Къде е потънала Атлантида?

Изключителният учен от Древна Гърция, Платон свързва своите произведения "Тимей" и "Критий"  с дневника на прадядо си, атинският държавен деятел и поет Солон, египетският жрец, който разказва за съществуващата някога велика страна Атлантида, която е воювала с гърците над 9000 години преди Платон. Според тази доста оскъдна информация,  страната на атлантите се намирала някъде отвъд Херкулесовите стълбове. Както пише Платон, според думите на Солон, това била голяма и богата страна с високо развита за времето си икономика и големи градове. Живописните, гористи територии на страната пресичали многобройните напоителни канали. Атлантида представлявала федерация от десет царства. Атлантите се опитвали да заграбят Атина и Египет, но в о-ожесточената борба с атиняните претърпели поражение. Съобщава също, че само за ден в резултат на силно земетресение тази мощна империя завинаги изчезва под водата.

В средите на учените по отношение на историята на Платон за съществуването на тази загадъчна страна до ден днешен няма единно мнение. Как да разберем дали Атлантида не е плод на гръцките легенди? В крайна сметка на историите на Платон не винаги са вярвали дори неговите съвременници, а понякога и приятели. Спомнете си знаменитата фраза на великия учен от Древността Аристотел: "Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа." По мнението на тези учени 9000 години преди Платон не би могла да съществува висока култура. В крайна сметка тогава е бил краят на Ледниковия период. "Едва ли биха могли да бъдат съвременници на дивите, примитивни, пещерни обитатели и моряци - атлантите" - потвърждават те. И възможно ли е цялата страна изведнъж  да изчезне безследно само за ден? Въпреки това, по-голямата част от учените вярват, че Атлантида е съществувала в действителност, защото няма дим без огън, много от митовете отразяват реално случили се събития. Нали археолозите са открили руините на древна Троя, която също така считали, че е плод на въображението на Омир. A наскоро бе доказано, че древните гърци на своите кораби могли да правят дълги далечни пътешествия като Одисей, и да достигнат до бреговете на страната на Златното руно - Колхида. А що се отнася до разрушителната сила на земетресението, както потвърждават геолозите, то е способно да погребе за кратко време значителни територии.

Въпреки това, ако приемем, че Атлантида е съществувала, възниква друг важен въпрос: къде именно следва тя да се търси? По този повод в средите на учените от различни времена и страни винаги са възниквали спорове. Някои смятали, че Атлантида трябва се търси на дъното на Атлантическия океан в централната му част - между Европа и Северна Америка, както Платон отбелязал, че тайнствената земя се намира в предната част на пролива, който се нарича Колоните на Херакъл (скалите Абилик и Калпа), разположен на брега на Гибралтарския проток. Освен това, в тези части на света има много идентични видове растения и животни. Освен това, не толкова отдавна на дъното на Атлантическия океан беше открит Средно атлантическият хребет, който граничи с голямо плато с редица хребети, върхове, които се намират на Азорските острови. Възможно е този район да е бил някога на земята и да е потънал на дъното на океана в резултат на геоложки деформации приблизително преди около 12 хиляди години, т.е. тогава, когато е съществувала Атлантида. След понижаването топлите води на течението Гълфстрийм са били в състояние да пробият до крайбрежието на Северна Европа и именно тогава преди 12 хил. години е завършил Ледниковият период по нашите места. Именно така и обяснява размразяването в Европа руският учен Н. Ф. Жиров и някои други учени. Възможно остров Мадейра и Азорските острови, които лесно можете да намерите на картата, да се явяват останките от потъналия континент. 

 Според някои учени не всички жители на тази земя са загинали по време на ужасната катастрофа: една част от тях е достигнал бреговете на Америка, а друга се отправила към Европа. Именно те поставили основите на велики цивилизации като Мексико и Перу, както и Египет и Месопотамия. Оттук и поразителното сходство в архитектурата, обичаите и религии на тези толкова далечни страни. И в действителност хората от двете страни на Атлантическия океан се покланяли на слънцето, а митът за световния потоп се разпространява както в Месопотамия, така и сред древните индийски племена от Северна и Южна Америка. Езикът на баските, които живеят в Пиринейските планини на север от Испания, не прилича нито на един от европейските, но е  сходен с езика на някои индиански племена. Древните пирамиди в Египет и Мексико (полуостров Юкатан) имат много общи черти. В допълнение и в двете страни обичаят по балсамиране на  мъртвите е еднакъв и се поставят в гроба почти едни и същи предмети. На гробове на маите  се намират орнаменти от зелен нефрит, местонахождението на който не е типично за Америка. А не е ли внесен от Атлантида?

 Относно разпространената в Мексико и Перу легенда за белия бог Кетцалкоатъл, той пристигнал тук от страната на ранното слънце, т.е. от изток, на платноходка, научил индианците на занаят и строителството, въвел закони и религия, а след това мистериозно изчезнал. Перуанците, макар и да не знаели за съществуването на ацтеките, са имали една и съща легенда. Само техният бог-благодетел наричали Виракуча. Това не е ли е ехо от пристигането на хората от Атлантида? Твърди се, че именно техни изображения намират по стените на разрушените градове на Чичен Ица и Тигуанаку. Като доказателство за съществуването на Атлантида, някои учени смятат също и руините на древните градове в джунглите на полуостров Юкатан, и в перуанските Анди (Мачу Пикчу).

 През есента на 1970 г. при проучване с хидроплан на крайбрежните води на Бахамските острови в Атлантическия океан френският археолог и акванавт Д. Ребиков забелязва на дъното на океана близо до остров Северен Бимини руини някои като сгради. Слизайки под водата, водолазите видели странна стена, дълга повече от сто метра, изградена от огромни блокове, всеки с тегло около 25 тона. Кой ги е построил? Не са ли атлантите? Скоро обаче стана ясно, че тези "структури" са резултат от образуването на пукнатини в скалите, потънали под морето във връзка с постепенното снижаване на Бахамските острови. Търсят Атлантида и в Средиземно море. Най-забележително е мнението на руския учен на миналия век A. С. Норов, които счита за страната на атлантите останките на остров Крит и разположените на север от него множество малки гръцки острови. Това мнение  споделя и изключителния съветски географ академик Л. С. Берг. Сега неговото мнение подкрепя голяма група  учени. В това ги убеждават последните изследвания не само в този регион, но и в Атлантическия океан.

 Факт е, че чрез изследване на дъното на Атлантическия океан в района на предполагаемото унищожаване на Атлантида изследователите са открили, че средната мощност на седиментните скали е около 4 метра, а това при сегашните темпове на натрупване (10-15 mm на 1000 година) ще изисква най-малко... 300 хил. години, а не 12 000, както потвърждават привържениците на атлантическия произход на Атлантида. Освен това, както свидетелстват океанографските изследвания през последните години Средно атлантическия хребет – това е в резултат на геоложките събития, по време на които, разделяйки се,  се образуват континентите Африка и Южна Америка. Учените забелязали особености в конфигурацията на бреговата линия: западната Африканският континент и източната - Южна Америка. По този начин за Атлантида в Атлантическия океан просто няма място. Но как тогава Платон твърди, че местоположението на изгубената страна е до Херкулесовите стълбове, т. е. Гибралтарския проток? Работата е там, че под Херкулесовите стълбове според Платон можело да се подразбира съвсем друго място. Кое? За това изследователите спорят и до днес. Що се касае до предполагаемото мнозинство от учени, подкрепящи хипотезата за средиземноморският адрес на Атлантида, то те цитират редица много конкретни доказателства.

Установено е например, че на остров Тира в Егейско море преди приблизително 3,5 хиляди години е имало вулканичен взрив с огромна сила, подобен на този, които се е случил през 1883 г. на остров Кракатау в Югоизточна Азия в средата на индонезийските острови. Може би, това е била най-голямата геоложка катастрофа за цялата история на нашата планета. Взривът на вулкана Санторин (Тира) по своята сила се равнявал на  взривът на приблизително 200 хил. атомни бомби, изстреляни на времето от американците над японския град Хирошима.

Известният учен Харун Тазиев даже назовава датата на взрива - 1470 г. пр. н. Е. и отбелязва, че тогава във въздуха излетели до 80 милиарда. куб. m от скали и се образували вълни с височина от 260 m. Датските учени не без основания считат, че взривът възникнал през 1645 г. пр. н. е., което е почти преди 150 години. Именно в тези далечни времена островите в тази част на Егейско море била във владение на минойците. Те са постигнали изключителен успех в развитието на науката и занаятите. В резултат на огромни вулканични сили и експлозии са загинали, както е установено, в голям град на остров Тира, както и центъра на Минойската цивилизация на остров Крит - градът Кносос.
Значителна част от територията на на държавата, абсорбира Егейско море. Може би това събитие, което отеква през вековете достига до Платон и било отразено в разказа му за страната на атлантите. Въпреки това според Платон размерите на потъналата земя са много по-големи и времето на бедствието е друго, отдалечено много хиляди години в дълбоките векове. Накратко, според привържениците на тази хипотеза, в описанията на древногръцкия учен говори за състоянието на минойците. Преценете сами, казват те, тъй като според Платон Атлантида е била силно развита морска сила. Същото може да се каже и за страната на минойците, които са имали флот. Платон се отбележи, че на острова напречната големи стада от свещените бикове. Това е най-минойците са много, и те са били считат за свещени там. На морското дъно край Тира е открит ров, подобна на тази, която, според Платон, е бил заобиколен от крепост в главния град на Атлантида. Днес на остров Тира се наблюдават останките след експлозията на огромният вулкан. Руините на града на минойците, изкопани през 1967 г., се спряха под голям слой от вулканична пепел и, подобно на Помпей, идеално запазена. В града са открити много цветни стенописи и дървени предмети.
През 1976 г. известният френски учен и акванавт Жак Ив Кусто намира в долната част на Егейско море в близост до остров Крит останки от древна минойска цивилизация, която, по негови сметки, била унищожена в резултат на по-силното изригване на вулкана Санторин през 1450 г. пр. Н. е. И все още изследователите считат Атлантида просто за хубава мисъл на Платон. Авторитетът на Кусто принудил няколко учени отново да се "завърнат" към атлантическата Атлантида. Поводът за това е откриването на запад от Гибралтар група подводни възвишения с масоподобни върхове, които са само 100-200 м под морското равнище. Учените смятат, че останките им са значително големи по площта на архипелага, който е потънал още в древни времена. В истинска сензация са се превърнали снимките, направени през 1973 г. от научен сътрудник в Института по океанология АН СССР В. М. Маракуев, член на експедицията на изследователски кораб "Академик Курчатов". На осем подводни снимки на един от върховете на подводната планина Ампер се виждали останки от няколко сгради и укрепления.

В резултат на изследванията, проведени през 1983 и 1984 г., учените от научно-изследователския кораб "Рицар" и "Академик Вернадски" с помощта на подводните апарати "Аргус" и "Пайсис", потвърдили, че планината Ампер е потушен вулкан, който някога е потънал на дъното на океана, а прословутите развалини съвсем не са творения на човешка ръка, а преди всичко природни образования. И така, безуспешните търсения на Атлантида в Атлантическия океан само потвърждават мнението на тези учени, които търсят нейните следи в Егейско море. Обаче и при тях възникнали разногласия. Размирник в спокойствието станал през 1987 г. руският учен И. Машников. Логически преосмислил произведението на Платон, той предизвикал нова за нашите възгледи, напълно заслужаваща вниманието хипотеза. Той преди всичко оспорва датата на гибелта на Атлантида и няколко други данни на Солон - Платон. Трябва да се вземе и под внимание числеността на морските и сухопътните войски на атлантите. В крайна сметка по описанията на Платон атлантите притежавали огромна армада - 1200 кораба с войска, според броя на специалистите повече от милион човека. Смята се, че армията на гърците, в сравнение с атлантите, не била много внушителна. "Откъде? - разсъждава И. Машников, - би могла да се вземе преди 9000 години в Ледниковия период такава огромна войска. Нали на цялата планета по това време обитавали не повече от 3-4 млн. човека, които се намират на много ниско умствено развитие. Не, очевидно, става въпрос за друго, по-късно време". "В Древността, - продължава той по-нататък, - девет хиляди се изписвали като десет хиляди минус хиляда, а деветстотин - като хиляда минус сто. В старинната система за изчисления, която била измислена в Египет, хиляда се обозначавало със знакът "М", а в древногръцката - "М" означавало десет хиляди. Очевидно, Солон точно е преписал от древноегипетските документи, преди колко години преди него е загинала Атлантида, египетските знаци, а неговият правнук вече ги е изтълкувал по древногръцките. И ето така се е появило 9000 вместо 900".

Предвид факта, че Солон е посетил Египет (560 Пр.н.е.) 900 години след унищожаването на Атлантида, може да се изчисли приблизително датата на бедствието-1460 пр.н.е., с възможна грешка на 100-150 години. Учените, които допускат, че Атлантида в се намира в Атлантическия океан, според автора, са на грешен път, защото не са се усъмнили, че посочените от Платон стълбовете на Херкулес, където се намира тази земя са Гибралтарския проток. Въпреки това под Херкулесови стълбове вероятно означава нещо друго. А в същото време, в края на краищата Платон има и точни указания, позволяващи по мнението на Машников, задаване на местоположението на Атлантида. Платон отбелязва, че покрай Херкулесовите колони минава морската граница между Атинската държава и страната на атлантите. Това означава, че стълбовете могат да бъдат само в Егейско море. Но другаде разказа на Платон пряко определя, че Атина устоявала по сила на Атлантида, което може да се тълкува не толкова като военна конфронтация, но също и географски, казват те, са се намирали на другия бряг, т.е. на полуострова на Мала Азия. А там по това време е била разположена древната земя на хетите. Освен това, според автора, само тук са се строили градове от кръгови планове с канали, като очертани от компас.

Но позволете, в края на краищата Платон говори за Атлантида като огромен остров, спускащ се на дъното на морето. Е, може би част от тази държава да е разположена и на острова, макар и не толкова голяма, както Платон описва. Може би точно този остров, а не цялата страна да е погубило вулканичното изригване или земетресение, оставяйки това място само една верига от острови, сега известен като Споради. Следователно Атлантида е Хетия или островната й част. И още, Платон, преразказвайки Солон, заявил, че Атлантида е била във война с Атина. Така че от източници е известно, че през 14 век пр.Н.е с Хетия е воювал Египет, а скоро във войната се присъединила и Атина, която, според сведенията на историкът Херодот, причинила тежко поражение на хетите и завоювала от тях 13 града. По-късно Хетската империя се разпада. Според И. Машников войната между Атина и Хетия "дава улики за решаване на друга загадка. Не е ясно, защо свещениците наричат областта на Хетия Атлантида и нейните жители - атланти. Атлант, както твърдят учени, това не е националност, а  презрителен прякор за поробени хора. Скулптура на врага, роба, подпираща колона, било символ на храбростта на победителите и послушанието на победените. Както знаете, тези фигури се наричали атланти. Хетите, разбити от атиняните са били превърнати в роби и станали атланти, а тяхната поробена държава –Атлантида". Кой знае, може би всички тези съждения на учените да са близо до истината. Интересна версия за Атлантида е представена през 1992 г. и от немския учен Зангер. Някои изследователи дори наричат книгата му за загадките на Атлантида "гениална и вълнуваща".
Според Зангер историята на Платон не е нищо друго освен "изкривена памет" за великата Троя. Както знаете, този древен град намиращ се близо до дарданелския пролив и описана от Омир през 12 век пр.н.е, е завладян от гърците, се е считал за мит. Докато през 1871 г. немският учен. Ж. Шлиман все още е търсил руините на Троя по това време Зангер дава много достоверни, според нас, доказателства за своите хипотези, въз основа на съвпадения в описанията на природната местност от Платон и Омир, където е Троя, както и други факти.

А как да се съгласим, че Платон разказва не за равнина, а за голям остров, на който била разположена Атлантида? Зангер, смята, че за това е виновен Солон. Той допуснал грешка докато е чел йероглифските надписи на стълба по време на посещението си в главния храм в тогавашната резиденция на египетските фараони в Саиси. Тъй като в действителност тези йероглифи означаваше крайбрежие или пясъчна ивица. Голяма грешка е допуснал и в обозначението на местата къде се намирала легендарната страна от другата страна на Херкулесовите колони. Както вече казахме, не е изключено така да са се наричали Дарданелите, а не Гибралтарският проток.
Както счита авторът на тази версия, в разказът на  Платон е допусната още една съществена грешка: времето на катастрофата. На колона в египетски храм е записана с йероглифи историята за това, че „преди 9 хиляди години древните гърци победили мощна, добре въоръжена държава, името на която било Атлантида". Слабата страна на тази хипотеза се  явява ред несъвпадения, които авторът отнася към "грешки" на древните мъдреци. Както и обосновката на датата на войната между Атлантида и Гърция, според нашите възгледи, е твърде неубедително. А като цяло всяка от хипотезите има зрънце истина. Коя от тях ще се окаже вярна, могат да покажат по-нататъшните изследвания. А може да възникне някаква нова хипотеза? В крайна сметка загадката на Атлантида все още не е разгадана до края.

Източник: ygolki-ray.blogspot.bg