Съвсем скоро
в едно интервю медицински експерт показа неподправения върховен цинизъм на част
от колегите си, по повод ваксино-профилактиката в България. Затова ще разгледаме отношението
към проблемната тема в цялост,
съобщават в
свое писмо от Facebook групата „За или Против задължителните ваксини” относно правото на избор и нападките
от експерти и блогъри в няколко тенденциозни статии, появили се тези
дни.
"Всяко
лекарство има странични и нежелани ефекти. Едно време, при ваксината за едра
шарка се знаеше, че на 1500 – 2000 ваксинирани деца, едното ще направи възпаление
на мозъка. Но също така е ясно, че ако никой не се ваксинира и има епидемия от
едра шарка, 30% умират. Тогава рискът се поема" - категоричен е
професорът.” *
Такова е
отношението на специалистите към българското общество - допустими за тях рискове
и пожертвани бебета в името на имагинерна бъдеща защита от нещо си. В България
няма вариола от 1928 г., но масовата задължителна ваксинация продължава до
1980-та. Десетки или
стотици починали вследствие на ваксината дечица и вероятно петорно повече увредени.
При практически затворени граници и нищожен риск от нови случаи на едра шарка.
Едни хора се
разпореждат с чужди деца, все едно са шахматни фигурки. Определят колко от тях
ще умрат като "премерен" риск, после всичко се прикрива. Някой досега да е чувал, че
вариолната ваксина е толкова рискова? Нашите родители знаели ли са, а техните
майки и бащи? Дори доскоро някои специалисти твърдяха в интервюта, че в
България няма починали от ваксина, въпреки че в медицински журнал се споменава
за 15 случая за десетилетие. За останалите 40 години още колко деца закопаха?
Основен
принцип в медицината е: „Преди всичко не вреди”
"За да
има информирано съгласие, трябва да бъдат обяснявани не страничните ефекти на
ваксината, а рискът от инфекциозното заболяване, срещу което тя предпазва.
Трябва да е ясно колко страшни са тези болести. А те са направо жестоки!"
Не само че
не ни дават право на избор за ваксините, но и не искат да ни информират, както
е редно? Още по-върховен цинизъм.
Поне едно се
признава в интервюто - че няма да измрем без нароилите се в имунизационния ни
календар ваксини, а са необходими само две - срещу дифтерия, тетанус, коклюш,
детски паралич и хепатит и срещу рубеола, морбили и заушка. Все пак е стъпка
напред от закостенялостта.
"Детският
паралич, който също убива и в много висока степен инвалидизира за цял живот, е
страшна инфекция!"
Полиомиелитът
инвалидизира само 1% от заболелите. Защо това не се казва от здравните власти,
а сме длъжни да вярваме в "страшни" неща? Според данни от Информационна система
за надзор на остра вяла парализа в България, полиомиелит има единствено в
Африка и Близкия изток, като за цялата 2013 г. случаите са 416, за 2014 г. -
340. Къде са тези страшни епидемии, с които все ни плашат и все не идват?
Защото няколко случая някъде - не са епидемия.
Факт: В
седмичния бюлетин от 4 февруари 2015 г. на информационната система за надзор на
ОВП в България, се съобщава, че в Нигерия има епидемия от ваксинални вируси
(произхождащи от живата полиомиелитна ваксина), която е засегнала цялата страна.
Докато случаи на диви полиомиелитни вируси няма повече от шест месеца.
"Примерът
категорично показва, че със и без противници на ваксините, част от тях и сега
се слагат "на хартия". Най-голямото доказателство за това е
епидемията от морбили у нас през 2010 г., когато заразени бяха над 24 хил.
души, а 24 деца починаха."
Най-голямото
доказателство за безхаберието на здравните власти е именно епидемията от
морбили в ромските гета през 2009-2010 г., защото тогава си пролича как не ги
интересува, че трябва да информират хората какви санитарни мерки да вземат, как
да се пазят от болести, какъв е пътят на заразяване, симптоми - най-елементарните и важни неща.
Ако поне това беше направено предварително и по принцип за всички, заболелите и
починалите щяха да са значително по-малко. Отнася се не само за морбили, а за
всички инфекциозни заболявания. Защото да кажеш на някого, че една болест е
"страшна" не е информация!
Прекият и
непосредствен риск е този от ваксината, а не от нечии гадателски предположения
за бъдещи болести и епидемии. По тази причина искаме да ни предоставят достоверна,
леснодостъпна и пълноценна информация за ваксините - характеристиките им по
листовка, ползи и рискове, включително най-сериозните и евентуални дългосрочни
последици, противопоказания за ваксиниране и т.н. За да знаем какви мерки да
предприемем при евентуална нежелана реакция.
Увлякохте
се, уважаеми медицински специалисти, минахте доста граници не само в обидите и
отвратителното отношение към българските граждани, искащи право на избор, но и
в самочувствието си, че сте богоизбрани, по-специални и с разрешение да се
разпореждате с чужди тела и съдби, да определяте колко бебета са
"допустим" риск - увредени или погребани заради "общото
благо". А родителите са задължени по закон да „дадат своя дан”, както се
изрази един експерт. Вероятно за тези случаи ще се мълчи пред обществото, както
и досега.
Наличието на
епидемии експертите оправдават все с неваксинираните, въпреки многото факти за
недостатъчна ефективност на голяма част от ваксините и високия имунизационен
обхват. Липсата на епидемии винаги обясняват със задължителността на ваксините
и същия висок имунизационен обхват.
Уредбата на
ваксинационните практики е правен, а не медицински въпрос. При промяна в закона
и право на избор бюджетът ще се облекчи, тъй като сега се дават десетки милиони
левове на година, а част от ваксините се изхвърлят заради формално поставяне на
документ, но не и реално. Тази порочна практика ще отпадне. Ще се знаят и
точните проценти ваксинационен обхват, защото в настоящия момент, поради
вписване на непоставени ваксини, процентът е по-нисък от официално обявения, но
не се знае в действителност колко е.
В повечето
европейски страни всички ваксини в имунизационния календар са препоръчителни,
няма никакви санкции и ограничения в случай на отказ, разчита се на добра
информационна кампания и така се постига висок обхват. Няма основателни причини и в
България да не е същото. Ако медицинските специалисти считат, че не сме дорасли
да получим права като в Европейски съюз, тогава да вземат пример от Русия,
където не само ваксините са по избор, но има и фонд за обезщетения на
пострадали от тях деца.
Съображенията
на експертите относно някои рискови групи, не са причина да се отказва избор на
всички. Ниският обхват на ваксините против грип и човешкия папилома вирус не е
никакъв критерий за покритието с другите ваксини и не е довод за отказ от
промяна в закона.
Колкото и да
не се харесва на някои медицински специалисти у нас, в правото няма колективна
отговорност - тя винаги е лична. Никакво несигурно събитие като евентуално
спасяване на неизвестен брой хора с някаква вероятност в бъдеще време, не може
да оправдае уврежданията или смъртта на нито един човек. Затова
единственият възможен и правилен път е правото на избор с подписване на
информирано съгласие преди ваксинация. Хората, като субекти на правото,
имат индивидуални човешки права.
Някои
експерти дават пример, че всички препарати/медикаменти имат нежелани реакции -
но те са по избор, не по задължение. За други медицински манипулации се иска писмено
съгласие от всеки. В този случай никой не се интересува какво е образованието и
здравната култура на даващия съгласие, когато се възползва от тях. Именно в
това е лицемерието на здравните власти, според които за по-сериозни от
медицинска гледна точка интервенции сме дорасли и няма значение здравната
култура на обществото, но специално за преценка дали да се ваксинираме или не -
не сме способни?!
Единственият
аргумент, с който българската държава оправдава използването на задължителната
ваксинация е чл. 8 ал. 2 на европейската Конвенция за правата на човека, който
е изтълкуван, че неваксинираните представляват заплаха за здравето на
останалите. Тази презумпция е грешна, защото заразоносител и евентуално
опасен за обществото човек би бил единствено в момента, в който боледува от
тежка инфекциозна болест и това се установи клинично и/или лабораторно, но не
по принцип и предварително. Настъпването на бъдещо несигурно събитие,
каквото е потенциалното заболяване на който и да е член на обществото от
каквато и да е болест, не е солиден аргумент на гражданите да им бъде отказан
информиран избор относно ваксинациите.
Работа (и
задължение) на здравните власти в България е да създадат подходящи механизми за
пълноценна информационна кампания на всички нива по отношение на
ваксинопрофилактиката у нас. За да е информиран изборът на всеки, медицинските
лица могат и дори са длъжни да информират своевременно и изчерпателно
заинтересованата страна. Само да информират, не и да принуждават.
Законът за
здравето подлежи на субсумиране под редица норми, те са от различен ранг.
Конституцията на Република България, европейската Конвенция за правата на
човека и Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство
във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината, стоят над
българския Закон за здравето, останал от тоталитарни времена, проформа напаснат
впоследствие, но не изцяло към европейските актове и Конституцията.
* Цитатите
са взети от интервю с проф. Кантарджиев, публикувано в сайта Клуб Z.
budnaera.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар