Методи за борба

 1. Аз искам вие да...

•  Искам да ми говорите спокойно.

•  Аз ви моля да зачитатете моята гледна точка и желанията ми.

•  Трябва да спрете да ме обиждате и това е единственият начин да продължим разговора

 Когато започнете да говорите "Аз искам вие да" на манипулатора, не прекъсвате собствената му тактика да говори по същия начин. Това не е просто отказ, това е предлагано решение, което би могло да го устройва.
2. Не"Не" е мощна дума и ако е достатъчно само сухо НЕ, научете се да изричате НЕ без емоция и твърдо, така че да не последва желание оспорване. Но на практика често се случва вие да съпровождат и вашето "не" с извинение. Това не е страшно. Течение на времето ще се научите.
3.  Най-доброто, което мога да направя точно сега, е...
 Това е друг начин учтиво да се откаже и да се подчертае вашата лична линия на поведение. Вашите нужди, изразени на глас, отхвърлят предложението на манипулатора и ще ви позволят да се съсредоточите върху собствените си нужди.
4.  Не е нужно да решавате вместо мен.
 Просто и коректно. Манипулаторът обикновено е "притеснен", че нещо не е наред с вас. Не бива да му позволявате да налага своите емоции.
5.  Мен ме ценят всички.
 Манипулаторите обожават хората с ниско самочувствие. Психологическият проблем на манипулатора е, че той също има ниско самочувствие, и отстоява себе си за чужда сметка. Не му позволявайте да счита, че не сте уверени в себе си.
6.  Първо се успокойте, а след това ще продължим.
 Понякога те са много емоционални - обидени или агресивни и ви товарят със своите емоции. На тях им става по-леко, когато говорят, това е факт. Но ако искате да се предпазите от негативността, с която ви облъчват, при този разговор.
7.  Вашето поведение е неприемливо.
 Това обемно и елементарно твърдение е правилната фраза, след като по-нататъшната комуникация или действия продължават според вашата преценка. Или прекратявате разговора и си тръгвате, или "любителят на играта" ограничава желанието си да отстоява себе си за сметка на другите и ще се държи прилично.
 8. Трябва да ти е много зле, за да се нахвърляш така върху мен!
 Това е една от най-благородните фрази, които можете да кажете на манипулатор. Тя поразително сменя тактиката, открито признавате неговия гняв/тъга/страх,като в същото време показвате вашата откритост и готовност да го изслушате.
9.  Замълчете
 Да, просто замълчете. Манипулаторите жадуват за някакви ваши емоции и чувстват радост, когато ви изкарат от равновесие. Останете спокойни, контролирайте дишането си и се съсредоточете върху усещането за херметичност в слънчевия сплит. На пръв поглед може да се окаже трудно и такова нещо е в състояние да предизвика у манипулатора още по-голям гняв. Не се поддавайте на изкушението да спорите и се вземете в ръце. И тогава манипулаторът ще разбере, че тази жертва е твърде трудна за него.

Източник: drugitenovini.com

На мъжа, който се опита да ме пречупи

Срещнахме се, преди да познавах себе си. В онзи момент единственото, от което се нуждаех, единственото, което търсех, беше твоето одобрение. Върху него градях представата си каква жена съм. И каква трябваше да бъда.
Исках да ме насочваш. Харесваше ми да ме променяш. Исках да съм твоя. Да съм олицетворение на твоята идея за жена. За жената до теб. Исках да бъда до теб.
Но изискванията на твоята любов бяха твърде високи. И аз никога не успявах да ги достигна. Но се борех да го направя. Борех се с всички сили. Трябваше да съм усмихната, когато ми се плачеше – ти не понасяше сълзите. Трябваше да съм весела, когато бях огорчена – не обичаше сцените. Трябваше да съм силна, когато бях слаба – беше ти досадно да ми бъдеш опора.
И тези изисквания скоро се превърнаха в стени. Затвориха се около мен и ме направиха своя пленница. Не можех да се освободя от тях, защото щях да срещна твоето неодобрение. Щях да чуя критиките ти. Щях да видя гневния ти поглед. И аз стоях там, затворена в тях, чакайки да дойдеш и да ме вземеш.
Тъмнината ме плашеше, самотата ме плашеше, но аз вярвах в теб, в нас. Вярвах, че ще ме видиш, че ще ме освободиш. Понякога те виках, понякога плачех, а понякога просто мълчах. Вярвах, че ще ме усетиш. Вярвах, че ще чуеш сърцето ми, душата ми...
Но колкото и малка да ставах, за да се побера между стените ни, колкото и търпеливо да чаках, ти не идваше. Не идваше истински. И разбрах, че твоята любов не носеше спасение, не носеше светлина, не носеше надежда. Само празни обещания. И звука на вратата, която се затваря след теб, когато си тръгваше.
Тъмнината около мен ставаше все по-голяма. Влезе вътре в мен. В сърцето ми. Отпечата се на лицето ми. Станах сянка на момичето, което бях.
Ти почти ме пречупи.
Но само почти.
Защото не чу как нещо в мен започва да крещи. Не усети как сърцето ми напираше със сетни сили да разкъса оковите. Не разбра, че малко преди да изчезна, аз се възродих.
Защото аз не мога да бъда победена. Духът ми не може да бъде сломен. Дори и от теб. Най-вече от теб.
Аз нося светлина в себе си. Нося надежда. Нося любов.

Аз съм като феникс, възкръснал от пепелта.
Сега съм цяла. Сега съм силна. Сега съм СЕБЕ СИ.
Стъпила съм здраво на земята и усещам как силата й се влива в мен. Усещам как вятърът трепти в крилата ми и знам, че скоро отново ще мога да летя.
Твоите стени вече не ме задържат. Твоите изисквания вече не ме интересуват. Твоето одобрение вече не ми е нужно.
Ти не си ми нужен. Нужна съм си АЗ.
Защото музиката в мен повече не може да бъде заглушавана.

Автор: Кати Паркър 

Източник: dama.bg

Пантофката на Пепеляшка

Всички влюбени хора по света си приличат по това характерно само за влюбеността чувство за специалност, когато се оглеждаш в очите на любимия и ти поникват криле – вярваш, че можеш да се справиш с всичко на света, защото в огледалото на любовта към него виждаш отразена любовта към самия себе си. Подобно преживяване на вътрешната ни ценност и значимост сякаш идва от самия ни Център, донасяйки със себе си невероятното чувство за разширение и полет.
Проблемът е, че рано или късно тупваме на земята просто защото „любовта не може да лети„. И, ако по една или друга причина се случи така че да бъдем отхвърлени или пренебрегнати, ние не просто тупваме на земята, но с гръм и трясък пропадаме в самите й подземия. Пропадаме в царството на яростната Ерешкигал, където за свой ужас откриваме, че ревът на Поглъщащия лъв е нашият собствен рев, кънтящ от дълбините на душата ни. Така разбираме, че и Висините, и Дълбините на душата ни водят към едно и също място – Центъра на Личността ни.
А по един парадоксален начин Центърът на личността ни е и Център на Вселената. Определението на Емпедокъл за Бога като „кръг, чийто център е навсякъде, а обиколката – никъде“ указва, че тази свръхинтелигентна същност, от която е съставена Вселената, има безброй очи – нашите очи. Ако успеем да преминем през пластовете на его-съзнанието и погледнем през тях, ще разберем какво стои зад възклицанието „Аз съм Бог“ на мистиците  в момента на тяхното просветление. Това е така, защото в самия Център на нашата личност е Духът – тази вечна, неумираща същност, която се намира отвъд пространството и времето и в която всички сме Едно. Едното с безброй очи. Нашите очи.
Когато сме били бебета всички ние сме имали тези преживявания „от центъра на Вселената„, когато не сме имали усещането за отделеност от останалия свят и сме възприемали майка си като удължена част от нас самите. Липсата на обособено съзнание ни пречи да си ги спомним, защото съзнанието е постижение на диференциацията – това нарастващо разбиране за границите между нас и другите, което идва с порастването. Процесът на обособяване на Аз-а е двойнствен процес, който, от една страна, води до мъчителните чувства за детронация на новородения бог в човешко тяло (запазени в по-дълбоките пластове на психиката ни и активирани при приближаване до Центъра на личността ни), а от друга – до пораждането на индивидуализирано съзнание – основната причина за въплъщаването на Духа в материята. Проблемът е, че идва един момент в живота ни, когато силно влюбване и последващото го разочарование, или друг вид загуба във външния свят отново докосва този Център и болката, което това носи, може да е огромна.
Това се случва, защото нашият Аз – най-ценното, което имаме, потъва в материята и започва да извлича чувството за лична ценност и значимост от нещата в света на преходното – такива като външен вид, притежания, успехи и човешки връзки. Когато малката Божия искра, попаднала в човешко тяло, загуби връзката с Първоизточника си, вместо в Центъра на Вселената се оказваме в самата му Периферия – събитие, свързано с най-голямото страдание на света. Това е чувството, че си Никой за Никого на този свят – едно обикновено същество, лишено от всякаква значимост. Съвсем същото като Пепеляшка, която слугува на своята мащеха и двете й доведени дъщери и която живее край огнището мръсна и незабелязвана от никой друг, включително и от собствения си баща.
В края на приказката обаче именно това незабележимо, обикновено и никому ненужно слугинче става принцеса. Пепеляшка отива на бала и принцът толкова се захласва от нейната красота, че не позволява на никой друг да танцува с нея. Дори старият крал постоянно повтаря на жена си – кралицата, че не е виждал толкова красива девойка досега. Всички гледат Пепеляшка, всички й се възхищават. Тя е настанена на най-почетното място и е в центъра на вниманието и възхищението на всички. От периферията на света Пепеляшка се озовава в самия му Център! Невзрачното обикновено слугинче се превръща в най-красивата принцеса на света.
Опасявам се, че за хората, чиято любов е наранена и които или горят в пламъците на ревността и яростта, или са затворили сърцата си поради страх от повторно нараняване, или са много самотни, отхвърлени и пренебрегнати, единственият път обратно към Центъра на Вселената минава през огнището на Пепеляшка. Това е мястото, където изплакваме мъката и тъгата от нерадостната си съдба, но без да обвиняваме или да се самосъжаляваме. Където слугуването означава безкористно служене на другите. Където сме изоставили претенциите си за специалност и вместо тях сме прегърнали своята обикновеност. Но именно в прегръдката на нашата обикновеност се заражда нейната противоположност – необикновеността, защото само на нея и на никой друг могат да станат пантофките на Пепеляшка. И защото само смирението на Пепеляшка може да излекува своята противоположност – надменната мащеха.
Приказката за Пепеляшка е истинска алхимична приказка, защото е разказ за преобразуването и трансформацията – за възкръсналата от пепелта птица феникс. Като такава тя съдържа алхимичната рецепта за преобразуването на претенциите ни за специалност в съзнанието за собствената ни уникалност – най-ценната награда за извървения само от нас самите път. Едва когато преживеем знанието, че нашата необикновеност е в собствената ни уникалност и неповторимост, отпада нуждата да се сравняваме с другите. Тогава излизаме от безкрайното махало, в което ту сме „повече от другите“ и сме надменни, критични или взискателни, ту сме „по-малко от другите“ и сме малоценни, уплашени и изпълнени със съмнения. Тази рецепта се нарича „да бъдеш Пепеляшка“.

Принцесите са известни с това, че са претенциозни. Тъй като се чувстват специални, те постоянно търсят доказателства за това от своето обкръжение. Проблемът е, че пантофките, които имат, не са тяхна заслуга. Те са заслуга на техните родители – на Царя и Царицата, в чието семейство са се родили. Те не са направили нещо, за да ги имат. Могат нервно да тропат с крак всеки път, когато не получат това, което искат, проявявайки гордостта на мащехата на Пепеляшка или надменността на дъщерята на Цар Дроздобрад. Пантофките на Пепеляшка обаче идват от едно друго измерение и като такива са лична заслуга за чистотата на сърцето. Това е измерението на вълшебствата, където Духът с невидима пръчица материализира желанията ни. Той прави това обаче само за хората, които имат смирението и скромността на Пепеляшка – две качества на сърцето, които карат човека, който ги притежава, да свети с „неземна красота“. Само този вид „неземна“ красота може да ни върне обратно в Центъра на Вселената, защото пантофките, дошли от също толкова „неземно“ измерение, стават само на нашия крак.
Вълшебните приказки очароват човешкото въображение и се радват на завидна жизненост във времето именно защото съдържат скрити алхимични кодове за преобразуване на трудностите в живота ни. Те лекуват душата на човека, посявайки образи в нея, които говорят на нейния символен език. Истинското лечение обаче се случва, когато се включи и съзнанието, така че посланията успеят да бъдат интегрирани и на нивото на ума. Именно това успява да направи юнгианската аналитична психология, тълкувайки символиката на образите от сънищата, приказките, митовете и другите творчески продукти на човешкото въображение.
Според нея всеки път, когато в приказките се говори за Царя и Царицата, всъщност се говори за нашето собствено вътрешно Царство. И, ако в това царство има някакъв проблем – например, Царицата е умряла или е бездетна, или Царят е болен, или нещо друго, това значи нещо за нас самите, указвайки кое е това, което е болно. „При тълкуване на вълшебна приказка е важно да се започне от началото и да се попита: „Кой липсва, за да е цяло семейството?“ По принцип липсващият в човешка форма елемент се проявява по-късно в друга форма. Нещо се случва в хода на историята и непълното се запълва. Приказката започва с една неудовлетворителна ситуация и след това показва как става запълването.“ (Мари-Луиз фон Франц, „Анима и анимус във вълшебните приказки“, с. 14)

Липсващият елемент в Приказката за Пепеляшка е нейната родна майка, която е починала и на нейно място е дошла мащехата й – една надменна и високомерна жена, каквато никой не е виждал дотогава.  Тълкувателката на тази приказка – Жан-Францизка Крус – ван Делден, пише, че това е образа на човека, загубил връзката с душата си, символизирана от починалата майка, и чието съзнание е доминирано от една псевдо-душа – символизирана от мащехата. Другата известна тълкувателка на вълшебни приказки – Мари Луиз фон Франц, би казала, че това е приказка за анимуса, тъй като нараненият принцип е именно мъжкият принцип – в лицето на един слабо представен баща, който оставя на своята дъщеря да намери решението. Ставя ясно, че проблемът тук е един негативен анимус, обсебил съзнателния Аз, който вместо да служи на Ероса (любовта), е започнал да служи на властта.  Защото „там където няма любов, се намества силата – една жена със силен анимус или престижна персона, която тя се опитва да защити.“ „(Анима и анимус във вълшебните приказки“, с. 39)
Всеки път, когато се чувстваме Пепеляшки, това е знак, че съзнателната ни личност е доминирана от мащехата с двете й дъщери. Дори и да не успяваме да видим в себе си мащехата, ако поради една или друга причина се чувстваме малоценни, това е знак, че именно тя управлява живота ни. Именно това осъзнаване е ключът за превръщане на тази приказка в лечебен хап. Защото проблемът не е, че се чувстваме като Пепеляшки. Проблемът е, че се отнасяме към себе си като мащехи. Проблемът е, че измерваме вътрешната си ценност със знаците на условната любов и търсим да задоволим нейния глад с одобрението, признанието и вниманието на другите – с успехите във външния свят чрез външност, притежания или постижения. Затова, както обикновено,  проблемът е решението и в тази приказка да си Пепеляшка, да се чувстваш като Пепеляшка, е решението, а не проблемът. То е знак, че е дошло времето да научим урока на безусловната любов – единствената, която може да ни помогне да обичаме отново без да се страхуваме и без да сме зависими от другите.
Алхимията е науката за превръщане на оловото в злато. Тя е символ на пречистването на истинската ни духовна природа от нисшите човешки страсти чрез психологическите функции, символизирани от елементите на огъня, водата и въздуха. Пречистването с огън води до пепелта, а Пепеляшка е пепеливото момиче. В приказката се казва, че нейното сърце е чисто и всичките тези първични страсти са й чужди. Виждам в това символ на вече завършения процес на калцинацията и неговия краен резултат – пепелта. Пепеляшка е името на това, което остава от нас, когато в пламъците на нашите неудовлетворени желания изгори виисокомерната, претенциозна мащеха, за която щастието е в това, да получава нещата, които иска, включително и любовта на другите, тяхното внимание и възхищение.
Имах клиентка, която беше имала късмета да се роди хубава и умна в богато семейство, което беше задоволявало всичките й желания. И всичко беше наред, докато не се влюбила в мъж, който я беше изоставил. Можете ли да си представите как изглежда последващата депресия и ярост от подобно осуетено желание? Огромни са. Но това е законът на несъзнаваната част от психиката ни, според който прекалената страст търси своето поражение. Дори и да сме имали късмета всичките ни желания да са били задоволявани, все някога идва времето, когато няма да получим това, което искаме. И когато това нещо се отнася до любовта, преживяването може да бъде разрушаващо. Може да бъде толкова тежко, че само осъзнатото приемане на това да си Пепеляшка може да помогне. Тогава боли не само наранената гордост. Боли и това, че вътре в нас откриваме тежките чувства на мащехата на Пепеляшка и мащехата на Снежанка, взети заедно! А съпротивата на „мащехата-псевдодуша“ може да бъде ожесточена и дълга, защото тя не пуска лесно властта.

„Огънят трябва да изгори огъня, човек просто трябва да гори в емоцията, докато огънят угасне и настъпи баланс. Това е нещо, което за съжаление не може да се избегне. Горенето на огъня, на емоцията не може да се извади от системата на човека; няма рецепта за премахване, то трябва да се изтърпи. Огънят трябва да гори докато и последният нечист елемент изгори, което се казва във всички алхимични текстове в различни вариации, а и ние не сме намерили друг начин. Може само да се изстрада, докато е смъртно и тленно, или както красиво се казва в текста, докато гниещата влажност, несъзнаваността, се изпари. Това е смисълът, приемане на страданието.“
Мари Луиз фон Франц, „Алхимията – символика и психология“, с.284

За съжаление това е процес, в който терапевтът може малко да направи, защото извършваните промени са от сферата на Духа, а не на егото и като такива те протичат толкова дълго, колкото им трябва, за да се стигне до пепелта, където се раждат нашите Пепеляшки.

„Ако човек е изпълнен с десет хиляди дявола, може само да гори с тях, докато се успокоят и утихнат и инфантилното искане от аналитика или от друг да бъде спасен с някой подходящ трик няма да помогне. Ако някой аналитик претендира, че може да направи това, той просто е шарлатанин, защото няма такова нещо и освен това няма да има смисъл. Ако се направи опит да се извади пациента от страданието, това означава, че ще му бъде отнето най-ценното; евтиното успокояване е вредно, защото отклонява хората от горещината, от мястото, където става процесът на индивидуация.“ пак там, 284-285

И Пепеляшка, и нейната мащеха, са нашите вътрешни герои. Те са двете страни на седмия смъртен грях в християнството – гордостта и нейната противоположност – смирението. Затова, ако искаме и нашата приказка да има щастлив край, ще се наложи да страдаме, слугувайки на тази част от нас, която се е вкопчила в обекта на желанието си и не иска да го пусне дори това да означава още страдание. Защото точно това е чувството на човека, преминаващ през калцинацията – той се чувства несвободен – един роб на едно невъзможно желание, в което не може да накараш другия човек насила да те обича или пък да си гарантираш любовта му завинаги. Единствената промяна може да дойде от промяната в мисленето и в тази приказка това е показано в образа на двете доведени сестри на Пепеляшка.
Когато става ясно, че ще ходят на бала, те стават изключително възбудени. Те дори спират да ядат от вълнение заради това, че ще видят принца (още един символ на тази част у нас, която е по детски незряла и има нужда от стимули от външния свят, за да се чувства радостно възбудена). Вместо да се сърди, че няма да ходи на бала, Пепеляшка им помага да подготвят тоалетите си и да срешат косите си. А ресането на косата се разглежда от аналитичната психология като символ на подреждането на мислите – на съдържанията, които се раждат от главата ни. Ние започваме да променяме мисленето си едва след като позволим на нашата вътрешна Пепеляшка да среши косите ни. Ако успеем да осъзнаем смисъла от детронацията на капризната ни принцеса, на вътрешната ни мащеха, след това ние започваме дори да й помагаме!
Падат коронките, късат се панделките и пантофките, дрехите ни овехтяват, прислугата ни напуска. Но ние на драго сърце си вършим черната работа и нямаме нищо напротив да стоим незабележими в ъгъла на стаята. Вече знаем, че пътят от Периферията на света към неговия Център минава през огнището на Пепеляшка. Знаем, че ще се оженим за принца едва когато нашата красота стане вътрешна, невидима – толкова скришна, че само този, който има очи, ще я види. Това е период, в който мнението и оценките на другите хора за нас престават да са важни. Вече не приемаме нищо лично. Откриваме, че да си Пепеляшка е прекрасно преживяване, защото чувството за вътрешната ценност потъва толкова надълбоко, насищайки центъра на вътрешната ни същност с толкова много безусловна любов, че признанието на външния свят наистина вече няма значение. Когато стане това, идва и Чудото.
Тогава идват и Пантофките, които стават само на нашия крак. Пантофки, които сами сме си заслужили с пролетите сълзи, със своята скромност, с вътрешната си доброта и с черния труд край огнището – награда от Духа, който в тях е материализирал всички крачки, извървени от нас досега, докато сами сме вървели по неговите неутъпкани пътища. И понеже това са пантофките, създадени от собствените ни стъпки, те стават само на нашия крак. Никой не може да ни ги отнеме, дори и да иска, а Принцът, който успее да види „неземната ни красота“, ще бъде само наш и завинаги. В този момент алхимичният процес е завършен – оловото на желанието за специалност и превъзходство се е превърнало в златото на вътрешната ни ценност, която идва не от сравнението с другите, а от чувството за собствената ни уникалност и неповторимост. А пантофката на Пепеляшка се превръща в изключително красив символ на завършения индивидуационен процес, в който обикновеността и необикновеността съществуват заедно по един непротиворечив и хармоничен начин.
Няма да разберем докрай символиката на пантофките и ако не си спомним, че когато удря дванайсет часа – символ на края на нещо и началото на нещо ново, магията се разваля по отношение на дрехите и каляската, но пантофките остават. Те са единственият дар от невидимото, който не е податлив на разпадането. Едната пантофка остава у принца, а другата – у Пепеляшка. Затова когато я слагат на крака й и всички са изумени и не вярват на очите си, че тя наистина е нейна, Пепеляшка изважда и другата пантофка, грижливо прибрана до този момент. Тогава вече няма никакво съмнение, че красавицата от бала е именно тя. За мен този символ е много силен, защото сочи способността да въплътим обратно в живота си новото съзнание и нарасналата ни способност за любов, които сме придобили с цената на толкова много усилия и страдание. Това е още един от аспектите на индивидуацията като път на духовно посвещение – този творчески процес, когато от срещата на духа с материята се ражда нещо трето. Това е и последният етап в алхимията – т.нал. „рубедо“ или Небесната сватба, в който вече няма разцепване между духа и тялото.

