Искате да
знаете защо говоря така за себе си? Много просто - защото искам моите деца да
бъдат самостоятелни, инициативни и отговорни.
Докато
работех известно време в детска градина, се натъкнах на много примери на
прекомерна родителска грижа. Особено ясно помня случая на
тригодишия Славик. Майка му смяташе, че той винаги трябва да си
изяжда цялата храна, за да не отслабне. Не знам как са го хранили вкъщи, но в
градината Славик дойде с явни хранителни нарушения и проблеми. Той
механично дъвчеше и поглъщаше всичко, което попаднеше пред погледа му.
Задължително бе някой да го храни, защото „Той все още не може сам!". И
така, аз започнах да го храня още в първия ден, но нещото, което ми
направи впечатление бе липсата на каквито и да е емоции на лицето му.
Поднасях ли лъжицата към устата му, той просто я отваряше, дъвчеше и поглъщаше
всичко като робот.
Питах го
„Харесва ли ти кашата?“, а той ми отговаряше „Не“, продължавайки да яде. „Ако
не ти се яде – не яж“, му казвах аз и тогава очичките му удивено ме поглеждаха
с неразбиране и незнание, че може да има и такъв вариант.
Първоначално
Славик се наслаждаваше на полученото правото да отказва храна и ядеше само
компот. После обаче, започна да похапва само това, което му харесваше и да бута
настрана тази храна, която не му допадаше. След това се научи да яде сам.
Според мен това се получи като негова естествена потребност и тъй като той бе
едно гладно дете, бързо направи необходимото, за да задоволи глада си. Но да се
върнем към мен.
Аз съм мързелива майка.
Мързеше ме
да храня децата си. Така, още на годинка им връчих лъжицата и сядах да похапвам
с тях на масата. На година и половина реших, че е време да им дам и вилица.
Дотогава само аз си знаех какво е да почиствам и мия след всяко хранене. Така
че, това бе моят избор! И не съжалявам!
Още една естествена потребност – ходенето по нужда.
Славик
вършеше работата в гащите си. Неговата майка ни каза да го слагаме на
гърнето на всеки два часа. „Вкъщи аз винаги сама го слагам на гърнето и го
държа, докато не приключи.“ Какво се получаваше - близо тригодишното дете бе
научено да чака да го водят в тоалетната и когато това не се случваше, се
изпускаше в гащичките си, като дори не му хрумваше да се обърне към учителката
да му помогне и да смени дрехите със сухи. Само след седмица обаче, проблемът
бе решен и малкия Славик самостоятелно отиваше до тоалетна.
Аз съм мързелива майка.
През
уикендите обичам да спя до късно. Една събота се събудих около 11 часа.
Синът ми, който тогава бе на 2,5 години, беше станал преди мен, беше си включил
телевизора и напълно самостоятелно си беше пуснал диск с анимационно филмче.
Забелязвайки няколко изцапани съдове в мивката, разбрах, че се е опитал и да
закусва нещо, намерено от него. Другият ми, по-голям ми син, който бе на 8,
вече го нямаше вкъщи. От вечерта се бе уговорил заедно с един негов приятел и
неовите родители да отидат на кино сутринта. И понеже, както разбрахме аз съм мързелива
майка, му бях казала предварително, че не искам да ставам рано и че ще трябва
сам да си навие будилника, да стане и да се оправи сам. Като умно момче, той
изпълни всичко без никакви проблеми - сам се събуди, приготви се и излезе.
Разбира се, аз също си нагласих алармата на телефона, но на вибрация, чух го
как се оправя и как излиза и дочаках смс-а от майката на другото дете, че
всичко е наред. И всичко това без моето момче да разбере за всичко това.
Да не
забравя да спомена и още нещо - мързи ме да проверявам портмонето, сака от
тренировките, да суша дрехите му, след като се върне от басейна и да уча
уроци с него. Мързи ме да хвърлям боклука и затова го научих да го прави на път
за училище. Имам наглостта дори да го моля да ми приготвя чай и да ми го
носи до компютъра. Подозирам, че с всяка изминала година ще ставам
все по-мързелива и по-мързелива...
Но
истинската и удивителна метаморфоза се случва с децата ми, когато баба им
дойде. На минутата големият ми син забравя, че може сам да си учи уроците, да
си топли обяда, да си приготвя чантата за училище и да излиза сам от вкъщи.
Даже внезапно започва да не може да заспива сам – длъжна до него трябва да бъде
баба му! А нашата баба изобщо не е мързелива…
Децата са
несамостоятелни и инфантилни, ако това е изгодно на техните родители.
Източник: dama.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар