Моите разсъждения върху книгата на Дейл Карнеги „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“ и наблюденията ми спрямо ежедневието

Нямам кабелна телевизия. И знаете ли защо? Защото не обичам да гледам телевизия. Не гледам телевизия поради една проста причина: На някой прави ли му впечатление как започват винаги новините? С „Добър ден!“ или с „Добър вечер!“ , а после половин час обясняват, защо не е добър денят или вечерта. Но не Ви казвам нищо ново, нали? Но сигурно не сте се замисляли, че тези новини, които ни съобщават, са с цел да ни обезпокоят. Някой от вас запитвал ли се е защо? Нека Ви обясня последиците от безпокойството.

1.       Когато, човек се безпокои, той се затваря в себе си и не го интересуват околните.

2.       Безпокойството води до редица смущения в здравето и болниците са пълни с хора, страдащи от депресии, стомашни и нервни разстройства, ревматизъм, проблеми с очите, главоболия, безсъние… мога да ги изреждам до утре, но идеята е, че тези болести ни скъсяват живота. Предполагам, че не остана човек, който да не е чувал за 10-те заповеди на Новия световен ред. Ако сте пропуснали, първата гласи: „Поддържай човечеството под 500 милиона във вечен баланс с природата.“

3.       Когато мозъкът е зает да се безпокои, той не може да използва капацитета си да се съсредоточи върху премахването на източника на безпокойството.

4.       Безпокоящият се е прекалено много за това, което му липсва, не вижда и не цени това, което има.

5.       Безпокойството изтощава психически и физически организма. Доказано е, че мозъкът не се уморява, но изпраща невротоксини по тялото и така предизвиква умората.

Ако картината, която до тук Ви представих, не Ви допада, моля, прочетете по-надолу съветите, които ми направиха най-голямо впечатление в книгата на Дейл Карнеги „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“ или просто прочетете книгата му. Като за начало ще кажа само, че методите, които предлага са ни до бола известни, но постоянно забравяме, но ако се замислите и ги приложите, ще решат всичките Ви проблеми.

Основното, което трябва да знаете за безпокойството

1.       Живейте в днешния ден. Няколко месеца преди речта си в „Йеил“ сър Уилям Ослър прекосява Атлантическия океан на голям презокеански лайнер, на който капитанът е в състояние с едно натискане на копчето от мостика да задейства механизъм, който изолира различните части на кораба. „Всеки един от вас, казва доктор Ослър на студентите от „Йеил“, ила несравнимо по-сложна организация от този кораб и е потеглил на по-дълго плаване. Това, което ви съветвам да направите, е да се научите да направлявате механизмите така, че да живеете в херметизирания отрязък на днешния ден - това е най-сигурният начин пътуването ви да бъде безопасно." Качете се на капитанския мостик и проверете дали механизмът, който задейства преградните стени, е наред. Натиснете "онова" копче и чуйте как на всички равнища на живота ви железни врати се захлопват пред миналото - пред мъртвите вчерашни дни. Натиснете "второто" и изолирайте с метална преграда бъдещето - неродените утрешни дни. Вече сте в безопасност - за днес. Изолирайте миналото! То принадлежи на мъртвите! Изолирайте вчерашните дни, обичащи глупаците на забвение... От товара на утрешния ден, прибавен към товара на вчерашния и стоварен върху плещите ви днес, и най-силният би залитнал.  Изолирайте бъдещето също така безкомпромисно, както и миналото... Бъдещето е днес... Утре не съществува. Денят на спасението е днес. Излишна загуба на енергия, душевни страдания и терзания преследват онзи, който се тревожи за бъдещето... Затова спуснете плътно преградите напред и назад и се подгответе да си изградите навика да живеете в "херметизирания отрязък на днешния ден". Дали доктор Олсън не иска да каже, че не бива да правим нищо, за да се подготвим за утрешния ден? Не. Нищо подобно. Но той казва по-нататък, че най-добрият възможен начин да се подготвим за утрешния ден, е да съсредоточим целия си интелект и ентусиазъм, за да свършим отлично работата си за днес. Това е начинът да се подготвим за бъдещето. В във всички случаи мислете за утрешния ден, да, мислете внимателно, планирайте го и се подготвяйте за него. Но не се тревожете.

"Тед, каза ми той, искам да си представям живота като пясъчен часовник. Нали знаеш, в горната половина на часовника има хиляди песъчинки и те бавно и равномерно изтичат през стеснението в средата. Нищо, което ти или аз можем да направим, няма да накара повече от една песъчинка да мине през стеснението без да повредим часовника. Ти и аз, и всички хора, сме като този прекрасен часовник. Когато започва денят ни, пред нас стоят много задачи, които трябва да свършим този ден, но ако не се заемем с тях една по една, ако те не текат през деня ни бавно и равномерно като песъчинките в пясъчния часовник, със сигурност ще съсипем физиката и психиката си." Не забравям този съвет от онзи паметен ден, в който го получих от военния лекар. "Една по една песъчинка... Една по една задача."

2.       Вълшебна формула за справяне със ситуации, предизвикващи безпокойство.

-        Първа стъпка. Анализирайте трезво положението без страх и си представете най-лошото, което може да ви се случи в резултат на провала.

-        Втора стъпка. След като си го представите, наложете да го приемете, ако е необходимо.

-        Трета стъпка. От този момент нататък посветете времето и енергията си на това да се опитате да поправите най-лошото, което вече сте приели за себе си.

3.       Какво може да причини безпокойството?  Платон казва, че "най-голямата на лекарите е, че се опитват да лекува тялото без да се лекува душата, а душата и тялото са едно и не бива да се лекуват отделно!"

Основни техники за анализиране на безпокойството.

4.       Как да анализирате разрешавате проблемите, породени от безпокойството.

-        Изяснете фактите. Объркването е главният източник на безпокойството. Половината притеснения на света се дължат на това, че хората се опитват да вземат решение без да разполагат с достатъчно знания, на които да се опрат. Ето например, ако аз имам проблем, който ще стане актуален в три часа следващия вторник, въобще не се опитвам да взема решение преди този ден. Междувременно съсредоточавам усилията си върху това да изясня всички факти, които имат отношение към проблема. Не се безпокоя, не се измъчвам заради проблема. Не губя от съня си. Просто се съсредоточавам върху това да изясня фактите. И когато дойде вторникът, ако съм наясно с всички факти, проблемът обикновено се решава сам!

-        Анализирайте ги. Ето две идеи, които се оказват полезни, когато се опитвам да погледна на проблемите отстрани, за да ги преценя по-ясно и безпристрастно:

Когато се опитвам да установят фактите, преструвам се, че събирам тази информация не за себе си, а за някой друг. Това ми помага да приемам хладно и безпристрастно данните. Помага ми да елиминирам емоциите.

Докато се опитва да събера фактите по проблема, който ме безпокои, понякога си представям, че съм адвокат, защитаващ друга страна. С други думи, опитвам се да изясня всички факти, които са в разрез с желанията ми и които не мога да приема. После слагам писмено аргументите на двете страни и обикновено установявам, че истината се намира някъде по средата.

-        Вземете решение и го изпълните. Уилям Джеймс казва: "След като веднъж вземете решение и се заемете с изпълнението му, забравете всяка грижа за крайния резултат." (В този случай Уилям Джеймс използва думата "грижа" като синоним на "тревога"). Той иска да каже, че след като сте взели добре обмислено решение въз основа на фактите, действайте! Не губете време в размисъл. Не се колебайте, не се безпокойте, не се връщайте назад.

5.       Как да премахнете 50 процента от свързаните с вашата работа безпокойства?  Напишете следните въпроси и им отговорете писмено:

-        В какво се състои проблемът?

-        Каква е причината за проблема?

-        Кои са всички възможни решения?

-        Кое решение е най-доброто?

Как да изкорените навика да се безпокоите, преди той да ви е съсипал

6.       Как да прогоните безпокойството, като ангажирате ума си с друго.  Всеки психиатър ще ви каже, че работата - постоянната заетост, е едно от най-добрите обезболяващи средства за болни нерви. Повечето от нас няма никакви проблеми да "се потопят в действие", затънали до уши във всекидневната си работа. Но времето след края на работния ден е най-трудното. Точно когато сме свободни да се насладим на почивката си и трябва да сме най-щастливи, точно тогава ни нападат демоните на безпокойството. Точно тогава започваме да се чудим какво сме постигнали в този живот, дали вървим утъпкан път, дали шефът е имал нещо предвид с онази забележка днес, дали не губим обаянието си в очите на околните. Когато не сме заети с нещо, умът ни се превръща в нещо като вакуум. А всеки ученик знае, че "природата не търпи вакуум". Най-близкото нещо до вакуума, ние с вас можем да си представим, е вътрешността на електрическа крушка. Счупвате крушката природата веднага запълва с въздух теоретически празното пространство. Природата бърза да запълни празнината. С какво? Обикновено с емоции. Защо? Защото безпокойството, страхът, омразата, ревността и завистта носят първичната динамична енергия на джунглата. Тези емоции са толкова агресивни, изтласкване от ума ми всички спокойни и щастливи мисли.

7.       Не се оставяйте на бръмбарите.  Не си позволявайте да се разстройвате от дребните неща, които трябва да презрете и забравите. Помнете: "Животът е прекалено кратък, за да бъдем дребнави."

8.       Закон, който поставя много безпокойства закона. "Да погледнем  статистиката." Да си зададем въпроса: "Според закона на вероятностите, какъв е шансът това, за което се безпокоя, въобще някога да се случи?"

9.       Приемете неизбежното.

10.   Определете "границите на загубата".  "Аз определям долна граница на  загубата за всяка своя сделка на пазара. Ако например купя акции, да кажем, по 50 долара едната, незабавно определям долната граница на загубата на четиридесет и пет долара. Това означава, когато акцията падне повече от 5 пункта под цената си, тя се продава веднага, като загубата се ограничава до 5 пункта. Ако поначало сделките ти са добре обмислени, печалбите ти ще бъдат средно 10, 25, дори 50 пункта. Следователно, като ограничава загубите до 5 пункта, можеш да сбъркаш в повече от половината сделки и пак да печелиш добри пари." аз незабавно възприех този принцип и оттогава не съм преставал да го използвам. Той е спестявал на клиентите ми и на мен самия хиляди долари. След известно време установих, че принципът за определяне на долна граница може да се използва не само на борсата. Започнах да го прилагам и по отношение на други проблеми, не само на финансовите. Прилагах го спрямо всички неприятности, които ми се изпречваха на пътя. Действа като магия. Ето например, често обядвам заедно с един приятел, който рядко идва на време. Преди той ме караше да прекарвам в нервничене половината от обедната си почивка, докато благоволи да се появи. Накрая му казах как определям долна граница на тревогите си. Казах му: „Бил, времето, което ще те чакам, е точно десет минути. Ако закъснееш повече, обедът ни отпада и няма да ме завариш.“

11.   Не се опитвайте да нарежете стърготини. Винаги съм се възхищавал на хората, като покойният Фред Фулър Шед, който притежаваше таланта да каже стара истина по нов, доста образен начин. Като редактор на „Филаделфия Бюлетин“ той говори пред випуск колежани и пита: „Колко от вас някога са рязали дърво? Я да ви видя ръцете?“ Много от младежите са рязали дърва. Тогава той пита: А колко от вас са рязали стърготини? “Никой не вдига ръка. „Разбира се, че не сте рязали стърготини! – възкликва господин Шед. – Те вече са нарязани! Същото е и с миналото. Когато започнете да се безпокоите за неща минали и свършени, все едно се опитвате да режете стърготини.“

Седем начина да си изградите психическа нагласа, която ще ви донесе душевен покой и щастие

12.   Девет думи, които могат да променят живота ви. Мислите ни правят такива, каквито сме. Психическата ни нагласа е онзи тайнствен фактор, който определя съдбата ни. Най-големият проблем, който имаме да решаваме, всъщност горе-долу единствения проблем, който трябва да решим, е да изберем правилните мисли. Ако направим това, ще сме на път да решим всичките си проблеми. "Животът ни е онова, което го направят мислите ни." Да, ако мислим за щастието, ще бъдем щастливи. Ако мислим за нещастието, ще сме нещастни. Ако мислим за страха, ще се страхуваме. Ако мислим за болест, най-вероятно ще се разболеем. Ако мислим за неуспех, той няма да ни се размине. Ако тънем в самосъжаление, всички ще ни избягват. Трябва да сме загрижени за проблемите си, но не трябва да изпитваме безпокойство за тях. Каква е разликата между загрижеността и безпокойството? Ще ви дам един пример. Винаги, когато пресичам в претовареното улично движение в Ню Йорк, аз съм загрижен за това, което правя, но не съм обезпокоен. Загриженост означава да осъзнаваш проблемите и спокойно да предприемаш нещо за решаването им. Безпокойство означава да си въртиш водя вашето безполезно в кръг.

13.   Високата цена на разчистването на сметки. Когато мразим враговете си, ние им даваме власт над себе си. Власт над съня ни, над апетита ни, над кръвното ни налягане, над здравето и щастието ни. Враговете ни биха полудели от радост, ако знаеха какво безпокойство и какъв тормоз ни причиняват. Нашата омраза не им наврежда с нищо, но пък превръща собствените ни дни и нощи в истински ад. По какъв начин ще ви навредят опитите да си върнете? По много начини. Според списание "Лайф", това може дори да ви коства здравето." Основната личностна черта на хората с високо кръвно налягане е недоволството, пише "Лайф". Когато недоволството е хронично, от него се получават хронична хипертония и сърдечни заболявания." Никога не се опитвайте да си разчистите сметките с враговете си, защото това наранява вас самите повече, отколкото тях. Следвайте примера на генерал Айзенхауер - не губете и минута да мислите за хората, които не са ви приятни.

14.   Ако направите това, повече никога няма да се безпокоите заради чуждата неблагодарност.  За един ден Христос изцелява десетима прокажени. Но колко от тях се спират да му благодарят? Само един. Проверете в Евангелието на Лука. Когато Христос се обръща към учениците си и пита: "Къде са другите девет?", те са избягали до един. Изчезнали са без да му благодарят! Нека ви задам един въпрос? Защото ние с вас трябва да очакваме повече благодарност за дребните си добри дела, отколкото е получил Исус Христос? Естествено е хората да забравят да засвидетелстват благодарността си. Затова, ако винаги очакваме признателност, със сигурност ни чакат много разочарования.

Познавам една жена в Ню Йорк, която постоянно се оплаква, че е самотна. Нито един от роднините й не иска да я види и нищо чудно. Ако й отидете на гости, тя ще ви разказва с часове какво правила за племенниците си, докато били малки, как се грижела за тях, докато били болни от шарка, скарлатина и магарешка кашлица, как години наред живели при нея, как помогнала на едната да изкара бизнес училище и как другата останала в дома й, докато се омъжила. Идват ли племенниците да я видят? О, да, от време на време, по задължение. Но ненавиждат тези посещения. Знаят, че трябва да слушат с часове полуприкрити упреци, горчиви оплаквания и самосъжалителни въздишки. И когато тази жена вече не може да накара на сила племенниците си да я посещават, тя прибягва до един от „номерата“ си. Получава сърдечен пристъп. Сърдечният пристъп истински ли е? О, да. Лекарите казват, че има „нервно сърце“, страда от тахикардия или сърцебиене. Но казват също, че не могат да й помогнат с нищо – проблемът й е от емоционален характер. Това, което жената всъщност иска, е любов и внимание. Но тя го нарича „благодарност“. И никога няма да получи любов и благодарност, изисквайки ги като нещо, което й се полага. Има хиляди хора като нея. Хора, които се поболяват от чуждата „неблагодарност“, от самота и липса на внимание. Те жадуват да бъдат обичани, но единственият начин на света да получат обич е да престанат да я изискват и да започнат да раздават обич без да разчитат на нищо в замяна. Ако искаме да намерим щастие, трябва да престанем да очакваме благодарност и да даваме заради удоволствието, което това ни доставя.

Познавам един човек от Чикаго, който има основание да се оплаква от неблагодарността на тримата си доведени синове. Той се труди робски във фабрика за кутии, рядко изкарва повече от четиридесет долара на седмица. Оженва се за вдовица, която го убеждава да вземе пари назаем и да изпрати двамата й пораснали вече синове в колеж. От заплатата си от четиридесет долара на седмица той трябва да плаща храната, наема, отоплението, дрехите и да изплаща заема. Това продължава четири години, той работи като вол и никога не се оплаква. Дали е получил някаква благодарност за това? Нищо подобно. Жена му приема това за естествено, синовете й – също. На тях въобще не им минава през ума, че дължат нещо на втория си баща, дори и признателност. Кой е виновен за това? Момчетата ли? Да, но майката е още по-виновна. Тя е решила, че не бива да обременява младия им живот с „усещането, че са длъжници“. Не иска синовете й да „започнат като длъжници“. Никога не й е минавало през ума да каже: „Колко благородно от страна на втория ви баща да ви помогне да завършите колежа!“ Вместо това тя заема позицията: „О, това е най-малкото, което той може да направи“. Тя си мисли, че щади синовете си, но всъщност ги изпраща в живота с опасната заблуда, че светът им е длъжен. Това наистина е опасна заблуда, защото единият син се опитал да „заеме“ пари от работотдателя си и се озовал в затвора. Да не забравяме, че децата ни са до голяма степен това, което сами направим от тях. Затова да не забравяме, че за да отгледаме признателни деца, трябва ние самите да бъдем признателни.

15.   Ще се откажете ли от това, което имате, срещу един милион долара? Бихте ли продали двете си очи за един милион долара? Срещу колко бихте се отказали от краката си? А от ръцете си? От слуха си? От децата си? От семейството си? Съберете всичко хубаво, което имате и ще видите, че не бихте го продали за цялото злато на Рокфелер, Форд и Морган, взети заедно. Но ценим ли всичко това? О, не. Както казва Шопенхауер: „Ние рядко мислим за това, което имаме, а винаги мислим за онова, което ни липсва.“

16.   Намери себе си, бъди себе си и помни – на Земята няма втори като теб. Не имитирайте другите. Открийте себе си и бъдете себе си.

17.   Ако ви поднесат лимон, направете си лимонада. Представете си, че сте толкова обезсърчени, че ви се струва, че няма надежда някога да направите от лимоните лимонада. Ето ви две причини, поради които трябва да опитате – две причини, които показват как можем да постигнем всичко и как няма какво да загубим. Първа причина: Може да успеем. Втора причина: Дори да не успеем, самият опит да превърнем минуса в плюс ще ни накара да гледаме напред, вместо назад, ще замести негативните ни мисли с позитивни, ще освободи творческа енергия и ще ни накара да се хвърлим в действие така, че не ще имаме нито време, нито желание да оплакваме неща, които са минали и свършени.

18.   Как да излекувате депресията за четиринадесет дни? Забравете себе си и насочете интереса си към другите. Всеки ден правете по нещо, което да предизвика радостна усмивка на нечие лице.

Как да се научим да приемаме спокойно критиката

19.   Помнете – никой не рита умряло куче. И така, когато ви ритат и критикуват, помнете, че това често е така, защото ритащият се смята за важен. Често означава, че сте постигнали нещо и заслужавате внимание. На много хора им доставя удоволствие да хулят по-образованите и по-успелите от тях.

20.   Направете това и хулите никога няма да ви причиняват болка. Вече съм разбрал, че хората не мислят за нас и не ги е грижа какво говорят за нас. Те мислят за себе си – преди закуска, след закуска, чак до десет минути след полунощ. Хиляди пъти повече ги е грижа за собственото им леко главоболие, отколкото за новината за вашата или моята смърт. Направете най-доброто, на което сте способни, след което отворете чадъра, за да не ви се стича дъждът във врата.

21.   Глупостите, които съм направил през живота си. Вместо да чакаме враговете да ни критикуват, нас или работата ни, нека ги изпреварим. Да бъдем сами най-строгите си критици. Да открием и преодолеем всичките си слабости преди враговете ни да успеят да отворят уста. Последвайте примера на Е. Х. Литъл – настоявайте за обективна, добронамерена и конструктивна критика.

Как да предотвратите умората и безпокойството и да съхраните енергията и високия си дух

22.   Как да добавите по един час на ден към живота си в будно състояние – почивайте често и преди да се уморите.

23.   Четири полезни навика, които ще ви помогнат да предотвратите умората и безпокойството.

·         Разчистете бюрото си от всички документи с изключение на онези по въпроса, по който непосредствено работите. Редът би трябвало да бъде първият закон на бизнеса. Но така ли е? не, повечето бюра са затрупани с документи, които не са почиствани от седмици. Издателят на един вестник в Ню Орлеанс веднъж ми разказа как секретарката му разчистила едно от бюрата му и открила пишеща машина, която липсвала от две години! Самият вид на бюро, отрупано с писма, които чакат отговор, доклади и бележки, сам по себе си предизвиква объркване, напрежение и безпокойство. Даже по-лошо. Постоянното напомняне, че има „милион неща за вършени, а няма време да бъдат свършени“, ноже да ви докара не само напрежение и умора от безпокойство, но и високо кръвно налягане, проблеми със сърцето и язва.

·         Вършете нещата по реда на важността им.

·         Когато се изправите пред проблем, решете го веднага, ако разполагате с нужните за вземането на решението факти. Не отлагайте решенията си.

·         Научете се да организирате, упълномошавайте и контролирате.

В статията са използвани откъси от книгата на Дейл Карнеги „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“