Не сте ли си пожелавали да имате до себе
си партньор, който да предусеща всичките ви желания,
да отговаря на всички ваши потребности преди дори самите вие да сте ги
осъзнали, да ви обсипва с внимание и безусловна любов, да е винаги до вас,
когато имате нужда, да ви дава достатъчно пространство, искрено да споделя
вашето мнение, да имате еднакви ценности и един и същподход към възпитанието
на деца, да знае точно какво да каже и в кой момент да го каже, за да се
почувствате добре, да има страхотно отношение към децата, семейството и
приятелите ви, да е добре изглеждащ, чаровен, мил и разбиращ?
Дори да сте мечтали за подобна
идеална връзка, да се предполага, че съществува такъв човек, е неразумно. Освен
това, след известно време да бъдеш с такъв страхотен и любвеобилен човек би
станало доста досадно, превръщайки малките ни недостатъци, съпоставени с
неговите, в огромни. Вероятно ще се
наслои разочарование, подсилено то осъзнаването,, че всъщност няма за какво
друго да съжаляваме, освен за перфектността на партньора ни.
След
като преминат първия стадий от връзката си (период, който се доближава възможно
най-много до идеалния), двойките в реалността се изправят пред съвсем различен
сценарий. Осъзнавате, че ако искате да сте заедно, има доста неща, които трябва
да бъдат преговорени. Много от тях могат да
бъдат решени чрез мирни дискусии, но много конфликти предизвикват засягане,
гняв, отбранителност, агресивни чувства, горчивина и други силни емоции. В една
дълга връзка е почти невъзможно да се избегнат негативните чувства,
неразбирателството и конфликта. Някои хора решават този проблем
като избягват всякакви отношения, извън границата на първоначалното
увлечение и техните уклончиви ходове водят до безкрайна поредица краткотрайни
връзки, в които страстта е водеща, но истинската близост и отдаденост
липсват. Други правят искрени опити, но в крайна сметка се отказват,
защото едни и същи конфликти продължават да „стоят“ неразрешени с години и
двойката се върти в кръг, подвеждайки се по стар подход, всеки път когато
започва да спори по важен въпрос. Съществуват и такива, които се
научават да комуникират и да решават проблемите ефикасно, което им помага да
изживеят красотата на взаимното разбиране, удовлетвореност и дълбока близост.
В една дълга връзка конфликтите може и
да са неизбежни, но унищожителните спорове, които не водят до нищо друго, освен
нараняване на чувства, отбранителност, разочарование и оскърбление, определено
могат да бъдат избегнати. Негативните и дори агресивни чувства могат
да бъдат освободени и преодолени в един конструктивен спор, преди да са се
натрупали и влошили добрите страни на връзката. В истинските отношения има
място за открита конфронтация и конструктивна критика. Ако двойката спори
конструктивно, караниците стават по-редки, а комуникацията
по-ефективна. Връзката се превръща воснова за личностно израстване.
Партньорите преодоляват своята
отбранителност, започват да решават вътрешни конфликти, да заличават стари
рани, преодоляват своята несигурност, и накратко казано, израстват като
индивиди и като двойка.
Основни правила при конструктивен спор
1. Не се опивайте да избегнете
конфронтацията на всяка цена. Това води до
натрупване на непреодолян гняв и разочарование и у двете страни.Мръщенето и
отричането не водят до нищо и нараняват партньора ви, тъй като той или
тя може да възприемат вашето отдръпване като липса на интерес. Освен това,
натрупаното неудовлетворение излиза наяве по един или друг начин. Ако
не подходите към него открито, то ще си проправи път под формата на дребни
иронични забележки, препирни или други не особено приятни изказвания.
2. Подбирането на подходящият
момент е важно. Не започвайте да спорите точнопреди да си легнете или
да излезете някъде. Споренето пред други хора, роднини, приятели и
особено деца, е много лоша идея.Имате нужда от странично мнение? Посетете
терапевт - той или тя няма да имат нищо против да ви изслушат, а и
това ще ви даде достатъчно материал за размисъл. Дайте си достатъчно
време след спора, за да се съвземете и възстановите присъствие на духа.
3. Приемете конфликтът на сериозно
и не омаловажавайте значението на това, което се дискутира. Избягвайте
изцяло иронията. Не нанасяйте удари под кръста, като нападате
близките, приятелите, работата или хобитата на партньора си. Не
обобщавайте прекалено (избягвайте употребата на изказвания от рода на „никога”
и „винаги”). Не заплашвайте с раздяла или развод като средство за сплашване.Не
преувеличавайте и гледайте на нещата в перспектива.
4. Обявете желанието си за
спор или обсъждане на деликатна тема.Дефинирайте ясно каква теза защитавате. Проучете
дали съществуват подводни камъни. Например, когато се карате кой да измие
чиниите, в действителност е възможно спорът да е свързан с разпределение на
надмощието във вашата двойка. Ако случаят е такъв, го изяснете директно.
5. Подновяването на стари
конфликти или включването на много нови и несвързани с обсъжданият въпрос теми
е грешка, която води до прекалено дълъг и изтощителен спор. Не се разсейвайте и
се научете кога е време да спрете.
6. Когато изразявате несъгласие е
полезно първо да намерите допирни точки. Посочването на неща, с които
можете да се съгласите, изгражда мост и установява подходяща атмосфера за фокусиране
повече върху общата цел, отколкото върху неразбирателството.
7. Споделете на
партньора си какво точно ви се върти в главата. Не се опитвайте да
прикриете емоциите си. Нормално е да се развълнувате, здравословно е да
изразявате и позитивните, и негативните си емоции. Бъдете честни, но
приемайте с разбиране и подкрепа емоционалните изблици – този уязвим
момент е изключително подходящ за взаимна подкрепа и сближаване.
8. Когато спорите, не
атакувайте характера на пратньора си, а критикувайте конкретни постъпки. Чертите
на характера се променят трудно, но конкретното поведение е податливо на
моделиране. Опитайте да изразите критиката си като несъгласие с
определено действие на партньора ви, а не с черта от характера
му. Например, вместо да кажете, „Ти си ужасен баща”, споделете, „Не
съм съгласна с начина, по който мъмриш децата ни, защото виковете ги плашат.”,
или вместо да изречете, „Вече не прекарваш толкова време с мен, както преди,”
кажете, „Липсва ми да сме заедно”.
9. Упражнявайте се да
слушате внимателно. Не правете предположения или прибързани
интерпретации на мотивите на партньора си. За да сте сигурни, че сте
го разбрали правилно, перефразирайте позицията му с ваши собствени думи.
Отначало може да ви се стори безсмислено, но ще забележете, че някои от
вашите интерпетации са доста преувеличени.Перефразирането ще ви помогне да
не се отклонявате. Ако не друго, поне ще разговаряте на една и съща тема.
10. Опитайте се да
разберете как партньора ви вижда ситуацията. Поставете се на
негово/нейно място. Помолете го/я да сподели своята версия и слушайте
с отворена душа. Хората са склонни да се фокусират върху собствената си
интерпретация на събитията. Правят хипотези относно мотивите на
партньора си и тук се допускат грешки. Опитайте да се поставите на мястото на
партньора си и неговата/нейната гледна точка може да ви се изясни. Трябва
да разберете, че партньора ви има правото да вижда нещата по различен начин,
дори неговият/нейният поглед върху ситуацията да ви се стори изопачен,
чувствата са истински. Отговорете им.
11. Правенето на комплимент
на партньора или изразяването на оценка за нещо, което той/тя прави добре
изисква доста усилия, но помага доста за изпускане на парата и спомага
другият да приеме критиката много по-лесно. Ценете партньора си – кажете
му/й какво харесвате в него/нея. Особено полезно е във финалната фаза
на спора, която следва да включва примирие. Това е перфектен начин
нещата се върнат към нормалния си ход и възможност спорът да се превърне в
позитивен опит.
12. Нормално е да се
поразгорещите малко по време на спор, но не е добра идея да го
оставите да се проточи прекалено и да го превърнете в двубой по викане, в който
никой никого не слуша. Когато се вбесите много или когато спорът излезе извън
контрол, си дайте почивка. Трябва да бъде поне 20 мин. Определете конкретен
момент, не много напред във времето, когато да продължите.
13. Бъдете готови да
правите компромиси. Освен ако не става въпрос за наистина крайности, изход
може да се намери. Нека предположим, например, че партньорът ви е
раздразнителен когато се връща от работа. От известно време това ви
притесняа, защото се чувствате все едно вината е ваша. Споделяте му/й това и
осъзнавате, че той/тя няма желание нещата да се променят, по някакъв начин дори
се наслаждава на своите 30 мин. мърморене и при всички положения, за него/нея
би било много трудно да го контролира. Вие може и да не сте приемате
това ритуално мрънкане, но не можете да го/я накарате да промени навиците
си. Това, което можете да направите обаче, е да се споразумеете,
мърморенето да става извън вашето полезрение – в кабинет, гараж, работилница,
баня или спалня. По този начин той/тя може да мрънка до изтощение, а
вие няма да се разстройвате.
14. Приемайте грешките
си. Поемайте отговорност за собствените си действия. Партньорът
ви ще стане по-малко отбранителен, когато забележи, че не прехвърляте
цялата вина върху него/нея.
15. Бъдете отворени за
предложения. Опитайте се да възприемете спорът като възможност за
израстване. Вие не сте перфектни, както и партньорът ви. Тъй като и
без друго се карате, защо да не извлечете позитивенопит, който да помогне и
на двама ви да израснете?
16. Не се оттегляйте
прибързано като се извините, преструвайки се, че сте съгласни с позицията на
партньора си или приемете вина и отговорност за нещо, което не сте
направили.
17. Някои въпроси
просто не могат да бъдат разрешени в рамките на един спор. Ако се
сблъскате с подобен сложни теми (като изневярата или борбата за надмощие), се
уверете, че и двамата осъзнавате, че ще се наложи да бъде обсъждана отново и
отново. Направете си график и междувременно обявете примирие.
Източник: beu.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар