Когато обичаш, не погубваш. Не се примиряваш. Не предаваш.

 Не обичаш истински жена

преди да си й загрявал чай,
когато е болна,
преди да си й давал второ одеяло,
когато цялата я втриса студ,
преди да си целувал лицето й,
макар и кожата й да не е перфектна.

Не обичаш истински жена,
ако не си я лъгал, че си добре,
когато всъщност всичко те боли,
ако не си успокоявал нея,
когато ти си се нуждаел от утеха,
ако не си удрял друг наум,
само защото й се е усмихнал.

Не обичаш истински жена,
ако твърде много обичаш себе си.

Обича само мъжът, осъзнал,
че болката й е по-важна от неговото щастие.

Когато обичаш,
не погубваш.
Не се примиряваш.
Не предаваш.

Когато обичаш,
не гледаш с удоволствие
как душата на любимата
гние като настъпени
есенни листа,
а умът й се пълни с кал,
донесена с твоите обувки.

Когато обичаш,
не бягаш,
не раняваш,
не живееш
за сметка на чужд живот.

Когато обичаш,
трябва да си мъж.
Ти отдавна не си и човек.

автор: Елизабет Декова

Източник: chetilishte.com

Анатомия на самотата

    

      Днес ще ви разкажа една история. Героите и събитията са измислица, макар че много от вас могат да се припознаят. Разказвам я, за да ви събудя от сънищата на заблудата, че вината е в другите, а не във вас самите и да ви накарам да разберете, че вие сами ковете съдбата си, а не обстоятелствата, които ви се случват.

Иван и Мария са хора на около 20 години, родени в началото на XX-ти век. Това е време на патриархат - на жената над 20, която още не е омъжена, се слага срамният за онова време етикет "стара мома", неженените се облагат с ергенски данък, мъжът е длъжен да вади достатъчно пари, за да издържа семейството си, а жената - да се грижи за семейството и да върши сама всичката домакинска работа. Времената са трудни, защото хората, за които се разказва в нашата приказка, не са партийци, а обикновени селски хора. Те се борят всеки ден да задоволят елементарните си нужди. Борят се да оцеляват, да нахранят децата си и да им дадат шанс да постигнат това, което те самите не са успели. За любов просто не е оставало време дори да се помечтае.

      На Иван и Мария им се раждат дъщеря и син - Калина и Димитър. Младото семейство предава на децата си това, което е научило от своите семейства - мястото на жената е в кухнята и с децата, мъжът трябва да работи здраво, за да носи пари в къщи, трябва да се оженят на всяка цена млади, а любовта е просто фантазия от едноименния роман на бразилския писател Бернардо Гимараеш - "Робинята Изаура". По заръка на мама и тате Калина завършва заветното висше образование и паралелно с това се жени и ражда дъщеря - Елица на 20-годишна възраст от мъжа си Георги, който мама и тате са й избрали. Междувременно соца пада и идва времето на демокрацията.

      Макар че е живяла в онова време, Калина успява бързо да се адаптира към новото време и бързо се еманципира - гледа си детето, ходи на работа, готви и върти къщата. Георги е кротък човек и понеже е ходил в казарма, се е понаучил на това-онова и помага на жена си с грижите - къпе и приспива детето, чисти, пере и мие чиниите. Но когато Ели е болна или се налага да се вземе важно решение, касаещо семейството, Георги се дистанцира и оставя жена си да се справя, защото е възпитан, че всичко, свързано със семейството е задължение на жена му, а не негово. Той така и не успява да се адаптира, защото това не е в мъжката природа. Така освен сегашните задължения на Калина й се налага и да работи, за да съществуват тя и семейството й тук и сега.  

      Така се минават 7 години. Накрая Калина не издържа и се развежда. Когато двама родители се разделят, в този момент те са обсебени от себе си и не виждат нищо друго. Единствената им цел е да се унищожат един друг, а през това време детето им пропада в пропастта между тях и си мисли: 

"Защо им е на двама души да се събират с подпис да живеят заедно, след като не се понасят? Защо ме учат, че трябва да се омъжа млада и да родя само за да продължа рода си? В крайна сметка ние сме хора. За нас уж са присъщи чувства. Но моите родители не изпитват любов нито помежду си, нито към мен. А щом те не ме обичат, никой няма никога да ме обикне. А след като и аз не знам как се обича, как ще обикна някого? Тогава защо да се женя и да раждам? Оказва се, че те изискват от мен неща, които те самите не са успели да постигнат. Защо трябва да се пресъздавам техния неизживян живот?След като техните планове за мен са кауза пердута, трябва да си направя собствени."

      И в крайна сметка на дъщерята Елица се налага да се приспособи към новата ситуация. Решава да прави, каквото на нея й допада. С малко помощ успява да разбере, че случващото се в нейното семейство не е утвърден модел навсякъде и решава въпреки всичко да се научи на любов - да я дава и да направи всичко възможно, за да я получи. Оказва се обаче, че разводът е станал тренд и хората вече не вярват в приказки, особено мъжете на нейната възраст, които продължават да бъдат възпитавани по вече познатия модел, според който възпитаното с крясъци и бой да е послушно момченце се превръща в мъж без твърда позиция, който не понася крещящи жени, правещи фасони. Той тотално блокира във всяка ситуация, защото никога не е учен да се оправя сам - само да слуша мама, за да няма крясъци. Тук сценариите са два: или да слуша жена си и да изпълнява, за да не се налага да слуша крясъци (така хем избягва конфликти, хем избягва блокажите в ситуациите, защото решенията ги взема друг) или остава сам и запълва самотата си с вещи. При вторият сценарий той се учи сам да взема решения, но си и дава сметка, че не може да се довери на партньор. Тези мъже привличат само материално ориентирани жени, които като тях са приели за квинтесенция на живота си да имат всеобщата завист или възхищение благодарение на притежанието. А най-тъжното е, че такива типажи и от двата пола продължават да създават семейства без любов и без умисъл, да правят деца, защото трябва, а в същото време да си играят като порастнали деца с играчките си, докато техните собствени плачат и се молят за внимание и обич. Или да се развеждат заради "несходство в характерите". Колко удобно го разбрахте сега! Дори разходите по развода вече не ви вълнуват, защото сега е модерно да си разведен с дете на 30.

      Но да се върнем на Елица, която е разбрала, че някъде съществува истинска любов и нея я изграждат понятия като внимание, време, взаимно уважение и доверие. Решила е твърдо да я търси и да не се отказва. Тя е наясно, че за да получи това, което иска, първо трябва да даде. И тя се раздава - дава доверието си на кредит. Всеки път обаче с всеки опит историята се повтаря - изоставена или принудена да си тръгне. В началото тя обвинява себе си. Пита се: "Къде сбърках"? Опитва се да разбере мъжката природа, общува с различни нейни представители, чете психологически книги за това защо и как мъжете се разминават поради различния си начин на мислене, не се страхува да задава въпроси. В един момент осъзнава, че проблемът не е само в нея. Също както родителите й са се разминали заради това, че майка й не се чувства жена, защото се налага да се справя сама, а баща й не се чувства мъж, защото никой никога не го е оставил и/или научил да бъде такъв. Така Ели разделя мъжете на няколко вида:

- слабохарактерният и готов на всичко, за да не остане сам;

- "емоционалният турист" - връзкофобният, който запълва самотата си с вещи и временни удоволствия (Ако му излезе късметът. Обикновено умните жени бягат с 200 км/ч от такива.);

- маминото синче, което е свикнало за собствените си нужди и проблеми да разчита на мама, баба или техни заместници;

-  мъжът, който е бил влюбен, раздал се е на 100%, разочаровал се е, страдал е и се е заклел пред себе си от сега нататък повече да не минава през това каквото и да става и която и да му е насреща, защото за него вече всички са еднакви. (Не целя да омаловажа мъжките чувства. Те са важни колкото женските и ги уважавам, ако не прескачат гореспоменатата границата).

      Някои от тези модели на поведение се комбинират. Общото между тях е липсата на приспособимост у мъжете(за което до някъде е виновна генетиката) и удобното решение на проблема - "Да си купим "самота", за да се чувстваме по-малко самотни. 

Самата Ели, също имаше проблеми да успее да достигне до тези мъже. Първият тип носи сигурност и спокойствие, но с него тя няма идентичност. Тя е просто тая, дето ще му решава проблемите и ще му роди деца. От него тя не може да получи подкрепа, защото тя е свързана със самостоятелно вземане на решение, на което той, не е научен и не е проявил желание да се научи. На него по-скоро му подхожда някое тихо и послушно момиче като него. Връзкофобният е като пенсионер в супермаркет - само се възползва от излязлата промоция, а Ели не е толкова глупава и не е благотворително дружество. За него никоя не би била подходяща. Ели не е рехабилитационен център за емоционално счупените мъже, нито изпитва нужда да бъде майка и домашна прислужница на чужди духовно непорастнали деца. Тя обича свободата да живее без предразсъдъците на соца. За нея обратното е равно на будна кома. На нея й трябва решителен мъж, с твърда позиция, който да може да мисли и да се справя с всичко, дори и да му се наложи чужда помощ. Трябва й гъвкав мъж, който да върви наравно с нея и да гледат в една посока. Непостоянните мъже я карат да изпитва несигурност, че усилията й  ще се оправдаят. Това я натъжава, плаши и започва да ги притиска, за да я получи. Вече живеем в общество, където всеки от двата пола трябва да е взаимозаменяем не за да може да съжителства поотделно, а да замества другия, когато това е необходимо. Също като историята за кан Кубрат и демонстрацията със съчките. Те всичките са подобни и една по една се чупят лесно, но заедно трудно биха се прекършили. 

      За да сме силни заедно, не трябва да се допълваме, а да си пасваме като парчета от пъзел. Ако сме половини, ние няма да можем да съществуваме един без друг, а зависимостта вече не е любов. А какво е станало с Ели по-нататък? Това оставям на вашето въображение.

Wildrose ®

Благословен е този, който дава

 Млад студент се разхождал със своя преподавател. Докато вървели и разговаряли, на отсрещната страна на пътя забелязал чифт стари обувки, които по всичко изглежда принадлежали на бедния селянин, който работел на нивата си в близост до пътя и вече привършвал своята работа.

Студентът казал на професора: „Хайде да се пошегуваме с този селянин. Да скрием обувките му и тайно да наблюдаваме какво ще направи."

Професорът му отговорил: "Момче, никога не се шегувам за сметка на чуждата беда и нещастие. Но тъй като си богат, можеш да си доставиш голямо удоволствие от следното - постави по една златна монета във всяка обувка, а след това ще се скрием в храстите и ще наблюдаваме неговата реакция."

Студентът направил така и двамата се скрили зад един храст наблизо. Селянинът завършил работата си и скоро дошъл от полето до мястото, където оставил обувките си и своето палто.

Докато се обувал, усетил, че има нещо в обувката. Отначало помислил, че е камъче, но скоро разбрал, че това е златна монета. Бил изумен, че вижда златна монета, огледал се наоколо и след това стоял замислен известно време. Отново се огледал наоколо, но не видял никого. Сложил монетата в джоба си и тръгнал да обува и другата обувка, но с голяма изненада и в нея открил златна монета.

Изведнъж се разчувствал и паднал на колене, вдигнал главата си към небето и започнал да казва молитва в знак на благодарност.

В своята молитва той споменал за тежко болната си жена, за децата, които нямат нищо за ядене, а сега благодарение на невидимата ръка, която му изпратила монетите, най‐сетне ще бъдат спасени.

Студентът стоял дълбоко трогнат, с просълзени очи. Професорът го попитал: "Ако се беше пошегувал с него така, както смяташе, щеше ли да бъдеш по-щастлив, отколкото си сега?"

Младият мъж отговорил: "Професоре, дадохте ми урок, който никога няма да забравя! Сега наистина разбирам думите, които по‐рано така и не разбирах:

Благословен е този, който дава, повече, отколкото този, който получава! Затова, когато можеш да направиш добро, побързай, и няма да съжаляваш за това. Само следвай съвестта си и пътя на истинските ценности."

Източник: spiralata.net

7 битки, които само високоинтелигентните хора разбират

 Да си умен носи огромни ползи, но не винаги е лесно. Ето например седем проблема, с които високо интелигентните хора често се сблъскват и някои начини за решаването им.

1. Високо интелигентните хора може да се окажат под по-голямо напрежение за постигането на успех.

За хора, които винаги са се справяли добре в училище или в университета, може да има огромен натиск за постигане на успех. Очакванията на родители, приятели и учители обикновено са много високи и това често причинява страх от провал. Този страх понякога се оказва причина за загуба на мотивация и отказ от преследване на целите.

За да се преодолее тази пречка, е важно да имате добре балансиран живот. Ничий живот не се върти само около академичния успех и намирането на други начини за оценка на себе си може да ви помогне да останете самоуверени и мотивирани.

Фокусирайте се върху любовта към работата си, вместо върху резултата. Това също помага да запазите чувство за перспектива, когато нещата не се развиват по план. Високоинтелигентните трябва да упражняват умения като комуникация и нетуъркинг така, както другите упражняват математиката.

2. Високо интелигентните може да срещат повече трудности в намирането на приятели.

Умните хора обикновено търсят връзка с хора, които виждат като равни по интелект на себе си. Те може да смятат, че не си струва усилието да се търсят връзки с хора с по-ниска интелектуална мощ от своята. Това обаче понякога води до изолация и самота.

За да преодолеете този момент, може да се фокусирате върху други умения, различни от интелекта. Всеки има нещо, заради което е ценен. Приятел с добри комуникации например, може да помогне да си прекарате добре и като цяло да подобри социалния ви живот. Да цените различните умения у останалите около вас може да помогне да балансирате живота си.

3. Високо интелигентните може да са перфекционисти.

Тъй като умните хора са добри в анализирането на нещата, те бързо откриват грешките и проблемите. Тъкмо по-тази причина те може да имат чувството, че нещата които правят не са достатъчно добри, защото не са перфектни. Този вид перфекционизъм обаче, може да доведе до преработване, чувство на неудовлетвореност и ниско самочувствие.

За да преодолеете проблема, трябва да сте реалисти по отношение на работата и времето, което прекарвате вършейки я. Високоинтелигентните трябва да могат да знаят кога свършеното е по-скоро "достатъчно добро", отколкото перфектно.

Когато тръгвате срещу даден проблеем е добре да мислите какво се очаква от крайния резултат – така е по-лесно да прецените дали свършеното е "достатъчно добро".

4. Високо интелигентните често страдат от "парализа от анализа".

За умните хора често е трудно да взимат решения, защото винаги анализират информацията и се стремят да вземат най-доброто решение. Такова обаче не винаги е възможно в нашия модерен комплексен свят. Това може да доведе високо интелигентните хора до фрустрация и парализа при взимането на решения.

За да преодолеете този проблем трябва да помните, че често верният отговор не е само един. Фокусирайте се върху взимането на "най-доброто решение на базата на наличната информация" – това може да ви помогне да разбиете парализата. Виждането на всяка грешка като трупане на безценен опит също може да е от полза.

5. Може да е трудно за високо интелигентните хора да имат връзка.

Умните хора анализират прекалено много, което може да ги направи прекалено критични. В допълнение те са особено бързи в забелязването на проблемите, което ги кара да изглеждат негативисти в очите на околните. Високо интелигентните може да вярват, че има само един правилен начин да се правят нещата.

Тези заплахи често водят до конфликт и обикновено не са конструктивни от гледна точка развитието на сериозна връзка. Умният човек вижда бързо негативните неща и може да се окаже подозрителен по отношение на другите. Затова е трудно да им се довери и да оцени това, което те правят. В крайна сметка опасността да останете сами е голяма.

За да преодолеете тази опасност трябва да бъдете отворени към идеите на другите и да се откажете от вярването, че има само един правилен начин да се правят нещата. Трябва да търсите и да оценявате добрите страни на другия човек, което определено помага за една връзка да е позитивна. Комуникацията е от особено значение във всяка връзка, за да могат и двете страни да се чувстват ценени. Това коства усилия, но си струва.

6. За високо интелигентните е по-трудно да бъдат щастливи.

Поради повечето причини, които вече дискутирахме, като трудностите в развиването на пълноценна връзка или перфекционизма, на високо интелигентните хора може да им е трудно да се чувстват щастливи. Изолацията и депресията може да се превърнат в реален проблем.

За да се борите с това, е нужно да не се криете от проблемите, прекарвайки прекалено много време пред компютъра и избягвайки социални ситуации. Хората, дори тези с висок коефициент на интелигентност, сме социални животни, така че полагането на усилия да бъдем част от групата или общността носи вероятност за по-високи нива на щастие.

В крайна сметка не всичко в живота се свежда до постигането на резултати. Отделянето на време за неща, които просто носят радост ще повиши позитивните емоции, което също прави успеха по-вероятен.

7. Всеки забелязва грешките на умните хора.

Хората ще видят всяка миниатюрна грешка, която високо интелигентните биха направили. Трудно е за умните, защото това увеличава страха им от провал и засилва техния перфекционизъм. Високо интелигентните хора базират самооценката си на интелекта, затова всяка грешка може да ги удари силно.

Това се преодолява като помните, че ако някой ви сочи с пръст за направена грешка, това е негов или неин проблем, не ваш. Често околните ревнуват или завиждат за вашия интелект и свалянето ви на земята ги кара да се чувстват по-добре. Ако това все пак се случи, признайте си грешката – това е най-бързият начин другите да спрат да критикуват.

Да си умен има своите предимства и недостатъци като всяко друго нещо. Тайната да си щастлив и успешен интелигентен човек е в това да изграждаш силни страни и да преодоляваш слабостите, което се отнася за всички хора. Интелигентността не е всичко – трябват ти още умения като емпатия и разбиране, а също и добри комуникации. Използвайте интелектуалната си сила за работа върху слабостите, които имате.

Източник: MegaVselena.bg

Лампата

Имало един лекар, който бил много способен и всеотдаен и правел всичко възможно да излекува своите пациенти. Благодарение на него оздравявали хиляди хора, които били на прага на смъртта.

И ето че един ден при него се явила Смъртта и му казала:
– Виж какво, ти си наистина много добър лекар, но като спасяваш толкова хора от смъртта, нарушаваш равновесието в света. Предлагам ти сделка. От днес нататък, когато отиваш при някой болен, ще виждаш до главата му една лампа. По пламъка в нея ще разбираш дали човекът трябва да умре, или има още дни на тази земя. Слабото, гаснещо огънче ще бъде знак, че трябва да оставиш човека на мен. А ако гори силно и ярко, можеш да го лекуваш. И като гарант за нашето споразумение, ще ти оставя твоята собствена лампа. Нека бъде в теб, за да знаеш, че разполагаш със собствения си живот.

Като казала това, Смъртта изчезнала.

Един ден наскоро след това извикали лекаря при тежко болно новородено. Когато влязъл при него, той наистина видял до главата на детето лампа, в която мъждукало слабо, едва забележимо огънче. Лекарят се замислил, но му станало толкова жал за майката и за младия живот на детето, че нарушил споразумението. Той взел малко масло от собствената си лампа и долял в лампата на детето. Огънят в нея се засилил и тя засияла. После се погрижил за бебето и си тръгнал.

На другия ден отишъл в бедна колиба, в която живеело многодетно семейство. Майката била на смъртно легло, а около нея стояли притихнали седем деца. Лампата на жената светела толкова слабо, че всеки момент щяла да угасне. Прелял и на нея от маслото в своята лампа.

И така, ден след ден, историята всеки път се повтаряла. Нито веднъж не успял да спази условието на Смъртта и всеки път доливал по малко от своята лампа. Минала една година и лекарят се разболял тежко. И когато погледнал към лампата на живота си, видял, че едва мъждука.

Изведнъж до него се озовала Смъртта и казала:
– Ти доста хитро ме измами и наруши нашето споразумение. Но ето че дойде и твоят час. Днес съм дошла за теб.
Лекарят се озовал в отвъдното, в огромна зала, където били наредени много гаснещи лампи като неговата.

– За теб има нов шанс – казала Смъртта. – Тъй като не пожали своя живот заради другите, сега ти е отредена специална награда – имаш право да си отлееш масло от всяка лампа, която виждаш тук, и да продължиш живота си с още много години.

– Не, не желая да се възползвам – поклатил глава лекарят.

– В такъв случай аз вече нямам власт над теб. Ти си свободен, защото, когато човек посвети живота си на другите, той е безсмъртен.

Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята. - Сократ 

 

Източник: Gnezdoto.net

Притчата е част от книгата „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА 150 притчи за великата тайна на живота“

Преди да кажете, че искате "умна жена" в живота си, запитайте се дали можете да се впишете в нейния

 

Чувал съм мъже, че искат интелигентна жена в живота си! Бих ви насърчил да помислите над това.

Умните жени взимат решения сами, имат собствени желания и поставят лимити. Никога няма да бъдете в центъра на живота им, защото той се върти само около тях.

Една интелигентна жена няма да се остави да бъде манипулирана или изнудвана, няма да поеме вина, а ще поеме своите отговорности.

Интелигентните жени разпитват, анализират, борят се и никога не са доволни предварително.

Тези жени са имали живот преди теб и знаят, че ще продължат да го имат, след като си отидеш. Тя е тук, за да предупреди, а не да иска разрешение.

Тези жени не търсят лидер в двойката, който да следват. Те не искат да те следват или да маркират пътят ви, те искат да вървят до теб.

Тя знае, че животът без насилие е по право, а не лукс, нито привилегия.

Те изразяват гняв, тъга, радост и страх по един и същи начин, защото знаят, че страхът не ги прави слаби и по същия начин, гневът не ги прави „мъжествени“. Тези две емоции заедно с останалите я правят човек и това е всичко!

Умната жена е свободна, защото се бори за свободата си. Тя знае, че не е жертва и оцелява. Ако се опиташ да я оковеш, тя ще знае как да избяга. Не забравяйте, че е правила това преди.

Интелигентната жена знае, че нейната стойност не се крие във външния ѝ вид, нито в тялото ѝ или в това, което правите с него.

Помислете два пъти, преди да се опитате да я съдите за възраст, ръст, форми или сeкcуално поведение, защото това е емоционално насилие и тя го знае.

Така че, преди да отворите устата си, за да кажете, че искате „интелигентна, умна жена“ в живота си, запитайте се дали наистина можете да се впишете в нейния.

 

Източник: chetilishte.com

Тихият убиец на всички отношения

 

Точно се бяхме оженили, когато попаднахме с жена ми на някакъв психологически семинар. Водещият лектор се обърна към аудиторията и попита: „Каква е според вас основната причина за разводите?“

Тъй като бях ходил на предбрачни консултации, се чувствах специалист по въпросите на брака. Така че побързах да се изправя и да отговоря: „Сексът, парите и общуването!“ В същото време погледнах към жена ми и доволно се ухилих. Елементарно!

„Абсолютно невярно! – веднага каза водещият. – Това са само симптоми на истинския проблем.“

И тогава аз получих най-ценния съвет, който промени живота ми.
Лекторът продължи: „Бракът завършва с развод по една-единствена причина: високите очаквания.“

Бях шокиран. Просто не можех да проумея това откровение. Започнах да си припомням всички случаи на подобни високи очаквания, с които се бяхме сблъскали още през първия месец на съвместния ни живот. И си дадох сметка, че всъщност точно по тази причина в живота си съм имал безброй разочарования и дълбоко огорчение – не само в любовта, във всички видове отношения.

Прекалено високите очаквания наистина са отрова, която поразява всички сфери на живота – общуването с колеги и партньори, с приятели, с деца и родители...

И какъв е изходът?

След семинара сериозно се замислих по въпроса и тъй като обичам математиката, реших да съставя едно уравнение.

ОЧАКВАНЕ – РЕАЛНОСТ = РАЗОЧАРОВАНИЕ

И съответно разиграх следния хипотетичен (но напълно възможен) сценарий.

ОЧАКВАНЕ
Прибирам се изморен след тежък ден. И ОЧАКВАМ: жена ми да е приготвила вечеря; да е подредила масата, за да седнем заедно да вечеряме; да изглежда перфектно (гримирана и с прическа); да е свежа и усмихната (Защото тя е идеална!) Освен това 16-месечната ми дъщеря да стои в своето столче и да се храни тихо и кротко, без да пищи и да разхвърля храна навсякъде. След спокойната семейна вечеря всички заедно да се отправим на разходка, като в същото време „някой“ трябва да почисти кухнята и да приведе дома ни в перфектен вид. (Може би икономът или домашната прислужница?)

РЕАЛНОСТ
Прибирам се малко по-късно от обикновено и не само че няма вечеря, но дори не е предвидена. Малката крещи с цяло гърло и показва с ръкомахане, че иска да яде.
Тръгвам да намеря жена ми и установявам, че тя работи над някакъв проект, който освен че е много важен, вече е изпуснала срока и трябва непременно да завърши. На въпроса ми: „Какво ще вечеряме?“ тя отговаря с изпепеляващия поглед на преуморена и съсипана от работа майка.

Взимам детето на ръце и се отправям в кухнята да търся храна. Там ме посреща хаос, купища мръсни чинии и празен хладилник. Накрая погледът ми се спира на парче сирене и хляб. „Топли сандвичи!“ – това е спасението.

Слагам детето в столчето му, което го докарва до неописуема ярост. Намирам бурканче с пюре и след като й слагам да яде, тя се усмирява. Временно.
Приготвям сандвичите и хапваме на крак. В кухнята е пълен погром. В дневната навсякъде са разхвърляни играчки, които само чакат да ги настъпиш и да те приземят на пода.

След вечерята със сандвичите с жена ми се строполяваме на дивана, като и двамата избягваме да срещнем погледите си. Никой не проявява ни най-малко желание да се захване с почистване на къщата.

Мога да продължа с този разказ, но предполагам, че на всички е ясно как би могла да продължи подобна вечер.

Следва РАЗОЧАРОВАНИЕТО – разликата между първите две.

Както беше казал някой „Очакването е майка на разочарованието“. Факт.

Така че за да не изпадаме в тази ситуация на неизбежното разочарование, по-добре да променим реда на нещата и да сложим реалността преди очакванията. С други думи, нека животът следва своя нормален ход – първо да видим каква е реалността и после да формираме очаквания.

Някой би казал, че е по-добре да нямаме никакви очаквания. Но това е крайна позиция. Когато те са реалистични, смислени и изказани на глас, тогава има полза от тях. Тогава можете да поговорите с човека до вас и ако той не е оправдал тези очаквания, да му кажете какво очаквате от него. А защо не и да коригирате някои от тях. Тогава наистина може да промените отношенията си към по-добро и да постигнете една здрава и хармонична връзка.

И така, зарежете високите (и особено нереалистични) очаквания. Направете наблюдение над реалността – такава, каквато е. И едва тогава формулирайте своите очаквания.

И не забравяйте да кажете за тях на своя партньор.

 

Източник: Gnezdoto.net

Нарочно

 

Крада ти по един чорап, за да ме питаш къде е другият.

Затягам всичко, което може да бъде затегнато, за да ме повикаш да ти помогна.

Крия ти ключовете между възглавниците на дивана,

за да не можеш да си ги намериш и да го направя аз.

Качвам най-необходимите подправки по високите рафтове,

за да поискаш да ти ги сваля.

Слагам най-изхабените батерии

в дистанционното на телевизора,

за да ми звъннеш да купя нови.

Спирам парното,

за да стане студено и да се сгушиш в мен, когато излезеш от душа.

Изпивам ти водата до леглото,

за да ме помолиш да стана и да ти налея нова.

Имам нужда

да имаш нужда от мен.

 

Димитър Калбуров

5 кратки истории, в които може би ще познаете себе си

1. Хубавите неща се случват само когато се чувстваш добре. Хубавите неща водят след себе си още хубави неща

Джейн беше на трийсет и необвързана. Всичките ѝ приятелки имаха гаджета или съпрузи. Джейн също искаше да си има някого. Задаваше си въпроса: „Какво не ми е наред?“ Беше обсебена от идеята да си намери мъж. Когато влизаше в супермаркета, качваше се на асансьор или на самолет, винаги се питаше: „Дали той ще е тук?“
Но никога не беше.
Всяка уговорена среща се проваляше. Един от мъжете хвана пневмония и отмени уговорката. Друг напусна страната, тъй като баба му от Италия получила инфаркт. Джейн реши да опита със запознанства по интернет, но не ѝ хареса. Накрая ѝ дойде до гуша и си каза: „Не ми трябва мъж. Ще се захвана с учене. Ще си взема и куче!“
Записа онлайн курс по китайски. Свърза се с някои стари приятелки. Тръгна на театър. Започна да се радва на живота. Взе си кученце.
Сами ще познаете какво стана после. В деня, в който се освободи от фикс идеята за партньор, заваля порой от мъже.
- Привлекателен съсед спаси палето от падане през парапета на стълбите и я изведе на кафе.
- Приятел от гимназията я издири във Фейсбук, въоръжен с обичайното „Тъкмо се разведох, а ти си единствената, която съм обичал“.
- Братът на хазяина ѝ се отби да смени една крушка и остана за закуска.
А тя не търсеше. Дори не полагаше усилия. Не прекара нито минута в някой неугледен бар. Всичко се получаваше от само себе си.
2. Подсъзнателният ти ум приема инструкциите съвсем буквално. Когато посееш една мисъл, подсъзнанието ти я материализира.
Никол планираше ваканция в Бали.
– В месеците преди да замина за Бали непрекъснато си повтарях: „Единственото, което искам, е да лежа и да не правя нищо“.
– Как беше в Бали? – попитах я.
– В продължение на пет дни ме мъчеше мигрена, която премина в настинка. Прекарах цялата седмица в хотелската си стая, без да правя нищо.
Две години по-късно Никол отново замина за Бали. После ми разказа:
– Все още не проумявах, че сама бях създала болестта. Затова преди второто пътуване редовно си повтарях: „Когато отида в Бали, искам единствено да лежа и да не правя нищо“.
– И как беше в Бали?
– Още първия ден пипнах някакъв вирус; не можех да се храня и да поемам течности, не можех да чета, нито дори да седя. Прекарах пет дни в болница на системи и през цялото време не правех абсолютно нищо.
Никол още не бе приключила с Бали.
– За третата си ваканция – разказа ми тя – имах нова стратегия. Предварително визуализирах перфектната почивка. Виждах себе си и децата си здрави. Представях си с какво щастие се пускаме по водните пързалки, релаксираме край басейна, пазаруваме до насита и се наслаждаваме на чудесната храна. И най-накрая получихме идеалната ваканция.
3. Животът ни винаги е отражение на начина, по който се чувстваме.
Решаваш да ги поканиш приятелите си на страхотна вечеря в любимия си ресторант „Коко“. Обаждаш се да резервираш маса. Метр д’отелът отговаря:
– Съжалявам, но всичко е пълно.
– Какво значи всичко е пълно?
– Нямаме свободни маси.
– Но аз съм редовен клиент! Намерете ми маса!
– Съжалявам.
Затръшваш слушалката на телефона.
– По дяволите! Вечерта трябваше да мине перфектно.
Ядосан си.
Избираш друг ресторант. Храната се оказва мазна, скаридите са гадни, по целия път навръщане се препираш с жена си, а на сутринта се събуждаш с хранително натравяне.
ИЛИ...
Метр д’отелът казва:
– Всичко е пълно.
– Чудесно. И бездруго вече сме се хранили двайсет пъти в „Коко“. Трябва да опитаме нещо различно.
Обаждаш се на бившия си шеф, който знае всички най-добри ресторанти в града. Той ти препоръчва едно ново място, при това съвсем близо до дома ти.
Храната е несравнима. Завързвате разговор с двойката на съседната маса, които се оказват ваши съседи. Намирате нови приятели и на другата седмица всички заедно отивате в „Коко“.
Не е ли това тайната на живота? Случаят ще бъде против теб винаги, когато вярваш в това. Но има и друг начин да се живее: като вярваш, че Вселената непрекъснато крои планове да те направи щастлив.
4. Негативните мисли са като плъховете. Винаги прииждат на пълчища.
Първо се появява един, а после, още не си се опомнил, и вече навсякъде гъмжи от тях.
На работа приемаш обаждане от груб клиент. Първата ти мисъл е: „Мразя грубияните“.
Появява се втората негативна мисъл: „В тази работа съм заобиколена от грубияни!“
А после и следващата: „В тази работа съм заобиколена от грубияни и ми плащат зле.“
И още една: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле и не ме оценяват.“
И още: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле, не ме оценяват и, сега като се замисля, съпругът ми също не ме оценява.“
Плъховете вече са навсякъде: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле и не ме оценяват, не ме оценява и съпругът ми, а довечера трябва да му сготвя. Защо не може да се вдигне от задните си части? Казваше ми майка ми, че допускам сериозна грешка. А сега имам и главоболие. Може да е тумор!“
Нужен ти е план за изтребване и сега ще ти разкрия най-добрата стратегия, която ми е известна, за да се отървеш от плъховете. В мига, в който се появи първата негативна мисъл, задай си въпроса: „Какво хубаво има в това?“ Какво хубаво мога да извлека от конфронтацията с грубияни?
„Изграждам характера и търпението си.“
„Развивам умения за общуване, които ще ми бъдат от полза за следващата ми работа.“
„Грубияните на работното място ми помагат да ценя съпруга си.“
5. Фокусирай се върху това, което искаш, а не върху липсата му
Фред казва: „Непрекъснато мисля за пари и въпреки това съм на червено“.
В действителност онова, за което Фред мисли непрекъснато, е ЛИПСАТА на пари. Да мислиш за ОТСЪСТВИЕТО на изобилие, е пълната противоположност на това да мислиш за изобилието. Без да го осъзнава, Фред е превключил на задна предавка.
Ще попиташ: „Какво значение има?“ Огромно! Много по-голямо, отколкото хората си представят.
Колко често сте чували следната история?
В рамките на дванайсет месеца Бил кандидатства за двайсет работни места без никакъв успех. Но щом го одобряват, получава още три предложения за работа. Защо е така? Защото в продължение на цяла година той е бил фокусиран върху липсата. В мига, в който го взимат на работа обаче, енергията му се променя от „Никой не ме иска“ на „Хората ме търсят“. А когато се чувстваш търсен, хората те искат. Бинго!
Или друг пример. Една двойка от десет години прави опити да си роди бебе. Накрая решават да си осиновят – и изведнъж жената забременява! Десет години живеят с усещането за липсата на бебе. Но веднъж изпитали радостта и чувството да бъдат родители, и бебето вече е факт!

От книгата "Как работи животът", Андрю Матюс

Източник: gnezdoto.net

Къци, къци и марш оттука!

     

      Kогато бях на 20, мечтаех за семейство и деца, но след 3 години всичко се разпадна. Какво стана? Като се намесят много хора, става претъпкано и се налага влюбените да напуснат. Сега си давам сметка, че след тази връзка престанах да търся щастливия край, защото се примирих с факта, че няма да я намеря, поради ред причини, като например, че има интернет и сайтове за запознанства и жените са повече от мъжете, което им дава повече право на избор. Има много риба в морето. Освен това съзряването и фертилната възраст при мъжете и жените се разминава, затова и те се разминават. 

Светът стана материален, мъжете не бързат да се женят и да създават семейства, защото старото поколение им е заложило програма в мозъка, че ролята на мъжа е да бъде касичка. Доходи в България трудно се вадят, затова му се налага да работи на две места, за да изкарва повече пари. Така той няма време да излезе и да се запознае с някого по нормалния начин. Затова разглежда в нета. За съжаление обаче и заради двете си работи няма време и за връзка. Има време само за малко забавление набързо. Дори случайно да има желание и да намери време за връзка, той вече е приел ролята, която родителите му са програмирали - на касичка и само така се разпознава от жените в обкръжението си. Започва романс, който завършва с разбитото му сърце, защото той търси любов, а тя - парите му. Той се разочарова и се затваря за всяка следваща. Да бъде свободен и да разполага сам с времето и парите си му се услажда. Започва да завишава критериите и изискванията си към жените, но това, което вече предлага, е просто малко забавление, шепа внимание.
      Какво става обаче ако попадне на свястно момиче? Сценарият е един и същи всеки път: Усещате, че това, което казва, и това, което чувства и мисли, се не припокрива. Дава вид на сериозно ангажиран, дори на загрижен за вас. Но знайте - той иска само едно - да ви впечатли и завоюва. Казва и прави неща, които ви подвеждат да имате надежда, че може да имате дълготрайна и сериозна връзка. Когато усети, че цялото ви внимание е за него, той сменя версията и казва, че не иска трайна връзка, че не е готов за такава, но продължава да се държи влюбено и страстно и просто не можете да повярвате на думите му. Излъчва сигнали, които ви тласкат в обятията му и ви карат да се надявате, че ще се задържите там по-дълго. Обрисува съвместно бъдеще. Омайва ви с думи, внушавайки ви колко сте специални, силни и желани. Тези комплименти ви навеждат на мисълта, че има сериозни намерения. Мислите си, че сте намерили голямата си любов. Прави малки жестове на внимание или подаръци, създава ексклузивна близост и интимност, като говори на много поверителни и лични теми, като например последната си връзка, където се изкарва жертва, изоставен без истинска причина. Омайва ви и се влюбвате безвъзвратно. Създава очаквания, които не може да оправдае. Ставате си по-близки и започвате да изисквате повече. Той се плаши от тази близост и леко се отдалечава. Казва ви, че след последната си връзка е търсил само забавление, но вие изведнъж сте се оказали различна от останалите и специална. Това е малка измама. Всъщност е имал предвид: "Може да си страхотна, но не знам дали това ще е достатъчно, за да овладея този път страховете си". В този момент сте изключително предразположени да си създавате надежда и да чувате позитивното. Той споделя проблемите си с вас и вие си мислите: "Заедно ще се справим". Откровенията му ви карат да се ангажирате на 100%, а той най-вероятно вече търси задния изход. Той ви е хванал на въдицата си и сега сте негови. Постоянно ви подлага на изпитания. Държи се лошо с вас, за да види дали ще си тръгнете. Чувствате се нежелани. Всички обещания за връзка, които е дал в началото очаквате да бъдат изпълнени и сега е негов ред да дава и да изпълнява определени очаквания. Но това го плаши и затова очертава наново границите си. Сякаш съжалява за някои неща, които е казал или направил под въздействието на първоначална страст. Започват маневрите и безкрайните пътечки за бягство. Чувствате се наранени от промененото държание, от отдръпването. Чудите се къде бъркате. Опитвате се да скъсите дистанцията между вас. Но колкото повече се опитвате да се приближите, толкова повече се отдръпва той. Думите му се приближават към апотеоза но многозначността и нечестността. "Да,но"... Изречения започват да се редят като наниз, мънкат се оправдания, факти се извъртат или премълчават, измислят се събития. Сякаш това, че се държи добре с него го дразни. Мълчи оглушително и ви оставя да хабите думите си. Всичко това не е честно. И раните, които оставя, са дълбоки. Не иска да си тръгне, но със сигурност не иска и да остане. Затова си оставя отворена вратичка с изречения като: "Искам те!, Липсваш ми!, Харесвам те, но като се запитам за нещо дългосрочно с теб, ми изникват въпроси, на които нямам отговор.", които звучат абсурдно и гумено. "Трябва ми още малко време". Какво значи малко време? Истинският отговор на въпросът е: "Никога". Истината е, че: " Чувствата ми към теб се промениха, и вече не съм сигурен дали те обичам още достатъчно (или въобще). Не си виновна ти.:, но ако бъде честен, рискува да ви загуби. Живеете с постоянната надежда, че нещата ще се подобрят. И той подхранва тази надежда с неясните си думи. Ако разполагате с честна информация, щяхте да имате възможността да прецените реалистично потенциала на връзката си. Казването на полуистини ви обърква и се хващате за всяка сламка. От страх да не го загубите, се стремите да изваждате най-хубавото от изказванията му. Това е неговото оръжие срещу вас - чувате само това, което искате да чуете. И отново вие сте виновни. Опитвате отново и отново да оправите нещата, докато един ден не се усетите и не си тръгнете сами, защото, бъдете сигурни, той няма да го направи!

      Съветите ми към вас:

• Запитайте се защо попадате на такива мъже? Дали не е, защото вие самите не искате нещо сериозно? Ако самите вие няма какво да предложите, нищо няма и да получите.
• Не се залъгвайте, че хората се променят. Те нямат такава програма, заложена в себе си.
• Ако усетите дори и най-малки признаци на модела, който описах, бягайте! Вие не сте лечебница! Не смачквайте себе! Ще получите само рани.
• Ако все пак минете през това. Не ги мразете! Те живеят в техен собствен затвор и шансът да се осъзнаят и да избягат от там граничи с нула в безкрайност. Хабят толкова много енергия, за да държат чувствата си под ключ, защото мислят, че това ги прави зависими и уязвими.

      П. с.: Да си играеш с чувствата на другия, не е присъщо само на мъжа. И двата пола могат да изпълняват тази роля.


Wildrose ®

Какви са ползите от емоциите?

Има два вида хора, когато стане дума за любов. Едните са играчите, другите са емоционалните. Първите обичат тръпката от неизвестността, обичат да те накарат да се самоизмъчваш до краен предел, за да си докажат нещо. После или ставаш безинтересна капка в морето, или ставаш част от тях, ако все още дишаш. Емоционалните разкриват себе си напълно, твърде рано. Искат те по правилния начин, но искат и ти да ги искаш. Е, тук удряме на камък. Играчът никога няма да покаже истинските си чувства така лесно. Дори да залитне, после ще те шамароса и ще ти втълпи, че нищо никога не се е случвало. А казват, че противоположностите се привличали.

След като емоционалният човек вече е обявен за луд, той не пада по очи, въпреки отворената рана в гърба му. Той или Тя ще се обърне ще те погледне в очите и ще поиска втори шанс. Няма да се чувства, като жертва. Никой не обича жертвите истински. Напротив, при всяка падаща звезда, която види емоционалният, ще те пожелава мислено. Всеки път, когато часовникът на ръката покаже четири еднакви цифри, ще го целуне четири пъти и пак ще пожелае да е с теб. Те трудно порастват. Детето в тях сякаш ги води за ръка напред в живота.

Емоционалните хора не те искат на всяка цена. Има принципи, които няма да прекрачат. Когато сърцето ти е другаде, ще предпочетат да не те задържат при тях. Да имаш някого по този начин не е по силите на чувствителните. Те не се задоволяват с малко любов. Те не спират никого в полета му. Те искат да летят до крилете ти, в същата посока. И ако вятърът, който ти си хванал, е различен ще те оставят да отлетиш. Никога няма да те забравят. Няма да спрат да те обичат. Ароматът ти ще се завихря около тях като малко торнадо, когато затворят очи и след години, но няма да ти пречат да си щастлив в твоята посока и с твоя вятър.

Забранената любов съсипва емоционалните. Те мразят да крадат, а им се налага. Мразят да влизат с взлом, а го правят. Не са светци. Досието им не е чисто. Миналото им не е безупречно. Емоциите са ги заплитали в толкова сложни геометрични фигури, че триъгълникът изглежда, като проста окръжност пред техните опити да са щастливи с някого. Всичко това, за да не попаднат в затвора на връзка, която не ги прави щастливи. А те са щастливи, когато човекът до тях е щастлив.

Когато попаднат на студено сърце, хората с емоции са безпомощни. Рядко успяват да стопят леда, детето в тях им помага. Светналите очи и изпълнените с енергия думи и жестове събуждат тези със студените сърца. За да ги задържиш будни обаче, трябва постоянство. Но пък перманентното показване на емоцията води до това рано или късно да те дамгосат. И тогава, за този специален за теб човек, докато си жив, ще носиш алената буква, пък дори тя да е „Щ“. Като щастие, като щастливо луд, но все пак луд. „Що да се занимавам?“

И тогава идват сълзите. Плисва дъжд, уж да отмие болката. И вали дълго. Вали като за последно, за да скрие сълзите ти. Поне няма да се изложиш пред играчите наоколо. Ако те видят, че плачеш, ще те обявяват и за слаб. Под дъжда можеш да си себе си. Капките се плъзват по кристалните ти сини очи и се стичат бавно по отдавна нецелуваните ти устни. Странно е, дори когато емоционалните са наясно, че всичко е свършило, надеждата не умира в очите им. Всеки път, когато погледнеш техните очи, виждаш себе си щастлив. Илюзия за теб, смисъл на живота за тях. Наречи ги шибани глупаци, но те знаят, че не са. Предложи им ритуално самоубийство с усмивка, заради това, което са. Те ще го преглътнат, сякаш шепнеш нещо нежно в ухото им, едва задържайки дъха си. Сравни ги с най-големия им кошмар и пак ще искат не капките на дъжда, а твоите устни да ги целуват. Емоционалните са предани на сърцето ти. Когато умът ти се опитва да ги смачка, те чуват сърцето ти. Ще се отдръпнат от теб, ще излязат изпод чадъра над вас и ще чакат в дъжда пак да заговори сърцето ти.

Ако някой ви каже, че с времето разбитото сърце боли по-малко, ще звучи като добър съвет. „Мислиш, че не мога да живея без любовта ти, че няма да издържа и ден, ще видиш.“ Това става само по филмите и скъпите музикални клипове. Тук нарочно не пускаме този клип. Емоционалните ще се разстроят от видеото. За тях този момент никога няма да дойде.

Няма по-малко разбито сърце за тези хора. Всеки път боли повече. Времето не ги учи. Времето ги притиска. Колкото повече порастват, толкова по-малко време имат да направят някого щастлив. Знаят, че някога ще угаснат и не могат да си представят, че няма да са подарили разбиваното и лепено сърце на някого. На човек, който ще го пази, сякаш е негово.

Играчите, виж, нямат такива проблеми. Те ясно разграничават любовта от живота. Тя не им пречи да живеят спокойно и не е задължително да я има. Повечето от тях се наиграват и завършват със заместител на любовта. Не си представяйте надуваема кукла. Макар понякога взаимоотношенията да са именно такива. Играчите, заети да показват грешките на емоционалните, не виждат своите собствени. Ако изобщо осъзнаят, е твърде късно да променят нещо. Но пък цял живот са учили другите, ако това може да е утеха.

А тя, утехата, и за едните и за другите се оказва еднаква. Горещата прегръдка. Толкова еднакви в мъката си и толкова различни в любовта си. Емоционалните ще се преклонят пред любовта. Играчите ще си поиграят с тях и светът ще продължи да се върти. Играчи има в изобилие. Емоционалните не са достатъчно за всички. А, когато съвсем изчезнат, кой ще се преклони пред любовта ти? Кой ще поставя теб и нуждите ти преди себе си, защото обичаш да е така, нали?

Автор: Christ Bring Good

Източник: www.10te.bg