Как училището убива талантите на децата и произвежда неудачници

"Който отваря вратата на училище, затваря вратата на затвор."
Виктор Юго

Болно е да сме свидетели на това как съвременното образование погубва талантите на децата и осакатява душите им. 90% от учениците няма да се превърнат в успели хора, а по-скоро в неудачници. Нашето общество се намира под дълбоката хипноза на матрицата и не може да разбере очевидни истини. Системата на образование е безнадеждно остаряла и произвежда нещастни хора, които ще живеят нереализирани, изолирани и бедни. Защо се случва това? Отговорите можем да потърсим в миналото.

Съвременната училищна форма е създадена преди 200 години. Тогава тази институция е
отговаряла на нуждите на индустриалния век. По това време в Англия стремително се развива производството, появяват се нови фабрики, банки, заводи; За тяхното обслужване били необходими милиони безмълвни, послушни изпълнители. Тогава била създадена и системата, противоречаща на всеки здрав разум, работеща против природата на децата и еволюцията. Идеална програма за набиране на роботи, които да се превърнат в зъбчатите колелца на крупния бизнес.

Всички знаем, колко много децата обичат да си играят. Така обучението се случва десетки пъти по-бързо и пълноценно, отколкото зад чиновете. Децата имат толкова много енергия – те обичат да се смеят, да тичат и скачат. Училището ги наказва за всяка проява на емоция, жизнерадост и любопитство. За никакво развитие на личността – както физическо, така и духовно-интелектуално не може да става дума. Съвременната педагогика е построена така, че да унищожи индивидуалността и личността като лиши децата от собствено мнение.
"Не позволявай училището да попречи на образованието ти."

Марк Твен
Защо съвременното образование носи повече вреди, отколкото ползи:

·        Съвременната наука е доказала, че детето се учи ефективно, само когато прави грешки. Училището прави всичко така, че да създаде у децата страх от грешките. За неверните отговори се наказва и се пише 2. В бъдеще тези пречупени деца ще се боят да опитват нови неща, да експериментират, да правят грешки. Ще се боят да живеят.

·        В задачите има само два отговора – верен и неверен. По този начин, децата се научават да виждат света плосък и ограничен. А на много задачи, в крайна сметка, могат да бъдат дадени стотици правилни решения.

·        Децата нямат време за мислене. Съвременният процес на обучение е построен така, че децата постоянно да са ангажирани с ненужни и безсмислени дейности. А е имало времена /в разцвета на философията/, когато учителят водил ученика на брега на реката и го карал да мисли върху поставената задача. После двамата спокойно разговаряли, спорели и разсъждавали върху решението й. Само, когато размишляваме можем да развиваме своя ум. Знанието е продукт на мисленето и най-вече на неговото развитие, а не на образованието.

·        Съвременното училище убива един от вродените инстинкти на човек– стремежът към познание. Леонардо да Винчи, Томас Едисон, Блез Паскал, Марк Твен, Чарлз Дикенс, са талантливите гении, които постигат своите успехи без да посещават училище, но учейки се цял живот. Списъкът с известни предприемачи, напуснали училище, за да сбъднат мечтите си, можем да осъвременим с имената на Стив Джобс, Бил Гейтс и Ричард Брансън. Повечето студенти спират да учат след дипломирането си, защото ненавиждат този процес. Остават духовни инвалиди за цял живот.

·        Повечето знания, които децата придобиват в училище са остарели и безполезни.
Светът се развива невероятно бързо, а най-ценните качества, които могат да усвоят децата, е умението да се самообучават и съхранят своята любознателност.
"Най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли."
Томас Едисон
На съвременното училище му липсва гъвкавост, адаптивност и логика. В такъв капан, дори най-добрите и всеотдайни учители се чувстват безпомощни. Има ли надежда и воля нещо да се промени? Хората срещу матрицата, съзнанието срещу бездушието, разумът срещу зъбчатите колела на един изгнил механизъм. Когато говорим за бъдещето на децата ни всичко си заслужава усилията. Но нека не остава само написаното, а и направеното.
 

Автор: Мария Тонева

Източник: webstage.bg