“Сократ,
великият философ и многодетен баща, обичал да излиза на площада и да задава
трудни въпрос на своите съвременници. Един от тези въпроси аз се опитах да
подложа на обществено о обсъждане днес. Ето какво се получи.
Това беше
една обикновена есенна вечер. Всички се бяха разпръснали по стаите си. Четях
Сократ. Един въпрос ме изуми. Той попитал: “Ако има пожар и можете да спасите
само един, кой ще спасите: жена си или детето си?” Всички мъже отговаряли
“Детето, разбира се.”
Сократ
казал: “А аз ще спася младата си жена. Ние ще поскърбим заедно и тя ще ми роди
още деца. А ако спася детето, ще скърбим и двамата. То винаги ще ми напомня за
трагедията. А детето ще загуби и братя и сестри и майка, и след това ще се
сдобие с мащеха, която няма да може да го обича като неговата майка. ” Разбира
се, спорът продължил дълго време.
Чудех се как
ще реагира съпругът ми. Попитах, а той без да вдига поглед от това, което
четеше, отговори: “Детето. Всички ще спасят детео. То е беззащитно и … а аз не
знам, аз ще спасявам всички, но ако може само един, ще е детето. ” Разказах му
за Сократ. Той остави вестника. През цялата вечер ние обсъждахме този въпрос.
Той се оказа нереално сложен.
На сутринта
отидохме на работа, децата в училище и детската градина. Деня ми беше
напрегнат, а за Сократ не се сетих. Напомни ми съпруга ми вечерта: “Мислех, че
ще бъда убит на работа днес. В обедната почивка започнах да говоря за Сократ и
зададох въпроса на колегите. Отговорите бяха очевидни.
Казах, че
снощи и аз така отговорих, но на сутринта промених мнението си, Сократ ме убеди
в правилността на своите доводи “(за мен това стана откровение). Според съпруга
ми всичко спрели да се хранят. Те започнали да викат и да доказват, обаждали се
на приятелите си, започнали да идват колеги и от други отдели. Накрая, поканили
жени от счетоводството, и те също , в един глас, започнали да говорят: “Ти луд
ли си? Съпругата може да смениш с друга. Детето е твоя кръв “.
Спасението
дойде под формата на шефа. Той открил липсата на всички работници от местата им
в работно време, втурна се с викове и разпръсна неразрешения митинг.
Съпругът ми
се върнал на работното си място и видял пенсионера, колегата му на работното
място. Той не участвал в спора, пропуснал обяда заради своя работохолизъм, а и
не общувал особено с другите.
“Защо всички
крещяха? Премията ли отмениха или какво? “- попитал ветеранът. “Не, получи се
философски дебат …” – и съпругът ми му задал въпроса.
А старецът е
семеен човек, между другото: със съпругата си са четиридесет години заедно, има
трима сина, всеки има дом, построен със собствените му ръце, петима внуци.
Старецът се замислил: “Какво, всички казаха, че детето ще изберат да спасяват?
А аз бих избрал моята си бабка. Децата са на гости в семейството, растат и
отлитат от гнездото. Да, те ме обичат и аз ги обичам, идват на гости. Да, само
че всяко е откъснато от нас парче. А с моята бабка и аз ще умра. ”
Мъдростта на
стареца бе потресаваща. Може би затова има толкова много разводи защото ние не
ценим семейството правилно. Може би най-важното не са нашите деца? Може би
всички ще бъдат щастливи, само когато родителите се ценят помежду си повече от
всичко друго?
А вие кого
бихте спасили от пожара?”
Източник: bg.checkonline4you.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар