Когато жената се поставя пред мъжа като слаба и зависима, изобщо не си помага - МИХАИЛ ЛАБКОВСКИ

Михаил Лабковски напълно опровергава модерните от няколко години насам теории как да накараш мъжа да се чувства добре. 
Често жените стигат до задънена улица във връзката си, защото следват шаблони и не осъзнават, че с постъпките си влияят негативно на характера на мъжа и поведението му.
Ето петте най-чести грешки, които жените допускат във връзките си:

Искам да се наспя!

Да започнем със следната ситуация: в семейството се ражда дете. След първите дни, когато възторгът и шокът са се уталожили, мъжът казва на жена си: „Скъпа, трябва да ставам рано за работа, искам да се наспя.“
В 90 % от случаите, жената приема това като задължение и прави всичко възможно, детето да не пречи на собствения си баща да спи. В някои случаи, дори се изолира с него в отделна стая, за да има таткото нормален сън.

Логиката й е проста – той храни семейството, трябва да си почине. Като че ли, когато мъжът тръгне за работа, жената ще легне да спи, за да се възстанови след безсънната нощ. Да, а в почивните дни таткото също не бива да бъде безпокоен, той трябва да си почине, защото е работил цяла седмица!
А ако изяви желание да излезе да разходи бебето с количката е направо герой. Нищо, че младата майка е правила двуразови разходки всеки божи ден.
Един момент! Това не е нейното лично, а тяхното общо дете!
В тази ситуация жената сама си е виновна, защото по всякакъв възможен начин я подкрепя. Грешката й е не само, че се претоварва, но и разрушава семейната цялост (формира се диаспора „майка-дете“, която изолира таткото). Съществено се понижава вероятността в бъдеще бащата да има близки доверителни отношения с детето си.
Най-обидното е, че се губи чувството за единство, което съществува, когато няма отделни участници в проекта „семейство“ с разпределени задължения, а екип, който се справя с всички предизвикателства заедно. Често ме питат:

А кога можем да оставим детето с баща му?

Веднага след като се приберете от родилния дом. Нахранете бебето и идете на фризьор, да се поразходите или да се срещнете с приятелка. За един-два часа новороденото съвсем спокойно може да бъде оставено насаме с баща му. От това само ще има полза.

Защо ти е да се връщаш на работа?

Хлапето пораства, става на 3 години, време е майка му да се върне на работа. И в този момент някои мъже правят следния ход: „Защо ти е да се връщаш на работа? Аз изкарвам достатъчно, остани с детето.“
Наистина в много случаи заплатата на жената е по-ниска, защото тези три години, които е прекарала с детето, са я върнали назад, спрели са кариерното й развитие и е много вероятно, след дългата пауза, да й се наложи да започне отначало.
Много е важно в този момент да не се поддадете на внушението. В практиката си съм срещал много жени, които са се съгласили с мъжа си, че така ще е най-добре за децата, а след 10-15 години същият този мъж си е събрал багажа и ги е напуснал.
Те остават без професия, без доходи, загубили деловите си навици, на около 40 години, съвършено безпомощни. В най-добрия случай могат да разчитат на адекватна издръжка, но това са наистина редки случаи.
Трябва да разберете, че предлагайки ви да останете вкъщи, мъжът не се грижи за вас. Грижи се за себе си.
Това или е опит да ограничи социалните ви контакти от ревност или поради други съображения, или е начин да скрие страха си, че може да се окаже не толкова успешен на фона на вашата кариера, или просто е невротик и получава удоволствие от това да ви потиска.
Всяка, подчертавам, всяка жена, която стои вкъщи с години и са занимава само с домакинството (изключвам все по-честите случаи на работа от вкъщи) и отглеждането на деца деградира. Това е неизбежно.
И в крайна сметка на мъжа му става скучно и започва да се отнася към нея снизходително, а оттам до раздялата крачката е само една. И забележете, изначално мъжът за нищо не е настоявал, жената с радост е прегърнала идеята да си остане вкъщи, защото за всички така ще е най-добре. Дали?

Много е скъпо!

Друг аспект: жените често се оплакват, че мъжете напоследък не са особено щедри – за всеки поискан лев трябва да обясняваш защо ти е, непрекъснато се оплакват от високите цени, не им се излиза да вечерят навън, защото това са разходи, дори да им е по възможностите.
Как се случва обикновено – мъжът произнася фразата: „О, тук е много скъпо!“, на което жената веднага откликва – „Добре да потърсим по-евтино място.“ Край. Загуби.
Правилният отговор е: „Скъпо, но пък сигурно е вкусно, хайде да опитаме!“ Разбира се, съществува и другата крайност – непрекъснато да се изискват подаръци. Това също не бива да се допуска.

Аз сама!

Четвъртият тип женско поведение, с което се „развалят“ мъже, може да бъде описан с фразата „аз сама“. „Аз сама ще измия“; „аз сама ще приготвя“; „аз сама ще сложа детето да спи“; „върви, не ми се пречкай“; „ти си почивай“.
Много скоро мъжът свиква с това „аз сама“ и с факта, че никой не иска помощта му и се оттегля на дивана без никакви угризения. Той си е предложил услугите, казали са му „няма нужда“. Всичко е точно.
В крайна сметка всичко се свежда до това, че не трябва да търпиш, не трябва да поставяш себе си по-ниско от мъжа си, не трябва да отстъпваш. Ако ти е нужна помощ – кажи, ако те дразни поведението му – кажи. Веднъж!
Любящият мъж ще те чуе, ще промени поведението си, равнодушният ще продължи все едно нищо не се е случило. Но това има и обратна страна: ти трябва да решиш ще се примириш ли с тези негови особености. Ако го приемаш, не му натяквай и не пили мозъка му при всеки повод. Ако не го приемаш – напусни го и пощади своите и неговите нерви.

Не изяснявайте отношенията си пред свидетели

Пред останалите вие сте екип, който се подкрепя един друг. Отношенията се изясняват насаме. И никога не осъждайте човека – осъждайте постъпката, действията му.
„Ти не ми помагаш достатъчно.“ – ДА.
„Ти си мързелив.“ – НЕ.
Още по-губещо е да го сравнявате с друг. Ако колегата Драган е станал шеф, а вашият мъж не, значи просто не иска или не може да бъде такъв. Искате мъж на позиция?
Ами търсете, има и свободни такива, макар да не са много.
Но не позволявайте да сравняват и вас. Той предпочита стройна блондинка, а вие сте пищна брюнетка? Свободен е да я търси. Всеки човек е ценен с комплекса от качества, които притежава, нелепо е да приемаш характера, отричайки външността и обратното. Не бива да унижаваме човека заради това, че не съответства на идеала в главата ни.

Източник: chetilishte.com

Приказка за една неродена любов - 12.04.2009 23:57

 ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО НЕСЛУЧАЙНА!

      К и Р бяха най-добри приятелки. Веднъж двете приятелки решили да отидат на плаж и за да бъде по-интересно К поканила едно момче да отиде с тях. В пък на свой ред поканил В. Това се случило на 19 юни 2007 година. От тогава животът на Р се обърнал на  360 градуса.
     Както се пее в една песен: "Когато за първи път те срещнах, прости ми ти, не те познах, но ти ми спомняше за нещо, което дълги дни копнях." Да, Р го срещна, но разбра, че с нейната приятелка К харесват едно и също момче. Р се оттегли, за да запази приятелството си. В и К станаха двойка.
      Веднъж Р, К и В излязоха заедно. Р се чувстваше  като излишна и не само - видът и мисълта за щастливата двойка я изгаряше отвътре. К се досети за чувствата й, защото никаква истина не би могла да остане дълго скрита. Р реши, че трябва да се дръпне от В и К и да си намери приятел.
      Не след дълго двойката К и В се раздели, но си останаха приятели. Р се терзаеше от мисълта тя да е предтекстът, под който В да може да вижда К, но в същото време беше и радостна, защото това беше единственият начин Р да е близо до В и дори да контактуват. Но и този вид връзка между К и В не продължи дълго.
       Когато К и В престанаха да се виждат, Р загуби възможността да бъде до В. Тогава Р реши, че В е загубена кауза и усилено започна да го търси в другите момчета. Първият опит претърпя пълен провал, също и вторият, и третият... Никой не можа да замести В и което бе по-лошо - с всеки изминат провал Р все повече копнееше за него. Ужасяваше я мисълта да остане без приятел, защото тогава започваше да мисли за него.
Тя се опита да поддържа някакъв контакт с В. Достатъчно й беше само тя да е край него. Само че той не й даде и този шанс. Тя искаше да му даде всичко, което приятелката й К не успя и знаеше добре какво иска той.
      Веднъж, когато Р най-много имаше нужда от приятелско рамо, В единствен се отзова и тя се почувства окрилена.
Краят на историята наближава. Р имаше рожден ден. Ставаше на 19 години. Тя измисли всякакви начини да прекара рождения си ден с него, но всички опити бяха отблъснати по не много красив начин дори грозен.
      Остава великият въпрос: Ако две години не бяха достатъчни да те забравя, дали ще ми стигнат още две да те намеря в някой друг?

Wildrose ®

Отвори ръка, за да не загубиш свободата си

В миналото в Африка използвали много интересен метод за улавяне на маймуни. Целта е била животните да се хващат живи и без наранявания, за да може да се транспортират в някой зоопарк в Америка. По един изключително хуманен начин ловците използвали много тежки съдове с дълги и тесни отвори, в които поставяли ароматни плодове. Този тип капани те оставяли насред джунглата. На следващия ден имало по една маймуна, хваната във всеки от тях.

Вероятно се чудите как го постигали? Маймуните, привлечени от аромата, отивали и разучавали съда и плода вътре в него. След като се уверявали, че няма никаква опасност, те пъхали ръцете си вътре и хващали плода. Но точно в това се кореняла хитростта на капана. Те не можели да извадят ръцете си, докато държат с тях плода – гърлото на съда било прекалено тясно. Обаче не им хрумвало да оставят плода и да се освободят. Тъй като бутилките били много тежки, те не можели да ги носят и така оставали хванати в капана.
Звучи нелепо, нали? Но този капан улавя и нас. Понякога толкова силно се вкопчваме във вещи, хора, идеи, мисли, че просто не можем да избягаме от тях. Толкова много сме се вглъбили в тях, че отказваме или забравяме да ги пуснем, да се измъкнем от капана и да продължим напред. Превръщаме се в техен роб.
Бъдете нащрек за тези коварни капани, които дебнат от всеки ъгъл. Ако все пак случайно попаднете в тях, не забравяйте да освободите ръцете си!

Източник: www.gnezdoto.net

Често човек действа под влияние на емоциите,без да си е изяснил ситуацията, без да отчита всички възможни решения, или без да обмисли последствията. Затова много често изборът му води до неоптимални резултати и след това прилага маса усилия за да поправи положението.
Мъдреците казват, че при вземане на решение трябва хладен ум, което означава изключване на емоциите и включване на разума. Но е трудно това да се направи „на ход“, защото при нас преобладават емоциите, а не разумът. Затова съществуват различни методи и техники, позволяващи „да се изпусне парата“ (да се усмирят емоциите) и да се изчисти бъркотията в ума, за да се задейства разумът за решението на по-сложни въпроси.

Метод за изясняване на ситуацията
В тази статия ще опиша техника за изясняване на ситуация, като техниката се състои в това да се подреди всичко по рафтовете, да се отстрани бъркотията и да се разбере какво решение е най-правилното. Методът е известен като Квадратът на Декарт и често го наричат техника за вземане на решение.
Авторът на тази техника за прояснение на ситуацията е френският философ Рене Декарт, който е бил и математик, физик, механик, физиолог, а също и автор на метода радикалното съмнение (философия) и основоположник на алгебричната символика и аналитическата геометрия. Колкото до конкретната техника, то тя безусловно е проста и гениална.
В „Квадрата на Декарт“ се използват четири въпроса, позволяващи да се преизчислят, проанализират и разберат всички плюсове и минуси както на положителното, така и на отрицателното решение на всеки проблем.
На таблиците по-долу виждате различни варианти на формулировките на тези четири въпроса на Декарт. Главното е да се разбере същността, защото може да се подбере всяка формулировка, най-подходящата за всеки конкретен въпрос. По-долу ще бъдат приведени примери за работа с Квадрата на Декарт с различни формулировки и по различни теми.
Работейки с Квадрата на Декарт и разпределяйки по квадратчетата наличните данни, вие понякога можете да забележите недостиг на важна информация за вземане на правилното решение и тогава този пропуск трябва да се запълни. По време на работата с четирите въпроса, когато анализирате ситуацията от различни гледни точки, излишните емоции утихват, умът се успокоява и всичко се изяснява. А когато ситуацията е достатъчно изяснена, става вече много лесно да вземете правилното решение. Тази практика, като правило, не изисква много време.
Как се работи с практиката за вземане на решение
Ще ви трябва голям лист хартия (или няколко) и химикал, също може да използвате компютър или друго подходящо устройство, макар че това е по-малко нагледно и не много удобно. Много по-неефективно е да правите техниката на ум, макар в критични случаи може да се наложи и така ще бъде по-добре отколкото изобщо да не правите нищо.
И така, избираме проблем или ситуация, с която ще работим, а също и предполагаемото решение. Именно това предполагаемо решение ще обработваме и разглеждаме от всички възможни страни.
Ще разгледаме четирите въпроса на Квадрата на Декарт в най-простата и понятна форма. В интернет те се срещат в малко по-объркани и сложни формулировки, затова аз ги преформулирах на понятен език и максимално просто:

Какви са плюсовете, ако ТОВА се случи?	Какви са плюсовете, ако ТОВА НЕ се случи?
Какви са минусите, ако ТОВА се случи?	Какви са минусите, ако ТОВА НЕ се случи?

Или

Какви са плюсовете, ако ТОВА се случи?	Какви са минусите, ако ТОВА се случи?
Какви са плюсовете, ако ТОВА НЕ се случи?	Какви са минусите, ако ТОВА НЕ се случи?

Двете схеми работят еднакво ефективно. Първата е „официалната“ схема на Декарт:
1. Какви са плюсовете, ако ТОВА се случи?
2. Какви са плюсовете, ако ТОВА НЕ се случи?
3. Какви са минусите, ако ТОВА се случи?
4. Какви са минусите, ако ТОВА НЕ се случи?
Алтернативната схема на построяване на Квадрата на Декарт, която може да се окаже по-удобна (това е индивидуално):
1. Какви са плюсовете, ако ТОВА се случи?
2. Какви са минусите, ако ТОВА се случи?
3. Какви са плюсовете, ако ТОВА НЕ се случи?
4. Какви са минусите, ако ТОВА НЕ се случи?
Под думата „ТОВА“ се подразбира предполагаемото решение на проблема или ситуацията. Т.е., ние обработваме плюсовете и минусите на предполагаемото решение, а също и плюсовете и минусите от отказа от предполагаемото решение.
Пример. Да допуснем, че имаме непреодолимото желание да си купим нещо, но имаме проблем с парите и виждаме, че предполагаемото решение е да се „вземе кредит“.
И така, листа делим на четири квадрата (или правоъгълника) и във всеки отгоре с едър шрифт пишем въпрос – така е най-удобно. Най-добре е формулировката да се конкретизира съобразно вашата ситуация. В дадения случай ще бъде примерно така:

1. Какви са плюсовете, ако взема кредит?	3. Какви са плюсовете, ако не взема кредит?
2. Какви са минусите, ако взема кредит?	4. Какви са минусите, ако не взема кредит?

Когато във всеки квадрат запишем въпроса, започваме да изписваме съответните плюсове и минуси – всички, които ни идват на ум. Не е задължително да се запълват квадратите по някаква схема; пишете в тази последователност, в която идват отговорите. Важното е да не объркате квадратите. Можете да пишете съкратено, но важното е вие добре да си разбирате съкращенията, просто хвърляйки им мимолетен поглед. Старайте се да изпишете колкото се може повече, дори „несъществени дреболии“, защото те могат в края на краищата да изиграят решаваща роля (да наклонят везните).
По-долу в таблицата ще видите други примери на формулировката на въпросите на Декарт. Ако са ви по-понятни и удобни от горните, използвайте ги.

Какво ще стане, ако ТОВА се случи?	Какво ще стане, ако ТОВА НЕ се случи?
Какво няма да стане, ако ТОВА се случи?	Какво няма да стане, ако ТОВА НЕ се случи?

Краен резултат от обработката на Квадрата на Декарт
Запълвайки квадрата на Декарт, ще почувствате как изчезва объркването на мислите и се изяснява ситуацията. Когато объркването е изчезнало в достатъчна степен, ще почувствате, че емоциите са затихнали, „главата е охладняла“, има ясно разбиране кое решение ще е вярното. С други думи, започвате да чувствате гласа на разума, „хладен“ и „спокоен“, и го приемате. Решението, взето въз основа на хладния разум (или здравия смисъл, с отчитане на всички възможни последствия), се оказва най-правилното. Не винаги тези решения са идеалните, защото не винаги можете да имате всичката необходима информация за най-добрия избор, но във всеки случай дадената техника на вземане на решение ще ви окаже безценна помощ. Разбира се, при необходимост, може и трябва да се запълнят пропуските, ако информацията не ви е достатъчна за оценка на плюсовете и минусите на обработваното решение.
В процеса на работа с квадрата на Декарт може да забележите, че обработваното предполагаемо решение може да се окаже неподходящо и да ви дойде на ум друго решение, което да се окаже много по-уместно и тогава можете да започнете да обработвате него по същия начин.
С помощта на тази техника можете да обработвате най-разнообразни проблеми и възможни решения. В процеса на работа става изчистване на ума и неутрализация на негативните емоции, избавяне от илюзиите и изгаряне на материалните желания. Така че използвайте техниката, тя изчиства съзнанието и води към разумност, повишава способността да се предсказват последствията и избавя от маса потенциални неприятности.

Превод от руски Таня Темелкова

Източник: spiralata.net

Как да отговорите на едни от най-досадните въпроси

На всички са ни задавали нетактични и дори груби въпроси. Кога ще се жените? Кога ще имаш деца? Да не си надебеляла? А ние се питаме – защо хората не си гледат работата? Дали с тези въпроси се опитват да се самоизтъкнат за наша сметка? Дали пък не ни завиждат? Или просто са зле възпитани? А когато тези въпроси ни ги задават приятели и роднини, става още по-неприятно – хем не искаме да ги обидим, хем искаме да защитим достойнството си. Може би най-добрата тактика е да проявим малко чувство за самоирония, с която да прекратим досадните въпроси. Затова ето  няколко идеи за иронични отговори.

10. Те винаги са готови да дадат експертно мнение за дрехите, прическата и грима ви. 

 9. За съжаление, някои роднини задават твърде много нетактични въпроси.

8. Понякога е по-добре да се шегувате, вместо да наранявате нечии чувства.

7. Ако някой се опитва да ви казва какво да правите, добавете малко ирония към вашите отговори.

6. Ако някой наруши личните ви граници, преминете към режим "глупаво момиче".

5. Този метод наистина работи.

4. Има хора, които не разбират значението на думата "не". 

3. Те също така обичат нетактичните въпроси. 

2. Понякога честния отговор е най-остроумен.

1. Ето универсалния отговор: Не правете неща, които не искате да правите.

Илюстрации: Leisan Gabidullina

Източник: Brightside.me

Пъкленият план на дявола

Веднъж сатаната събрал всички демони. В приветственото си слово той казал: "Ние не можем да забраним на вярващите да ходят на църква. Ние не може да им забраним да се молят и да четат Библията. Не можем да ги спрем да общуват с техния Спасител Исус Христос. След като установят връзка с него – ние веднага губим властта си над тях. Но ние можем да откраднем тяхното Време, така че те винаги да са заети – да не могат да се молят и да се покаят за греховете си и да забравят за Бога."
"Това е, което трябва да направите" – продължил дяволът. "Трябва да им се попречи да контактуват с Бога и да поддържат тази връзка през целия ден."
"Как да го направим?" – извикали демоните.
"Занимавайте хората с дреболии, измислете безброй начини да запълните съзнанието им с всевъзможни ненужни неща и проблеми, за да нямат време да мислят за себе си и за това дали живеят правилно. И най-важното, внушавайте им желанието за материално богатство.
Нека стремежите им да са за спечелване на възможно най-много пари, за да купуват автомобили, апартаменти, вещи. Нека да печелят все повече и повече пари, за да ходят по ресторанти и кафенета, да купуват скъпи и модни дрехи, да правят скъпи ремонти в своите апартаменти и да ги пълнят с модерно обзавеждане. Изкушавайте ги да харчат, да харчат и да затъват в дългове.
И когато ги превземе желанието за лично обогатяване, преследването на парите и кариерата – те няма да имат необходимост от своя Бог...
Убедете жените да остават до късно на работа, а мъжете – да работят 6-7 дни в седмицата, по 10-12 часа на ден, така че да нямат време да се занимават с техните семейства и да отглеждат децата си.
Не позволявайте на родителите да прекарват време с децата си, за да могат децата им да се скитат от сутрин до вечер по улиците и да попадат в лоша кампания, след което те ще престанат да учат и нищо хубаво няма да им се случва.
Когато семействата им се разпаднат, а това ще бъде скоро, домовете им вече няма да бъдат убежища от натиска на работата и трудностите в живота. Те ще са самотни и отчаяни, а след това вече ще им помогнем лесно да потънат в печал...
Стимулирайте ги да купуват телевизори, телефони и компютри, за да работят постоянно и да изразходват все повече време за гледане на телевизия.
Сложете на масите в кафенета много списания и вестници. Поразявайте съзнанието им с новини и реклами 24 часа в денонощието. Нека пред очите им им да има хиляди реклами. Запълнете пощенските им кутии с каталози и брошури, с предложения за безплатни продукти и фалшиви надежди.
Показвайте в списанията и по телевизията слаби, красиви модели, така че мъжете да смятат, че външната красота е най-важното нещо и да са все по-недоволни от жените си.
Направете така, че жените им да са прекалено уморени, за да не дават на съпрузите си любовта, от която те се нуждаят. Това бързо ще унищожи семейството!
Така хората все по-малко ще мислят за Бога, за вечността и за душите си...
На големите християнски празници ги отвличайте с празнична суматоха, трапези и пиянски веселби, така че да забравят истинския смисъл на тези празници.
Направете така, че хората винаги да са твърде заети, дори и за да отидат сред природата и да се наслаждават на Божието творение. Изпълнете живота им със скандали, тревоги и недоволство, с безброй празни и маловажни неща...
Нека винаги да са заети, заети, заети!!!
Нека да нямат време да отидат на църква и на литургия, да нямат време за молитви, да не се сещат за Бога...
Това ще работи! Това ще работи! Това е велик план!"
Демоните щастливо се оттеглили и се заели с изпълнението на пъкления план.
Въпросът е дали планът на дявола е успял?

Източник: gnezdoto.net

10 психични заболявания, които често бъркаме с черти от характера си

Много често обясняваме екстравагантното поведение на някого с неговия характер. Но какво, ако за това има и нещо друго? Брилянтните американски психотерапевти Аарон Т. Бек и Артър Фрийман разкриват някои тайни от човешкия темперамент в тяхната книга "Когнитивна терапия на нарушенията на личността". Ето лист с 10 личностни черти, които могат да причинят проблеми на хората, ако не ги контролират.

1. Небрежност

Тази категория включва хора, Които винаги искат повече да почиват и по-малко да работят. Разбира се, това е просто човешко желание, някой от нас често отиват твърде далеч. Например, ако служител на една компания взел няколко болнични отпуска в рамките на една година запетаи и взел няколко почивки много неплатени дни, А също така и успял да закъснее за работа много пъти, психологът, вероятно, би му поставил диагноза антисоциално нарушение на личността. Както и да е, има още няколко симптомa, които го потвърждават.

• Чести немотивирани лъжи;
• Желание да се живее за сметка на другите;
• Често напускане на работа без последващи планове за назначение което означава "отиване никъде";
• Осъществяване на непланирани покупки и следователно за губене на пари (човекът трябва да купим необходими продукти, вместо това си купува нова игра за неговия Play Station).

Управлението на времето и наградите могат да помогнат в борбата с антисоциалността. Може да е добра идея да напишете какъв подарък ще си дадете за това или онова постижение (например, да живеете според плана за няколко дни) и да се придържате към графика поне един месец, за да развиете навик. Също така, когато има такива нарушения, психолозите препоръчват упражнението "преглед на избора". Когато проблемът бъде записан и всички възможни изходи от него се разглеждат заедно с техните предимства недостатъци, това може да помогне за вземането на рационални решения.

2. Срам/ срамежливост

Насърчената срамежливост може да се превърне в пълна изолация и нежелание за установяване на връзки с външния свят с течение на времето. Хората, които са на ръба на психичното разстройство, престават да чувстват силни емоции и се опитват да се ограничат от контакт с други хора, поради което често избират отдалечено работа или други дейности за които не са свързани с общуването. Хипертрофирана интроверсия води до шизоидно разстройство наличността, което има следните симптоми:

• Безразличие към критика или похвала;
• Липсата на близки приятели или присъствието само на един близък приятел;
• Тенденция да се сънува често и нереалистично;
• Свръхчувствителност, която човек се чувства уплашен, за да покаже на околните.

Възможно е да се предотврати заболяването С помощта на няколко метода. Един от най-полезните и всяка групова дейност като уроци по рисуване, изучаване на чужд език за посещаване на йога или обучение по пилатес. Можете да използвате обикновен жизнен хак за борба с нарастващата мизантропия. Вместо да използвате фразата: "Аз не обичам хората..." казвате: "Не ми харесва това нещо (черта, дреха, външен вид, навик и т. н.)". Този подход ще ви помогне да създадете нова концепция, че има нещо добро в хората, освен лошо.

3. Отлагания

Тази категория включва бунтовници, които не искат да следват правилата на обществото. Тя се изразява чрез отлагане на необходимите действия за по-късно. Практикуването на отлагането може да доведе до пасивно-агресивно разстройство наличността, което често води до хронична депресия. Малко въстание в училище или колеж е нормално нещо и няма нужда да се търси болест в него. Въпреки това, следните симптоми могат да покажат, че отлагането се измества към нова фаза на развитие:

• Раздразнителност в отговор на искания да се направи нещо не много приятно за обикновено за повечето хора, като миене на чинии, почистване на котешка тоалетна, изхвърляне на боклука и други;
• Много бавен темп на работа и лошо качество;
• Обидчивост към полезни съвети от околните затова как да свършим по-добра работата и по-бързо;
• Необоснована ядосана критика към хората, които имат власт.

Сложността на профилактиката се крие във факта, че човек обикновено мисли, че това не е тяхна вина. Упражнението, "Преглед на изборите", което вече е описано по-горе, ще пасне добре на тази ситуация . Също така, социалната игра, където човек може да се поставина мястото на други хора, за да разбере чувствата си, може да помогне значително. Такава терапия ще спре напредъка на отлагането и ще направи човека по-чувствителен към другите.

4. Импулсивност и темперамент

Човек, който не се опитва да контролира гнева си, има висок риск от развитие на гранично личностно разстройство. Един от типичните симптоми на такова заболяване може да бъде остра и немотивирана промяна на мнението в пълна противоположност. Да речем, днес мислите, че пържени яйца влияят зле на стомаха и ги мразите, но вдругиден започвате да ги готвите за закуска. Разбира се, простата импулсивност не крие опасности. Въпреки това, ако тя върви заедно с темперамент и следните симптоми, си струва да й се обърне внимание:

• Нестабилни приятелства и романтика;
• Често необмислено пилеене на пари (щеше да си купиш кафе машина, но купи втори телевизор, например);
• Невнимателното шофиране на ръба на катастрофата;
• Промяна на настроението без видима причина и чувство на хронична скука

Добра профилактика за това би било управление на гнева и различни обучения за самоидентификация. Самоконтрол с малки награди също може да бъде полезно. Например, ако ще си купувате кафе машина и си я купите без да получавате половината от артикулите от магазина, възнаградете себе си с нещо, за което сте мечтали дълго време.

5. Самопорицание

Хората, склонни към самопорицание могат лесно да бъдат наречени щрауси, защото те са склонни да крият главите си в пясъка всеки път, когато искат да се скрият от проблеми. Този синдром в психологията се нарича избягващо личностно разстройство. В напредналите случаи могат да се появят пристъпи на паника, депресия и нарушения на съня. Самокритиката е полезна в малки дози и това ни подтиква да се саморазвиваме повече, но това е изключително опасно за психичното здраве в прекомерни количества. Трябва да се чувствате притеснени, ако забележите следното:

• Силно и мигновено недоволство от критики или неодобрение;
• Избягване на нови контакти, достигащи абсурд (например отказ от повишение, ако това изисква общуване с нови хора);
• Увеличаване на потенциалните трудности, физически опасности или риск от обичайни действия;
• Да се въздържате от общуване с хората заради страха да кажете нещо нередно.

Отрицанието на фалшивите прогнози ще бъде полезно упражнение в този случай. Трябва да запишете своите прогнози за действието, което ще предприемете. Например, "ако отида в неизвестен магазин късно вечерта, ще бъда ограбена." След като извършите това действие, запишете резултата. Ето защо, следващия път, когато имате съмнения или негативни прогнози за нещо, отворете бележника си и прочетете бележките си, за да се уверите, че нищо страшно няма да се случи.

6. Подозрителност

Всички сме параноици от време на време и е съвсем нормално. Но някои хора пресичат всички възможни граници с тяхното подозрение-те проникват в социални медии, сметки, подслушват телефонни разговори и дори наемат частни детективи. Човек, чието подозрение го кара да изпълнява такива отчаяни действия, може да страда от параноично личностно разстройство. Това разстройство върви заедно със следните симптоми:

• Неразумно недоверие на партньора си;
• Търсене на скрити значения в обикновените действия на хората (например, вашият съсед блъска вратата са се затвори, специално за да ви дразни);
• Склонност да се счита всеки около вас за виновен;
• Липсата на чувство за хумор и неспособност да се видят смешните неща в ежедневните ситуации.

Добър метод за борба с хроничното недоверие е да се създаде списък на познати хора и сложи знак плюс, противоположно на имената им всеки път, когато те отговарят на вашите очаквания. Например, вие се страхувате, че вашият любим ще забрави за съществуването ви на фирмено парти, но те постоянно ви наблюдават през цялата вечер. Ето защо, следващия път, когато се съмнявате в нещо, просто погледнете броя на знаците плюс и вашето недоверие ще изчезне.

7. Всеотдайност

Да бъдеш зависим от близки приятели и членове на семейството е отличителен белег на всички бозайници, включително хората. Съвсем нормално е да разчитате на други, но прекомерната зависимост се счита за зависимо от личността разстройство в медицината. Главният белег, който сочи, че има психично заболяване, е затруднение или дори неспособност да се вземат решения, без да се получи одобрение от човек с власт. Освен това, болестта протича заедно със следните симптоми:

• Съгласяване с околните, дори и да не са прави;
• Усещане за дискомфорт, когато сте сами, и нуждата да направите нещо, за да предотвратите самотата;
• Извършване на неприятни или унизителни действия, за да угодите на някого;
• Неразумно обсебващи мисли, че всеки около вас ви предава.

Най-добрият начин да се борим с това разстройство е да съберем доказателства за нашата компетенция. Например, "Аз съм добър шофьор" или "Приготвил съм добър доклад на работа" и т. н. Всеки път, когато искате да поискате одобрение от някого, просто погледнете в списъка и той ще ви даде увереност.

8. Емоционалност

Прекомерната емоционалност и чувствителност могат да бъдат симптом на хистерично личностно разстройство, което също се нарича истерия. Желанието да привлечете вниманието е естествено за човек, освен ако не прерасне в изблици на гняв и пристъпи. Отличителната особеност на това разстройство е силно емоционалната реч и в същото време липсата на подробности в нея . Например, отговорът на въпроса: "Как изглеждаше майка ти?", вероятно ще бъде нещо като: "Тя беше много добра". Ето някои други признаци на разстройството:

• Постоянно търсене на подкрепа, одобрение и похвала от високо уважаван човек;
• Неспособността да се концентрирате върху една задача за дълго време;
• Емоциите бързо се променят;
• Непоносимост към отлагане с постоянно желание да се прави нещо.

Един от най-добрите начини да се борите с истерия е да работите с таймер. Трябва да зададете таймера на 30 минути или 1 час и да извършите само една задача в рамките на това време. Въпреки че изглежда лесно, всъщност, това упражнение ще бъде трудно да се изпълни, защото е доста трудно за прекомерно емоционални хора да останат на едно място. Освен това, за тях е трудно да си определят цели, защото обикновено мечтаят за нещо прекрасно, но неопределено, ето защо друг полезен метод би бил да се определят точни цели. Например, получете повишение за 2 месеца, научете се да готвите Ризото до нова година и т. н.

9. Перфекционизъм

Отчаян перфекционизъм е на път да се превърне в обсесивно-компулсивно личностно разстройство. Развитието на болестта обикновено се свързва с факта, че обществото оценява качества като внимание към детайла, самодисциплина, емоционален контрол, надеждност и подчертана учтивост – и хората се пристрастяват към посрещането на всички тези очаквания. Това става, когато всички тези перфектни качества се превърнат в истинска катастрофа: емоционално блокиране, идеализъм и психологическа нееластичност. Перфекционистите трябва да се притесняват, когато забележат следните тенденции:

• Нежелание да посветите време на себе си в страх да не станете непродуктивни;
• Отказвате да се отървете от ненужните неща с мисълта, "може да ми потрябва един ден...";
• Патологичен страх от грешка;
• Желанието да свършите работа вместо другите поради мисълта, че никой друг не може да го направи толкова качествено, колкото вие можете.

Трудно е за перфекционистите да останат на едно място, защото тяхната природа изисква незабавни действия, затова психолози препоръчват практикуване на ежедневна медитация като слушане на музика със затворени очи или получаване на масаж. За да се консолидира успехът, е полезно да се записва колко неща са били направени в дни без релаксация и в дните, когато е имало. Това ще убеди перфекционистите, че почивката не им пречат да бъдат продуктивни.

10. Повишено самочувствие

Повишеното самочувствие е много по-добре от себепорицанието, но също така има и някои ограничения. Усещането да си умен, привлекателен и просто най-доброто от най-доброто може да донесе на човек нарцистично личностно разстройство. При наличие на такова разстройство е доста лесно да попаднете в депресия, като усещане за малоценност и други "ползи", които хората с повишено самочувствие обикновено имат. Ето симптомите, които следват това разстройство:

• Скрит или явен гняв в отговор на всяка критика;
• Използване на хора за постигане на вашите собствени цели;
• Очаквате специално отношение към себе си (например, всеки трябва да ви пусне да минете първи, дори ако никой не знае защо);
• Силна завист и постоянни мечти за немислимо богатство.

Основният проблем с нарциса е несъответствието на очакванията и реалността, които произвеждат странични ефекти като усещане за безполезност, чести промени в настроението и страха от неудобство. Едно от упражненията за борба с разстройството е намаляването на листа с желанията до достижимост. Например, да вземете чифт хубави обувки в най-близкия магазин за обувки, вместо да мечтае за луксозен автомобил.

Илюстрации: Алена Царкова 

Източник: BrightSide.me

Защо е добре да се научим да мислим

Ако намерим време и се заровим в биографии на успели хора, с които е пълен книжния пазар, няма начин да не стигнем до един извод: те са постигали целите, които са си поставяли и защото са се настройвали на успех. Вероятно, ако непрекъснато са се раздирали от съмнения, ако са виждали навсякъде само препятствия, но не и скрити възможности, то те са щели да се разминат с желаната цел.
Но откъде да се снабдим с така нужната ни увереност в действията си? Как да бъдем последователни и настойчиви в пътя си към постигане на това, което силно желаем? Още повече, че света в който имаме късмета да живеем, не винаги е дружелюбен към нас – по-скоро е зареден с всевъзможни препятствия, с несигурност и непредсказуемост.
Това, от което се нуждаем е скрито в самите нас – то е нашия ум. Ако той е силен, то ние ще разполагаме с могъщ съюзник за преодоляването на различните и неизбежни изпитания, през които преминаваме в живота си. Ако се научим да мислим то ние няма да изпадаме в депресия, защото ще приемаме живота такъв, какъвто е. Без това е невъзможно да се противопоставяме и на неизбежните трудности, с които е изпълнен пътя ни.
Нашето мислене е “платформата”, на която ние откриваме своите си оригинални хрумвания. То ни насочва да правим разлика между истинското и фалшивото, да се ориентираме в динамично променящия се свят.
Когато веднъж запитали Алберт Айнщайн, кое му е помогнало най-много при създаването на теорията на относителността, той отговорил: “Да измисля как да мисля по проблема”.
Но днес различни изследователи с тревога отбелязват, че все повече хора са се отучили да мислят. Японско проучване установи: хората оглупяват, защото все повече разчитат на мобилни устройства и по тази причина не натоварват достатъчно интензивно мозъка си. Тези, които са над 40 години, имат много по-добра памет в сравнение с поколенията, които са под 20 години.
Една от основните причини за това е, че последните са израснали с удобствата на компютрите и преносимите устройства.
Комисията по образование на Ирландия стигна до извода, че използването на SMS крайно негативно се отразява на грамотността на учениците. Те все по-често допускат граматически и пунктуационни грешки.

Тъй като тези съобщения силно се отличават от фонетиката на устната реч, у учениците се забелязва намаляване на словесния им запас, те все по-често използват опростени жаргонни езикови конструкции.
А британският ми колега – проф. Тата Брабазон от университeта Брайтън твърди, че търсачката на “Гугъл” лишава младите хора от любопитство и способност да бъдат критични към поднасяната информация.
Според нея интернет дава прости отговори на сложни въпроси. Последицата от това е, че учениците и студентите не могат да разберат дали отговорите се явяват сериозни научни разработки или са базирани на повърхностни идеи и дилетантски заключения.
Неслучайно Япония – страна с образователна система, за която можем само да мечтаем, се готви за сериозни промени точно в нея.
Тамошни учени предложиха да се отделя повече време за развитие у децата на способност да мислят и да умеят да изразяват своите мисли. Да бъдат креативни – една от най-важните предпоставки да си успешен в епохата на Четвъртата индустриална революция.

Да се научим да мислим днес е приоритетна задача, ако искаме да сме успешни и печеливши.
Мисленето ще ни помага да се адаптираме към непрекъснато променящата се среда, да бъдем активни и предприемчиви, да правим най-добрия избор от множеството алтернативи. Да сме наясно, че каквато и цел да си поставим, тя става достижима, ако се фокусираме в търсенето на нестандартно решение. Да се оказваме на нужното място в нужното време.
Да не се страхуваме от промените, а да се приспособяваме своевременно към тях. Да виждаме перспективи там, където другите забелязват само проблеми.
Да не търсим оправдания, а да поемаме отговорност за действията си. Да подлагаме всичко на съмнение и да не позволяваме на други да определят личностната ни стратегия на развитие.


Да не се стремим да бъдем харесвани от всички. Да не се интересуваме дали поведението ни непременно ще съответства на очакванията на другите – ние играем своите си роли на сцената на собствения си живот. Безсмислено е да се сравняваме с другите и да губим ресурси – време, средства, труд, за да ги настигнем и надминем. Печелившата стратегия е да се състезаваме единствено със себе си. Затова е добре да се научим да мислим.

Източник: kreativen.bg

Женската енергия струва скъпо

Хубава млада жена. Тя си има мъж. И любов. Всички думи са казани, всички обещания са дадени. Сигурно има и някакви действия, но те не са й известни. Той решава всичко сам (по неговите думи). Кое е „всичко“, не е ясно. С ремонта се занимава тя. Проблемите си в работата споделя с приятелки, защото той има много по-важни неща за разрешаване и рядко е на линия.

От какво се нуждае тази жена, никой не я пита. И никой не й помага. Просто тя не може да има сериозни неприятности (според него). Затова той дава щедри обещания за истинска любов и грижа, когато всичко се нареди. Тя чака светлия момент.
Друга хубава млада жена. Също с добра връзка. Тя има и две малки деца и бивш съпруг, който й осигурява жилището и други материални блага. Отношенията с настоящия мъж са сериозни. Предлага да й помогне с ремонта на колата. Когато се оказва, че трябва и да плати за него, ентусиазмът му се изпарява. Не участва и в покупката на нова спалня (на която и той спи). Те продължават да се виждат.
Има и една друга, не особено хубава жена (според околните). Тя си няма мъж – по-точно такъв, който да я причисли към жените „със сериозна връзка“. Тя има мъже приятели - без „любов“, без секс. Няма думи, няма обещания, няма светло бъдеще. Само топло и мило настояще. Един от приятелите й поправя колата. Друг й дава заем за ремонт на жилището и лично ръководи работата по него. Някой й помага в бизнеса като я среща с необходимите хора.
Какво дава в замяна тази жена? Не знам. Предполагам, че е нещо важно, от което те имат нужда. Възможно е това да са искрени и задушевни разговори, самочувствие, топлина и внимание. Защо това им е достатъчно? Защото тя самата цени онова, което им дава. Защото тя е сигурна, че нейната женска енергия струва скъпо и приема мъжките действия в своя живот като равностойна замяна.
Или може би защото тя не е обвързана с резултата. Никой не й е толкова необходим, че да търпи всичко и да прощава на всеки.
По-скоро тя знае, че може да избира, вместо да се привързва към първия, който е казал: „Обичам“.

Източник: Gnezdoto.net

Автор: Лилия Ахремчик 

Етикети

Седя си вкъщи и гледам през прозореца. Времето е топло, нетипично за февруарски ден. Гледам, децата играят народна топка в двора. С тях е и момчето, което е хомосексуалист от ромски произход. Всички играят заедно, безгрижно. Гледката ми стопля сърцето. Това е същото момче, което ме поздравява всеки път с усмивка и пита как съм. Другите подминават поздрава му с ироничен смях и учуден поглед, че отвръщам на жеста му. "За възпитанието, любезността и човечността не съществуват пол, раса, религия и сексуални предпочитания." - отговарям аз и продължавам по пътя си.
Ние обичаме да слагаме етикети на хората, които ни заобикалят. Обичаме да съдим. Това е така, защото се чувстваме непълноценни. Един по-умен от мен човек (Ейбрахам Маслоу) е измислил йерархия на потребностите, която обяснява много неща. Ще се опитам да я обясня простичко. За да бъде щастлив, пълноценен, ефективен и продуктивен един човек, първо трябва да бъдат задоволени петте негови потребности. Започваме с най-елементарните от тях - физиологичните. Той трябва да диша чист въздух, да е нахранен и напоен, да не му липсват ласки, да разполага с достатъчно време за сън и отмора. Липсата на физиологични потребности води до влошаване на здравето. На следващо място са сигурност и любов. Сигурността свързваме с подслон, лична безопасност, здраве, сигурност за семейството и собствеността. Последните две са уважение/самоуважение и самоусъвършенстване. Без уважение към самите себе си не можем да уважаваме и другите, а ако не уважаваме другите, и те няма да уважават нас. Без самоуважение и увереност няма как да се реализират творчеството и духовността на човека.
Забелязали ли сте как дете се свива и стиска очи, когато някой замахне да го удари? Страхът затваря очите и свива душата - страхът от незадоволените потребности: страхът да не бъдеш приет в обществото, защото си различен, страхът от грешка, страхът от безизходицата... За да се опълчиш на страха е необходимо да излезеш от зоната си на комфорт. Това обаче е много Болезнен процес, защото означава да пречупиш себе си, а колкото по-голяма е промяната (фрактурата), толкова повече боли. За да изградиш, да построиш света, за който мечтаеш, първо трябва да изкорениш нетолерантността, да разрушиш предразсъдъците и да разкопаеш егото си, защото ние сме социални същества и без контакт с другите ще загинем.
Но да се върнем на пирамидата на Маслоу. Защо я споменах? И какво общо има това с момчето от ромски произход, което си пада по момчета. Живеем в държавата с най-ниските заплати. Често парите не стигат за храна и подслон. За да си ги осигурим, често се лишаваме от необходимите ни сън и почивка. А институциите измислят всевъзможни начини да ни вземат и малкото за което имаме. И докато се усетим, ходим със скъсани дрехи, ровим по кофите за храна и спим по пейките и кашоните в студа. Докато тези, които ние самите сме избрали да ни управляват, живеят в палати, хранят се със скъпи храни и карат скъпи коли. Не! Това не е насърчително слово за бунт, а просто описвам картината, която виждам. Това ни дразни, вбесява, разстройва... Но единственото, което правим, е да плюем. И си плюем. Защото така е по-удобно. Който не действа, не греши! Недоволни от положението си, можем да направим само едно-единствено нещо - да плюем. Да се заяждаме с различните от нас, да лепим етикети от типа: всички роми са крадци, всички ислямисти са убийци, хомосексуализмът е извращение, мястото на жената е в кухнята, жената трябва да се превъзпитава със сила, за да е кротка. Децата също трябва да се бият, за да са послушни! Възрастните винаги са прави! Ако една жена е красива и поддържана и в същото време - успешна в живота, то тя задължително си проправя път, минавайки през леглата на мъжете.
Защо съдим? Или по-скоро кога? Когато на нас нещо ни липсва. Правим го от завист, че някой има повече или от ненавист и омраза, че не прилича на нас и/или не споделя нашите възгледи. Първият случай често води до втория. Отразява се и на самочувствието ни. Когато ние не се харесваме, и другите не ни харесват. Този проблем има само две решения - правилно и грешно. И те са субективни - или да се промениш, или да започнеш да се харесваш, или да изравниш другите със себе си посредством хули, обиди и готовите модели - предразсъдъци. Не е възможно да направиш другите по свой образ и подобие. По-лесно е да излееш кофата в езерото вместо езерото в кофата. Нали?
Лесно е да залепиш етикет, дори когато нямаш такова намерение. Случва се, защото често гледаме картината през своите очи, но не я виждаме цялостно, защото сме се фокусирали в една определена точка, или пък я пречупваме я през собствената си призма. Това може да се дължи на страха, забързаното ежедневие или пък просто да сме решили, че останалата част не си струва да се гледа. Понякога оставаме сама със себе си и мислите си. Натискам пауза и превъртам всичко на забавен каданс. Така виждам неща, които първия път съм пропуснала. Като младото момиче, което се държи егоистично като принцеса и харчи парите на приятеля си, но на вас ви изглежда, сякаш няма чувства към него. Ако я наблюдавате достатъчно дълго, ще забележите, че двамата са щастливи. Нещата, които прави тя за него, всъщност изглеждат миниатюрни във вашите очи или дори не ги забелязвате, но за него значат много, и това е най- важното. Младите хора често правят грешки. В тяхната игра отсъства жокер "Помощ от водещия", а "50:50", "Обади се на приятел" и "Помощ от публиката", често са ненадеждни.
Написах доста неща. Това обаче не е поредната статия пропаганда под надслов "Трябва да сме такива и такива" Трябва? Аз всъщност изобщо не харесвам тази дума. Не изпитвам желание да ви уча как да живеете живота си. Ако сте прочели всичко до тук и съм ви накарала да се замислите за нещата от живота, това наистина е победа за мен. Но основната ми идея е просто да ви пожелая: "Обичайте се, ама истински, и бъдете себе си без да пречите на останалите!

Wildrose ®

Смисълът е в служенето на другите. Ние за това сме родени

Когато бях на 10-годишна възраст, дядо ми се пенсионира и се преместиха с баба ми отново да живеят в родното им село. В онази къща, където бяха отгледали единственото си дете, скъпата ми и обичана майка.

Аз бях много щастлив от този факт и едва дочаках да свърши учебната година за да отида и да прекарам лятната си ваканция при тях. Сигурно всяко дете има по-близки и специални отношения с някой от възрастните членове в своето семейство и за мен този човек бе любимата ми баба. Може да се каже, че основно тя се е занимавала най-много с мен, още от самото ми раждане и от нея съм научил най-важните за мен житейски уроци, които се опитвам да следвам и да прилагам на практика в живота си и до ден днешен.
Сега ще ви разкажа за един от важните или може би за най-важния урок, който научих от моята баба.
По онова време хората в селата живееха доста по-различно, задружно, повече духовно и по-малко наблягаха на материалното. Постоянно си помагаха, подкрепяха се и не личеше да има каквото и да е съревнование или духовна отчужденост между тях. Едно от нещата, които ме впечатли бе това, че всяка сутрин от всички къщи излизаха хора и почистваха пред техните домове, а улиците в цялото село винаги блестяха от чистота. Баба ми също метеше пътя пред нашата къща всеки ден, а често я виждах да замита улицата и по цялата й дължина.
- Бабо! Защо метеш и пред другите къщи? – не се стърпях и я попитах една сутрин.
- Как, защо? – погледна ме учудено тя. – Да помогна на съседките! Може на някоя от тях, днес да не й е добре, друга да е заета с по-важна и неотложна работа. Аз така и така съм излязла да мета, здрава съм, имам сили, ще замета и пред техните къщи, а пък утре някоя от тях ще почисти пред нас. Смисълът на живота е в служенето! Хубаво е всеки човек да служи на другите хора! Ние за това сме родени.
- Какво? За това ли, бабо, сме родени? – погледнах я учудено аз.
- Да, синко! Точно за това. – усмихна се тя.
- Не те разбирам! – продължих да я гледам още по-учуден. – Обясни ми! Защо е така?
- Сега ще ти обясня. – отговори ми тя и остави метлата и лопатата в двора, а после си изми ръцете на дворната чешма и влезе в къщата. – Измий се и ти и ела да ти разкажа. – провикна се баба ми през отворената врата. Измих си ръцете и аз, а когато влязох вътре я заварих седнала на масата с кутия шоколадови бонбони, пред нея.
- Любимите ми бонбони! – възкликнах аз и посегнах с ръка към кутията.
- Почакай! – хвана ми ръката тя. – Тази ръка е създадена да служи на останалите части от твоето тяло и на целия ти организъм! Сега с нея ще си вземеш бонбон и ще го сложиш в устата си. Ръката ти, ще усети ли вкусът на бонбона?
- Не! – отговорих и аз.
- Така е, насладата от бонбона ще я усети устата ти, но от неговата енергия ще се ползва целият ти организъм, включително и ръката, с която си го взел и сложил в устата. Да предположим, че тази твоя ръка в един момент реши, че трябва да служи само на себе си. Колко полезна ще бъде тя? Ако я засърби горната й част, ще може ли да се почеса сама?
- Не! – ококорих се замислено аз.
- Точно така! Не може. Ако служи само на себе си, тя ще бъде почти напълно безполезна, но за другата ти ръка и за всички останали части от твоето тяло, ръката ти е изключително полезна и много необходима, нали?
- Да! Така е бабо! – съгласих се аз.
- Така е и при хората. Ако един човек е решил, че трябва да служи само на себе си, той ще бъде точно толкова безполезен, колкото е и ръката, която се обслужва сама, но на другите хора, човекът може да служи добре и да им бъде много полезен. Сега, разбра ли, че всеки човек е роден да служи на другите хора и не само на хората, но и на животните, на птиците и на цялата природа?
- Разбрах! – извиках доволно, аз и я целунах в знак на благодарност за получения ценен урок. После излапах набързо три бонбона, които бързо се стопиха и изчезнаха в моята уста, но мъдрите слова на любимата ми баба си останаха, все още са в моето съзнание и често си спомням за тях, когато поглеждам към някоя много „специална" ръка или когато наблюдавам поведението на някой още по-специален човек.

Източник: Валентин Начев; "Къде се ражда любовта?" 

Как да съчетавате обувките с различни видове поли

Понякога изборът на правилно облекло става наистина труден, когато трябва да го съчетавате с обувките. Винаги искате да изглеждате добре и да се чувствате комфортно. За тази цел предлагам на вашето внимание наръчник по съчетаване на обувки с популярните видове пола, според стилистите в модната индустрия. Ето правилата и някои препоръки за 3 традиционни дължини на полата.

1. Тип молив + ниски удобни токчета

Този тип поли са класика, която никога не остарява. Днес те са подходящи не само за офиса, но и за навън. Полите могат да бъдат с различни дължини, цветове и шарки и  изработени от различни материи. Така че можете лесно да изберете такава, която съответства на вашия стил. Дизайнерите препоръчват носенето поли тип молив с ниски удобни токчета. Дори можете да опитате с чехли. Също така токчета с каишка са добро попадение, особено за полите с дължина до коляното или по-дълго.

2. Пола тип лале + покрити глезени + отворени пръсти 

Пола тип лале получава името си заради формата, която подчертава бедрата и женските извивки. По този начин, правилният чифт обувки трябва да издигне образа на фаталната жена, жена с тайна. Изберете чифт в цвета на полата с обувки с прикрити глезени и отворени пръсти. Например обуйте чифт боти с отворени пръсти при хубаво време. Носете чифт гладиаторски сандали с каишки в горещ ден. Острите обувки също могат да бъдат решение, ако се чувствате неудобно с отворени пръсти. Или, ако сте истинска бунтарка, комбинирайте полата с чифт маратонки.

3. Клоширана пола + токчета по ваш вкус

Стилистите имат само един съвет за клошираните поли -  винаги трябва да ги комбинирате с високи токчета. Изберете височината и вида на обувките според вашия вкус и повода.
Вземете сандали на платформа за горещ летен ден. Купете чифт отворена обувка тип деколте за вашето интервю за работа или обуйте ботуши на висок ток в дъждовния есен следобед. От вас зависи, просто намерете съответстващ цвят и плат.

4. Пола тип "прегърни ме" + плоска подметка (освен ако не искате токчета)

Това е типът пола, който подхожда на всяка жена, независимо от формата на тялото. Що се отнася до точният чифт обувки, това е една от полите, която ви дава свободата да избирате и експериментирате. Много дизайнери ще я съчетаят с чифт сезонни ниски обувки. Но ако си мислите да опитате чифт високи токчета, не се спирайте.

5. Пола тип A-линия + токчета отново?

Проблемът с тази пола е, че това прави краката ви изглеждат по-къси и бедрата ви -по-широки. Така че, високи или средно високи токчета са най-добрият вариант, за да се създаде тънък силует. Изберете вида на петата според ежедневното си ходене и времето. Но ако ви е удобно да сте визуално по-къса, чувствайте се свободни да съчетаете полата си с чифт маратонки.

Колкото до трите класически вида пола в зависимост от тяхната дължина, това са къса, средна и дълга. Вижте следните съвети за тях от модните дизайнери.

6. Мини пола + ботуши

Както всеки друг вид пола, късите поли могат да се намерят в днешно време, изработени от различни материи и в различни цветове. Но стилистите единодушно съветват да ги комбинирате с ботуши. Можете да вземете чифт кубинки с дантели, за да направите имиджа си по-хардрок. Или се опитайте да сложите тип мъжки кожени обувки с орнаменти, за да изглеждате по-небрежно.
През зимния сезон чифт ботуши с дължина до коляното ще бъдат добър избор за вашата къса пола. А ако предпочитате да се придържате към обувка, вземете си чифт отворени отгоре обувки тип деколте с изразена пета.

7. Пола със средна дължина + нещо небрежно

Средната пола може да бъде идеалната основа за вашия неофициален летен гардероб. Можете да я комбинирате с ярки аксесоари и няколко вида обувки. Например, можете да обуете чифт маратонки. Ако имате оголено рамо в тоалета, ще изглеждате замечтана и готова за дълга романтична разходка. Или можете да поставите ниски равни сандали в съответстващ цвят. Ако предпочитате обувките, изберете нещо с отворени пръсти и средно висок ток.

8. Дълга пола + високи токчета или платформа

Дългата пола е създадена да подчертае талията ви. Можете да я комбинирате с колани или жилетки в подходящи цветове. Що се отнася до обувките, модните специалисти казват, че тук е мястото за токчета и платформи. През лятото можете да комбинирате дългата пола със сандали на висока платформа. През зимния сезон, обуйте чифт боти на високи токчета в съответстващ цвят.


Илюстрации:Сергей Расковалов
Източник: BrightSide.me

Слугинята, Принцесата и Кралицата

Прислужниците мечтаят за добрата фея, принцесите за очарователен принц, кралиците не мечтаят, а действат.

Прислужниците смятат, че се случват чудеса, с принцесите те наистина се случват, а кралиците ги правят сами.

Прислужниците са слаби, но изглежда силни, принцесите са силни, но изглеждат слаби, кралицата може и без маска.

Прислужниците идват предварително, принцесите закъсняват, кралиците пристигат навреме.

Прислужниците обвиняват себе си, принцесите обвиняват другите, кралиците правят изводи.

Прислужниците не знаят как да печелят, принцесите не умеят да губят, кралиците не се състезават.

Прислужниците не се интересуват от дракони, принцесите ги ядат дракони, а кралиците се сприятеляват с драконите.

Защото прислужниците не се интересуват от дракони, принцесите се страхуват от тях, а кралиците ги опитомяват.

Прислужниците, дори хубавите, се смятат за грозни, принцесите, дори и грозни, смятат себе си за красавици, а кралиците нямат време чак толкова да се заглеждат в огледалото.

Прислужниците могат да не ги забележат, принцесите не могат да не ги забележат, кралицата не може да бъде незабелязана, когато това е необходимо.

Прислужниците са покорни, принцесите са капризни, кралиците са дисциплинирани.

Прислужниците искат да получат похвала, принцесите – внимание, кралиците – опит.

Прислужниците преглъщат униженията, принцесите отмъщават за тях, а кралиците не е възможно да бъдат унижени.

Прислужниците обичат, принцесите позволяват да ги обичат, кралиците не се замислят кой кого.

Прислужниците всичко разбират и търпят, принцесите разбират само това, което те искат, кралиците всичко разбират и си отиват.

Прислужниците не са в състояние да изискват, принцесите не могат да чакат, кралиците знаят, че за всичко си има време.

Прислужниците не искат да пораснат, принцесите не искат да остареят, кралиците знаят, че за всичко си има време.

Прислужниците виждат света в черно, принцесите – в розово, кралиците – в черно, розово и във всички останали цветове.

Със слугините е лесно, с принцесите – сложно, с кралиците най-малкото – е интересно.
Да си слугиня е трудно, да си принцеса е лесно, да си кралица, най-малкото, има смисъл.

За да си слугиня просто трябва да те наемат, да си принцеса – да се родиш, а принцесата става кралица, когато свърши страхотно много работа и има невероятен късмет.

Прислужница е длъжност, принцеса е порода, а кралица- титла.

Източник: bg.checkonline4you.com

Война от думи

Много си мисля за нашето общество тези дни.
Започнах да свиквам всяка дискусия, по който и да е въпрос, да буди полюсни, истерични реакции на крайно отрицание в едната или в другата посока. Направете си експеримент – кажете нещо, дори и маловажно и ще видите как веднага ще се намерят други хора, които да отрекат мнението ви. Ще се намерят и такива, които ще се нахвърлят върху другите и ще започне словесна война, каквито сме виждали по „задните дворове” на Далчев, по много български кооперации.
Война от думи, лоши чувства.
Ако думите можеха да убиват, вече да сме се избили.
А ти се усмихваш.
Рязко се различаваш от средата, брато. Трябва да сме тъжни и сдухани, да плюваме всички и всичко. Да мразим дори и съседите. Не само в блока или в селото, а и чисто географски – турците такива, румънците онакива, гърците и тях ги знаем... Турци, дето се правят на италианци.
Чакай, бе, защо да мразим? Защото нещо се обърка в живота ми, братле. Верно, не учих, не беше модерно. В казармата ги биехме тия от университета. Какви времена бяха!
Мрази, за да те видят. Ама никой не те вижда. То с омраза на става. Неприятните в компанията всеки ги избягва – пийнат две ракии и стават големи мъже. Всяко трето семейство е скарано заради делба. Брат с брата се разделя и са като врагове за цял живот. Дръпне някой напред и другите го хвалят – „тоя е в играта”. А играта спира като се счупи предницата на баварецо, дето в Германия са забравили, че го има.
Пиши това с трите букви на стената и да бегаш, бате. Нали уе?
Гледаш, дзвериш се, но спокойно, написал си „есе”. Новото трибуквие. Тръкни, за да спечелиш.
То това ти остава – живот ли е да го опишеш...
Хайде, да се замислим, гледайки все долу, в какво се превръща живота ни. Втренчени в другите, забравяме себе си. Мислейки другите, плуваме в кална баня. А колко малко му трябва на човек, убеден съм. Добра дума, усмивка, малко толерантност и търпение. Малка услуга, когато това е нужно, помощ, състрадание. Все малки неща, които могат да променят цял един живот. Твоя живот.
Усмихни се, когато някой ти се усмихва. Изкорениш ли завистта, яростта и неверието от себе си, ще промениш много неща за всички около теб.
Затова не бъди кисел. Не бъди клюкар, не бъди гадняр. Бъди човек и живей. Защото не всичко зависи от хора, които дори не знаят, че съществуваш.

Източник: btvnovinite.bg; Светослав Иванов, 120 минути

Гледайте по-малко телевизия - тя се бори за вашия ум

Проучвания сочат, че на 65 години повечето от хората вече са прекарали цели 9 години от тях пред телевизора. Средно човек е втренчен между 2 и 4 часа в неговия екран. Дали е много или малко това се усеща при сравнение с други негови дейности: същият този средностатистически човек за пълноценно общуване с децата си харчи около 15 минути на денонощие.

За милиони хора на планетата телевизорът се е превърнал в основен източник на информация и развлечение, своеобразно божество, пред което трябва да се прекланяш всекидневно. И у нас около 4 милиона души сядат пред него всяка вечер, когато започват информационните предавания. Немалко от тях заспиват ей така, вперили очи в мигащия екран. За тази пъстра публика телевизорът е основен наставник, който им разяснява, кое е добро и кое е лошо, кое е значимо и на кое не трябва въобще да се обръща внимание.
Малцина си дават сметка, че разликата между телевизионната реалност и истинския живот е, колкото оттук до Луната. Защото по-голям манипулатор от телевизията все още не се е появил. Тя разполага с огромен арсенал от средства за хипнотизиране на зрителя – монтаж, смяна на ракурси, шум, музика, светлини, образи...
Според указанията на собствениците на канала едни теми стават приоритетни, други се отразяват бегло, а трети нямат никакъв шанс да попаднат на екрана. Информацията се поднася максимално сдъвкана и готова за поглъщане и от най-неуките. Неусетно, ден след ден телевизията подменя в своя зрител базисни ценности, изгражда у него нужните на нейните господари готови модели за мислене и поведение.
Неслучайно телевизията днес е основният инструмент за промиване на мозъци във всяко общество, в това число и в нашето. Всичко – спорт, култура, бизнес, политика се поднася като стока. Срещу това собствениците на телевизионни канали получават баснословни печалби от различни политически и корпоративни организации.
В блестящата си книга “Надхитрени от случайността” видният ливански и американски икономист и есеист, консултант на МВФ – Насим Талеб, твърди, че журналистиката се е превърнала в сериозна заплаха на нашето време. Причината за това, според него, е, че докато светът става все по-сложен, журналистите приучват умовете на хората да опростяват заобикалящата ги реалност.
И е прав г-н Талеб. Специални проучвания сочат, че телевизионната журналистика допринася за интелектуалната деградация на милиони хора. През 1985 г. американски изследователи започват експеримент, който трае четвърт век. Американци на възраст от 18 до 30 години с различен произход са били наблюдавани на две и пет години. В края на изследването са оцелели 3247 души. Участниците в експеримента са били изследвани чрез когнитивни тестове – определяли са скоростта на реакциите им, равнището на вербалната памет, общото ниво на интелектуалните способности. Изводът: колкото повече зрителите са се заседявали пред телевизора, толкова по-влошени са били техните умствени възможности. Доказано е, че гледането на телевизия е способно да доведе мозъка до много по-ранно остаряване, отколкото е заложено от природата.
Един от писателите-мъдреци, на когото обичам да се позовавам – Марк Твен, преди повече от век е написал:
"Бедата е, че глупаците – които представляват огромното и съкрушително мнозинство в нашата и във всяка друга нация, истински вярват на това, което четат по вестниците."
Вероятно, ако се беше родил по наше време, той би написал същото, но би заменил печата с телевизия. Както и по времето, когато Марк е тракал на пишещата си машинка, така и днес глупаците се множат в геометрична прогресия. Защото възприемат казаното и показаното от екрана като истина от последна инстанция.
Всяка информация трябва да се подлага на съмнение – неслучайно един от най-важните белези за интелигентност е развитото критично мислене. Ако не проверяваме чрез алтернативни източници това, на което попадаме, ще имаме неверни представи за реалността. Искаме ли да намираме истината трябва задължително да следим медии с различни собственици и ориентации. Също, като в стария виц за двамата евреи. Те седяли на пейка в Берлин, единият четял фашисткия вестник “Фьолкишер Беобахтер”, а другия – еврейски вестник. Вторият го поглеждал от време на време, после не издържал и го скастрил:
– Арон, как не те е срам да четеш този нацистки парцал!
А той се усмихнал хитро и му отговорил:
– Чета го, за да си подобря настроението. Ако преглеждам еврейския научавам, че в Германия има нацизъм, в Полша – антисемитизъм, Америка няма да приема евреи, а британците блокират Палестина. Само ужасни новини! А в нацисткия вестник чета, че евреите управляват света, определят политиката, контролират Америка, държат световните пари... И така хубаво ми става...
За разлика от книгата телевизионната информация не ангажира мозъка ни – тя директно се усвоява. Нещо повече – тя ни пречи да мислим, защото тази дейност изисква фокусиране, концентрация. Но точно това не ни позволява гледането на телевизия – случващото се на екрана ни разсейва, отвлича, не ни оставя време, за да го осмисляме.
Разбира се, днес никой не може да бъде манипулиран, ако сам не пожелае това. Хората, които работят в различните телевизионни канали сами са направили избора си и просто си вършат работата, за която им плащат. Виновен за това, че му перат мозъка си е сам зрителя, който заради мързел и невежество ограничава източниците си на информация до един или два канала, сайта... Така той губи една от най-важните предпоставки за социална реализация, заложени у него от мъдрата природа – сам да определя съдбата си. Той предоставя това на ловки и омайни манипулатори, които дирижират мислите му, следователно направляват и поведението му.
Никога в миналото човечеството не е разполагало с толкова богати, разнообразни възможности за информиране, както ние днес. Но това благо, ако не знаем да боравим с него – да имаме чувство за мярка, критично мислене, способност да селектираме и филтрираме различните послания, се трансформира в наша вреда.
Ако ме попитате, коя е печелившата стратегия, честно ще ви отговоря: гледайте, колкото се може по-малко телевизия. А аз въобще не я гледам – предпочитам да си чета книги и да се ровя в сайтове, които сам съм оценил като стойностни. Така мога не само да се ориентирам в това, което става и предстои да се случи, но и да научавам, кой има интерес то да се случи точно така. И защо е заинтересован другите да мислят за случващото се по определен начин.
В древността се е родила една велика мъдрост: всички войни започват най-напред в умовете на хората. Дали ще бъдеш човек с програмирано поведение, послушен сляп следовник на политически и корпоративни интереси, които в крайна сметка диктуват политиката на всяка медия, или сам ще играеш ролята си на сцената на собствения си живот, зависи от самия теб. И от никой друг.

Източник: kreativen.bg