„Последната част е свързана с живия дух и одухотворяването на тялото, правенето на тялото безтелесно, а духа материален. Това е друг аспект на conunctio, съединяването на противоположностите …“
Мари Луиз фон Франц, Алхимията – символика и психология, с. 292

Отне ми дълги години, докато стигна до пепелта, разбирайки духовния смисъл на разочарованата любов и осуетеното желание. Когато за първи път (защото това не е еднократен процес) осъзнато преживях това да си Пепеляшка, да стоиш в ъгъла на стаята, обгърнал и с двете ръце своята обикновеност, усетих такъв прилив на покой, хармония и свобода, че се чудех сама на себе си защо толкова дълго съм се съпротивлявала на това да стана Никой. Парадоксалността на подобно преживяване наистина е впечатляваща. Едва, когато станеш Никой, за първи път разбираш, че това е единственият начин да започнеш да ставаш истински Себе си. Едва, когато престанеш да бъдеш зависим от обекта на желанията си, разбираш какво означава свободата. Едва, когато загубиш всичко, започваш да цениш това, което си имал или все още имаш. Тогава идва и благодарността.
Само вътрешната ни Пепеляшка може да бъде искрено благодарна. Принцесите не могат. Мащехата заедно с двете й дъщери – също. Само вътрешната ни Пепеляшка може да обича. Принцесите не могат. Вътрешната ни мащеха заедно с двете й дъщери – също. Едва когато се счупи огледалото на осуетените ни желания, можем да видим истинското си лице и да открием неговата красота. Тогава разбираме, че сме единствени и неповторими в цялата Вселена. Тайната, която лисицата подарява на Малкия Принц, че „най-хубавото се вижда само със сърцето, най-същественото е невидимо за очите“, е тайната и на Пепеляшка. Тя обаче е тайна само защото малцина са тези, които могат да виждат със сърцето си.

Накратко, алхимичната рецепта за превръщането ни от Пепеляшка в Принцеса, не е нищо друго освен прилагане в живота ни на херметичния принцип, според който „да приемеш всичко, да се откажеш от всичко и чрез това да обновиш всичко.“

Автор: Камелия
Източник: espirited.com