В едно
далечно село живеел мъдър учител. Той имал много ученици и често им задавал
различни въпроси, за да ги накара да се замислят за смисъла на живота. Веднъж
мъдрецът ги запитал:
- Знаете ли
защо, когато двама души се карат, викат?
- Разбира
се! - рекъл един от учениците му. - Защото се вълнуват прекалено много!
- Не е това
причината! - възразил учителят. - Давам ви един ден време, за да помислите по
този въпрос и отново ще ми отговорите - добавил той.
След
беседата с учителя учениците се прибрали и цяла нощ мислили. На другия ден те
отново се явили пред мъдреца и изложили своите предположения. Но нито едно от
тях не удовлетворило възрастния мъж. Тогава мъдрецът ги погледнал благо и с
едва забележима усмивка обяснил:
- Когато
двама души са насъбрали негодувание един към друг, техните сърца се
отдалечават. Разстоянието между тях става толкова голямо, че за да се чуят, се
налага да повишават тон. Наблюдава се и обратната зависимост - когато хората
живеят в разбирателство и любов, техните сърца са много близо едно до друго и
могат да се чуят, дори при съвсем тих разговор.
Източник: sanovnik.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар